Задава се краят на лева, готова ли е България?
България получи утвърждение за така наречен чакалня на еврозоната. Няма по какъв начин обаче страната да вкара еврото преди 2022, пишат няколко немскоезични издания. Впрочем, 40% от германците са срещу въвеждането на еврото в България, написа " Дойче веле ".
Швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " (НЦЦ) показва, че България има намерение да влезе по едно и също време в Механизма на обменните курсове ERM II и в Банковия съюз. ERM II, който е един тип преддверие към еврото, твърдо обвързва с еврото валутата на страната-кандидатка за влизане в еврозоната, като са вероятни отклонения от най-вече +/-15% от курса на еврото. Поне две години претендентът би трябвало без особени разтърсвания да се оправи с тази задача, преди да се премине към въвеждане на еврото. Фактът, че България едностранно е обвързала лв. с еврото, не трансформира с нищо този период, коментира изданието.
Случаят с България се разграничава малко от предходните. Защото през днешния ден претендентите за присъединение към еврозоната би трябвало да са и част от Банковия съюз - наложително изискване преди въвеждането на еврото. При предходни разширявания на еврозоната това не се е налагало, защото тогава Банковият съюз към момента не съществуваше. Членството в него значи, че Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт на Майн и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) в Брюксел ще засилят надзора над банковия бранш в България. НЦЦ показва още, че България може да вкара еврото не по-рано от 2022 година.
Готова ли е България?
България желае еврото и на хартия нищо не приказва срещу това: бюджетът на страната е уравновесен, а държавният дълг е под 30% от Брутният вътрешен продукт - един от най-ниските изобщо в Европейски Съюз, написа по тематиката " Зюддойче Цайтунг " (ЗЦ).
България се оправя добре и във връзка с инфлацията и дълготрайните лихви. С това България извършва така наречените критерии за конвергенция. Но, преди да бъде призната в еврозоната, тя ще би трябвало да потвърди още нещо - постанова се да издържи тестването, наречено Механизъм на обменните курсове. Според Европейската комисия (ЕК), България би трябвало да усъвършенства своята продуктивност - настрана от осъществяването на критериите за участие в Банковия съюз. Той беше основан след експлоадирането на рецесията с еврото и не е част от Договора от Маастрихт. Въпреки това България би трябвало да хармонизира националното си законодателство с европейските правила, което ще бъде подложено на инспекция от ЕЦБ. Очаква се това да отнеме към една година, показва изданието.
ЗЦ напомня и друго: че повече от 10 години след приемането си в Европейски Съюз България продължава да е най-бедната страна в Общността, която има и сериозен проблем с корупцията. Брутният артикул на глава от популацията е към 7 хиляди евро. За съпоставяне: в Германия той е 42 хиляди евро, а в Люксембург - цели 103 хиляди евро.
Германците са раздвоени
Според проучване, извършено от социологическия институт Kantrar Emnid, представено от уеб страницата wallstreet-online.de, 42% от германците поддържат концепцията в средносрочен проект България да бъде призната във валутния съюз. В същото време 40% от интервюираните се афишират срещу въвеждането на еврото в България, а 18 % са показали, че не могат да се решат. Най-голямо е утвърждението за приемането на България в еврозоната измежду гласоподавателите на Левицата (59%) и на Социалдемократическата партия (57%). Най-слаба е поддръжката при гласоподавателите на " Алтернатива за Германия " - 25 %, и ХДС/ХСС - 35 %.
Проучването е извършено по поръчка на списание " Фокус " в интервала 10-11 юли 2018 година. За него са били интервюирани 1010 пълнолетни германци.
Швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " (НЦЦ) показва, че България има намерение да влезе по едно и също време в Механизма на обменните курсове ERM II и в Банковия съюз. ERM II, който е един тип преддверие към еврото, твърдо обвързва с еврото валутата на страната-кандидатка за влизане в еврозоната, като са вероятни отклонения от най-вече +/-15% от курса на еврото. Поне две години претендентът би трябвало без особени разтърсвания да се оправи с тази задача, преди да се премине към въвеждане на еврото. Фактът, че България едностранно е обвързала лв. с еврото, не трансформира с нищо този период, коментира изданието.
Случаят с България се разграничава малко от предходните. Защото през днешния ден претендентите за присъединение към еврозоната би трябвало да са и част от Банковия съюз - наложително изискване преди въвеждането на еврото. При предходни разширявания на еврозоната това не се е налагало, защото тогава Банковият съюз към момента не съществуваше. Членството в него значи, че Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт на Майн и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) в Брюксел ще засилят надзора над банковия бранш в България. НЦЦ показва още, че България може да вкара еврото не по-рано от 2022 година.
Готова ли е България?
България желае еврото и на хартия нищо не приказва срещу това: бюджетът на страната е уравновесен, а държавният дълг е под 30% от Брутният вътрешен продукт - един от най-ниските изобщо в Европейски Съюз, написа по тематиката " Зюддойче Цайтунг " (ЗЦ).
България се оправя добре и във връзка с инфлацията и дълготрайните лихви. С това България извършва така наречените критерии за конвергенция. Но, преди да бъде призната в еврозоната, тя ще би трябвало да потвърди още нещо - постанова се да издържи тестването, наречено Механизъм на обменните курсове. Според Европейската комисия (ЕК), България би трябвало да усъвършенства своята продуктивност - настрана от осъществяването на критериите за участие в Банковия съюз. Той беше основан след експлоадирането на рецесията с еврото и не е част от Договора от Маастрихт. Въпреки това България би трябвало да хармонизира националното си законодателство с европейските правила, което ще бъде подложено на инспекция от ЕЦБ. Очаква се това да отнеме към една година, показва изданието.
ЗЦ напомня и друго: че повече от 10 години след приемането си в Европейски Съюз България продължава да е най-бедната страна в Общността, която има и сериозен проблем с корупцията. Брутният артикул на глава от популацията е към 7 хиляди евро. За съпоставяне: в Германия той е 42 хиляди евро, а в Люксембург - цели 103 хиляди евро.
Германците са раздвоени
Според проучване, извършено от социологическия институт Kantrar Emnid, представено от уеб страницата wallstreet-online.de, 42% от германците поддържат концепцията в средносрочен проект България да бъде призната във валутния съюз. В същото време 40% от интервюираните се афишират срещу въвеждането на еврото в България, а 18 % са показали, че не могат да се решат. Най-голямо е утвърждението за приемането на България в еврозоната измежду гласоподавателите на Левицата (59%) и на Социалдемократическата партия (57%). Най-слаба е поддръжката при гласоподавателите на " Алтернатива за Германия " - 25 %, и ХДС/ХСС - 35 %.
Проучването е извършено по поръчка на списание " Фокус " в интервала 10-11 юли 2018 година. За него са били интервюирани 1010 пълнолетни германци.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ