Вижте какви хора награждава българското правителство
България няма ясно отношение към Холокоста. Звучи Ви пресилено? Чуйте тогава това: предходната седмица Министерството на защитата награди някогашния легионер Дянко Марков с държавно отличие. Все едно в емблемата на легионерската организация в никакъв случай не е имало пречупен кръст. Награждаването поражда серия от въпроси, само че дано се съсредоточим върху този: счита ли българското държавно управление, че пречупеният кръст е знак на една позорна политика?
Да напомним историята
96-годишният Дянко Марков е някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили. Преди 1944 година е бил деен легионер, който в никакъв случай не се е отказвал от идеологията на легионите - една от пронацистките организации в България, въпреки и не най-крайната. Марков и до през днешния ден е бранител на тезата, че българската страна не носи отговорност за депортирането на 11 343 евреи от територията на днешните Гърция и Македония. Неговият мотив беше показан от трибуната на Народното събрание още преди петнайсетина години: тогава той сподели, че депортирането на враждебно население по време на война не е закононарушение. През май 2018 повтори своята визия за ролята на българската страна по време на Втората международна война - в съда, където Марков се пробва да отбрани незащитимото, като упреква своите критици в клюка, той е чут да споделя, че преди време България е изпратила евреите в Треблинка “сравнително хуманно”. Но вместо мигновено да се озове в ролята на обвинен, Марков се озова на държавно празненство в негова чест.
Три еврейски организации единомислещо стачкуваха против неговото награждаване - “Шалом”, “Б`ней Б`рит” и Асоциацията на оживелите от Холокоста и техните деца. Казаха, че виждат в Марков един от “българските симпатизанти на нацизма” и приканиха да се анулира церемонията. Обърнаха внимание и на контраста сред България и по-отговорния свят: награждаването се прави “във време, когато в демократична Европа биват търсени и откарвани в съда последни представители с невисок сан на нацистки организации”. Но това не оказа помощ. Награждаването на Марков беше препоръчано и осъществено от националистите в българското ръководство - Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, а след това приветствано в обществените мрежи и в някои медии в това число и от хора, които не са обвързани с пагубни идеологии, нито пък са известни с оправдаване или омаловажаване на Холокоста. Това придърпване на поддръжници си има пояснение. С всяко последващо замитане на Холокоста под килима чудовищното се възстановява. Но има и друго.
Симпатичен нацист?
Много българи стоят настрани от историята не тъй като не я познават, а тъй като не могат да ушият флаг от нея. Какво да направи човек с легионите да вземем за пример? Пронацисти са преди 1944, да. Но са и безспорна жертва на комунистическата страна незабавно по-късно. Самият Марков е съден в един от многочислените процеси на сталинска България - несъмнено, не по този начин, както бихме очаквали от една демократична прокуратура, а по скалъпени обвинявания против политически съперник, пратен небрежно в един от най-ужасяващите лагери на Източна Европа.
Тази двоякост в портретите на доста политически фигури - хем поддръжници или съучастници в депортирането на евреите, хем жертва на комунистическия гнет, не правеше изключително усещане през 1990-те години. Тогава българите се усещаха мощно привлечени от потулената история на сталинските чистки и по тази причина пострадалите някак автоматизирано придобиваха ореола на жертви. На симпатични жертви.
Само че от рухването на комунизма изминаха съвсем 30 години, в които има достъп до всякаква информация, а свободата на съвестта е обезпечена. Сега виждаме защо е било употребявано това време - за похлупването на пропагандата с още повече агитация. За неглижирането на едно закононарушение за сметка на друго. Но най-много за това - за последователното претопяване на антикомунистическите настройки в елементарен ревизионизъм. За една изключително твърда група демократи Дянко Марков стана знаме на съпротивата против комунистическия режим. Въпреки пречупения кръст върху емблемата на организацията, от която не се е отказал. И макар всичките думи, които и до през днешния ден изрича за депортирането на евреите, явно без да вижда някаква ирелевантност.
Проблемът е в държавното управление
Разбира се, казусът не е в индивида, който е награден, а в хората, които взеха решение да го наградят. Българското държавно управление занапред ще би трябвало да изяснява претекстовете за това свое решение, а също и за пренебрежението, с което се отнесе към митинга на три еврейски организации, скандализирани от събитието, че нацизмът може да откри " одобрително отношение на държавно равнище ". Както припомня една от тези организации, служителят на Министерството на защитата Иво Антонов, който предходната година се прочу с изпънатата си в нацистки привет ръка, към момента е на работа в институцията.
Според най-меката интерпретация на тези два обстоятелството, България просто не знае смисъла и тежестта на думата “ревизионизъм”, нито пък смисъла на думата “отговорност”. Като имаме поради, че приказваме за политици с трайни съмнения по редица ценностни въпроси, надали е мъчно да си представим, че нехайството им може да създаде цяло домино от пагубни последствия. Но съществува и друга интерпретация: че награждаването е проведено умишлено и целеустремено - в опит на ГЕРБ да укрепи съдружния съюз с крайната десница, като непринудено се причисли към главните идеологеми, които националистите безнаказано насаждат като елементарна простащина.
*Авторката Татяна Ваксберг е очевидец по делото за клюка против основната редакторка на " Маргиналия " Юлиана Методиева, заведено и изгубено от Дянко Марков. Методиева беше оправдана за това, че е нарекла Марков " ноторно прочут антисемит ". Текстът е оповестен в " Дойче веле ".
Да напомним историята
96-годишният Дянко Марков е някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили. Преди 1944 година е бил деен легионер, който в никакъв случай не се е отказвал от идеологията на легионите - една от пронацистките организации в България, въпреки и не най-крайната. Марков и до през днешния ден е бранител на тезата, че българската страна не носи отговорност за депортирането на 11 343 евреи от територията на днешните Гърция и Македония. Неговият мотив беше показан от трибуната на Народното събрание още преди петнайсетина години: тогава той сподели, че депортирането на враждебно население по време на война не е закононарушение. През май 2018 повтори своята визия за ролята на българската страна по време на Втората международна война - в съда, където Марков се пробва да отбрани незащитимото, като упреква своите критици в клюка, той е чут да споделя, че преди време България е изпратила евреите в Треблинка “сравнително хуманно”. Но вместо мигновено да се озове в ролята на обвинен, Марков се озова на държавно празненство в негова чест.
Три еврейски организации единомислещо стачкуваха против неговото награждаване - “Шалом”, “Б`ней Б`рит” и Асоциацията на оживелите от Холокоста и техните деца. Казаха, че виждат в Марков един от “българските симпатизанти на нацизма” и приканиха да се анулира церемонията. Обърнаха внимание и на контраста сред България и по-отговорния свят: награждаването се прави “във време, когато в демократична Европа биват търсени и откарвани в съда последни представители с невисок сан на нацистки организации”. Но това не оказа помощ. Награждаването на Марков беше препоръчано и осъществено от националистите в българското ръководство - Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, а след това приветствано в обществените мрежи и в някои медии в това число и от хора, които не са обвързани с пагубни идеологии, нито пък са известни с оправдаване или омаловажаване на Холокоста. Това придърпване на поддръжници си има пояснение. С всяко последващо замитане на Холокоста под килима чудовищното се възстановява. Но има и друго.
Симпатичен нацист?
Много българи стоят настрани от историята не тъй като не я познават, а тъй като не могат да ушият флаг от нея. Какво да направи човек с легионите да вземем за пример? Пронацисти са преди 1944, да. Но са и безспорна жертва на комунистическата страна незабавно по-късно. Самият Марков е съден в един от многочислените процеси на сталинска България - несъмнено, не по този начин, както бихме очаквали от една демократична прокуратура, а по скалъпени обвинявания против политически съперник, пратен небрежно в един от най-ужасяващите лагери на Източна Европа.
Тази двоякост в портретите на доста политически фигури - хем поддръжници или съучастници в депортирането на евреите, хем жертва на комунистическия гнет, не правеше изключително усещане през 1990-те години. Тогава българите се усещаха мощно привлечени от потулената история на сталинските чистки и по тази причина пострадалите някак автоматизирано придобиваха ореола на жертви. На симпатични жертви.
Само че от рухването на комунизма изминаха съвсем 30 години, в които има достъп до всякаква информация, а свободата на съвестта е обезпечена. Сега виждаме защо е било употребявано това време - за похлупването на пропагандата с още повече агитация. За неглижирането на едно закононарушение за сметка на друго. Но най-много за това - за последователното претопяване на антикомунистическите настройки в елементарен ревизионизъм. За една изключително твърда група демократи Дянко Марков стана знаме на съпротивата против комунистическия режим. Въпреки пречупения кръст върху емблемата на организацията, от която не се е отказал. И макар всичките думи, които и до през днешния ден изрича за депортирането на евреите, явно без да вижда някаква ирелевантност.
Проблемът е в държавното управление
Разбира се, казусът не е в индивида, който е награден, а в хората, които взеха решение да го наградят. Българското държавно управление занапред ще би трябвало да изяснява претекстовете за това свое решение, а също и за пренебрежението, с което се отнесе към митинга на три еврейски организации, скандализирани от събитието, че нацизмът може да откри " одобрително отношение на държавно равнище ". Както припомня една от тези организации, служителят на Министерството на защитата Иво Антонов, който предходната година се прочу с изпънатата си в нацистки привет ръка, към момента е на работа в институцията.
Според най-меката интерпретация на тези два обстоятелството, България просто не знае смисъла и тежестта на думата “ревизионизъм”, нито пък смисъла на думата “отговорност”. Като имаме поради, че приказваме за политици с трайни съмнения по редица ценностни въпроси, надали е мъчно да си представим, че нехайството им може да създаде цяло домино от пагубни последствия. Но съществува и друга интерпретация: че награждаването е проведено умишлено и целеустремено - в опит на ГЕРБ да укрепи съдружния съюз с крайната десница, като непринудено се причисли към главните идеологеми, които националистите безнаказано насаждат като елементарна простащина.
*Авторката Татяна Ваксберг е очевидец по делото за клюка против основната редакторка на " Маргиналия " Юлиана Методиева, заведено и изгубено от Дянко Марков. Методиева беше оправдана за това, че е нарекла Марков " ноторно прочут антисемит ". Текстът е оповестен в " Дойче веле ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ