Йотова: Еврочленството означава активно участие в европейските политики, а не само милиарди от еврофондове
България не би трябвало да бъде просто ползвател на европейски средства. Европейското участие значи интензивно присъединяване при образуването на европейските политики. За да не живеем с възприятието на хора от периферията от Европа, би трябвало да знаем какво желаеме и да го отстояваме. Тази теза вицепрезидентът Илияна Йотова изрази пред курсистите в Национална стратегия „ Управленски умения “ на Българско учебно заведение за политика „ Димитър Паница “. Вицепрезидентът е постоянен гост-лектор в учебното заведение. Представители на локалната и изпълнителната власт, на неправителствения бранш вземат участие в курса.
Според Илияна Йотова за предлагания оздравителен проект в Европейски Съюз е нужна сериозна полемика на разнообразни равнища, с дейното присъединяване на гражданското общество. Всяка страна би трябвало да изготви до есента своя национална стратегия и с цел да може България да отстоява тази стратегия на европейско равнище, би трябвало да има народен консенсус. По думите на вицепрезидента този проект е опция за страната ни да рестартира стопанската система си, като заложи на няколко основни целта на развиване. За Илияна Йотова по-голям е диалогът не за огромните суми, а за успеваемостта на средствата. Вицепрезидентът сложи въпроса за отворената стопанска система на България и зависимостта ѝ от огромни компании отвън страната в подтекста на все по-капсулиращата се европейска стопанска система.
„ Кризата с COVID-19 сподели на рентген проблемите на Европа и на всяка страна членка, които години наред оставаха скрити “, акцентира вицепрезидентът. Илияна Йотова посочи дълбоките и дълготрайни последици от рецесията – освен здравни, само че и политически, стопански, обществени. „ През 2009 година бе маркиран най-големият срив в Брутният вътрешен продукт на съюза – спад с малко повече от 4%. За края на 2020 година се чака спад с повече от 8%. Почти двойно спрямо финансовата рецесия отпреди 10 години “, уточни вицепрезидентът.
В изявлението си Илияна Йотова открои главните провокации пред Европа – Брекзит, приемането на многогодишния бюджет на Европейски Съюз, миграцията, климатичните промени, цифровизацията. „ Приемането на Многогодишната финансова рамка 2021-2027 година закъснява доста, а и се наслагват спомагателни проблеми като дупката от 84 милиарда евро поради напускането на Англия. Формирането на повече доходи и по-конкретно на лични доходи за Европейски Съюз, общоевропейски налози за софтуерни компании, общоевропейски дълг, размерът на вноската на страните членки са единствено част от дълга и комплицирана полемика, която чакаме да получи избрани очертания на идната единствено след няколко дни среща на върха в Брюксел – онлайн след няколко месеца спиране “, съобщи вицепрезидентът.
Илияна Йотова предвижда доста висока обществена цена на актуалната рецесия и още веднъж настоя за наказателни процедури освен за несъразмерен бюджетен недостиг, само че и за нарушение на обществени права и растеж на безработицата. Според вицепрезидента е нужна специфична стратегия за младежка претовареност. „ За страна като България, с най-голям % неработещи и неучещи младежи, това е безусловно наложително “, уточни вицепрезидентът.
Вицепрезидентът Йотова е безапелационна, че не би трябвало да се позволява да бъдат употребявани страховете на хората за политически цели. „ Ако жителите изгубят доверието в ограниченията, които се оферират, следствията могат да бъдат доста тежки. Няма по-страшно от това да срутиш доверието в институциите. Като водачи би трябвало да управляваме рецесията, а не просто да я следим “, уверена е Илияна Йотова.
Вицепрезидентът приветства приемането на България в ERM II или така наречен чакалня на еврозоната и съобщи, че никое държавно управление не трябва да позволява нови критерии и двойни стандарти по пътя към пълноправното участие в пространството с единна валута. Лош образец в това отношение са неприемането на България в Шенген и към момента съществуващият Механизъм за съдействие и инспекция.
В изявлението си вицепрезидентът сложи акцент върху тематиката за европейската интеграция на Западните Балкани, като посочи приноса на България, която върна този въпрос в европейския дневен ред. След българското председателство на Съвета на Европейски Съюз беше изгубена инерцията, поради пандемията Берлинският развой на процедура е пропуснат. Илияна Йотова изрази страдание, че България не се е борила за поста на еврокомисар по разширението. „ Така страната ни щеше да бъде институционализираният водач в тази част на Европа и щеше самоуверено да слага тези въпроси “, акцентира вицепрезидентът.
Илияна Йотова още веднъж означи отсъствието на Европейски Съюз от интернационалната сцена и при взимането на решения за огромните проблеми.
Според Илияна Йотова за предлагания оздравителен проект в Европейски Съюз е нужна сериозна полемика на разнообразни равнища, с дейното присъединяване на гражданското общество. Всяка страна би трябвало да изготви до есента своя национална стратегия и с цел да може България да отстоява тази стратегия на европейско равнище, би трябвало да има народен консенсус. По думите на вицепрезидента този проект е опция за страната ни да рестартира стопанската система си, като заложи на няколко основни целта на развиване. За Илияна Йотова по-голям е диалогът не за огромните суми, а за успеваемостта на средствата. Вицепрезидентът сложи въпроса за отворената стопанска система на България и зависимостта ѝ от огромни компании отвън страната в подтекста на все по-капсулиращата се европейска стопанска система.
„ Кризата с COVID-19 сподели на рентген проблемите на Европа и на всяка страна членка, които години наред оставаха скрити “, акцентира вицепрезидентът. Илияна Йотова посочи дълбоките и дълготрайни последици от рецесията – освен здравни, само че и политически, стопански, обществени. „ През 2009 година бе маркиран най-големият срив в Брутният вътрешен продукт на съюза – спад с малко повече от 4%. За края на 2020 година се чака спад с повече от 8%. Почти двойно спрямо финансовата рецесия отпреди 10 години “, уточни вицепрезидентът.
В изявлението си Илияна Йотова открои главните провокации пред Европа – Брекзит, приемането на многогодишния бюджет на Европейски Съюз, миграцията, климатичните промени, цифровизацията. „ Приемането на Многогодишната финансова рамка 2021-2027 година закъснява доста, а и се наслагват спомагателни проблеми като дупката от 84 милиарда евро поради напускането на Англия. Формирането на повече доходи и по-конкретно на лични доходи за Европейски Съюз, общоевропейски налози за софтуерни компании, общоевропейски дълг, размерът на вноската на страните членки са единствено част от дълга и комплицирана полемика, която чакаме да получи избрани очертания на идната единствено след няколко дни среща на върха в Брюксел – онлайн след няколко месеца спиране “, съобщи вицепрезидентът.
Илияна Йотова предвижда доста висока обществена цена на актуалната рецесия и още веднъж настоя за наказателни процедури освен за несъразмерен бюджетен недостиг, само че и за нарушение на обществени права и растеж на безработицата. Според вицепрезидента е нужна специфична стратегия за младежка претовареност. „ За страна като България, с най-голям % неработещи и неучещи младежи, това е безусловно наложително “, уточни вицепрезидентът.
Вицепрезидентът Йотова е безапелационна, че не би трябвало да се позволява да бъдат употребявани страховете на хората за политически цели. „ Ако жителите изгубят доверието в ограниченията, които се оферират, следствията могат да бъдат доста тежки. Няма по-страшно от това да срутиш доверието в институциите. Като водачи би трябвало да управляваме рецесията, а не просто да я следим “, уверена е Илияна Йотова.
Вицепрезидентът приветства приемането на България в ERM II или така наречен чакалня на еврозоната и съобщи, че никое държавно управление не трябва да позволява нови критерии и двойни стандарти по пътя към пълноправното участие в пространството с единна валута. Лош образец в това отношение са неприемането на България в Шенген и към момента съществуващият Механизъм за съдействие и инспекция.
В изявлението си вицепрезидентът сложи акцент върху тематиката за европейската интеграция на Западните Балкани, като посочи приноса на България, която върна този въпрос в европейския дневен ред. След българското председателство на Съвета на Европейски Съюз беше изгубена инерцията, поради пандемията Берлинският развой на процедура е пропуснат. Илияна Йотова изрази страдание, че България не се е борила за поста на еврокомисар по разширението. „ Така страната ни щеше да бъде институционализираният водач в тази част на Европа и щеше самоуверено да слага тези въпроси “, акцентира вицепрезидентът.
Илияна Йотова още веднъж означи отсъствието на Европейски Съюз от интернационалната сцена и при взимането на решения за огромните проблеми.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ