България подаде ръка на македонистите точно когато бяха започнали да

България подаде ръка на македонистите точно когато бяха започнали да ...

България сама се подхлъзва на динената кора на македонизма.


България подаде ръка на македонистите точно когато бяха започнали да се разочароват от нея. Консултативният съвет на българските политици при президента Румен Радев произведе на 30 септември точно това, от което най-много имаха нужда - надежда, че още дълго ще се хранят от отровените отношения между македонци и българи. Едва ли са се надявали, че тъкмо България ще им помогне, след като подписаният на 1 август 2017 г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество до голяма степен ги лиши поне на високо равнище от основания за яростната им антибългарска пропаганда. Но сега могат да зачервят гребените и пак да кацнат на македонския политически стобор.

Невероятно е как български държавници се подхлъзнаха на динената кора, гризана преди това от македонисти и родни патриотари, които взаимно си дават смисъл за съществуване. На лидера на ВМРО Красимир Каракачанов му е в природата, защото от това произтича политическата му идентичност, но защо другите му стават подгласници?

 

Президентът възприе ненужно твърд тон,

 

който по принцип не върши работа в дипломацията, освен при предстоящо скъсване на отношенията. "Важно е да се очертаят и така наречените „червени линии“, които трябва да гарантират, че европейската интеграция на Република Северна Македония няма да бъде за сметка на употребата на българската история, език и идентичност като разменна монета. Трябва  предварително да бъдат поставени открити условия, при неизпълнението на които да може да не се дава ход на следващи етапи от преговорния процес", каза той след консултативния съвет. "Червените линии" и "поставените условия" са вид ултиматуми, след които се очакват недружелюбни действия. Може ли България да си позволи такива стъпки спрямо Македония? И кога да се очакват?

Срещата в президентството стана след като на 27 септември германският Бундестаг даде зелена светлина за ЕС на Македония и Албания. Германските депутати вероятно нямат представа какъв исторически спор водим с македонците за личности и събития. Сигурно са наясно, че Гърция слагаше спирачка на Македония заради присвояването на нейната история и личности като Александър Македонски, за които несъмнено са учили. Но българската история и Гоце Делчев едва ли са им познати.  Ако излезем със същите аргументи срещу Скопие,

 

малцина европейци ще ни разберат

 

На 17 октомври се планира Европейският съвет да даде съгласие за започване на присъединителни преговори в ЕС с Македония, която чака този момент от 15 години. Заедно с нея би трябвало да започне преговори и Албания, срещу която обаче все още има много резерви. Българското правителство реши на 9 октомври да ги подкрепи, защото щеше да е абсурдно премиерът Бойко Борисов да вдигне ръка за Албания заедно с други ръководители, но единствен да гласува против Македония и да я спре. Нямаше смисъл да чака предстоящото заседание на 14 октомври на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, която има задача да чисти историческите спорове между двете страни, защото нейната работа поначало е мудна. Погрешно е да се мисли, че е настанал удобен момент за изтръгване на лесни отстъпки от Македония.

Тази комисия няма нито мандат, нито срокове. Историците, които по принцип нямат бърза работа, могат да спорят дълги години. Не бива да бъдат чакани да направят пълна инвентаризация на многовековната ни история, за да могат днешните политици да започнат начисто да изграждат междудържавните отношения. Да се превръща съвременната политика в заложник на историята, е повече от неразумно. Нека си спомним какъв акъл даваше Бойко Борисов на македонците, когато спореха най-остро с гърците за произхода си. В интервю за гръцкия вестник "Етнос" през ноември 2012 г. той заяви: "Македония по-добре да строи пътища вместо паметници. Мога да кажа какво бих правил, ако бях премиер на Македония. Бих оставил историята на историците и бих започнал да правя инфраструктурни проекти, магистрали, да развивам отношенията със съседите си". Но той сякаш се придържа към правилото

 

"Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти приказвам!"

 

Като обича да говори за магистрали и друга инфраструктура, защо забравя трансевропейския коридор № 8, който би трябвало да свързва България, Македония, Албания и Италия? Показва във Фейсбук как се вози на влак по модернизирана с европейски пари жп линия, но нищо не казва за недостроените 2.5 км железен път до македонската граница. България оправдава бездействието си с мудността на македонците, защото не могат да намерят 350 млн. евро за дострояване на техния участък от 150 км до българската граница. Но те не са още в Европейския съюз, където Бойко Борисов се представя за уважаван премиер и лидер на Западните Балкани. Какво му пречи да упражни влиянието си, за да привлече средства за този европейски проект? Нищо друго не му пречи освен липсата на достатъчно влияние. Хвали се, че номинираната от него за комисарка Мария Габриел ще управлява третия по бюджет ресор в Еврокомисията, но не признава, че от това няма да произтече голяма полза за България.

Само за сведение трябва да се напомни, че железницата от София през Кюстендил към Скопие се прави още от 1873 г., когато дори османските управници са виждали смисъл от съществуването й. А поредното споразумение за довършването й бе подписано на 1 август 2017 г. заедно с подписването на добросъседския договор между България и Македония. До края на 2025 г. трябва да бъде завършен македонският участък, но ако продължим да смятаме, че първо трябва да довършим историческия си спор, може да чакаме и по-дълго.

Българските политици упорито

 

не разбират логиката на македонистите

 

и затова играят по свирката им. Смисълът на македонизма е откъсването на Македония колкото може повече от България. За него е важно съществуването на границата и свеждането на преките връзки до минимум. Македонистите се плашат от свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, каквото е нормалното състояние между държави - членки на ЕС. Отпадането на физическата граница би означавало по-голямо естествено сближаване между двата народа в рамките на широка общност. Преодоляването на историческото дистанциране може да стане само по естествен път, а не чрез еднократен акт за признаване на едни или други исторически факти и пренаписване на учебниците. Затова България трябва да се опомни и да не поставя Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси като авангард пред съвременната си политика и дипломация. Именно комисията е функция на дипломацията, а не обратното. Ако не бе дипломатическият пробив с подписването на договора преди две години, нямаше да има и такава комисия. Обратното би означавало да признаем, че каруцата води коня.

 

Борисов ще си направи политическо харакири в Брюксел,

 

ако си въобрази, че неговите приказки за Западните Балкани ще имат значение при евентуално изолиране на Македония. България може да навреди на себе си повече, отколкото на Скопие. Затова няма смисъл да пристъпва към извиване на ръцете, а трябва да прояви мъдрост и търпение, както приляга на по-голям брат. Вместо да показва припряност, може да води малкия си брат за ръка, така че той да чувства увереност, когато се държи за нея. Истината рано или късно си пробива път. Както македонската църква призна за църква майка Българската православна църква, без да й пречи историята, така ще се стигне и до други истини.

Иначе каква алтернатива ще остане за Скопие? В деня на консултативния съвет при президента Радев гръцкият вестник "Прототема" публикува изявление от Ню Йорк на македонския премиер Зоран Заев, който след първа среща с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис в ООН казал: „Гърция трябва да поеме лидерството на Балканите - Гърция е най-старата (балканска) държава, членка на Европейския съюз, и най-старата държава, членка на НАТО“. За България не е станало дума.

Източник: segabg.com