Сирените прозвучаха в памет на Христо Ботев
България уважи подвига на Христо Ботев и паметта на починалите за свободата на страната с едноминутно безмълвие и писък на сирени.
Точно в 12:00 ч. хората по софийските улици стопираха, колите на градския превоз също не се движиха.
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и починалите за свободата на България. Големият стихотворец и бунтовник е роден в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател татко му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.
От октомври 1867 година живее в Румъния. През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски. През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новият орган на революционната партия - в. " Знаме ".
През 1875 година в Букурещ взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката " Песни и стихотворения ". Това е първата и единствената, приживе издадена стихосбирка на гениалния български стихотворец. В нея той включва съвсем всичките си песни (16), като се изключи поeмата " Хайдути ", сатирата " Защо не съм " и " Обесването на Васил Левски ", напомня Росица Кирилова, архивист в отдел „ Ръкописи и старопечатни книги ” от Националната библиотека.
Според Христо Ботев полезността на една книга може да идва от познавателния миг или от естетическите качества, или от потребностите на революционната битка. Тези разбирания на поета, изясняват желанието му към стиховете на Стефан Стамболов. И двамата гледат на поетическото слово като на мощно и абсолютно належащо духовно оръжие в битката.
Съвместно издадената стихосбирка е самобитно ознаменуване на създалата се дружба сред двамата идейни съидейници и поети. Тя излиза в миг, когато БРЦК взема курс към въоръжено въстание и се явява като ослепителен отзвук на мощно покачвания революционен дух измежду емигрантските дейци.
През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета, става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба " Радецки " на 16 май и един ден по-късно принуждават капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
На 17 май Христо Ботев написа на кораба прощалното си писмо до „ благата му Венета, в което споделя: ти си моя жена и би трябвало да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се апелирам на приятелите си да те не оставят, и те би трябвало да те поддържат. Бог ще да ме резервира, а в случай че оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те “
На 2 юни 1876 година е последният тежък пердах — по здрач след сражението патрон пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.
Денят на Ботев се празнува от 1901 година, когато на връх Околчица се събират негови четници и други жители да отдадат почитта си, а от 1948 година тъкмо в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно безмълвие в цялата страна.
Точно в 12:00 ч. хората по софийските улици стопираха, колите на градския превоз също не се движиха.
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и починалите за свободата на България. Големият стихотворец и бунтовник е роден в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател татко му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.
От октомври 1867 година живее в Румъния. През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски. През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новият орган на революционната партия - в. " Знаме ".
През 1875 година в Букурещ взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката " Песни и стихотворения ". Това е първата и единствената, приживе издадена стихосбирка на гениалния български стихотворец. В нея той включва съвсем всичките си песни (16), като се изключи поeмата " Хайдути ", сатирата " Защо не съм " и " Обесването на Васил Левски ", напомня Росица Кирилова, архивист в отдел „ Ръкописи и старопечатни книги ” от Националната библиотека.
Според Христо Ботев полезността на една книга може да идва от познавателния миг или от естетическите качества, или от потребностите на революционната битка. Тези разбирания на поета, изясняват желанието му към стиховете на Стефан Стамболов. И двамата гледат на поетическото слово като на мощно и абсолютно належащо духовно оръжие в битката.
Съвместно издадената стихосбирка е самобитно ознаменуване на създалата се дружба сред двамата идейни съидейници и поети. Тя излиза в миг, когато БРЦК взема курс към въоръжено въстание и се явява като ослепителен отзвук на мощно покачвания революционен дух измежду емигрантските дейци.
През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета, става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба " Радецки " на 16 май и един ден по-късно принуждават капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
На 17 май Христо Ботев написа на кораба прощалното си писмо до „ благата му Венета, в което споделя: ти си моя жена и би трябвало да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се апелирам на приятелите си да те не оставят, и те би трябвало да те поддържат. Бог ще да ме резервира, а в случай че оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те “
На 2 юни 1876 година е последният тежък пердах — по здрач след сражението патрон пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.
Денят на Ботев се празнува от 1901 година, когато на връх Околчица се събират негови четници и други жители да отдадат почитта си, а от 1948 година тъкмо в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно безмълвие в цялата страна.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ