България се нарежда на 23-то място в Индекса на икономическата свобода за 2022 г.
България отбелязва невиждан растеж в световното нареждане по икономическа независимост. Страната се подрежда на 23-то място от 165 страни и територии, включени в проучването " Икономическа независимост по света 2022 ", оповестено през днешния ден от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) взаимно с канадския институт " Фрейзър ", оповестиха от ИПИ.
Тазгодишното издание е основано на данни от 2020 година (най-новите интернационално сравними данни за всички страни). За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, Съединени американски щати, Естония, Мавриций и Ирландия. На дъното са Венецуела, Судан и Зимбабве.
Къде е България и за какво е толкоз напред
Изследването класира България на 23-то място – измежду най-свободните страни, само че оценката за икономическата независимост в страната в действителност понижава. Резултатът на България е 7,69 т. (от оптималните 10 т.), което е спад с 0,10 т. по отношение на миналогодишното.
Причината за изкачването на България в класацията с цели 8 позиции на процедура е влoшаването на свободата в редица страни. Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив – през 2020 година е с 0,16 т. по-нисък от достигнатия през 2019 година. Това изтрива десетилетие развиване и повишение на икономическата независимост по света, а спадът е над три пъти по-голям от отчетения непосреден след финансовата рецесия от 2008-2009 година. Така пандемията КОВИД-19 се трансформира в най-голямата злополука за икономическата независимост в международен мащаб.
Именно това обаче разрешава на България да изпревари голям брой страни, показват от ИПИ. Докато през 2020 година множеството от останалите страни членки усилват доста прехвърлянията и дотациите, поемат нови задължения и печатат пари, в България тези негативи са забавени и в относително стеснен мащаб – обезщетенията са относително малко, ограниченията са релативно хлабави.
Едно съпоставяне по най-засегнатите от рецесията съставни елементи на показателя демонстрира огромното понижение на резултатите в европейските страни. Австрия губи половин точка поради повишението на преразпределението и дотациите в страната. Испания губи четвърт точка за постоянни пари поради поевтиняването на акциите и печатането на пари. Португалия губи съвсем цяла точка поради увеличението на държавния си дълг.
Къде България в действителност се показва добре
Извън подобряването на класирането поради утежняването при други страни, България има някои котви, които стабилно обезпечават непоклатимост през годините и действително демонстрират високи оценки и положително място в класацията на показателя. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), постоянните пари (валутен борд), ниски мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки) – дълготрайни политики за напредък и разцвет, които Институтът за пазарна стопанска система пази от самото си основаване, припомнят от ИПИ.
Кои са проблемите
В най-слабата за България категория - " Правна система и право на благосъстоятелност " - липсва усъвършенстване. Резултатът е 5,96 т., или с 0,02 т. повече от този в миналогодишното издание, макар ниската база. Особено неприятно е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и отбраната на правото на благосъстоятелност (всички с по под 5 точки). Така, до момента в който в останалите страни членки оценките са към 8 т., резултатът на България е непосредствен до този на страни като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия.
Слабата правна система и отбрана на право на благосъстоятелност спъва вложенията, предприемачеството и дълготрайното развиване на стопанската система и това не може да бъде обезщетено и преодоляно с по-добри достижения в други измерители на свободата.
Други такива фактори, които не се виждат от резултата на България в показателя (и освен в този), са формалното осъществяване на законодателство и огромните районни разлики. В редица съставни елементи показателят регистрира наредбите в нормативните актове, а не действително дали и по какъв начин се ползват (особено в категорията, отчитаща регулациите). Това е изключително пагубно когато корупцията е широкоразпространена, ползват се противозаконни режими, има доминация на един шеф, институциите не работят, а съдилищата не работят като коректив на другите управляващи, с цел да подсигуряват правдивост.
Защо свободата е важна
И тази година показателят изследва връзката сред свободата и разнообразни аспекти на икономическия и обществен живот и илюстрира разликите в развиването сред най-свободните и най-несвободните страни:
- Брутният вътрешен артикул на човек от популацията е 7 пъти по-висок;
- Доходът на най-бедните 10 на 100 от популацията е над 8 пъти по-висок;
- Продължителността на живота е с 15 години по-висока;
- Детската смъртност е 10 пъти по-ниска;
- Нивото на беднотия от доста по-ниско;
- Делът на записаните в учебно заведение деца е доста по-висок;
- Хората в свободните страни смятат себе си за по-щастливи.
Тазгодишното издание е основано на данни от 2020 година (най-новите интернационално сравними данни за всички страни). За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, Съединени американски щати, Естония, Мавриций и Ирландия. На дъното са Венецуела, Судан и Зимбабве.
Къде е България и за какво е толкоз напред
Изследването класира България на 23-то място – измежду най-свободните страни, само че оценката за икономическата независимост в страната в действителност понижава. Резултатът на България е 7,69 т. (от оптималните 10 т.), което е спад с 0,10 т. по отношение на миналогодишното.
Причината за изкачването на България в класацията с цели 8 позиции на процедура е влoшаването на свободата в редица страни. Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив – през 2020 година е с 0,16 т. по-нисък от достигнатия през 2019 година. Това изтрива десетилетие развиване и повишение на икономическата независимост по света, а спадът е над три пъти по-голям от отчетения непосреден след финансовата рецесия от 2008-2009 година. Така пандемията КОВИД-19 се трансформира в най-голямата злополука за икономическата независимост в международен мащаб.
Именно това обаче разрешава на България да изпревари голям брой страни, показват от ИПИ. Докато през 2020 година множеството от останалите страни членки усилват доста прехвърлянията и дотациите, поемат нови задължения и печатат пари, в България тези негативи са забавени и в относително стеснен мащаб – обезщетенията са относително малко, ограниченията са релативно хлабави.
Едно съпоставяне по най-засегнатите от рецесията съставни елементи на показателя демонстрира огромното понижение на резултатите в европейските страни. Австрия губи половин точка поради повишението на преразпределението и дотациите в страната. Испания губи четвърт точка за постоянни пари поради поевтиняването на акциите и печатането на пари. Португалия губи съвсем цяла точка поради увеличението на държавния си дълг.
Къде България в действителност се показва добре
Извън подобряването на класирането поради утежняването при други страни, България има някои котви, които стабилно обезпечават непоклатимост през годините и действително демонстрират високи оценки и положително място в класацията на показателя. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), постоянните пари (валутен борд), ниски мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки) – дълготрайни политики за напредък и разцвет, които Институтът за пазарна стопанска система пази от самото си основаване, припомнят от ИПИ.
Кои са проблемите
В най-слабата за България категория - " Правна система и право на благосъстоятелност " - липсва усъвършенстване. Резултатът е 5,96 т., или с 0,02 т. повече от този в миналогодишното издание, макар ниската база. Особено неприятно е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и отбраната на правото на благосъстоятелност (всички с по под 5 точки). Така, до момента в който в останалите страни членки оценките са към 8 т., резултатът на България е непосредствен до този на страни като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия.
Слабата правна система и отбрана на право на благосъстоятелност спъва вложенията, предприемачеството и дълготрайното развиване на стопанската система и това не може да бъде обезщетено и преодоляно с по-добри достижения в други измерители на свободата.
Други такива фактори, които не се виждат от резултата на България в показателя (и освен в този), са формалното осъществяване на законодателство и огромните районни разлики. В редица съставни елементи показателят регистрира наредбите в нормативните актове, а не действително дали и по какъв начин се ползват (особено в категорията, отчитаща регулациите). Това е изключително пагубно когато корупцията е широкоразпространена, ползват се противозаконни режими, има доминация на един шеф, институциите не работят, а съдилищата не работят като коректив на другите управляващи, с цел да подсигуряват правдивост.
Защо свободата е важна
И тази година показателят изследва връзката сред свободата и разнообразни аспекти на икономическия и обществен живот и илюстрира разликите в развиването сред най-свободните и най-несвободните страни:
- Брутният вътрешен артикул на човек от популацията е 7 пъти по-висок;
- Доходът на най-бедните 10 на 100 от популацията е над 8 пъти по-висок;
- Продължителността на живота е с 15 години по-висока;
- Детската смъртност е 10 пъти по-ниска;
- Нивото на беднотия от доста по-ниско;
- Делът на записаните в учебно заведение деца е доста по-висок;
- Хората в свободните страни смятат себе си за по-щастливи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ