КЕВР: България ще има втори газов оператор - ICGB
България на процедура ще има втори газов оператор - ICGB, оповестиха от КЕВР.
Проектната компания на газовата връзка с Гърция, взаимно с националните енергийни регулатори на България и Гърция, ще връчат на публична гала дефинитивно взаимно решение за узаконяване на сдружението като самостоятелен метафоричен оператор, написа " Накратко ".
Смесената компания " Ай Си Джи Би " ще ръководи газовата връзка с Гърция.
С Окончателното Съвместно Решение на КЕВР и RAE се извършват всички регулаторни условия за въвеждане в комерсиална употреба на газовата връзка „ Гърция-България “ (IGB) след 1 юли 2022 година Решението на националните енергийни регулатори на България и Гърция е признато след сполучливо изпълнена процедура по координиране с Европейската комисия. Целият развой мина при съкратени периоди, поради извънредно значимата роля на интерконектора.
Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се осъществя от смесеното капиталово сдружение „ АЙ СИ ДЖИ БИ ” АД, записано в България през 2011 година с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e сдружение, записано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).
В сходство с устава си, „ АЙ СИ ДЖИ БИ ” АД следва да бъде притежател на газопровода IGB, като прави финансиране на реализацията му, разпределение на преносния му потенциал и приемане приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът IGB е планиран за свързване с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в региона на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в региона на гр. Стара Загора. Oбщата дължина на интерконектора е 182 км, с диаметър на тръбата - 32’’ и планов потенциал до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В взаимозависимост от пазарния интерес към потребление на по-голям потенциал и опциите на прилежащите газопреносни системи, потенциалът на газопровода е планиран да се усили до 5 млрд.м3/год. с в допълнение създаване на компресорна станция.
Проектната компания на газовата връзка с Гърция, взаимно с националните енергийни регулатори на България и Гърция, ще връчат на публична гала дефинитивно взаимно решение за узаконяване на сдружението като самостоятелен метафоричен оператор, написа " Накратко ".
Смесената компания " Ай Си Джи Би " ще ръководи газовата връзка с Гърция.
С Окончателното Съвместно Решение на КЕВР и RAE се извършват всички регулаторни условия за въвеждане в комерсиална употреба на газовата връзка „ Гърция-България “ (IGB) след 1 юли 2022 година Решението на националните енергийни регулатори на България и Гърция е признато след сполучливо изпълнена процедура по координиране с Европейската комисия. Целият развой мина при съкратени периоди, поради извънредно значимата роля на интерконектора.
Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се осъществя от смесеното капиталово сдружение „ АЙ СИ ДЖИ БИ ” АД, записано в България през 2011 година с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e сдружение, записано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).
В сходство с устава си, „ АЙ СИ ДЖИ БИ ” АД следва да бъде притежател на газопровода IGB, като прави финансиране на реализацията му, разпределение на преносния му потенциал и приемане приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът IGB е планиран за свързване с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в региона на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в региона на гр. Стара Загора. Oбщата дължина на интерконектора е 182 км, с диаметър на тръбата - 32’’ и планов потенциал до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В взаимозависимост от пазарния интерес към потребление на по-голям потенциал и опциите на прилежащите газопреносни системи, потенциалът на газопровода е планиран да се усили до 5 млрд.м3/год. с в допълнение създаване на компресорна станция.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ