Мартин Пантелеев: Духовността преживява катаклизъм
България още веднъж акцентира, повече от всяка друга нация, какъв брой по-голям е футболът, както и нощните заведения, в сравнение с Бетовен или Пинтър, написа известният диригент, цигулар и композитор Мартин Пантелеев в профила си във Facebook. Той с мъка установи, че актуалният свят се отдръпва от полезностите на духа, а пандемията катализира този развой. Публикуваме неговия апел за общо изпитание да бъде избавена духовността.
Винаги съм твърдял, че културата в България е нежелана. Звучи брутално, само че е тъжната истина. Благодарение на последните месеци към този момент знам, че не е единствено в България. Навсякъде е нужна, само че остава от ден на ден в сянка. Е, когато има някой безвъзмезден концерт или видео изява, несъмнено е прелестно и всички се радват неимоверно. Дотам.
Дали повода за омаловажаването е единствено страхът за здравето или нашето битие? Не! Това е един доста добре съзнателен развой на заличаване и затова е умишлено последователното изличаване на вътрешните полезности, създавайки хората на изкуството в мизерни мърморковци, които непрестанно се оплакват. А това, че те са тези, които те допират до същинското предпочитание да изпиташ силата на неземните страсти, претърпяни във вековете преди нас, да се приближиш до необятния свят на изкуството, да искаш да се отделиш от материалния свят - всичко това са " глупости ".
Ето, никой не е починал от неналичието на концерти, театри. Най-тъжното е, че с изключение на самите актьори, никой изключително не се тревожи за тях и дейностите им. За разлика от времето на бомбардировките над Ленинград, когато музиката е давала мощ и вяра, когато хората са милеели за всяка една нота, в този момент ние сме натрапниците. Да, България още веднъж акцентира, повече от всяка друга нация, какъв брой по-голям е футболът, както и нощните заведения, в сравнение с Бетовен или Пинтър. Друг е въпросът, какъв брой значим е животът на хората по трибуните, както и на всички останали към тях.
Много преди времената на този " талантлив вирус " имаше опити да се зачеркне нематериалното, постиганато в десетилетия с труд и религия, само че в този момент има комфортно опрощение за ускорението на този прелом. Катаклизъм, само че за кого? Колко са останалите, които го осъзнават и какво могат да подхващат те? Броят се на пръсти.
Шансовете за оцеляване, както във всяка тежка злополука понижават с всеки минал момент. За да бъде избавена жертвата, трябват неимоверни и способени старания, само че от всички. Сега това е наша отговорност. На нас всички. В името на нашите деца!
Винаги съм твърдял, че културата в България е нежелана. Звучи брутално, само че е тъжната истина. Благодарение на последните месеци към този момент знам, че не е единствено в България. Навсякъде е нужна, само че остава от ден на ден в сянка. Е, когато има някой безвъзмезден концерт или видео изява, несъмнено е прелестно и всички се радват неимоверно. Дотам.
Дали повода за омаловажаването е единствено страхът за здравето или нашето битие? Не! Това е един доста добре съзнателен развой на заличаване и затова е умишлено последователното изличаване на вътрешните полезности, създавайки хората на изкуството в мизерни мърморковци, които непрестанно се оплакват. А това, че те са тези, които те допират до същинското предпочитание да изпиташ силата на неземните страсти, претърпяни във вековете преди нас, да се приближиш до необятния свят на изкуството, да искаш да се отделиш от материалния свят - всичко това са " глупости ".
Ето, никой не е починал от неналичието на концерти, театри. Най-тъжното е, че с изключение на самите актьори, никой изключително не се тревожи за тях и дейностите им. За разлика от времето на бомбардировките над Ленинград, когато музиката е давала мощ и вяра, когато хората са милеели за всяка една нота, в този момент ние сме натрапниците. Да, България още веднъж акцентира, повече от всяка друга нация, какъв брой по-голям е футболът, както и нощните заведения, в сравнение с Бетовен или Пинтър. Друг е въпросът, какъв брой значим е животът на хората по трибуните, както и на всички останали към тях.
Много преди времената на този " талантлив вирус " имаше опити да се зачеркне нематериалното, постиганато в десетилетия с труд и религия, само че в този момент има комфортно опрощение за ускорението на този прелом. Катаклизъм, само че за кого? Колко са останалите, които го осъзнават и какво могат да подхващат те? Броят се на пръсти.
Шансовете за оцеляване, както във всяка тежка злополука понижават с всеки минал момент. За да бъде избавена жертвата, трябват неимоверни и способени старания, само че от всички. Сега това е наша отговорност. На нас всички. В името на нашите деца!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ