Оценка 5,27 по десетобалната. Как изглежда България в класацията на най-престижния клуб
България не се бори единствено за еврозоната и Шенген. Тя желае да влезе и в Организацията за икономическо съдействие и развиване, най-престижният клуб. По негови данни България не стои зле, само че хронични проблеми я дърпат обратно: неефективно ръководство и дефекти в региона „ господство на закона “.
„ Няма по-голяма опасност за цивилизацията от ръководство на некомпетентни, корумпирани или покварени люде. “
Мизес, " Всесилната страна " (1944 г.)
Освен на зоните на „ Шенген “ и на еврото, България се готви да стане член и на Организацията на икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Тя получи утвърждение, какво да направи по този мотив през юни м.г., има статут на „ претендент “ от 2007 година, а желанието за присъединяване е най-малко от средата на 1997 година
Накратко, с цел да бъде призната, България би трябвало да одобри. От някогашните комунистически страни първа към Организацията за икономическо сътрудничество и раз се причисли Чехия (през 1995 г.), последвана от Унгария и Полша (през 1996 г.).
С задачите, както и с тези на НАТО, Европейски Съюз и еврозоната, България няма проблем. Но не е такова ситуацията със стандартите.
От 2009 година по самодейност на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Фондация Бертелсман за най-развитите демокрации със свободна пазарна стопанска система се регистрират. Това е най-подробният, учреден на данни и справедлив разбор, обзор на стандартите за добра управническа и политическа среда. Освен страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в него от 2014 година са включени България, Румъния и Хърватска*. Така страните стават общо 41. Това е най-престижната в света група за съпоставяне сред обособените страни.
Състоянието на страните се следи по пет групи знаци в областите: „ устойчива политика “ (икономическа, обществена и запазване на околната среда), „ здрава народна власт “ и „ положително ръководство “ (ефективност и отчетност на изпълнителната власт). Във всяка една област има по към пет под-индикатора и обзор на статистика, в случай че такава е налична.
Оценка 5,27 по десетобалната
Оценките са по десетобалната система. Само една страна има оценка над 9. Швеция води по „ издръжливост на демокрацията “ с 9,3 бала. Тя е първа и по „ положително ръководство “ (8,9 бала), тук в диапазон 0,3 точки след нея са Финландия и Норвегия. За резистентност на политиките Швеция също има най-голям бал, съвсем 8.
За разлика от други ранглисти, има страни, в това число членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които са по-назад от България в класацията за резистентност на ръководството.
Средното място на страната е 35, доста постоянно в по-незавидно ситуацията са Румъния, Полша, Унгария, Гърция, Мексико, Кипър и Турция.
От 2014 година България е отбелязала прогрес от 0,17 точки
От 2014 година България, с бал 5,27 през 2022 година, даже бележи прочут прогрес от 0,17 точки. Следва да се регистрира обаче, че централният междинен (медианен) бал е 6,1 и че, без значение от измененията в баловете на други страни, страната постоянно се оказва освен под този междинен бал, само че и измежду едната четвърт страни в групата, които се показват най-зле.
Надеждност на политиките
В област „ устойчиви политики “ България има най-голям бал (5,27)и най-напредничава ранглиста (34-то място). Зад страната са Полша, Унгария, Румъния, Кипър, Турция и Мексико. И тук детайлностите са от огромно значение и могат да служат за ориентир какви са достолепията и минусите на страната.
Най-напред е класацията в региона на политиките в опазването на околната среда , където мястото е 26-то, без смяна от 2014 година насам. По-назад от България са страни като Австрия, Канада, Съединени американски щати, Чехия и Южна Корея.
В бранша „ обществени политики “ България с бал 4,4 се класира на 40-то място, преди Мексико.
Балът е най-голям при „ фамилната политика “, като при нея грижата за децата от 3 до 5 години е с един от най-хубавите балове (9,1) в цялата ранглиста.
В опазването на здравето мястото също е 40-то, дружно с Мексико. Без Чехия и Естония, всички някогашни комунистически страни са в долния квинтил на класацията. Само по доктори на глава от популацията България е на 12-то място, сред Швеция и Дания в класацията. Това „ достижение “ в действителност е излишък от предишното и е признак на последна неефективност.
Макар и елементарно за пояснение, най-незавидно е ситуацията с неравенствата (бал 2,4). Коефициентът GINI e на процедура същият като в Съединени американски щати, непосредствен до стойностите му във Англия, Латвия и Литва. Турция, Мексико и Чили са с по-висок коефициент. Непосредствените аргументи за това състояние на нещата са публичното изключване и на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. В тях балът на България е 1, какъвто е единствено за Румъния и Мексико.
В под-областта „ сигурност на живота “ единствено рейтингът на убийствата на 100 хиляди души отрежда на България релативно влиятелното 20-то място. Другите три индикатора (политика на „ вътрешна сигурност “, „ персонална сигурност “ и „ доверие в полицията “ са със стойности след последните три най-тревожни рангове в класацията.
Икономическата политика е с бал 5,6.
Изключително добър е индикаторът " държавен дълг на едно дете ", с бал 9. Той демонстрира тежестта на общественото ръководство, която евентуално ще се стовари върху плещите на идващото потомство. Това към този момент е и единственият индикатор, по който България е преди всичко в цялата ранглиста. Въпреки релативно ниския дял на подрастващото потомство в демографската конструкция на популацията. Причината е в ниския дял на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт. Тук България е втора в класацията след Естония.
Като под-област с най-голям сан на България е бюджетната политика , тя е 6-та в класацията, дружно с Естония, Нова Зеландия и Норвегия. И покрай Швейцария, Швеция и Дания, които заемат първите три места.
Данъчната политика на България е оценена съвсем като тази на Австралия, Испания, Малта, Нидерландия, Словения и Чехия
Данъчната политика слага България (с общ сан 20) в първата половина на класацията. Балът е на практика същият като този на Австралия, Испания, Малта, Нидерландия, Словения и Чехия.
И България е преди всичко по достолепия на облагането на персоналните и корпоративните приходи. Общият бал на България тук е невисок заради това, че данъчната система се счита за релативно комплицирана (което е единствено ненапълно вярно).
Що ще отнася до " здрава народна власт и положително ръководство ", тук междинният бал за всички страни е по-висок от останалите области – 6,61. За България той е 5,37, като страната е на 36-то място.
При под-критерия „ достъп до информация “ (най-вече за финансиране на политическия развой и участници) мястото е 37,-мо а за господство на закона – 38 (след нея са Румъния с непосредствен бал, Полша, Унгария и Турция). Тук има спомагателни четири знака. От тях най-зле са правната неустановеност и правосъдният надзор върху изпълнителната власт. А най-добре, 31-во място от 41 страни – назначението на съдиите. „ Превенция на корупцията “ също слага страната в последната група, само че в „ горния “ й край.
„ Доброто ръководство “ спрямо интервала преди изборната 2021 година бележи през 2022 година нищожен прогрес от 0,2. (Но обзорът е завършен през май м.г.). Мястото е 35-то. След България са Словакия, Хърватска, Румъния, Кипър, Унгария и Турция.
Конкретните знаци за успеваемост на изпълнителната власт са доста. Единственият непосредствен до медианния бал са публичните съвещания (6). Но организацията, стратегирането, обосноваването, координацията са близки по плачевното положение. Съответно използването и обясненията пред обществото във връзка политиките също са слаби.
„ Отчетността на държавното управление “ е с сходна диагноза: висок неправителствен потенциал за оценка на политиките и самостоятелност на органите за наблюдаване и надзор дават на България релативно висок бал – 6,1. Но партиите, групите по-интереси и медиите скапват пейзажа.
Някои заключения
Ако тръгне по дадените връзки в интернет, всеки самичък може да ревизира следните няколко извода.
По всички индикатори, с изключение на държавен дълг, само че изключително съгласно критериите и оценките за „ положително ръководство “ страните от Еврозоната дават по-добри резултати по отношение на останалите страни.
Най-добро ръководство демонстрират страните от еврозоната
Изключение са упоменатите Швеция и Норвегия. Тук единствените две някогашни комунистически страни в по-добрата група са Естония и Литва. В другите области упадъкът на тези страни е релативно внезапен през последните пет години. Това поддържа баловете на България над най-незадоволителните стойности.
В икономическата политика и бюджета последните развития у нас не са взети поради. Посочените малко нагоре недостатъци в областите „ положително ръководство “, „ отчетност “ и „ господство на закона “ са хронични.
Те обезвреждат достиженията в стопанската и бюджетната политика откак България е включена в сравненията. Тези достижения също не са задени вечно.
* Докладите за обособените страни се приготвят от специалист, ревизират се от двама несвързани с него експерти за страната, а данните се преглеждат в допълнение от 100 души, всеки от които дава отговор за някоя от сферите и характерните й знаци.
**Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Няма по-голяма опасност за цивилизацията от ръководство на некомпетентни, корумпирани или покварени люде. “
Мизес, " Всесилната страна " (1944 г.)
Освен на зоните на „ Шенген “ и на еврото, България се готви да стане член и на Организацията на икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Тя получи утвърждение, какво да направи по този мотив през юни м.г., има статут на „ претендент “ от 2007 година, а желанието за присъединяване е най-малко от средата на 1997 година
Накратко, с цел да бъде призната, България би трябвало да одобри. От някогашните комунистически страни първа към Организацията за икономическо сътрудничество и раз се причисли Чехия (през 1995 г.), последвана от Унгария и Полша (през 1996 г.).
С задачите, както и с тези на НАТО, Европейски Съюз и еврозоната, България няма проблем. Но не е такова ситуацията със стандартите.
От 2009 година по самодейност на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Фондация Бертелсман за най-развитите демокрации със свободна пазарна стопанска система се регистрират. Това е най-подробният, учреден на данни и справедлив разбор, обзор на стандартите за добра управническа и политическа среда. Освен страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в него от 2014 година са включени България, Румъния и Хърватска*. Така страните стават общо 41. Това е най-престижната в света група за съпоставяне сред обособените страни.
Състоянието на страните се следи по пет групи знаци в областите: „ устойчива политика “ (икономическа, обществена и запазване на околната среда), „ здрава народна власт “ и „ положително ръководство “ (ефективност и отчетност на изпълнителната власт). Във всяка една област има по към пет под-индикатора и обзор на статистика, в случай че такава е налична.
Оценка 5,27 по десетобалната
Оценките са по десетобалната система. Само една страна има оценка над 9. Швеция води по „ издръжливост на демокрацията “ с 9,3 бала. Тя е първа и по „ положително ръководство “ (8,9 бала), тук в диапазон 0,3 точки след нея са Финландия и Норвегия. За резистентност на политиките Швеция също има най-голям бал, съвсем 8.
За разлика от други ранглисти, има страни, в това число членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, които са по-назад от България в класацията за резистентност на ръководството.
Средното място на страната е 35, доста постоянно в по-незавидно ситуацията са Румъния, Полша, Унгария, Гърция, Мексико, Кипър и Турция.
От 2014 година България е отбелязала прогрес от 0,17 точки
От 2014 година България, с бал 5,27 през 2022 година, даже бележи прочут прогрес от 0,17 точки. Следва да се регистрира обаче, че централният междинен (медианен) бал е 6,1 и че, без значение от измененията в баловете на други страни, страната постоянно се оказва освен под този междинен бал, само че и измежду едната четвърт страни в групата, които се показват най-зле.
Надеждност на политиките
В област „ устойчиви политики “ България има най-голям бал (5,27)и най-напредничава ранглиста (34-то място). Зад страната са Полша, Унгария, Румъния, Кипър, Турция и Мексико. И тук детайлностите са от огромно значение и могат да служат за ориентир какви са достолепията и минусите на страната.
Най-напред е класацията в региона на политиките в опазването на околната среда , където мястото е 26-то, без смяна от 2014 година насам. По-назад от България са страни като Австрия, Канада, Съединени американски щати, Чехия и Южна Корея.
В бранша „ обществени политики “ България с бал 4,4 се класира на 40-то място, преди Мексико.
Балът е най-голям при „ фамилната политика “, като при нея грижата за децата от 3 до 5 години е с един от най-хубавите балове (9,1) в цялата ранглиста.
В опазването на здравето мястото също е 40-то, дружно с Мексико. Без Чехия и Естония, всички някогашни комунистически страни са в долния квинтил на класацията. Само по доктори на глава от популацията България е на 12-то място, сред Швеция и Дания в класацията. Това „ достижение “ в действителност е излишък от предишното и е признак на последна неефективност.
Макар и елементарно за пояснение, най-незавидно е ситуацията с неравенствата (бал 2,4). Коефициентът GINI e на процедура същият като в Съединени американски щати, непосредствен до стойностите му във Англия, Латвия и Литва. Турция, Мексико и Чили са с по-висок коефициент. Непосредствените аргументи за това състояние на нещата са публичното изключване и на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. В тях балът на България е 1, какъвто е единствено за Румъния и Мексико.
В под-областта „ сигурност на живота “ единствено рейтингът на убийствата на 100 хиляди души отрежда на България релативно влиятелното 20-то място. Другите три индикатора (политика на „ вътрешна сигурност “, „ персонална сигурност “ и „ доверие в полицията “ са със стойности след последните три най-тревожни рангове в класацията.
Икономическата политика е с бал 5,6.
Изключително добър е индикаторът " държавен дълг на едно дете ", с бал 9. Той демонстрира тежестта на общественото ръководство, която евентуално ще се стовари върху плещите на идващото потомство. Това към този момент е и единственият индикатор, по който България е преди всичко в цялата ранглиста. Въпреки релативно ниския дял на подрастващото потомство в демографската конструкция на популацията. Причината е в ниския дял на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт. Тук България е втора в класацията след Естония.
Като под-област с най-голям сан на България е бюджетната политика , тя е 6-та в класацията, дружно с Естония, Нова Зеландия и Норвегия. И покрай Швейцария, Швеция и Дания, които заемат първите три места.
Данъчната политика на България е оценена съвсем като тази на Австралия, Испания, Малта, Нидерландия, Словения и Чехия
Данъчната политика слага България (с общ сан 20) в първата половина на класацията. Балът е на практика същият като този на Австралия, Испания, Малта, Нидерландия, Словения и Чехия.
И България е преди всичко по достолепия на облагането на персоналните и корпоративните приходи. Общият бал на България тук е невисок заради това, че данъчната система се счита за релативно комплицирана (което е единствено ненапълно вярно).
Що ще отнася до " здрава народна власт и положително ръководство ", тук междинният бал за всички страни е по-висок от останалите области – 6,61. За България той е 5,37, като страната е на 36-то място.
При под-критерия „ достъп до информация “ (най-вече за финансиране на политическия развой и участници) мястото е 37,-мо а за господство на закона – 38 (след нея са Румъния с непосредствен бал, Полша, Унгария и Турция). Тук има спомагателни четири знака. От тях най-зле са правната неустановеност и правосъдният надзор върху изпълнителната власт. А най-добре, 31-во място от 41 страни – назначението на съдиите. „ Превенция на корупцията “ също слага страната в последната група, само че в „ горния “ й край.
„ Доброто ръководство “ спрямо интервала преди изборната 2021 година бележи през 2022 година нищожен прогрес от 0,2. (Но обзорът е завършен през май м.г.). Мястото е 35-то. След България са Словакия, Хърватска, Румъния, Кипър, Унгария и Турция.
Конкретните знаци за успеваемост на изпълнителната власт са доста. Единственият непосредствен до медианния бал са публичните съвещания (6). Но организацията, стратегирането, обосноваването, координацията са близки по плачевното положение. Съответно използването и обясненията пред обществото във връзка политиките също са слаби.
„ Отчетността на държавното управление “ е с сходна диагноза: висок неправителствен потенциал за оценка на политиките и самостоятелност на органите за наблюдаване и надзор дават на България релативно висок бал – 6,1. Но партиите, групите по-интереси и медиите скапват пейзажа.
Някои заключения
Ако тръгне по дадените връзки в интернет, всеки самичък може да ревизира следните няколко извода.
По всички индикатори, с изключение на държавен дълг, само че изключително съгласно критериите и оценките за „ положително ръководство “ страните от Еврозоната дават по-добри резултати по отношение на останалите страни.
Най-добро ръководство демонстрират страните от еврозоната
Изключение са упоменатите Швеция и Норвегия. Тук единствените две някогашни комунистически страни в по-добрата група са Естония и Литва. В другите области упадъкът на тези страни е релативно внезапен през последните пет години. Това поддържа баловете на България над най-незадоволителните стойности.
В икономическата политика и бюджета последните развития у нас не са взети поради. Посочените малко нагоре недостатъци в областите „ положително ръководство “, „ отчетност “ и „ господство на закона “ са хронични.
Те обезвреждат достиженията в стопанската и бюджетната политика откак България е включена в сравненията. Тези достижения също не са задени вечно.
* Докладите за обособените страни се приготвят от специалист, ревизират се от двама несвързани с него експерти за страната, а данните се преглеждат в допълнение от 100 души, всеки от които дава отговор за някоя от сферите и характерните й знаци.
**Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ