България не е готова да влезе в еврозоната, смята Европейската

България не е подготвена да влезе в еврозоната, счита Европейската комисия. Това излиза наяве от огласенияднес отчет за конвергенцията на седемте страни - членки на Европейски Съюз, които към момента не са приели еврото. Тези документи се разгласяват един път на две години и демонстрират до каква степен съответната страна покрива изискванията за присъединение към еврозоната.

Европейска комисия твърди, че България и другите шест не извършват част от критериите.

Според отчета България покрива индикаторите за ценова непоклатимост, обществени финанси и дълготрайни лихви всичко е наред. България обаче не дава отговор на условията за валутно-обменния механизъм и законодателството й не е изцяло съвместимо с контракта за действието на Европейския съюз.

Ето част от формалното известие на Европейска комисия:

Докладът обгръща седем страни членки отвън еврозоната, които са правно задължени да вкарат еврото: България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. В него се установи, че като цяло тези страни членки са постигнали забележителна номинална конвергенция, само че понастоящем нито една от тях не дава отговор на всички официални условия за присъединение към еврозоната. Две страни членки — България и Хърватия, извършват всички критерии за конвергенция, като се изключи критерия за валутния курс, защото не са членове на валутния механизъм (ERM II).

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и обществения разговор, а също по този начин и за финансовата непоклатимост, финансовите услуги и съюза на финансовите пазари, съобщи: „ Еврото беше основано като единна валута за целия Европейски Съюз. Ето за какво всяка страна от Европейски Съюз, която се стреми към това, може да се причисли към еврозоната. Вярно е, че пътят към тази цел може да наподобява дълъг и от време на време сложен. Комисията е подготвена да работи дружно с страните членки, които са решени да се приготвят за сполучливо участие в еврозоната, като способства за подсилване на техните стопански и финансови системи. Така да вземем за пример от нашия отчет за конвергенцията е видно, че България към този момент извършва номиналните критерии от Маастрихт по отношение на ценовата непоклатимост, обществените финанси и конвергенцията на дълготрайните лихвени проценти. Приветстваме актуалната работа на българските органи за включване във валутния механизъм (ERM II), тъй че да бъде изпълнен и критерият за непоклатимост на валутния курс. “

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, означи: „ Днешният отчет е обзор на постигнатия прогрес към осъществяването на критериите за конвергенция — приемния изпит за присъединение към еврозоната. Към момента нито една от седемте оценени страни членки не дава отговор на всички правни условия за такова присъединение. В същото време една от основните поучения от последните две десетилетия е, че с цел да се подсигурява сполучливото членуване на страните в еврозоната, действителната икономическа конвергенция е също толкоз значима, колкото и номиналната. Ето за какво е значимо страните, които желаят да се причислят към еврозоната, да работят интензивно за повишение на продуктивността, увеличение на вложенията, възстановяване на ситуацията със заетостта и превъзмогване на неравенствата. Комисията има подготвеност да окаже подпомагане, в това число посредством новия бюджетен инструмент, който ще представим идната седмица. “

Присъединяването към еврозоната е отворен и учреден на правила развой. Докладът се основава на критериите за конвергенция, наричани също „ критериите от Маастрихт “, които са посочени в член 140, параграф 1 от Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС). Критериите за конвергенция включват ценова непоклатимост, постоянни обществени финанси, непоклатимост на валутните курсове и конвергенция на дълготрайните лихвени проценти. Оценява се също по този начин съвместимостта на националното законодателство с разпоредбите на икономическия и паричен съюз. В отчета се стига до заключението, че:

Всички наранени страни членки извършват критерия по отношение на обществените финанси.
България, Чешката република, Хърватия, Унгария и Швеция извършват критерия за дълготрайните лихвени проценти.
България, Хърватия, Полша и Швеция дават отговор на критерия за ценова непоклатимост.
Нито една от страните не извършва критерия за валутния курс, защото нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II): преди влизането в еврозоната се изисква присъединяване в този механизъм за интервал от най-малко две години, по време на който да не се следят обилни отклонения.
Освен че в отчета се прави оценка на тези официални условия за присъединение към еврозоната, в него се установи, че като се изключи Хърватия, в никоя от посочените страни членки законодателството не е изцяло съвместимо с разпоредбите на икономическия и паричен съюз.

Комисията прегледа и други фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети поради при оценяването на устойчивостта на конвергенцията, и установи, че в икономическо и финансово отношение страните членки отвън еврозоната са като цяло добре интегрирани в Европейски Съюз. Някои от тях обаче към момента изпитват макроикономически недостатъци и/или са изправени пред провокации, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да основат опасности за устойчивостта на процеса на конвергенция.