Честит 24 май - Ден на българската просвета и на славянската писменост
България отбелязва през днешния ден Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност, на който почитаме паметта на Светите братя /равноапостоли/ Кирил и Методий.
През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. Оригинално креативно дело, тя предава изумително тъкмо звуковите особености на българската тирада и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за другите църковни служби/, елементи от Псалтира и Требника. С това се поставят основите на старобългарския книжовен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 година и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който желае да сътвори славянска черква и по този начин да се опълчи на германизацията. През 867 година двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен подарък на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае публично славянските книги. В римската черква "Св. Марина " е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата "Св. Климент ". Методий продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е избран за ден в памет на славянските първоучители, тъй като тяхното апостолско дело ги сплотява в едно и те са равни по достолепие.
Сега у нас 11 май се празнува като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а на 24 май се отбелязва празникът на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Днешният празник ще бъде маркиран с церемониален молебен в катедралата „ Свети Александър Невски “ в София. Празничното свещенодействие ще бъде управлявано от патриарх Неофит.
Българското книжовно сдружение и православната ни черква са първите две национални институции, сложили началото на тържественото отбелязване на 24 май.
Тази година празникът ще протече в отсъствието на обичайните многолюдни шествия, съпроводени от венци на признателност и музика. На фона на приглушените празнувания ръководителят на Българската академия на науките учен Юлиан Ревалски прикани: „ Нека да си напомним тези, с помощта на които сме се запазили и съществуваме и до през днешния ден. Най-важното е да останем правилни на техните завещания – да пазим чистия български език, който те изковаха за нас, с цел да ни го завещаят. “
През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. Оригинално креативно дело, тя предава изумително тъкмо звуковите особености на българската тирада и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за другите църковни служби/, елементи от Псалтира и Требника. С това се поставят основите на старобългарския книжовен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 година и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който желае да сътвори славянска черква и по този начин да се опълчи на германизацията. През 867 година двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен подарък на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае публично славянските книги. В римската черква "Св. Марина " е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата "Св. Климент ". Методий продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е избран за ден в памет на славянските първоучители, тъй като тяхното апостолско дело ги сплотява в едно и те са равни по достолепие.
Сега у нас 11 май се празнува като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а на 24 май се отбелязва празникът на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Днешният празник ще бъде маркиран с церемониален молебен в катедралата „ Свети Александър Невски “ в София. Празничното свещенодействие ще бъде управлявано от патриарх Неофит.
Българското книжовно сдружение и православната ни черква са първите две национални институции, сложили началото на тържественото отбелязване на 24 май.
Тази година празникът ще протече в отсъствието на обичайните многолюдни шествия, съпроводени от венци на признателност и музика. На фона на приглушените празнувания ръководителят на Българската академия на науките учен Юлиан Ревалски прикани: „ Нека да си напомним тези, с помощта на които сме се запазили и съществуваме и до през днешния ден. Най-важното е да останем правилни на техните завещания – да пазим чистия български език, който те изковаха за нас, с цел да ни го завещаят. “
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ