България може да се гордее с шестима двукратни олимпийски шампиони,

...
България може да се гордее с шестима двукратни олимпийски шампиони,
Коментари Харесай

Нораир Нурикян – Кавалерът на щангата

България може да се гордее с шестима двукратни олимпийски първенци, само че в родните щанги той е единствен! Освен с две трофеи от игрите Нораир Нурикян два пъти покорява международния връх и има общо 8 медала от огромни шампионати. В блестящата си кариера прави 4 корекции на планетарния връх. А през 1994 година е признат в Залата на славата по повдигане на тежести. Заради джентълменското си държание е именуван Кавалер на българската щанга. Наскоро етническият арменец, роден в Сливен, отпразнува 70-годишен празник.

В спорта няма какво да делиш, с всичките ми съперници и съотборници съм другар, споделя Нораир Нурикян.

И още преди време е “душата на тима ”, зарежда с непримиримост и упоритости всички към себе си. Така е и до през днешния ден, рядко ще го срещнеш в тъмно въодушевление.

А в щангите попада инцидентно и то прекомерно късно, на 18 години. Дотогава спортува гимнастика, футбол, само че огромната му обич е баскетболът. Пъргав е под коша и тайничко се надява играта с оранжевата топка да му помогне най-малко малко да порасне (висок е 155 см). Но ориста си знае друго. В тези години Техникумът по текстил, в който учи, би трябвало да бъде показан в градско състезание по повдигане на тежести. Предложили му да взе участие. Отива и става първи, просто тъй като няма различен съперник. Но на надпреварата участва не какъв да е, а Иван Абаджиев. Папата на щангите вижда в младока прикрит гений. И на другия ден е привикан в кабинета на шефа. Там е и Старшията, който упорства да се захване съществено с повдигане на тежести. Талантът дава дума да продължи. “След първата подготовка не можех да стана от мускулна тресчица ”, признава Нурикян.

На път е да се откаже. Следват отново увещания от страна на Абаджиев и дребничкото момче остава в залата, този път вечно.

Първият му орден от огромно състезание е през 1969 година, когато е трети на европейското. Оттам нататък оценките се редят едно след друго. А от двете олимпийски трофеи първата от Мюнхен 72 е с максимален авторитет. Конкурентите не го поставят в сметките си и му плануват класиране в топ 6. Но българинът им обърква проектите. Фаворитът за купата Диего Шанидзе от някогашния Съюз на съветските социалистически републики е направил последния си опит и към този момент го сочат за първенец с 400 кг в трибоя. Нашият е незабавно след него и има тежката дума. За да направи героизъм, желае 10 кг повече – 157,5 кг. Тежест, която в никакъв случай не е изхвърлял над главата си, даже и на подготовка.

“Тук стават чудеса! Онзи, който има дух и темперамент, ще стане първенец! ”, думите са на Иван Абаджиев към Нурикян преди да тръгне към подиума.

И чудото става. Събира 402,5 кг, усъвършенства международния връх в категория до 60 кг и записва името си със златни букви в историята като първият българин, стъпил на Олимп във повдигането на тежести.

“Преди съревнование си пишехме на коланите отвътре кой какъв брой желае да вдигне – разкрива сливналията. – За Мюнхен си бях изографисал 400 кг, само че това граничеше с измислица и го закрих с бинт. После си споделих: Ето, че от време на време каквото си пожелаеш, се случва. Сега този пояс е в Музея на спорта. ”

Втората му купа обаче от Монреал 76 е извоювана с доста пот и ограничения. Старшията взема решение да го смъкна в по-долната категория до 56 кг. Година преди игрите стартират тъгите. На няколко надпревари прави “нула ” и от гняв удря в стената с пестник. Чупи кост и е в гипс. Няма по какъв начин да подвига щанга с обездвижена ръка. Но Старшията измисля по какъв начин да тренира – клякания. А на всичкото от горната страна би трябвало да смъкна и 10 кг, с цел да влезе в категорията. “Бях на една пържола и шише минерална вода дневно ”, спомня си първенецът.

Но нечовешките старания са оправдани. В Монреал още веднъж е на Олимп, и то подвига с 10 кг повече от втория, поляка Войновски, записва и международен връх.

“Щангите не са за всеки – споделя юбилярят. – Освен физически данни изискват и невероятна психическа централизация. Трудът е нечовечен, смъртоносен, до изнемогване. ”

И както множеството спортисти суеверието не подминава и Нурикян. Винаги тръгвал с левия крайник и посягал към щангата с лявата ръка. А за своя преподавател Иван Абаджиев споделя, че е “епоха в международните щанги ”, чиято методика е писменост за “железния ” спорт. След като слиза от подиума, първенецът 14 година е асистент на Абаджиев, а от 1990-а към този момент е старши треньор. Славата обаче не го заслепява. Остава си все по този начин земен и постоянно можеш да видиш закачливата му усмивка из под мустак. А единствено пет минути да си побъбриш с великия първенец – позитивният заряд ти е обезпечен за целия ден.

Несбъдната фантазия


Несбъдната ми фантазия е, че не съумях да порасна най-малко с 20 сантиметра – споделя с усмивка Нурикян. – Баскетболът си остана огромната ми тръпка. И до през днешния ден виждам по какъв начин тези хали в НБА забиват в коша.

През последните години дребничкият арменец водеше люта борба със злокачествено заболяване. Но за благополучие се пребори, въпреки всичко е повторен олимпийски първенец. А сега се любува на всяка минута със фамилията си, което дълги години бе в Щатите.

За него


Тенисът е измежду обичаните му спортове


Никога няма да не помни олимпиадата в Сеул 88. Тенисът е измежду обичаните му спортове и той всеки ден ходеше и тренираше. А аз бях хванал два пъти ракетата. Но се хванахме да играем мач, а залогът беше една каса уиски. Ето, че го бих и тогава имаше почерпка за целия тим. Нурикян е с необикновено възприятие за комизъм. От началото до края ми е бил персонален треньор в националния тим. При него станах олимпийски и пет пъти международен първенец. Всички състезатели го харесваха. А за мен той е един от най-хубавите и обичани треньори. Знае с думи по какъв начин да те предразположи. При него забравяш и за болежка, и за отмалялост и даваш всичко от себе си.

Янко Русев, златен медалист от Москва 80


Поднесох му най-големия подарък


Нурикян ми беше персонален треньор. Поднесъл съм му най-големия подарък, това са негови думи. На 26 юли в деня, в който станах олимпийски първенец в Барселона 92, той имаше рожден ден. Моята, а и неговата наслада бяха неописуеми. Много елементарно се работи с него, постоянно намира думи и знае по какъв начин да предразположи състезателя. А шегите са непокътната негова марка и по време на изнурителните тренировки тежестите като че ли не ти се костват толкоз непостижими.

Иван Иванов, златен олимпийски медалист и в този момент старши треньор


Душата на тима


Нурикян ми бе треньор в националния тим, душата на тима, когато и да е имаше смешки и закачки. Случвало се е да се хванем на бас. Губил е, само че в никакъв случай не си е бръснел заложения мустак. Все се измъкваше с нещо друго, по арменски. А другояче тежестите не са ни били по-леки, само че когато има някой, който да разведри ситуацията, всичко се случва с много по-леко.

Неделчо Колев, бронзов медалист от олимпиадата Москва 80 и сегашен президент на федерацията
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР