Почитаме народните будители
България отбелязва Деня на националните будители. На 1 ноември се отдава респект на просветителите, книжовниците и революционерите, построили и съхранили духовните полезности и националното съзнание на българите.
Списъкът с имената на будителите е дълъг – в него са персони като Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още доста други.
За първи път Денят на националните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е чествал денят на Свети Иван Рилски (по остарял стил). През 1922 година Народното събрание афишира този ден за празник на всички " заслужили българи ", както са се изразявали тогава.
В освободена от османско господство България, както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност към националните будители освен като кръщават улици, читалища и учебни заведения на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. Денят на националните будители поражда в сложното време след Първата международна война, когато за българското общество е рухнал възрожденският блян. За мнозина е ясна действителната опасност от раздробяване на националната ни ценностна система. В подобен миг, българите се вглеждат в делата на тези, които, в мъчно време, с мощта на своята мисъл, са прибирали равновесието и духовната непоклатимост на народа.
Далеч преди формалното оповестяване на този празник със закон, българският народ уважава своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е празнуван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Идеята за възобновяване му е на починалия към този момент Петър Константинов, ръководител на общонародно съдружие " Мати Болгария ".
Във връзка с празника ще има и редица събития в страната.
Традиционната гала по издигане на националния байрак ще се организира пред президентската институция. Президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще одобри почетния строй на Националната гвардейска част. След церемонията президентът ще организира среща с ръководители на културни институции, общественици и дейци в региона на науката, образованието, културата и изкуството.
Тържествено заседание ще има в Българската академия на науките, а в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий " ще бъде открита галерия Пространства за будители ", отдадена на периодическия щемпел, издаван от националните читалища през интервала 1888-2018 г.
Списъкът с имената на будителите е дълъг – в него са персони като Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още доста други.
За първи път Денят на националните будители - 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е чествал денят на Свети Иван Рилски (по остарял стил). През 1922 година Народното събрание афишира този ден за празник на всички " заслужили българи ", както са се изразявали тогава.
В освободена от османско господство България, както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност към националните будители освен като кръщават улици, читалища и учебни заведения на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. Денят на националните будители поражда в сложното време след Първата международна война, когато за българското общество е рухнал възрожденският блян. За мнозина е ясна действителната опасност от раздробяване на националната ни ценностна система. В подобен миг, българите се вглеждат в делата на тези, които, в мъчно време, с мощта на своята мисъл, са прибирали равновесието и духовната непоклатимост на народа.
Далеч преди формалното оповестяване на този празник със закон, българският народ уважава своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е празнуван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание, на 28 октомври 1992 година, се възобновява традицията на празника. Идеята за възобновяване му е на починалия към този момент Петър Константинов, ръководител на общонародно съдружие " Мати Болгария ".
Във връзка с празника ще има и редица събития в страната.
Традиционната гала по издигане на националния байрак ще се организира пред президентската институция. Президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще одобри почетния строй на Националната гвардейска част. След церемонията президентът ще организира среща с ръководители на културни институции, общественици и дейци в региона на науката, образованието, културата и изкуството.
Тържествено заседание ще има в Българската академия на науките, а в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий " ще бъде открита галерия Пространства за будители ", отдадена на периодическия щемпел, издаван от националните читалища през интервала 1888-2018 г.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ