Мондиал в България - претенции без покритие
България навлезе в първата година от десетилетието, което в фантазиите на държавниците ни би трябвало да приключи с домакинство на международно състезание през 2030 година Или най-малко на европейско 2 години по-рано. Тази година кандидатурите вероятно би трябвало да бъдат издигнати. Стига да се резервира същият консенсус за общо домакинство сред България, Сърбия, Румъния и Гърция поради промяната на политическите сили отпред на ръководството на последните две страни.
Встрани от този тъничък политически лед обаче е несъмнено, че България е много надалеч от положението на сполучлив претендент, камо ли да завоюва. За момента държавното управление ни показва главно положителни планове, а това не сработва. И пролича при несполучливата акция за домакинство на мачове от Евро 2020. За нея първо щяхме да заявим бъдещ стадион красавец на мястото на " Славия ", непостроен и до през днешния ден. А след това - " Васил Левски ", който щеше да бъде реконструиран. Щеше...
Е, номерът не мина. И то не защото някому не се е харесал макетът на бъдещия стадион. А заради ред други фактори - най-много неприятна или изчезнала инфраструктура и транспортна съгласуваност. Самият факт, че " Васил Левски " е в центъра на града и всеки мач блокира трафика, се вижда чудесно и в чужбина.
Проблемът е, че в този момент, при мераците ни за Евро 2028 или Мондиал 2030, картинката не е по-различна. Към този миг страната ни продължава да
няма добра инфраструктурна връзка
с останалите три балкански страни. Да речем, че до 2-3-5 години ще бъдат приключени автомагистралите към Сърбия и Гърция, само че двете ни съществени сухопътни връзки с Румъния - през Русе и Видин, към този момент не са подплатени с нищо повече от планове за високоскоростни пътища (не магистрали). А се допуска, че и двете пътни артерии би трябвало да поемат огромен трафик, тъй като северната ни съседка е декларирала освен Букурещ, а и Крайова.
Пък и не всичко е автомагистрали. Тук приказваме за разширение на потенциала на летищата ни, от които само софийското може все още да поеме упования огромен фенски поток. Сиреч още няколкостотин милиона лв. за модернизиране или даже нови терминали в Пловдив, Варна и Бургас. След това отиваме към високоскоростен и постоянен жп превоз във всички направления. На всички е ясно какво е положението на железниците ни и какъв брой е нужно, с цел да добият те същински европейски образ - прецизност, експедитивност, нови мотриси. Поне още милиард, жестоко.
Отиваме към хотелската база, тъй като настаняването на публични лица, тимове и почитатели е друга значима точка. Тук трябват няколко съвременни подготвителни бази и още повече хотели. Защото и по този индикатор единствено София е в сравнителна подготвеност. Дори вторият по величина град
Пловдив изпитва компликации да настани всички посетители
на града при събирането на повече от две-три междинни по мащабност събития, при съществуване на леглова база от към 5000 места. Покрай церемонията по разкриване на " Пловдив - Европейска столица на културата " се заприказва за настаняване на посетители в околни обитаеми места. А какво да кажем за упования напор от десетки хиляди почитатели...
Оставяме настрани по-второстепенни фактори за кандидатурата и се концентрираме върху най-важния - стадионите. По темата вече някогашният президент на БФС Борислав Михайлов призна: " Ние нямаме един естествен стадион, на който да организираме мачове, даже националния ".
Засега май единствено ние нямаме изясненост кои игрища ще предложим, до момента в който такива имат и Румъния (в Букурещ, Клуж-Напока, Крайова и Тимишоара), и Сърбия (2 в Белград, по 1 в Ниш и Крагуевац), и Гърция (2 в Атина, 1 в Пирея и 1 в Солун). За множеството от тях към този момент има обезпечено финансиране. В България освен няма залегнал нов стадион в бюджета, а дори към момента се умува дали " Васил Левски " да бъде освежен, дали да се употребява " Българска войска " (след възможното възобновяване, което още е химера), къде в покрайнините да бъде хипотетичният нов народен стадион. Спортният министър Красен Кралев направи сондажи в няколко други града - Пловдив, Бургас и Варна. Но и досега
не е явен изборът на България
Дали в Пловдив ще се обновява градският стадион, или ще се употребява " Христо Ботев ", в случай че страната го приключи? Ще се строи ли в Бургас ново оборудване на мястото на " Черноморец " или другаде? За Варна най-малко се знае, че стадионът, който се построява на мястото на " Юрий Гагарин ", би трябвало да бъде приключен - по всичко проличава, че още веднъж от страната макар гръмките обещания на шефовете на " Черно море ". Същите погледи, вперени в бюджета, има в останалите градове. А говорим грубо за по към 100 млн. лева на стадион. Поне! Каква ще е възвръщаемостта от тези игрища - не е ясно. Справка - издигнатите под дърво и камък из страната големи зали. Пък и каква възвръщаемост да чакаме, щом приходите от провеждането на огромно състезание нормално са много под разноските (които за нас ще са от милиард лв. нагоре). Дори и суперсила като Русия се нагърби да направи международно състезание по футбол повече за имидж, в сравнение с за възвръщаемост на фона на пръснатите $14,2 милиарда
Оставяме встрани и мижавите шансове на обща балканска кандидатура, защото за Евро 2028 се чакат да се кандидатират още Англия, Италия (тук се обмисля и обща оферта на Италия и Испания) и скандинавските страни. За Мондиал 2030 летвата е още по-висока - там отново ще има английска кандидатура, само че по-сериозната е на Уругвай, Аржентина, Чили и Парагвай, още повече че през 2030 година се навършват 100 години от първия Мондиал - в Уругвай.
В продължаващата неизясненост е ясно едно - желанието да се кандидатства. " Има доста работа, която да свършим, само че това въобще не е химеричен план. Позицията, която аз пазя, е, че би трябвало допустимо най-бързо да аплайваме за Европейско състезание. В тази обстановка е много по-лесно да покрием нужните параметри, които УЕФА и ФИФА изискват ", сподели още веднъж оптимистично Кралев.
Но той по този начин говореше и за зимните юношески игри през 2024 година, единствено че вместо да избере Витоша и София, което сякаш също не бе утопичен план, МОК уточни Южна Корея. И имаме всички учредения да чакаме, че и мераците за футболно огромно състезание ще последват ориста на младежката олимпиада.
Встрани от този тъничък политически лед обаче е несъмнено, че България е много надалеч от положението на сполучлив претендент, камо ли да завоюва. За момента държавното управление ни показва главно положителни планове, а това не сработва. И пролича при несполучливата акция за домакинство на мачове от Евро 2020. За нея първо щяхме да заявим бъдещ стадион красавец на мястото на " Славия ", непостроен и до през днешния ден. А след това - " Васил Левски ", който щеше да бъде реконструиран. Щеше...
Е, номерът не мина. И то не защото някому не се е харесал макетът на бъдещия стадион. А заради ред други фактори - най-много неприятна или изчезнала инфраструктура и транспортна съгласуваност. Самият факт, че " Васил Левски " е в центъра на града и всеки мач блокира трафика, се вижда чудесно и в чужбина.
Проблемът е, че в този момент, при мераците ни за Евро 2028 или Мондиал 2030, картинката не е по-различна. Към този миг страната ни продължава да
няма добра инфраструктурна връзка
с останалите три балкански страни. Да речем, че до 2-3-5 години ще бъдат приключени автомагистралите към Сърбия и Гърция, само че двете ни съществени сухопътни връзки с Румъния - през Русе и Видин, към този момент не са подплатени с нищо повече от планове за високоскоростни пътища (не магистрали). А се допуска, че и двете пътни артерии би трябвало да поемат огромен трафик, тъй като северната ни съседка е декларирала освен Букурещ, а и Крайова.
Пък и не всичко е автомагистрали. Тук приказваме за разширение на потенциала на летищата ни, от които само софийското може все още да поеме упования огромен фенски поток. Сиреч още няколкостотин милиона лв. за модернизиране или даже нови терминали в Пловдив, Варна и Бургас. След това отиваме към високоскоростен и постоянен жп превоз във всички направления. На всички е ясно какво е положението на железниците ни и какъв брой е нужно, с цел да добият те същински европейски образ - прецизност, експедитивност, нови мотриси. Поне още милиард, жестоко.
Отиваме към хотелската база, тъй като настаняването на публични лица, тимове и почитатели е друга значима точка. Тук трябват няколко съвременни подготвителни бази и още повече хотели. Защото и по този индикатор единствено София е в сравнителна подготвеност. Дори вторият по величина град
Пловдив изпитва компликации да настани всички посетители
на града при събирането на повече от две-три междинни по мащабност събития, при съществуване на леглова база от към 5000 места. Покрай церемонията по разкриване на " Пловдив - Европейска столица на културата " се заприказва за настаняване на посетители в околни обитаеми места. А какво да кажем за упования напор от десетки хиляди почитатели...
Оставяме настрани по-второстепенни фактори за кандидатурата и се концентрираме върху най-важния - стадионите. По темата вече някогашният президент на БФС Борислав Михайлов призна: " Ние нямаме един естествен стадион, на който да организираме мачове, даже националния ".
Засега май единствено ние нямаме изясненост кои игрища ще предложим, до момента в който такива имат и Румъния (в Букурещ, Клуж-Напока, Крайова и Тимишоара), и Сърбия (2 в Белград, по 1 в Ниш и Крагуевац), и Гърция (2 в Атина, 1 в Пирея и 1 в Солун). За множеството от тях към този момент има обезпечено финансиране. В България освен няма залегнал нов стадион в бюджета, а дори към момента се умува дали " Васил Левски " да бъде освежен, дали да се употребява " Българска войска " (след възможното възобновяване, което още е химера), къде в покрайнините да бъде хипотетичният нов народен стадион. Спортният министър Красен Кралев направи сондажи в няколко други града - Пловдив, Бургас и Варна. Но и досега
не е явен изборът на България
Дали в Пловдив ще се обновява градският стадион, или ще се употребява " Христо Ботев ", в случай че страната го приключи? Ще се строи ли в Бургас ново оборудване на мястото на " Черноморец " или другаде? За Варна най-малко се знае, че стадионът, който се построява на мястото на " Юрий Гагарин ", би трябвало да бъде приключен - по всичко проличава, че още веднъж от страната макар гръмките обещания на шефовете на " Черно море ". Същите погледи, вперени в бюджета, има в останалите градове. А говорим грубо за по към 100 млн. лева на стадион. Поне! Каква ще е възвръщаемостта от тези игрища - не е ясно. Справка - издигнатите под дърво и камък из страната големи зали. Пък и каква възвръщаемост да чакаме, щом приходите от провеждането на огромно състезание нормално са много под разноските (които за нас ще са от милиард лв. нагоре). Дори и суперсила като Русия се нагърби да направи международно състезание по футбол повече за имидж, в сравнение с за възвръщаемост на фона на пръснатите $14,2 милиарда
Оставяме встрани и мижавите шансове на обща балканска кандидатура, защото за Евро 2028 се чакат да се кандидатират още Англия, Италия (тук се обмисля и обща оферта на Италия и Испания) и скандинавските страни. За Мондиал 2030 летвата е още по-висока - там отново ще има английска кандидатура, само че по-сериозната е на Уругвай, Аржентина, Чили и Парагвай, още повече че през 2030 година се навършват 100 години от първия Мондиал - в Уругвай.
В продължаващата неизясненост е ясно едно - желанието да се кандидатства. " Има доста работа, която да свършим, само че това въобще не е химеричен план. Позицията, която аз пазя, е, че би трябвало допустимо най-бързо да аплайваме за Европейско състезание. В тази обстановка е много по-лесно да покрием нужните параметри, които УЕФА и ФИФА изискват ", сподели още веднъж оптимистично Кралев.
Но той по този начин говореше и за зимните юношески игри през 2024 година, единствено че вместо да избере Витоша и София, което сякаш също не бе утопичен план, МОК уточни Южна Корея. И имаме всички учредения да чакаме, че и мераците за футболно огромно състезание ще последват ориста на младежката олимпиада.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ