България, Литва и Словакия са постигнали ефективен и ефикасен напредък

България, Литва и Словакия са постигнали ефикасен и сполучлив прогрес по извеждането от употреба на своите съответни атомни електрически централи. За България това се отнася за АЕЦ „ Козлодуй “ (1 -4 блок), за Словакия - “Бохунице IV “ (два блока) и за Литва - АЕЦ „ Игналина “ (два блока).

Въз основа на обзор на подробните проекти за извеждане от употреба Европейска комисия удостоверява междинната оценка и регистрира, че по настоящата финансова стратегия за интервала 2014 – 2020 година няма потребност от в допълнение финансиране. Програмите следва да продължат до 2020 година В същото време Европейска комисия декларира, че ще поддържа съфинансирането за България и Словакия за интервала 2021 – 2027 година

„ Същевременно Комисията одобри две оферти за продължение на поддръжката за дейностите по извеждане от употреба в България, Литва и Словакия в идната многогодишна финансова рамка (МФР) за интервала 2021 — 2027 година По-конкретно препоръчаното съфинансиране след 2021 година ще даде опция на България и Словакия да завършат извеждането от употреба на съответните реактори и ще помогне на Литва да продължи безвредно и устойчиво извеждането от употреба на АЕЦ „ Игналина “, развой с невиждан мащаб, който е уникален и при който би трябвало да се извлече огромно количество радиоактивен графит “. Това се споделя в отчет от 3 май на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз от началото на месец май тази година за осъществените действия по програмата за подкрепяне на извеждането от употреба на нуклеарни уреди в България, Литва и Словакия през 2018 година и предходните години.

В отчета се прецизира, че като обсег, бюджет и обмисляне стратегиите са ясно конкретизирани, като те не обгръщат построяването на складове за отработено гориво. „ Погребването на отработеното гориво и радиоактивните боклуци в дълбоки геоложки складове не се преглежда в границите на стратегиите, а всяка страна членка би трябвало да създаде този въпрос в своята национална стратегия за ръководство на отработено гориво и радиоактивни боклуци, както се изисква от съответната инструкция “, декларира в отчета си Европейска комисия. В същото време в отчета се показва нужда от актуализиране на стратегиите за оценка, както и почнало „ изследване на успеваемостта, ефикасността и добавената стойност за Европейски Съюз на плановете в региона на енергетиката, финансирани по стратегиите през интервала 2007 — 2013 година Резултатите от изследването се чакат през 2019 година “.
Приетите подробни проекти за извеждане от употреба на нуклеарните уреди на трите страни плануват довеждане докрай през 2025 година в Словакия, 2030 година в България и 2038 година в Литва. Посочва се, че осъществяването въпреки всичко е според от редица фактори.
Според отчета „ цялостните разноски на стратегиите (прогнозни разноски при приключване) остават постоянни от 2014 година насам в Литва и Словакия, до момента в който в България те са преразгледани и увеличени (+23 %) въз основа на надлежна периодическа повторна оценка на проекта за извеждане от употреба. Съответно България е нараснала националните вноски. “, регистрира Европейска комисия.
„ От 2014 година насам Комисията е приела пет годишни работни стратегии и обвързваните с тях решения за финансиране, и е отпуснала избраните бюджетни средства посредством съглашения за прехвърляне с Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) (205,1 милиона евро за стратегия „ Козлодуй “, 9,0 милиона евро за стратегия „ Игналина “ и 30,3 милиона евро за стратегия „ Бохунице “), Централната организация за ръководство на планове (ЦАУП) в Литва (306,6 милион евро) и Словашката организация за нововъведения и енергетика (САИЕ) (127,5 милиона евро). Плащанията на Комисията са били съобразени с плануваните по договорите потребности и напредъка по осъществяването на съответния план.
Понастоящем в правното съображение за финансовото подкрепяне от Европейски Съюз не е посочено съответно ниво на националните вноски. През 2017 година литовското държавно управление съобщи своята политическа ангажираност за поддържане на минимално ниво на националните вноски от 14 % за цялото времетраене на програмата. При настоящата финансова рамка нивата на националните вноски се усилиха до сумите, отразени в таблици 1 и 2; в тях са посочени осъществените заплащания и учредените фондове, насъбрани от началото на програмата за подкрепяне на извеждането от употреба на нуклеарни уреди. В своите оферти за регламенти на Съвета за продължение на поддръжката за дейностите по извеждане от употреба в България, Литва и Словакия в идната МФР за интервала 2021—2027 година Комисията вкара минимални предстоящи нива на националните вноски “.

Според данните осъществените заплащания (до крайни бенефициенти) към 30 юни 2028 г.от „ Козлодуй “ са 275 млн.евро (41 %) от Европейски Съюз 394 млн. евро (59 %), от „ Бохунице “ 192 млн. евро (42 %), Европейски Съюз – 394 млн.евро (58%), „ Иналина “ - 162 млн. евро (14 %), Европейски Съюз – 961 млн. евро (86%). Средствата на Европейски Съюз включват и други донори.

По отношение на учредените фондове (извършени заплащания плюс заделени средства) към 30 юни 2018 година, данните са както следва - „ Козлодуй “ - 478 млн.евро, Европейски Съюз – 800 млн.евро, „ Бохунице “ - 476 млн. евро, Европейски Съюз – 671 млн. евро, „ Игналина “ - 478 млн. евро, Европейски Съюз – 1568 млн. евро.

България – стратегия „ Козлодуй “

В отчета се напомня, че 1 и 2 блок на АЕЦ „ Козлодуй “ са спрени през 2002 година, а 3 и 4 през 2006 година, както и, че извеждането от употреба от 2013 година е се прави под контрола на Държавно дружество „ Радиоактивни боклуци “ (ДП РАО).

„ Пo програмата „ Козлодуй “ беше регистриран забележителен прогрес при демонтажа на оборудването в турбинната зала и в следената зона. През 2018 година започнаха да действат значими инфраструктури за ръководство на отпадъците — които са от определящо значение за продължение на процеса на извеждане от употреба: завод за накъсване и деконтаминиране на демонтираното съоръжение (от март 2018 г.) и оборудване за високоефективно понижаване на размера на радиоактивните боклуци (съоръжение за плазмено топене), което беше въведено в употреба за първи път през ноември 2018 година (вж. фигура 1). Успоредно с това в развой на осъществяване са строителните работи за националното вместилище за погребение, т.е. приповърхностно вместилище за ниско- и средноактивни радиоактивни боклуци, което ще приема огромни количества от изведените от употреба материали.

В отчета за междинната оценка беше посочено, че въз основа на периодическата повторна оценка на проекта за извеждане от употреба българските органи са стигнали до заключението, че е належащо цялостните разноски на програмата „ Козлодуй “ (прогнозни разноски при приключване) да бъдат преразгледани и увеличени (+23 %) и надлежно България е нараснала националните си вноски. Беше доказана датата на привършване на програмата (2030 г.).

Отбелязаните стойности включват непредвидени разноски. Цялостните планирани разноски (включително непредвидените разходи) са 1 358 милиона евро през 2018 година, а през 2014 година те са били 1 107 милиона евро. „, регистрират от Европейска комисия.

Словакия – стратегия „ Бохунице “

Европейска комисия напомня в отчета си, че блокове 1 и 2 на АЕЦ „ Бохунице “ са спрени дефинитивно през 2006 и 2008 година, а словашкото дружество Jadrová a vyraďovacia spoločnosť18 (JAVYS) е профилираният орган за извеждането от употреба. „ През 2018 година беше регистриран забележителен прогрес по програмата „ Бохунице “. Дейностите по деконтаминиране и разглобяване в турбинните зали и спомагателните зали завършиха през 2018 година с разрушаването на четирите охладителни кули на АЕЦ „ Бохунице V1 “, се регистрира в отчета. Словакия съгласно данните на Европейска комисия е най-напреднала по програмата. „ Завършени са над 56 плана от общо 73. Програмата „ Бохунице “ е в най-напреднал етап на осъществяване и евентуално ще съставлява първият случай на цялостно извеждане от употреба на реактори от вид ВВЕР. “ Отчита се също по този начин, че датата за привършване на програмата през 2025 година се резервира.

Програма „ Игналина “

Двата блока на АЕЦ „ Игналина “ са спрени през 2004 година и 2009 година, регистрира комисията, като несъмнено тук към този момент става въпрос за разнообразни блокове. Докато на АЕЦ в България и Словакия те са ВВЕР, то в Литва са РБМК – т.е. нуклеарни реактори с графитен забавител, към които спадат блоковете на АЕЦ „ Чернобил “. Това основава и малко по-трудни и друг вид действия. Литовското държавно дружество АЕЦ „ Игналина “ (АЕЦИ) е лицензополучателят/операторът, който дава отговор за извежданите от употреба уреди и за оборудванията за погребение на боклуци.

„ В отчета за междинната оценка е доказано, че програмата „ Игналина “ не се нуждае от в допълнение финансиране през интервала 2014 — 2020 година, само че са посочени потребностите за интервала до 2038 година по отношение на демонтирането на реакторите, и по-специално графитните дейни зони. Това е идната огромна стъпка към повишение на нуклеарната сигурност на обекта на АЕЦ „ Игналина “ “, регистрират от Европейска комисия.

По отношение на стратегиите за подкрепяне в бранша на енергетиката, Европейска комисия регистрира довеждане докрай на 40 плана на стойност 75 % от избраните средства.
В заключението си Европейска комисия обръща внимание на смисъла на националните вноски и упованията през идващия интервал.
В частност за България: е посочено упованието за постоянен прогрес по построяването на национално вместилище за погребение, ръководство на наследените нуклеарни боклуци и начало на огромни действия по разглобяване и деконтаминиране в постройката на реактора.
За Словакия Европейска комисия чака дефинитивно разглобяване на дейните зони на реакторите.
За Литва - постоянен прогрес по изваждането на горивото и подготовка за демонтирането на облъчената графитна дейна зона, което е уникален план от невиждан мащаб.