България празнува свободата си, честит 3 март!
България чества свободата си и възобновяване на своята държавност.
А това става опция, откакто преди 145 години в Сан Стефано край Цариград е подписан мирният контракт, който поставя точката на Руско-турската война. За нас, българите, тя е освободителна, реализирана с доста жертви и дълго чакана. Основите й поставиха Левски, Ботев и Каравелов, смелите мъже и дами, които повярваха в успеха още през 1876.
Въстанието не съумя, само че светът погледна с други очи на българите след кървавите погроми при потушаването на Априлското въстание.
Н 12.04.1877 година съветският император Александър ІІ афишира война на Турция, само че в императорската войска се включва и българското опълчение. Ключов миг са боевете на връх Шипка през лятото на 1877, защитаван от 6500 души руснаци, румънци, финландци и бойци от най-различни народности, които по това време влизат в състава на империята. Но свободата не ни е дадена безплатно - в армията вземат участие и българските опълченци.
Героизмът и саможертвата е неосъществим, а Шипка се трансформира в негов знак, откакто превъзхожданите в пъти от 30-хилядна османска войска българи и руснаци съумяват да отхвърлен офанзивите.
Гръбнакът на тиранията е пречупен, а до публично приетата българска независимост остават единствено месеци.
Турското държавно управление желае помирение, подписано на 19.01.1878 година в Одрин. Един месец по-късно на 19 февруари, 3 март 1878 година по нов жанр, е подписан и Санстефанският предварителен контракт, който поставя завършек на Руско-турската война.
Ние, българите, я назоваваме освободителна, тъй като на картата на света още веднъж има страна България. Или най-малкото към този момент ни е дадена опция да стартираме още веднъж да я съграждаме, за трети следващ път.
Свободата не е единствено дати и тяхното тържествено отбелязване, не е единствено чувство, не е единствено факсимиле. Свободата се полива като цвете, пази се като свещено писание и се отстоява всекидневно.
Честит празник, българи!
А това става опция, откакто преди 145 години в Сан Стефано край Цариград е подписан мирният контракт, който поставя точката на Руско-турската война. За нас, българите, тя е освободителна, реализирана с доста жертви и дълго чакана. Основите й поставиха Левски, Ботев и Каравелов, смелите мъже и дами, които повярваха в успеха още през 1876.
Въстанието не съумя, само че светът погледна с други очи на българите след кървавите погроми при потушаването на Априлското въстание.
Н 12.04.1877 година съветският император Александър ІІ афишира война на Турция, само че в императорската войска се включва и българското опълчение. Ключов миг са боевете на връх Шипка през лятото на 1877, защитаван от 6500 души руснаци, румънци, финландци и бойци от най-различни народности, които по това време влизат в състава на империята. Но свободата не ни е дадена безплатно - в армията вземат участие и българските опълченци.
Героизмът и саможертвата е неосъществим, а Шипка се трансформира в негов знак, откакто превъзхожданите в пъти от 30-хилядна османска войска българи и руснаци съумяват да отхвърлен офанзивите.
Гръбнакът на тиранията е пречупен, а до публично приетата българска независимост остават единствено месеци.
Турското държавно управление желае помирение, подписано на 19.01.1878 година в Одрин. Един месец по-късно на 19 февруари, 3 март 1878 година по нов жанр, е подписан и Санстефанският предварителен контракт, който поставя завършек на Руско-турската война.
Ние, българите, я назоваваме освободителна, тъй като на картата на света още веднъж има страна България. Или най-малкото към този момент ни е дадена опция да стартираме още веднъж да я съграждаме, за трети следващ път.
Свободата не е единствено дати и тяхното тържествено отбелязване, не е единствено чувство, не е единствено факсимиле. Свободата се полива като цвете, пази се като свещено писание и се отстоява всекидневно.
Честит празник, българи!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ