България - първенец в еврокласацията по доплащане за здраве
България оглави европейската ранглиста по доплащане за здраве - както за медикаменти, по този начин и в лечебните заведения.
Животът на 55-годишният Валери Маринов се стича по този начин, че два пъти е трябвало да доплаща при интервенции. Преди седем години за имплант в глезена, а през днешния ден - за платно за херния. Готов е да си заплати, без значение от цената, която в тази ситуация е към 200 лв..
Професията на Валери изисква старания, по тази причина е решен да не жали пари за лекуването си. Мъжът е здравно обезпечен. Не заплаща нищо друго в болничното заведение, където е опериран. Но е на мнение, че пациентите е добре да избират имплантите особено, с цел да са сигурни в качеството им. Най-често пък за медикаменти в аптеките всеки месец доплащат кардиологично болните, хората на които им се постанова да одобряват антикагуланти,диабетиците,
„ Те са задължени да доплащат доста от медикаментите си и надлежно приключват сами част от лекуването си. Случва се по този начин, тъй като нямат опция ”, уточни доктор Мария Цонева пред NOVA.
Това е нещо, което лекарите сами не могат да трансформират, тъй като здравната система не поема разноските на лечебните заведения.
В студиото на „ Събуди се ” доплащането за здраве разясниха Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки и доктор Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.
„ Парите за медикаменти въобще не са доста. Възможно е да са релативно доста според от общите разноски за здраве, само че това в безспорна стойност не е по този начин. Освен това, тези средства се харчат нерационално. Отдавна приказваме за така наречен прогенерина политика, която по този начин и не се случва. Това значи да се предписват и заплащат от Здравната каса главно генерични артикули, когато това е допустимо, а не скъпи истински артикули. Голяма част от бюджета на НЗОК се изяжда от новаторските лечения, които в доста случаи, надалеч не са такива. Но пък са постоянно са скъпи ”, уточни Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки.
„ Стига се до такава степен да доплащаме за лекуване, тъй като обществените средства, които плащаме са малко, а и, тъй като тези средства се разпределят неефективно. Голям проблем на доплащането е освен размерът, а и извънредно неравномерното систематизиране. Има хора, които доплащат по няколко хиляди лв., само че има и такива, които не доплащат нищо. Ето това е незаслужено, тъй като са здравно обезпечени. Ако системата е обективна, би трябвало всички хора да заплащат отмерено ”, разяснява доктор Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.
„ Нормалното доплащане в Европейски Съюз за медикаменти е до 15%. В Германия, да вземем за пример, се доплаща такса на опаковка. Скъпите медикаменти изразходват огромна част от бюджета на Касата, а не постоянно си заслужава да се заплащат толкоз пари ”, добави Николай Костов.
Животът на 55-годишният Валери Маринов се стича по този начин, че два пъти е трябвало да доплаща при интервенции. Преди седем години за имплант в глезена, а през днешния ден - за платно за херния. Готов е да си заплати, без значение от цената, която в тази ситуация е към 200 лв..
Професията на Валери изисква старания, по тази причина е решен да не жали пари за лекуването си. Мъжът е здравно обезпечен. Не заплаща нищо друго в болничното заведение, където е опериран. Но е на мнение, че пациентите е добре да избират имплантите особено, с цел да са сигурни в качеството им. Най-често пък за медикаменти в аптеките всеки месец доплащат кардиологично болните, хората на които им се постанова да одобряват антикагуланти,диабетиците,
„ Те са задължени да доплащат доста от медикаментите си и надлежно приключват сами част от лекуването си. Случва се по този начин, тъй като нямат опция ”, уточни доктор Мария Цонева пред NOVA.
Това е нещо, което лекарите сами не могат да трансформират, тъй като здравната система не поема разноските на лечебните заведения.
В студиото на „ Събуди се ” доплащането за здраве разясниха Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки и доктор Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.
„ Парите за медикаменти въобще не са доста. Възможно е да са релативно доста според от общите разноски за здраве, само че това в безспорна стойност не е по този начин. Освен това, тези средства се харчат нерационално. Отдавна приказваме за така наречен прогенерина политика, която по този начин и не се случва. Това значи да се предписват и заплащат от Здравната каса главно генерични артикули, когато това е допустимо, а не скъпи истински артикули. Голяма част от бюджета на НЗОК се изяжда от новаторските лечения, които в доста случаи, надалеч не са такива. Но пък са постоянно са скъпи ”, уточни Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки.
„ Стига се до такава степен да доплащаме за лекуване, тъй като обществените средства, които плащаме са малко, а и, тъй като тези средства се разпределят неефективно. Голям проблем на доплащането е освен размерът, а и извънредно неравномерното систематизиране. Има хора, които доплащат по няколко хиляди лв., само че има и такива, които не доплащат нищо. Ето това е незаслужено, тъй като са здравно обезпечени. Ако системата е обективна, би трябвало всички хора да заплащат отмерено ”, разяснява доктор Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ.
„ Нормалното доплащане в Европейски Съюз за медикаменти е до 15%. В Германия, да вземем за пример, се доплаща такса на опаковка. Скъпите медикаменти изразходват огромна част от бюджета на Касата, а не постоянно си заслужава да се заплащат толкоз пари ”, добави Николай Костов.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ