България сама се подхлъзва на динената кора на македонизма
България подаде ръка на македонистите тъкмо когато бяха почнали да се разочароват от нея. Консултативният съвет на българските политици при президента Румен Радев създаде на 30 септември тъкмо това, от което най-вече имаха потребност - вяра, че още дълго ще се хранят от отровените връзки сред македонци и българи. Едва ли са се надявали, че таман България ще им помогне, откакто подписаният на 1 август 2017 година Договор за другарство, добросъседство и съдействие значително ги лиши най-малко на високо ниво от учредения за гневната им антибългарска агитация. Но в този момент могат да зачервят гребените и отново да кацнат на македонския политически стобор.
Невероятно е по какъв начин български държавници се подхлъзнаха на динената кора, гризана преди този момент от македонисти и родни патриотари, които взаимно си дават смисъл за битие. На водача на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов му е в природата, тъй като от това произтича политическата му еднаквост, само че за какво другите му стават подгласници?
Президентът възприе излишно корав звук,
който по принцип не прави работа в дипломацията, с изключение на при идно разкъсване на връзките. " Важно е да се очертаят и по този начин наречените „ червени линии “, които би трябвало да подсигуряват, че европейската интеграция на Република Северна Македония няма да бъде за сметка на използването на българската история, език и еднаквост като разменна монета. Трябва предварително да бъдат сложени открити условия, при неизпълнението на които да може да не се дава ход на последващи стадии от преговорния развой ", сподели той след консултативния съвет. " Червените линии " и " поставените условия " са тип ултиматуми, след които се чакат недружелюбни дейности. Може ли България да си разреши такива стъпки по отношение на Македония? И по кое време да се чакат?
Срещата в президентството стана откакто на 27 септември немският Бундестаг даде зелена светлина за Европейски Съюз на Македония и Албания. Германските депутати евентуално нямат визия какъв исторически спор водим с македонците за персони и събития. Сигурно са наясно, че Гърция слагаше спирачка на Македония поради присвояването на нейната история и персони като Александър Македонски, за които безспорно са учили. Но българската история и Гоце Делчев надали са им познати. Ако излезем със същите причини против Скопие,
малко на брой европейци ще ни схванат
На 17 октомври се възнамерява Европейският съвет да даде единодушие за започване на присъединителни договаряния в Европейски Съюз с Македония, която чака този миг от 15 години. Заедно с нея би трябвало да стартира договаряния и Албания, против която обаче към момента има доста запаси. Българското държавно управление реши на 9 октомври да ги поддържа, тъй като щеше да е неуместно министър председателят Бойко Борисов да вдигне ръка за Албания дружно с други ръководители, само че единствен да гласоподава срещу Македония и да я спре. Нямаше смисъл да чака идното съвещание на 14 октомври на Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси, която има задача да чисти историческите разногласия сред двете страни, тъй като нейната работа поначало е бавна. Погрешно е да се мисли, че е настанал комфортен миг за изтръгване на лесни отстъпки от Македония.
Тази комисия няма нито мандат, нито периоди. Историците, които по принцип нямат бърза работа, могат да спорят дълги години. Не бива да бъдат чакани да създадат цялостна инвентаризация на многовековната ни история, с цел да могат днешните политици да стартират начисто да построяват междудържавните връзки. Да се трансформира актуалната политика в пленник на историята, е повече от безразсъдно. Нека си спомним какъв ум даваше Бойко Борисов на македонците, когато спореха най-остро с гърците за произхода си. В изявление за гръцкия вестник " Етнос " през ноември 2012 година той съобщи: " Македония по-добре да строи пътища вместо монументи. Мога да кажа какво бих правил, в случай че бях министър председател на Македония. Бих оставил историята на историците и бих почнал да върша инфраструктурни планове, автомагистрали, да развъртвам връзките със съседите си ". Но той като че ли се придържа към правилото
" Не ме гледай какво върша, а слушай какво ти говоря! "
Като обича да приказва за автомагистрали и друга инфраструктура, за какво не помни трансевропейския кулоар № 8, който би трябвало да свързва България, Македония, Албания и Италия? Показва във Facebook по какъв начин се вози на трен по осъвременена с европейски пари жп линия, само че нищо не споделя за недостроените 2.5 км стоманен път до македонската граница. България оправдава бездействието си с мудността на македонците, тъй като не могат да намерят 350 млн. евро за дострояване на техния сектор от 150 км до българската граница. Но те не са още в Европейския съюз, където Бойко Борисов се показва за почитан министър председател и водач на Западните Балкани. Какво му пречи да упражни въздействието си, с цел да притегли средства за този европейски план? Нищо друго не му пречи с изключение на неналичието на задоволително въздействие. Хвали се, че номинираната от него за комисарка Мария Габриел ще ръководи третия по бюджет сектор в Еврокомисията, само че не признава, че от това няма да произтече огромна изгода за България.
Само за сведение би трябвало да се подсети, че железницата от София през Кюстендил към Скопие се прави още от 1873 година, когато даже османските управници са виждали смисъл от съществуването й. А следващото съглашение за довършването й бе подписано на 1 август 2017 година дружно с подписването на добросъседския контракт сред България и Македония. До края на 2025 година би трябвало да бъде приключен македонският сектор, само че в случай че продължим да считаме, че първо би трябвало да довършим историческия си спор, може да чакаме и по-дълго.
Българските политици настойчиво
не схващат логиката на македонистите
и по тази причина играят по свирката им. Смисълът на македонизма е откъсването на Македония колкото може повече от България. За него е значимо съществуването на границата и свеждането на директните връзки до най-малко. Македонистите се плашат от свободното придвижване на хора, артикули, услуги и капитали, каквото е естественото положение сред страни - членки на Европейски Съюз. Отпадането на физическата граница би означавало по-голямо естествено доближаване сред двата народа в границите на необятна общественост. Преодоляването на историческото разграничаване може да стане единствено по натурален път, а не посредством еднократен акт за признание на едни или други исторически обстоятелства и пренаписване на учебниците. Затова България би трябвало да се опомни и да не слага Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси като авангард пред актуалната си политика и дипломация. Именно комисията е функционалност на дипломацията, а не противоположното. Ако не бе дипломатическият пробив с подписването на контракта преди две години, нямаше да има и такава комисия. Обратното би означавало да признаем, че каруцата води коня.
Борисов ще си направи политическо харакири в Брюксел,
в случай че си фантазира, че неговите приказки за Западните Балкани ще имат значение при вероятно уединяване на Македония. България може да навреди на себе си повече, в сравнение с Скопие. Затова няма смисъл да пристъпва към извиване на ръцете, а би трябвало да прояви мъдрост и самообладание, както приляга на по-голям брат. Вместо да демонстрира прибързаност, може да води дребния си брат за ръка, тъй че той да усеща убеденост, когато се държи за нея. Истината рано или късно си пробива път. Както македонската черква призна за черква майка Българската православна черква, без да й пречи историята, по този начин ще се стигне и до други истини.
Иначе каква опция ще остане за Скопие? В деня на консултативния съвет при президента Радев гръцкият вестник " Прототема " разгласява изказване от Ню Йорк на македонския министър председател Зоран Заев, който след първа среща с гръцкия си сътрудник Кириакос Мицотакис в Организация на обединените нации споделил: „ Гърция би трябвало да поеме водачеството на Балканите - Гърция е най-старата (балканска) страна, членка на Европейския съюз, и най-старата страна, членка на НАТО “. За България не е станало дума.
Невероятно е по какъв начин български държавници се подхлъзнаха на динената кора, гризана преди този момент от македонисти и родни патриотари, които взаимно си дават смисъл за битие. На водача на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов му е в природата, тъй като от това произтича политическата му еднаквост, само че за какво другите му стават подгласници?
Президентът възприе излишно корав звук,
който по принцип не прави работа в дипломацията, с изключение на при идно разкъсване на връзките. " Важно е да се очертаят и по този начин наречените „ червени линии “, които би трябвало да подсигуряват, че европейската интеграция на Република Северна Македония няма да бъде за сметка на използването на българската история, език и еднаквост като разменна монета. Трябва предварително да бъдат сложени открити условия, при неизпълнението на които да може да не се дава ход на последващи стадии от преговорния развой ", сподели той след консултативния съвет. " Червените линии " и " поставените условия " са тип ултиматуми, след които се чакат недружелюбни дейности. Може ли България да си разреши такива стъпки по отношение на Македония? И по кое време да се чакат?
Срещата в президентството стана откакто на 27 септември немският Бундестаг даде зелена светлина за Европейски Съюз на Македония и Албания. Германските депутати евентуално нямат визия какъв исторически спор водим с македонците за персони и събития. Сигурно са наясно, че Гърция слагаше спирачка на Македония поради присвояването на нейната история и персони като Александър Македонски, за които безспорно са учили. Но българската история и Гоце Делчев надали са им познати. Ако излезем със същите причини против Скопие,
малко на брой европейци ще ни схванат
На 17 октомври се възнамерява Европейският съвет да даде единодушие за започване на присъединителни договаряния в Европейски Съюз с Македония, която чака този миг от 15 години. Заедно с нея би трябвало да стартира договаряния и Албания, против която обаче към момента има доста запаси. Българското държавно управление реши на 9 октомври да ги поддържа, тъй като щеше да е неуместно министър председателят Бойко Борисов да вдигне ръка за Албания дружно с други ръководители, само че единствен да гласоподава срещу Македония и да я спре. Нямаше смисъл да чака идното съвещание на 14 октомври на Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси, която има задача да чисти историческите разногласия сред двете страни, тъй като нейната работа поначало е бавна. Погрешно е да се мисли, че е настанал комфортен миг за изтръгване на лесни отстъпки от Македония.
Тази комисия няма нито мандат, нито периоди. Историците, които по принцип нямат бърза работа, могат да спорят дълги години. Не бива да бъдат чакани да създадат цялостна инвентаризация на многовековната ни история, с цел да могат днешните политици да стартират начисто да построяват междудържавните връзки. Да се трансформира актуалната политика в пленник на историята, е повече от безразсъдно. Нека си спомним какъв ум даваше Бойко Борисов на македонците, когато спореха най-остро с гърците за произхода си. В изявление за гръцкия вестник " Етнос " през ноември 2012 година той съобщи: " Македония по-добре да строи пътища вместо монументи. Мога да кажа какво бих правил, в случай че бях министър председател на Македония. Бих оставил историята на историците и бих почнал да върша инфраструктурни планове, автомагистрали, да развъртвам връзките със съседите си ". Но той като че ли се придържа към правилото
" Не ме гледай какво върша, а слушай какво ти говоря! "
Като обича да приказва за автомагистрали и друга инфраструктура, за какво не помни трансевропейския кулоар № 8, който би трябвало да свързва България, Македония, Албания и Италия? Показва във Facebook по какъв начин се вози на трен по осъвременена с европейски пари жп линия, само че нищо не споделя за недостроените 2.5 км стоманен път до македонската граница. България оправдава бездействието си с мудността на македонците, тъй като не могат да намерят 350 млн. евро за дострояване на техния сектор от 150 км до българската граница. Но те не са още в Европейския съюз, където Бойко Борисов се показва за почитан министър председател и водач на Западните Балкани. Какво му пречи да упражни въздействието си, с цел да притегли средства за този европейски план? Нищо друго не му пречи с изключение на неналичието на задоволително въздействие. Хвали се, че номинираната от него за комисарка Мария Габриел ще ръководи третия по бюджет сектор в Еврокомисията, само че не признава, че от това няма да произтече огромна изгода за България.
Само за сведение би трябвало да се подсети, че железницата от София през Кюстендил към Скопие се прави още от 1873 година, когато даже османските управници са виждали смисъл от съществуването й. А следващото съглашение за довършването й бе подписано на 1 август 2017 година дружно с подписването на добросъседския контракт сред България и Македония. До края на 2025 година би трябвало да бъде приключен македонският сектор, само че в случай че продължим да считаме, че първо би трябвало да довършим историческия си спор, може да чакаме и по-дълго.
Българските политици настойчиво
не схващат логиката на македонистите
и по тази причина играят по свирката им. Смисълът на македонизма е откъсването на Македония колкото може повече от България. За него е значимо съществуването на границата и свеждането на директните връзки до най-малко. Македонистите се плашат от свободното придвижване на хора, артикули, услуги и капитали, каквото е естественото положение сред страни - членки на Европейски Съюз. Отпадането на физическата граница би означавало по-голямо естествено доближаване сред двата народа в границите на необятна общественост. Преодоляването на историческото разграничаване може да стане единствено по натурален път, а не посредством еднократен акт за признание на едни или други исторически обстоятелства и пренаписване на учебниците. Затова България би трябвало да се опомни и да не слага Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси като авангард пред актуалната си политика и дипломация. Именно комисията е функционалност на дипломацията, а не противоположното. Ако не бе дипломатическият пробив с подписването на контракта преди две години, нямаше да има и такава комисия. Обратното би означавало да признаем, че каруцата води коня.
Борисов ще си направи политическо харакири в Брюксел,
в случай че си фантазира, че неговите приказки за Западните Балкани ще имат значение при вероятно уединяване на Македония. България може да навреди на себе си повече, в сравнение с Скопие. Затова няма смисъл да пристъпва към извиване на ръцете, а би трябвало да прояви мъдрост и самообладание, както приляга на по-голям брат. Вместо да демонстрира прибързаност, може да води дребния си брат за ръка, тъй че той да усеща убеденост, когато се държи за нея. Истината рано или късно си пробива път. Както македонската черква призна за черква майка Българската православна черква, без да й пречи историята, по този начин ще се стигне и до други истини.
Иначе каква опция ще остане за Скопие? В деня на консултативния съвет при президента Радев гръцкият вестник " Прототема " разгласява изказване от Ню Йорк на македонския министър председател Зоран Заев, който след първа среща с гръцкия си сътрудник Кириакос Мицотакис в Организация на обединените нации споделил: „ Гърция би трябвало да поеме водачеството на Балканите - Гърция е най-старата (балканска) страна, членка на Европейския съюз, и най-старата страна, членка на НАТО “. За България не е станало дума.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ