Отпускът на раздора
България не е задължена да трансформира законодателството си след решението на Съд на Европейския съюз, само че работодателите желаеха проверка. Още по тематиката
Бизнесът упорства да отпадне платеният годишен отпуск за времето на майчинството
Позицията на работодателските организации идва след решение на Съда на Европейски Съюз по подобен проблем в Румъния
16 окт 2018
Когато лятната почивка не стига
По-необикновената и дълга отмора, известна като сабатикъл, е екзотика по нашите ширини, само че не и задача невъзможна
14 сеп 2018 Трябва ли за времето на майчинство в допълнение да се начислява и заплатен годишен отпуск, който да се употребява по-късно. Дебат към този въпрос провокира решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. То е от началото на октомври и е по румънското дело (C-12/17 Tribunalul Botoşani и Ministerul Justiţiei/Maria Dicu). В него се споделя, че не опонира на правото на Европейски Съюз наредбата в румънския закон, съгласно която времето на родителския отпуск за гледане на дете не се взема поради при установяване на платения годишен отпуск. Според решението това право се признава за времето на отпуска за бременност и раждане, само че не и за майчинството. Всичко това стана мотив и за апел на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) към вицепремиера Валери Симеонов и министъра на труда Бисер Петков - бизнесът изиска промени в Кодекса на труда, с които и в България да се отстрани правилото за начисляване на заплатен годишен отпуск върху майчинството.
Съдията против съда
Делото пред Съд на Европейския съюз е по питане на румънски съд във връзка със спор сред румънска съдийка, окръжния съд в Ботушани, в който тя работи, и Министерството на правораздаването. През 2015 година арбитър Мария Дику се връща на работа, откакто е употребила към една година отпуск след раждане на дете. Първоначално тя е била 4 месеца в отпуск по майчинство от 1 октомври 2014 година до 3 февруари 2015 година (аналог на нашия отпуск по бременност и раждане), а по-късно и седем месеца (от 4 февруари до 10 септември 2015 г.) е в наставнически отпуск за развъждане на дете до две години (аналог на отпуска за гледане на дете до 2 години по българския Кодекс на труда). След това съдийката желае да употребява и 35 дни заплатен годишен отпуск – цялостния размер, който се поставя на магистратите в Румъния, като претендира при установяване на размера на този отпуск да й бъде зачетено като отработено време и отпускът за гледане на дете. Това обаче й е отказано от съда, с мотив че интервалът на родителския отпуск, който тя е употребила през 2015 година, не може да се зачете за фактически полагане на труд при определянето на правото на заплатен годишен отпуск. Според румънското право " за престиран труд " при определянето на размера на платения годишен отпуск се признават отпуските по болест, по майчинство (бременност и раждане), за рискова бременност, за гледане на болно дете, само че не и родителският отпуск. Така се стига до делото в Съд на Европейския съюз, по което съдът приема за позволена и в сходство с правото на Европейски Съюз наредбата в румънския закон, съгласно която при установяване на правото на заплатен годишен отпуск интервалът на употребения наставнически отпуск не се взема поради като интервал на фактически полагане на труд. Предвид демографската рецесия всички ограничения, насърчаващи увеличението на нацията, са положителни. От позиция на интереса на работодателя - условието е натоварващо.
Кирил Вътев, съсобственик на месопреработващата компания " Тандем В "
Решението на Съда в Люксембург
Целта на платения годишен отпуск е служащият да може да си почине от полагания труд, а родителският отпуск не е време на действително полаган труд. Действително има други типове отпуски – по болест, за бременност и раждане, които се приравняват на фактически положен труд за задачите на установяване на годишния отпуск, само че разликата сред тях и родителския отпуск е, че това са положения, в които служащият обективно не може да извършва трудовите си отговорности, тяхното настъпване не зависи от волята на служащия и по принцип е непредвидимо. Това обаче не важи за използването на отпуск за гледане на дете – то не е непредвидимо и по предписание зависи само от волята на родителя да се грижи за детето си. С тези причини Съд на Европейския съюз заключава, че родителския отпуск, който е употребил съответният служащ през дадения интервал, не може да се приравни на фактически полагане на труд за задачите на определянето на правото му на заплатен годишен отпуск. Това обаче не важи за отпуските по болест и по бременност и раждане, по време на които служащият не е свободен да реши дали да поставя труд.
Важно е да се каже, че в самото решение на Съд на Европейския съюз се сочи, че както Директива 2003/88/ЕО по отношение на някои аспекти на организацията на работното време, по този начин и Рамковото съглашение за родителския отпуск от 18 юни 2009 година плануват, че страните членки са свободни да ползват или вкарат и по-благоприятни за служащите и чиновниците разпореждания. В този смисъл Съд на Европейския съюз приема формулата на румънския закон, който не зачита времето на родителския отпуск при установяване на размера на платения годишен отпуск, за съответна на правото на Европейски Съюз, само че това негово решение по никакъв метод не задължава нашата страна да трансформира законодателството си, което е много по-либерално от това в Румъния.
Българският закон
Съгласно член 163 от Кодекса на труда майката има право на 410 дни отпуск заради бременност и раждане, от които 45 дни наложително се употребяват преди раждането. Това значи, че този отпуск условно продължава, до момента в който детето навърши 1 година. След това майката има право и на спомагателен отпуск за развъждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (чл. 164 КТ). В нашето право и правосъдна процедура е трайно закрепено правилото, че както времето на отпуска за бременност и раждане, по този начин и на отпуска за гледане на дете до 2 години, доколкото се зачитат за трудов стаж, се признават при установяване на размера на платения годишен отпуск. Става въпрос за еднократно (непосредствено след майчинството) прилагане на заплатен годишен отпуск, полагащ се за една година (минимум 20 календарни дни), което е времето на отпуска за гледане на дете.
Разширяване на дебата КНСБ: Конституцията слага майката под особена протекция
В позиция на КНСБ от четвъртък се декларира, че претенции като това на АОБР във връзка с отпуските би трябвало да бъдат оставени " без последици ". Аргументите, които синдикатите акцентират са в две насоки. От една страна, правата на бременните дами и майките, в това число и уредените в Кодекса на труда, имат своето конституционно съображение в правилото, записан в главния закон, че " жената-майка се употребява от особената протекция на страната ". На второ място, това има директно отношение към демографска политика на страната, а не е просто трудовоправна регулация.
В позицията на АОБР обаче се упорства, като се приложи минималният стандарт, който Съд на Европейския съюз обрисува, да се регистрира, че всички платени и неплатени отпуски за гледане на дете до 8-годишна възраст, разрешени от КТ, не би трябвало да се зачитат за заплатен годишен отпуск. Тук влизат отпускът за развъждане на дете, настанено при близки и родственици или в приемно семейство (чл. 164а), отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (чл. 164б), неплатен отпуск за развъждане на дете до 8-годишна възраст в размер до 6 месеца за всеки родител (чл. 167а), който по българския закон също се зачита за трудов стаж. Отчитането на тези отпуски за заплатен годишен отпуск не би трябвало да се урежда императивно от закона, а да " бъде оставен в полето на груповото трудово договаряне ", написа в позицията на АОБР. Мотивът на работодателите е, че този вид обществена политика на страната " безпричинно трансферира финансова тежест върху работодателите ".
" Предвид демографската рецесия и спада на раждемостта всички ограничения, насърчаващи увеличението на нацията, са положителни. Така че съгласно мен би трябвало да се внимава доста и да не се стига до премахването на този текст. Но аз си давам сметка, че в тази ситуация обмислям повече държавнически, а не частнособственически. От позиция на частния персонален интерес на работодателя условието е натоварващо. Но считам, че би трябвало да се гледа по-отвисоко, по-надалеч, тъй като страната няма да свърши с нас ", разяснява за " Капитал " и Кирил Вътев - съсобственик на месопреработващата компания " Тандем В ":
Решението на Съд на Европейския съюз слага нещата на напълно нова повърхност и предвещава остри разногласия сред работодатели и синдикати, при които Министерството на труда (МТСП) най-вероятно ще следи в профил. Но въпрос на " Капитал " за позицията на МТСП в сряда оттова дадоха отговор, че тематиката занапред ще се разисква. " Предстои да се провежда среща сред МТСП и обществените сътрудници, на която ще стане ясна посоката, в която ще се върви ", се споделя в изказването. Енчо Динев, юрист, съучастник в адвокатско сдружение " Точева&Мандаджиева "
Струва си да се мисли за някаква смяна, въпреки че не е наложителна
Решението на Съда на Европейски Съюз е постановено във връзка преюдициално питане от Апелативен съд - Клуж, в Румъния, с което се желае пояснение на член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003 година по отношение на някои аспекти на организацията на работното време. Директивата планува, че страните членки подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват, че всеки служащ има право на заплатен годишен отпуск от минимум четири седмици съгласно изискванията за това в националното законодателство и/или процедура.
Какво споделя румънският закон и какво – българският? Открийте разликите
Румънският Кодекс на труда прави по-детайлна разлика от българския закон на типовете отпуск, които се признават за престиран труд - краткотрайна нетрудоспособност, майчинство, рискова бременност или кърмене, отпуск за гледане на болно дете. От тази категория отпуски категорично е изключен родителският отпуск – за гледане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Обратно – българският КТ категорично е оповестил (чл. 164, алинея 4 КТ), че с изключение на отпуска заради краткотрайна нетрудоспособност, майчинство, отпуск за гледане на болно дете за трудов стаж се признава и този за гледане на дете до 2 години. Оттам и признаването на този трудов стаж и за право на заплатен годишен отпуск по член 155, алинея 4 от КТ. Това решение слага няколко въпроса:
Задължава ли по някакъв метод България да промени вътрешното си законодателство?
Не. Защото директивата слага минимално условие към страните членки да се подсигурява най-малко 4 седмици заплатен годишен отпуск. Очевидно българският законодател е планувал в тази ситуация по-благоприятен режим в интерес на служителя (допустим според член 15 от директивата), че по време на родителския отпуск служителят няма да бъде лишен от платения си годишен отпуск.
Какво следва след постановяването на това решение за България?
Принципно решенията на Съда на Европейски Съюз са наложителни за всички съдилища и институции в България (чл. 633 от ГПК). Законодателната рамка в България обаче е такава, че мъчно можем да си представим сходен спор при български условия, тъй като у нас възможни каузи във връзка отвод на работодателя да обезпечи заплатен годишен отпуск за времето на отпуска за гледане на дете до 2-годишна възраст биха били решени в интерес на чиновниците.
Има ли логичност в сходно ограничение на отпуск на законодателно равнище?
Моето персонално мнение е, че несъмнено има съображение да се мисли в тази тенденция. Следва да се прави ясно разграничаване сред отпуските, употребени от майките, директно свързани с чисто физическата неспособност да поставят труд за избрани интервали и в огромна степен непредвидими като време (отпуск за бременност и раждане, краткотрайна нетрудоспособност, гледане на болен член от семейството) от отпуска за гледане на дете до 2-годишна възраст, който се употребява по избор на майката, допуска както нейната работоспособност, по този начин и положителното здравословно положение на детето, което е навършило 1-годишна възраст.
Принципно няма нищо неприятно в политиката на страната да даде спомагателни права на работещите майки в тази догадка, само че в тази ситуация се получава по този начин, че работодателят е този, който би трябвало напълно да заплаща за това законодателно решение, тъй като платеният годишен отпуск е за негова сметка.
Но даже и да се предприеме смяна в закона в посока на ограничение на годишния заплатен отпуск при прилагане на отпуск за гледане на дете до 2 година, следва ясно да се уточни, че това време би следвало да продължи да се признава за трудов стаж, само че предвид на придобиване на право на пенсия. В противоположен случай това би довело до спиране на стажа на майката за пенсия, което изрично не е задоволително.
Бизнесът упорства да отпадне платеният годишен отпуск за времето на майчинството
Позицията на работодателските организации идва след решение на Съда на Европейски Съюз по подобен проблем в Румъния
16 окт 2018
Когато лятната почивка не стига
По-необикновената и дълга отмора, известна като сабатикъл, е екзотика по нашите ширини, само че не и задача невъзможна
14 сеп 2018 Трябва ли за времето на майчинство в допълнение да се начислява и заплатен годишен отпуск, който да се употребява по-късно. Дебат към този въпрос провокира решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург. То е от началото на октомври и е по румънското дело (C-12/17 Tribunalul Botoşani и Ministerul Justiţiei/Maria Dicu). В него се споделя, че не опонира на правото на Европейски Съюз наредбата в румънския закон, съгласно която времето на родителския отпуск за гледане на дете не се взема поради при установяване на платения годишен отпуск. Според решението това право се признава за времето на отпуска за бременност и раждане, само че не и за майчинството. Всичко това стана мотив и за апел на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) към вицепремиера Валери Симеонов и министъра на труда Бисер Петков - бизнесът изиска промени в Кодекса на труда, с които и в България да се отстрани правилото за начисляване на заплатен годишен отпуск върху майчинството.
Съдията против съда
Делото пред Съд на Европейския съюз е по питане на румънски съд във връзка със спор сред румънска съдийка, окръжния съд в Ботушани, в който тя работи, и Министерството на правораздаването. През 2015 година арбитър Мария Дику се връща на работа, откакто е употребила към една година отпуск след раждане на дете. Първоначално тя е била 4 месеца в отпуск по майчинство от 1 октомври 2014 година до 3 февруари 2015 година (аналог на нашия отпуск по бременност и раждане), а по-късно и седем месеца (от 4 февруари до 10 септември 2015 г.) е в наставнически отпуск за развъждане на дете до две години (аналог на отпуска за гледане на дете до 2 години по българския Кодекс на труда). След това съдийката желае да употребява и 35 дни заплатен годишен отпуск – цялостния размер, който се поставя на магистратите в Румъния, като претендира при установяване на размера на този отпуск да й бъде зачетено като отработено време и отпускът за гледане на дете. Това обаче й е отказано от съда, с мотив че интервалът на родителския отпуск, който тя е употребила през 2015 година, не може да се зачете за фактически полагане на труд при определянето на правото на заплатен годишен отпуск. Според румънското право " за престиран труд " при определянето на размера на платения годишен отпуск се признават отпуските по болест, по майчинство (бременност и раждане), за рискова бременност, за гледане на болно дете, само че не и родителският отпуск. Така се стига до делото в Съд на Европейския съюз, по което съдът приема за позволена и в сходство с правото на Европейски Съюз наредбата в румънския закон, съгласно която при установяване на правото на заплатен годишен отпуск интервалът на употребения наставнически отпуск не се взема поради като интервал на фактически полагане на труд. Предвид демографската рецесия всички ограничения, насърчаващи увеличението на нацията, са положителни. От позиция на интереса на работодателя - условието е натоварващо.
Кирил Вътев, съсобственик на месопреработващата компания " Тандем В "
Решението на Съда в Люксембург
Целта на платения годишен отпуск е служащият да може да си почине от полагания труд, а родителският отпуск не е време на действително полаган труд. Действително има други типове отпуски – по болест, за бременност и раждане, които се приравняват на фактически положен труд за задачите на установяване на годишния отпуск, само че разликата сред тях и родителския отпуск е, че това са положения, в които служащият обективно не може да извършва трудовите си отговорности, тяхното настъпване не зависи от волята на служащия и по принцип е непредвидимо. Това обаче не важи за използването на отпуск за гледане на дете – то не е непредвидимо и по предписание зависи само от волята на родителя да се грижи за детето си. С тези причини Съд на Европейския съюз заключава, че родителския отпуск, който е употребил съответният служащ през дадения интервал, не може да се приравни на фактически полагане на труд за задачите на определянето на правото му на заплатен годишен отпуск. Това обаче не важи за отпуските по болест и по бременност и раждане, по време на които служащият не е свободен да реши дали да поставя труд.
Важно е да се каже, че в самото решение на Съд на Европейския съюз се сочи, че както Директива 2003/88/ЕО по отношение на някои аспекти на организацията на работното време, по този начин и Рамковото съглашение за родителския отпуск от 18 юни 2009 година плануват, че страните членки са свободни да ползват или вкарат и по-благоприятни за служащите и чиновниците разпореждания. В този смисъл Съд на Европейския съюз приема формулата на румънския закон, който не зачита времето на родителския отпуск при установяване на размера на платения годишен отпуск, за съответна на правото на Европейски Съюз, само че това негово решение по никакъв метод не задължава нашата страна да трансформира законодателството си, което е много по-либерално от това в Румъния.
Българският закон
Съгласно член 163 от Кодекса на труда майката има право на 410 дни отпуск заради бременност и раждане, от които 45 дни наложително се употребяват преди раждането. Това значи, че този отпуск условно продължава, до момента в който детето навърши 1 година. След това майката има право и на спомагателен отпуск за развъждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (чл. 164 КТ). В нашето право и правосъдна процедура е трайно закрепено правилото, че както времето на отпуска за бременност и раждане, по този начин и на отпуска за гледане на дете до 2 години, доколкото се зачитат за трудов стаж, се признават при установяване на размера на платения годишен отпуск. Става въпрос за еднократно (непосредствено след майчинството) прилагане на заплатен годишен отпуск, полагащ се за една година (минимум 20 календарни дни), което е времето на отпуска за гледане на дете.
Разширяване на дебата КНСБ: Конституцията слага майката под особена протекция
В позиция на КНСБ от четвъртък се декларира, че претенции като това на АОБР във връзка с отпуските би трябвало да бъдат оставени " без последици ". Аргументите, които синдикатите акцентират са в две насоки. От една страна, правата на бременните дами и майките, в това число и уредените в Кодекса на труда, имат своето конституционно съображение в правилото, записан в главния закон, че " жената-майка се употребява от особената протекция на страната ". На второ място, това има директно отношение към демографска политика на страната, а не е просто трудовоправна регулация.
В позицията на АОБР обаче се упорства, като се приложи минималният стандарт, който Съд на Европейския съюз обрисува, да се регистрира, че всички платени и неплатени отпуски за гледане на дете до 8-годишна възраст, разрешени от КТ, не би трябвало да се зачитат за заплатен годишен отпуск. Тук влизат отпускът за развъждане на дете, настанено при близки и родственици или в приемно семейство (чл. 164а), отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (чл. 164б), неплатен отпуск за развъждане на дете до 8-годишна възраст в размер до 6 месеца за всеки родител (чл. 167а), който по българския закон също се зачита за трудов стаж. Отчитането на тези отпуски за заплатен годишен отпуск не би трябвало да се урежда императивно от закона, а да " бъде оставен в полето на груповото трудово договаряне ", написа в позицията на АОБР. Мотивът на работодателите е, че този вид обществена политика на страната " безпричинно трансферира финансова тежест върху работодателите ".
" Предвид демографската рецесия и спада на раждемостта всички ограничения, насърчаващи увеличението на нацията, са положителни. Така че съгласно мен би трябвало да се внимава доста и да не се стига до премахването на този текст. Но аз си давам сметка, че в тази ситуация обмислям повече държавнически, а не частнособственически. От позиция на частния персонален интерес на работодателя условието е натоварващо. Но считам, че би трябвало да се гледа по-отвисоко, по-надалеч, тъй като страната няма да свърши с нас ", разяснява за " Капитал " и Кирил Вътев - съсобственик на месопреработващата компания " Тандем В ":
Решението на Съд на Европейския съюз слага нещата на напълно нова повърхност и предвещава остри разногласия сред работодатели и синдикати, при които Министерството на труда (МТСП) най-вероятно ще следи в профил. Но въпрос на " Капитал " за позицията на МТСП в сряда оттова дадоха отговор, че тематиката занапред ще се разисква. " Предстои да се провежда среща сред МТСП и обществените сътрудници, на която ще стане ясна посоката, в която ще се върви ", се споделя в изказването. Енчо Динев, юрист, съучастник в адвокатско сдружение " Точева&Мандаджиева "
Струва си да се мисли за някаква смяна, въпреки че не е наложителна
Решението на Съда на Европейски Съюз е постановено във връзка преюдициално питане от Апелативен съд - Клуж, в Румъния, с което се желае пояснение на член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003 година по отношение на някои аспекти на организацията на работното време. Директивата планува, че страните членки подхващат нужните ограничения, с цел да подсигуряват, че всеки служащ има право на заплатен годишен отпуск от минимум четири седмици съгласно изискванията за това в националното законодателство и/или процедура.
Какво споделя румънският закон и какво – българският? Открийте разликите
Румънският Кодекс на труда прави по-детайлна разлика от българския закон на типовете отпуск, които се признават за престиран труд - краткотрайна нетрудоспособност, майчинство, рискова бременност или кърмене, отпуск за гледане на болно дете. От тази категория отпуски категорично е изключен родителският отпуск – за гледане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Обратно – българският КТ категорично е оповестил (чл. 164, алинея 4 КТ), че с изключение на отпуска заради краткотрайна нетрудоспособност, майчинство, отпуск за гледане на болно дете за трудов стаж се признава и този за гледане на дете до 2 години. Оттам и признаването на този трудов стаж и за право на заплатен годишен отпуск по член 155, алинея 4 от КТ. Това решение слага няколко въпроса:
Задължава ли по някакъв метод България да промени вътрешното си законодателство?
Не. Защото директивата слага минимално условие към страните членки да се подсигурява най-малко 4 седмици заплатен годишен отпуск. Очевидно българският законодател е планувал в тази ситуация по-благоприятен режим в интерес на служителя (допустим според член 15 от директивата), че по време на родителския отпуск служителят няма да бъде лишен от платения си годишен отпуск.
Какво следва след постановяването на това решение за България?
Принципно решенията на Съда на Европейски Съюз са наложителни за всички съдилища и институции в България (чл. 633 от ГПК). Законодателната рамка в България обаче е такава, че мъчно можем да си представим сходен спор при български условия, тъй като у нас възможни каузи във връзка отвод на работодателя да обезпечи заплатен годишен отпуск за времето на отпуска за гледане на дете до 2-годишна възраст биха били решени в интерес на чиновниците.
Има ли логичност в сходно ограничение на отпуск на законодателно равнище?
Моето персонално мнение е, че несъмнено има съображение да се мисли в тази тенденция. Следва да се прави ясно разграничаване сред отпуските, употребени от майките, директно свързани с чисто физическата неспособност да поставят труд за избрани интервали и в огромна степен непредвидими като време (отпуск за бременност и раждане, краткотрайна нетрудоспособност, гледане на болен член от семейството) от отпуска за гледане на дете до 2-годишна възраст, който се употребява по избор на майката, допуска както нейната работоспособност, по този начин и положителното здравословно положение на детето, което е навършило 1-годишна възраст.
Принципно няма нищо неприятно в политиката на страната да даде спомагателни права на работещите майки в тази догадка, само че в тази ситуация се получава по този начин, че работодателят е този, който би трябвало напълно да заплаща за това законодателно решение, тъй като платеният годишен отпуск е за негова сметка.
Но даже и да се предприеме смяна в закона в посока на ограничение на годишния заплатен отпуск при прилагане на отпуск за гледане на дете до 2 година, следва ясно да се уточни, че това време би следвало да продължи да се признава за трудов стаж, само че предвид на придобиване на право на пенсия. В противоположен случай това би довело до спиране на стажа на майката за пенсия, което изрично не е задоволително.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ