Отровната лъжа за лошия ЕС
България като беззащитна жертва, поробена от неприятния Европейски Съюз - такава картина рисуват част от българските политици. Но лъжата за " европейския терор " се популяризира и другаде: Европейски Съюз е подложен на мощен напън и извън, и от вътрешната страна.
Като слуша човек част от българските политици, може да остане с усещането, че България не членува непринудено в Европейски Съюз, а води тежка и неравна отбранителна борба с него, че не се употребява от неговите богатства (като свободите и многомилиардните финансови инжекции), а е поробена от него беззащитна жертва, че другите страни-членки (особено по-големите) са надали не врагове на България, които нямат друга грижа, с изключение на да я съсипят.
Невярно и подвеждащо
Те са „ лицемерни и подправени “, „ извънредно безсрамно и колониално се пробват да ни трансфорат в суровинна база и база за рандеман на човешка ръка “, нанасят удар след удар по българската стопанска система и по тази причина е " извънредно време да излезем от приспивната ария и наивния сън, че ни третират като равни “ и да спрем „ да се държим благо и общително “ с тях...
Всичко това е щедро гарнирано с приказки за „ еврочиновниците “, „ бюрокрацията в Европа “ и анонимния „ Брюксел “ като събирателни понятия, зад които се крие някакво непроницаемо, враждебно и бездушно към проблемите на хората страшилище, което прави каквото си изиска, освен това против несправедливо високо възнаграждение.
Пътьом да отбележим, че под една или друга форма сходни неща могат да се чуят и другаде в Европейски Съюз, даже от време на време и в най-големите страни, за които другояче битува убеждението, че точно те дърпат конците. Което демонстрира, че казусът не е единствено български.
Отношенията в Европейски Съюз, несъмнено, не са розова идилия. А политиката и решенията му не са резултат от безоблачна братска обич. Но създаваната от доста български (и не само) политици визия за Европейски Съюз като диктат на огромните над дребните и като война на бюрокрацията против хората е също толкоз подвеждаща и погрешна. Същността, смисълът и методът на действие на Съюза нямат нищо общо с нея.
Сблъсък и баланс на ползи
Тази визия може да се наблюдава в доста съответни сюжети. За България най-красноречивият образец в последно време е така наречен пакет „ Мобилност “ за автомобилния превоз. Тук българската позиция абсолютно се показва като вярна и обективна, а позицията на съперниците ѝ - като неправилна и нечестна. Като подъл скрит план за банкрутиране на българските компании и отмъкване на служащите им за сриване на българския бюджет и тенденциозен обир (на 14 милиарда лв. или 17% от БВП).
Разбира се, че предлаганите нови регулации не са стимулирани (само) от угриженост за българските водачи, които с месеци мизерстват по европейските паркинги. А от ползите на френските, немските, италианските и прочие компании, водачи, синдикати и данъкоплатци. Защото конкуренцията (която те дефинират като дъмпинг) от Изток им носи банкрути, безработица и по-ниски стандарти на трудовия пазар. За което те също винят Европейски Съюз.
Иначе казано: без значение от това какво ни се коства вярно и заслужено, в тази ситуация става дума за конфликт на действителни ползи, като „ техните “ ползи са също толкоз естествени, законни и подлежащи на отбрана, колкото и „ нашите “. Изходът от този конфликт обаче няма да е като в състезателен плейоф, в който или печелиш, или губиш, а единият тим наложително отпада. Изходът е в намирането на рационален баланс, от който в края на краищата печелят всички.
Именно в това са смисълът и функционалността на Европейски Съюз - да балансира ползите посредством взаимни взаимни отстъпки, отстъпки и обезщетения. Както по съответни тематики, по този начин и по-общо. Рано или късно Брюксел ще откри този баланс и за автомобилните транспорти, както неведнъж го е правил и ще продължи да го прави. Включително в още по-заплетени тематики и спорове с доста по-висок залог, каквито има в обилие и сега - да вземем за пример към новия бюджет, измененията в миграционната политика и промяната на еврозоната.
Инструментите
За тази цел Европейски Съюз разполага със съответните принадлежности. Това на първо време са неговите институции, които обезпечават представителност на безкрайното многообразие от национални, политически, стопански, обществени, районни ползи. Крайните решения са резултат от комплициран баланс и обязаност на пълномощията сред трите съществени институции на Съюза - директно избирания Европейски парламент, Съветът, в който заседават държавните управления, и Комисията, която извършва поставените ѝ политически цели, като предлага законодателни и оперативни решения. Затова когато чуете някой да подлага на критика „ раздутата европейска администрация “ (която, прочее, е доста по-рационална и ефикасна от администрацията в редица страни-членки), попитайте го дали е подготвен да редуцира представителството на своята страна или партия в европейските институции.
Вторият инструмент са процедурите. Най-важните решения в Съвета да вземем за пример се взимат или с консенсус, или с квалифицирано болшинство - „ за “ би трябвало да гласоподават най-малко 55% от държавите-членки, представляващи минимум 65% от популацията на Европейски Съюз. Тъй че и най-големите не могат да вземат решение сами.
Всички печелят
Естествено, Европейски Съюз би трябвало да се реформира и развива. Също както и доста от страните-членки, чиито политици постоянно си измиват ръцете с Европейски Съюз, с цел да прикрият личното си отвращение и изтощение да създадат нужните промени. Но огромната картина, която не трябва да изпускаме от взор, наподобява по този начин: от този развой на непрекъснато търсене на баланс в последна сметка печелят всички. И по тази причина са част от най-могъщия единен пазар и най-хубавото място за живеене в света - пространство на независимост, права, правда и мир.
Затова по никакъв начин не е чудно, че това пространство е подложено на мощен напън извън - от мигриращите, които търсят по-добър живот, от стопански съперници, от диктатори, които виждат в неговия прелъстителен и инфекциозен образец опасност за себе си и за властта си.
Има обаче и опити за „ предаване на крепостта “ от вътрешната страна. Отровната неистина за „ европейския терор “, популяризирана заради недоумение или с някаква користна цел, работи точно за това.
Ясен Бояджиев, Дойче веле
Като слуша човек част от българските политици, може да остане с усещането, че България не членува непринудено в Европейски Съюз, а води тежка и неравна отбранителна борба с него, че не се употребява от неговите богатства (като свободите и многомилиардните финансови инжекции), а е поробена от него беззащитна жертва, че другите страни-членки (особено по-големите) са надали не врагове на България, които нямат друга грижа, с изключение на да я съсипят.
Невярно и подвеждащо
Те са „ лицемерни и подправени “, „ извънредно безсрамно и колониално се пробват да ни трансфорат в суровинна база и база за рандеман на човешка ръка “, нанасят удар след удар по българската стопанска система и по тази причина е " извънредно време да излезем от приспивната ария и наивния сън, че ни третират като равни “ и да спрем „ да се държим благо и общително “ с тях...
Всичко това е щедро гарнирано с приказки за „ еврочиновниците “, „ бюрокрацията в Европа “ и анонимния „ Брюксел “ като събирателни понятия, зад които се крие някакво непроницаемо, враждебно и бездушно към проблемите на хората страшилище, което прави каквото си изиска, освен това против несправедливо високо възнаграждение.
Пътьом да отбележим, че под една или друга форма сходни неща могат да се чуят и другаде в Европейски Съюз, даже от време на време и в най-големите страни, за които другояче битува убеждението, че точно те дърпат конците. Което демонстрира, че казусът не е единствено български.
Отношенията в Европейски Съюз, несъмнено, не са розова идилия. А политиката и решенията му не са резултат от безоблачна братска обич. Но създаваната от доста български (и не само) политици визия за Европейски Съюз като диктат на огромните над дребните и като война на бюрокрацията против хората е също толкоз подвеждаща и погрешна. Същността, смисълът и методът на действие на Съюза нямат нищо общо с нея.
Сблъсък и баланс на ползи
Тази визия може да се наблюдава в доста съответни сюжети. За България най-красноречивият образец в последно време е така наречен пакет „ Мобилност “ за автомобилния превоз. Тук българската позиция абсолютно се показва като вярна и обективна, а позицията на съперниците ѝ - като неправилна и нечестна. Като подъл скрит план за банкрутиране на българските компании и отмъкване на служащите им за сриване на българския бюджет и тенденциозен обир (на 14 милиарда лв. или 17% от БВП).
Разбира се, че предлаганите нови регулации не са стимулирани (само) от угриженост за българските водачи, които с месеци мизерстват по европейските паркинги. А от ползите на френските, немските, италианските и прочие компании, водачи, синдикати и данъкоплатци. Защото конкуренцията (която те дефинират като дъмпинг) от Изток им носи банкрути, безработица и по-ниски стандарти на трудовия пазар. За което те също винят Европейски Съюз.
Иначе казано: без значение от това какво ни се коства вярно и заслужено, в тази ситуация става дума за конфликт на действителни ползи, като „ техните “ ползи са също толкоз естествени, законни и подлежащи на отбрана, колкото и „ нашите “. Изходът от този конфликт обаче няма да е като в състезателен плейоф, в който или печелиш, или губиш, а единият тим наложително отпада. Изходът е в намирането на рационален баланс, от който в края на краищата печелят всички.
Именно в това са смисълът и функционалността на Европейски Съюз - да балансира ползите посредством взаимни взаимни отстъпки, отстъпки и обезщетения. Както по съответни тематики, по този начин и по-общо. Рано или късно Брюксел ще откри този баланс и за автомобилните транспорти, както неведнъж го е правил и ще продължи да го прави. Включително в още по-заплетени тематики и спорове с доста по-висок залог, каквито има в обилие и сега - да вземем за пример към новия бюджет, измененията в миграционната политика и промяната на еврозоната.
Инструментите
За тази цел Европейски Съюз разполага със съответните принадлежности. Това на първо време са неговите институции, които обезпечават представителност на безкрайното многообразие от национални, политически, стопански, обществени, районни ползи. Крайните решения са резултат от комплициран баланс и обязаност на пълномощията сред трите съществени институции на Съюза - директно избирания Европейски парламент, Съветът, в който заседават държавните управления, и Комисията, която извършва поставените ѝ политически цели, като предлага законодателни и оперативни решения. Затова когато чуете някой да подлага на критика „ раздутата европейска администрация “ (която, прочее, е доста по-рационална и ефикасна от администрацията в редица страни-членки), попитайте го дали е подготвен да редуцира представителството на своята страна или партия в европейските институции.
Вторият инструмент са процедурите. Най-важните решения в Съвета да вземем за пример се взимат или с консенсус, или с квалифицирано болшинство - „ за “ би трябвало да гласоподават най-малко 55% от държавите-членки, представляващи минимум 65% от популацията на Европейски Съюз. Тъй че и най-големите не могат да вземат решение сами.
Всички печелят
Естествено, Европейски Съюз би трябвало да се реформира и развива. Също както и доста от страните-членки, чиито политици постоянно си измиват ръцете с Европейски Съюз, с цел да прикрият личното си отвращение и изтощение да създадат нужните промени. Но огромната картина, която не трябва да изпускаме от взор, наподобява по този начин: от този развой на непрекъснато търсене на баланс в последна сметка печелят всички. И по тази причина са част от най-могъщия единен пазар и най-хубавото място за живеене в света - пространство на независимост, права, правда и мир.
Затова по никакъв начин не е чудно, че това пространство е подложено на мощен напън извън - от мигриращите, които търсят по-добър живот, от стопански съперници, от диктатори, които виждат в неговия прелъстителен и инфекциозен образец опасност за себе си и за властта си.
Има обаче и опити за „ предаване на крепостта “ от вътрешната страна. Отровната неистина за „ европейския терор “, популяризирана заради недоумение или с някаква користна цел, работи точно за това.
Ясен Бояджиев, Дойче веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ