България не трябва да се присъединява към еврозоната, заяви пред

България не би трябвало да се причислява към еврозоната, съобщи пред БНР проф. Кенет Рогоф - учител в Харвардския университет и някогашен основен икономист на Международния валутен фонд (МВФ).

Според Рогоф основаването на еврото е „ най-голямата неточност в академичната история “.

„ Еврото беше основано, тъй като доста хора имаха вяра, че по този метод ще управляват инфлацията в Европа. Те сгрешиха! Възможността централната банка на всяка страна да води самостоятелна политика е доста добра и работи на всички места по света. Не бих предложил да въвеждате тази валута! “, сподели той.

„ Българската стопанска система се усъвършенства през последните години, само че към момента има какво да се направи, с цел да може страната да доближи междинното витално ниво в еврозоната. Надявам се, че положителният процес ще продължи и в идващите години “, добави проф. Рогоф.

Той предизвести, че МВФ няма задоволително запас, с цел да посрещне нова финансова рецесия Като основен икономист на фонда в интервала 2001-2003 година Рогоф постоянно взе участие в срещите във Вашингтон, на които ръководителите на Световната банка и на Международния валутен фонд дискутират положението на световната стопанска система.

Ето изявлението му за БНР:

- Проф. Рогоф, каква е оценката Ви за положението на световната стопанска система и какъв брой огромна е заплахата от криза?

- Глобалната стопанска система е в най-слабото си положение от 2008 година, когато беше огромната криза. Сега тя е много уязвима и е допустимо да има криза, въпреки и да не сме достигнали до този миг. По отношение на финансова рецесия в международен мащаб - мисля, че е малко евентуално да се случи. Разбира се, всички са доста нервни по тематиката поради опита, който натрупахме от предходната рецесия. Принципно рецесията не е наложително да води до финансова рецесия. Но - кой знае?

- Какви ограничения би трябвало да бъдат взети, с цел да спрем „ синхронното закъснение “ на стопанската система, както го назова Кристалина Георгиева?

- Мисля, че няма никакво подозрение, че главният проблем е комерсиалната война, водена от Тръмп - с Китай, с Европейския съюз и в известна степен с Мексико и Канада. Ако американският президент приключи тази война, ще има доста сериозен тласък за международната стопанска система. Това демонстрират и изчисленията на Международния валутен фонд, съгласно които една от главните аргументи за забавянето е точно в комерсиалната война.

Не става въпрос даже за незабавния резултат от митата, а за това, че никой не може да предвижда какво ще се случи в бъдеще. Политиката стана непредвидима и бизнесът не знае какво да прави. Също по този начин е почтено да отбележим, че китайската стопанска система се забавя. Това не е единствено поради комерсиалната война. 40 години икономическият растеж в Китай беше величествен и подпомагаше световния напредък. Донякъде поради икономическия цикъл, ненапълно поради комерсиалната война, растежът от 8-10% годишно към този момент е 6 %, а в идващите години ще се забави до може би 3 %. Това ще бъде напълно нов миг за международната стопанска система.

- Притеснително ли е високото равнище на задлъжнялост в международен мащаб, а и при обособени страни?

- Именно в този момент лихвите са толкоз ниски, че е рационално да се задлъжнява повече, стига заемът да бъде употребен дейно. В същото време, когато лихвите стартират да се повишават, макар че никой не знае по кое време ще настъпи този миг, някои страни, изключително с разрастващи се стопански системи, ще станат уязвими.

- Каква е ролята на централните банки?

- Монетарната политика е в действителност предизвикателство при тези ниски лихви. По този метод те към този момент не са инструмент за надзор върху инфлацията и ние го виждаме изключително в Европа и Япония. Знаете, че там лихвите към този момент са негативни. Централните банки обаче се опасяват да ги намалят още, с цел да не провокират суматоха и всеобщо изтегляне на пари кеш. Ето за какво те прибягнаха до различен тип политика, която аз не бих нарекъл тъкмо парична, а точно - количествените удобства. Те започнаха да купуват държавен и корпоративен дълг.

Това компрометира независимостта на централните банки. Разбира се, няма нищо неприятно в сходно деяние, само че това е като че ли да използваш сухопътната войска да ръководи самолети, макар че военновъздушните сили се оправят доста по-добре с тази задача и даже имат доста повече налични самолети. Казано по различен метод - държавните управления имат доста повече средства, с цел да подтикват стопанската система посредством фискални ограничения. Понякога обаче те са неприемливи от политическа позиция в обособените страни и не се прибягва до тях.

- Прави усещане, че Кристалина Георгиева слага като съществени цели пред Международния валутен фонд битката с крайната беднотия, неравенството и климатичните промени. Никой не би оспорил изключителната значимост на тези въпроси, само че това ли е главната задача на фонда, който е предназначен да бъде заемодател?

- Мисля, че това са проблеми, на които фондът би трябвало да обръща внимание, само че те не могат да бъдат измежду водещите в неговия личен дневен ред, като се изключи въпроса - за какво нищо не се трансформира. Международният валутен фонд би трябвало да оказва техническа помощ на страните, в това число и за посочените тематики като климата и бедността. В същото време споделям вашия песимизъм, че фондът не е организация за подкрепяне. Това не е Световната банка.

И в случай че тя (Кристалина Георгиева) счита да трансформира фонда по този метод, ще открие, че той в действителност не работи по този начин. Фондът отдава запаси, само че и би трябвало да получава такива. Ако старите заеми не се връщат, няма да има пари за нови.

- Също по този начин до момента в който тези проблеми се задълбочават, несигурността - пораства, фондът може да загуби близо половината от своите запаси през идващите години. Двустранните заеми и договорите за покупки ще изтекат до края на 2020 г, нали по този начин?

- МВФ е извънредно угрижен от обстоятелството, че няма задоволително запаси, а може да се наложи да се намеси. Следващата финансова рецесия може да бъде в Китай. Овладяването на рецесия в Азия би коствало доста повече от тази в Европа. Освен това има краткотрайни съглашения със страни като Саудитска Арабия, само че те ще изтекат. В същото време Съединените щати не имат намерение да бъдат изключително великодушни.

Мисля, че е мъчно за фонда да откри повече запаси, до момента в който има мир. Разбира се, те могат да приказват за неравноправие и климатични промени, само че както споделих - не са организация за подкрепяне и на дали някой ще им даде още пари. Ако се стигне до рецесия обаче, Съединените щати ще съжаляват, че не са мислили по различен метод.

- Сега въпросът с Аржентина е може би най-спешната задача пред фонда. Как виждате решението му?

- МВФ е под огромен напън да бъде „ мек “ с Аржентина. Причината е, че има избрани обвързаности сред президентите на Съединените щати и Аржентина. В по-широк проект мисля, че всеки упреква фонда поради наложени стратегии за ограничения. Истината е, че стратегиите на фонда в действителност „ облекчават “, а не постановат лишенията. Ситуацията с Гърция беше напряко бедствена, тъй като фондът не беше задоволително корав. И то освен със страната, а и с останалите ѝ кредитори, които получиха всичките си пари.

Това не би трябвало да се повтаря и с Аржентина. Фондът би трябвало да упорства част от кредиторите ѝ да отпишат дълга и да е сигурен, че там, където той влага пари, ще се извърши стратегия за възобновяване. Какво се случи до момента - парите, които фондът даде на Аржентина, не останаха в страната, а отидоха при хора, на които може би не трябваше да им се заплаща.

- В края на нашия диалог желая да ви попитам и за България. Какво мислите за нашата стопанска система?

- Българската стопанска система се усъвършенства през последните години, само че към момента има какво да се направи, с цел да може страната да доближи междинното витално ниво в еврозоната. Надявам се, че положителният процес ще продължи и в идващите години.

- Трябва ли България да продължи да упорства да се причисли към еврозоната?

- Не би трябвало да се присъединявате към еврозоната. Европейският съюз е положително решение, само че еврото беше най-голямата неточност в академичната история.

Еврото беше основано, тъй като доста хора имаха вяра, че по този метод ще управляват инфлацията в Европа. Те сгрешиха. Възможността централата банка на всяка страна да води самостоятелна политика е доста добра и работи на всички места по света. Не бих предложил да въвеждате тази валута.