Първи сме по инфаркти в ЕС заради пушене, хранене и малко спорт
България още веднъж остава преди всичко по дълготрайност на живота в Европейския съюз, като общата смъртност у нас е почнала да понижава преди пандемичните годин и, само че по-късно отново се е повишила. Това сочат заключения от отчета на " Устойчив сърдено-съдов проект за България - благоприятни условия и провокации ", показан на експертен конгрес през днешния ден, проведен от Дружество на кардиолозите в България и Национален Алианс за сърдечно-съдово здраве.
Данните демонстрират, че общата смъртност след пандемичната година се усилват и за 2020 г - тя е 18% в Европейски Съюз. За България - 73.6%. Страната ни е надалеч от страните-отличници по дълготрайност на живот и понижаване на сърдечната смъртност (3-4 пъти). Факт е, че преди 65 година се губят " хора с висока продуктивност ", което водило до понижаване на работната мощ.
Изводите на отчета са, че инфарктът и инсултът са палач номер 1 в света и Европейски Съюз - 60 млн. страдат без значение от пол, възраст. 36% от смъртността се дължи на тях. 260 млрд.евро се дават за лекуването им.
До 2030 година преждевременната смъртност в Европа би трябвало да бъде понижена с 30% - е задачата на проекта. Отбелязана бе даже преждевременна гибел от инсулт при дами, като изводите са, че общата смъртност от сърдечни болести може да бъде понижена, в случай че има положително лекуване на артериално налягане.
Основни рекомендации за страната ни:
- Създаване на теоретичен център
- Специална кардио-обсерватория
- Средна насърчаваща цифровизация
- Добра данъчна политика
- Етикиране на храните
- Тютюнопушене
- Замърсяване на въздуха
- Възможности за европейско финансиране
Българите - европейците с най-дълъг живот... до момента в който не се разболеят
У нас не се чака дълго за достъп до лекуване - проблем, който е настоящ за доста европейски страни. Друг въпрос е какво е качеството на наличното лекуване.
Председателят на Комисията по опазване на здравето в Народното събрание доктор Антон Тонев уточни, че България е водеща страна по сърдечно-съдови болести в Европейски Съюз, като 1.2 млн. души страдат от тези болести. Профилактиката не е положително равнище и българската кухня способства. Той посочи, че новото държавно управление е направила " дребни стъпки за промени, посредством смяна в клинични пътеки на НЗОК ".
Щефан Ахенбах, ръководител на Европейското кардиологично сдружение означи, че имат задача да понижат кардиологичните болести в България.
Доц. Михаил Околийски, СЗО в България, добави, че проблемите на страната ни не са в достъпа за лекуване, а в предварителната защита. Все отново заплащането от джоба за лекарства е най-високо в Европа. Основните допринасящи фактори за сърдечно-съдови болести у нас са цигарите, плюс нагреваемите. Младите българи пушат в несравнимо по-големи размери от техните връстници - 37%. По-малко от 10% от българското население спортува. За хранене - използваме огромно количество сол и мазнини. СЗО има сложени цели до 2030 година за понижаване на рискови фактори у нас.
Данните демонстрират, че общата смъртност след пандемичната година се усилват и за 2020 г - тя е 18% в Европейски Съюз. За България - 73.6%. Страната ни е надалеч от страните-отличници по дълготрайност на живот и понижаване на сърдечната смъртност (3-4 пъти). Факт е, че преди 65 година се губят " хора с висока продуктивност ", което водило до понижаване на работната мощ.
Изводите на отчета са, че инфарктът и инсултът са палач номер 1 в света и Европейски Съюз - 60 млн. страдат без значение от пол, възраст. 36% от смъртността се дължи на тях. 260 млрд.евро се дават за лекуването им.
До 2030 година преждевременната смъртност в Европа би трябвало да бъде понижена с 30% - е задачата на проекта. Отбелязана бе даже преждевременна гибел от инсулт при дами, като изводите са, че общата смъртност от сърдечни болести може да бъде понижена, в случай че има положително лекуване на артериално налягане.
Основни рекомендации за страната ни:
- Създаване на теоретичен център
- Специална кардио-обсерватория
- Средна насърчаваща цифровизация
- Добра данъчна политика
- Етикиране на храните
- Тютюнопушене
- Замърсяване на въздуха
- Възможности за европейско финансиране
Българите - европейците с най-дълъг живот... до момента в който не се разболеят
У нас не се чака дълго за достъп до лекуване - проблем, който е настоящ за доста европейски страни. Друг въпрос е какво е качеството на наличното лекуване.
Председателят на Комисията по опазване на здравето в Народното събрание доктор Антон Тонев уточни, че България е водеща страна по сърдечно-съдови болести в Европейски Съюз, като 1.2 млн. души страдат от тези болести. Профилактиката не е положително равнище и българската кухня способства. Той посочи, че новото държавно управление е направила " дребни стъпки за промени, посредством смяна в клинични пътеки на НЗОК ".
Щефан Ахенбах, ръководител на Европейското кардиологично сдружение означи, че имат задача да понижат кардиологичните болести в България.
Доц. Михаил Околийски, СЗО в България, добави, че проблемите на страната ни не са в достъпа за лекуване, а в предварителната защита. Все отново заплащането от джоба за лекарства е най-високо в Европа. Основните допринасящи фактори за сърдечно-съдови болести у нас са цигарите, плюс нагреваемите. Младите българи пушат в несравнимо по-големи размери от техните връстници - 37%. По-малко от 10% от българското население спортува. За хранене - използваме огромно количество сол и мазнини. СЗО има сложени цели до 2030 година за понижаване на рискови фактори у нас.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ