Кольо Колев: Хората чувстват, че партиите ги лъжат. Това е криза на света!
България изпраща политическа година, която стартира с постоянно държавно управление, само че посреща новата 2023 година със длъжностен кабинет и минимални упования за решение на политическата рецесия. Първият мандат за сформиране на държавно управление се провали, вторият е с доста дребни шансове за триумф, третият – под сериозен въпрос.
Ако се стигне до предварителни избори обаче, картината на представителството в Народното събрание се обрисува да бъде съвсем идентична. Как да се излезе от рецесията, каква е ролята на президента, който към този момент дълго ръководи посредством служебни държавни управления, може ли да се стигне до провал на партийната система вследствие на мощно отчаяние от парламентарната народна власт?
Това са горещите въпроси на прага на 2023 година, когато през миналите месеци се сляха две рецесии – вътрешна и външна. Епицентър.бг. се обърна към социолози и политолози за отговори и прогнози.
Предлагаме ви позицията на социолога Кольо Колев (Медиана).
- Събитията през 2022-а сочат, че политическата рецесия ескалира. Започнахме годината с постоянно държавно управление, а влизаме в 2023-а със подозрения за триумф и на третия мандат. Към рецесия ли върви и партийната система, господин Колев?
- Това, че съществуващите на политическия пазар партии намират все по-малко последователи, не значи „ рецесия на партийната система ”. Проблемът е, че от ден на ден гласоподаватели не могат да открият себе си, своите визии, своите усеща за правилно- погрешно, справедливо-несправедливо в думите и дейностите на актуалните партии. Хората усещат, че ги лъжат! Пробутват им шарени балончета – „ правата на индивида ”, „ демократически полезности ”, „ правова страна ”, „ пазарна стопанска система ”(с надълбоко деформиран пазар), евроинтеграция и „ евроатлантически полезности ” …
И зад всичко това се крият геополитически ползи, желанията на някой да се замогне за сметка на различен, стремежът да ти бръкнат още по-дълбоко в джоба, налагане на цензура и простичкия факт, че богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.
Инфлацията и рецесиите в последните две години направиха тези несъгласия изключително забележими и ускориха чувството на хората, че всички партии (в съучастничество с медии и финансиращи анонимни структури) играят в тази мръсна игра. Но това напълно не е „ рецесия на партийната система ”. Това е рецесия на света!
- Виждате ли опасности за парламентарната народна власт при толкоз невисок рейтинг на Народното събрание и неспособност да се реализира консенсус за превъзмогване на политическата рецесия?
- Определено има опасности за така наречен „ парламентарната народна власт ”. И в основата е откъсването на същата тази парламентарна народна власт от „ националната народна власт ” – от това, което желаят и усещат болшинството от хората. Сравнете това, което идва от така наречен „ политически хайлайф ”, от конфигурацията в Народното събрание и публичните настроения. Хората желаят страната ни да стои оптимално дистанцирано от войната в Украйна – „ елитът ” дрънка с оръжие и се кълне в „ евроатлантическите полезности ” (каквото и да значи това).
Огромната маса от хора има съществени подозрения и опасения, че в този момент е времето да влизаме в еврозоната - „ политическият хайлайф ” заедно декларира, че ще ни вкара вътре, колкото и да не желаеме.
Естествено поражда въпросът какъв брой време ще търпят хората очевидното скъсване сред „ парламентарната народна власт ” и „ националната народна власт ”. И каква форма ще одобри опитът да се наложи едната над другата.
- Има ли роля президентът в задълбочаването на политическото напрежение?
- Тук късият отговор е – НЕ! Той играе изцяло по разпоредбите и никой не може да го упрекна, че бонифицира едни или други. Освен това надалеч не може да се приказва за „ задълбочаване на политическото напрежение ”. Напротив, то понижава с времето и има осъзнаване от политическите играчи на действителностите (независима от гневните дитирамби на които сме очевидци от време на време).
- Набира ли скорост концепцията за президентската република и от кое място идва главният подтик за този спор? Възможно ли е да си стигне до промяна на модела, откакто и рейтингът на президента ерозира?
- „ Президентската република ” е следващата „ дъвка ” (шарено балонче), която се подава на масите. Виждахме сходни и преди – република-монархия; привикване на Велико национално събрание; 100% мажоритарни избори и така нататък
В основата е концепцията, че актуалната изборна система постоянно ще създава шарени парламенти без болшинство – надлежно неустойчиви. И поражда гениалната концепция да променим разпоредбите и да въведем правилото „ спечелилият взима всичко ” (по света съществуват ред системи, които бонифицират най-силната партия – да вземем за пример гръцката система). И защото сега президентът Радев е политикът с максимален авторитет, погледите се насочват към „ президентската република ” (любопитно, в случай че президент беше към момента Плевнелиев, какво щеше да се предложи!)
Но всички тези хрумвания са просто люлеене на въздуха без действителна опция нещо сходно да се случи в обозримо бъдеще!
- Идеята за помиряване звучи примамливо, само че от кое място би трябвало да пристигна тя, с цел да има стремежи резултат?
- Не мисля, че концепцията за помиряване звучи примамливо за масата от гласоподавателите. Не единствено тъй като огромна част от тях не желаят помиряване, а желаят „ отплата ”. Всъщност гласоподавателите чакат партиите да се сбият, да си вадят кирливите ризи, да изобличават мошениците и крадците, да си гледат в ръцете и да се дебнат. Това е в полза на гласоподавателя! „ Помирението ” би било задоволително само като „ въоръжено помирение ” – от немай къде, тъй като няма победител, а страната би трябвало да се ръководи въпреки всичко. Но казусът не е дали партиите ще съумеят да се „ помирят ” между тях (вероятно ще успеят). Проблемът е дали ще съумеят да се помирят с обществото!
- Ще успее ли едно експертно държавно управление да се оправи с провокациите, които идват по линия на геополитическите земетресения или на България е нужно мощно политическо водачество на основата и на постоянен кабинет?
- Суверенитетът на България, изключително във връзка с „ провокациите, които идват по линия на геополитическите земетресения ”, е повече от подозрителен. Така че нито постоянен кабинет учреден на мощно политическо водачество, нито експертно (компромисно) държавно управление ще успее да се оправи с провокациите на все по-остро конфронтиращия се и милитаризиращ се свят. Може би едно компромисно експертно държавно управление би имало повече късмет да „ шикалкави ” сред огромните сили и да извади страната с по-малко провали (за изгоди и дума не може да става).
- Ще съумеят ли локалните избори да развържат възела на българската политика?
- Не. Местните избори ще покажат по-скоро слабостта на политическите партии. Според мен, сполучливи ще са по-скоро претендентите, които деликатно се дистанцират даже от партиите които ще се разгласят за подкрепящи ги. Голямата част от претендентите ще търсят лично лице вън от тясно партийната поддръжка.
Ако се стигне до предварителни избори обаче, картината на представителството в Народното събрание се обрисува да бъде съвсем идентична. Как да се излезе от рецесията, каква е ролята на президента, който към този момент дълго ръководи посредством служебни държавни управления, може ли да се стигне до провал на партийната система вследствие на мощно отчаяние от парламентарната народна власт?
Това са горещите въпроси на прага на 2023 година, когато през миналите месеци се сляха две рецесии – вътрешна и външна. Епицентър.бг. се обърна към социолози и политолози за отговори и прогнози.
Предлагаме ви позицията на социолога Кольо Колев (Медиана).
- Събитията през 2022-а сочат, че политическата рецесия ескалира. Започнахме годината с постоянно държавно управление, а влизаме в 2023-а със подозрения за триумф и на третия мандат. Към рецесия ли върви и партийната система, господин Колев?
- Това, че съществуващите на политическия пазар партии намират все по-малко последователи, не значи „ рецесия на партийната система ”. Проблемът е, че от ден на ден гласоподаватели не могат да открият себе си, своите визии, своите усеща за правилно- погрешно, справедливо-несправедливо в думите и дейностите на актуалните партии. Хората усещат, че ги лъжат! Пробутват им шарени балончета – „ правата на индивида ”, „ демократически полезности ”, „ правова страна ”, „ пазарна стопанска система ”(с надълбоко деформиран пазар), евроинтеграция и „ евроатлантически полезности ” …
И зад всичко това се крият геополитически ползи, желанията на някой да се замогне за сметка на различен, стремежът да ти бръкнат още по-дълбоко в джоба, налагане на цензура и простичкия факт, че богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.
Инфлацията и рецесиите в последните две години направиха тези несъгласия изключително забележими и ускориха чувството на хората, че всички партии (в съучастничество с медии и финансиращи анонимни структури) играят в тази мръсна игра. Но това напълно не е „ рецесия на партийната система ”. Това е рецесия на света!
- Виждате ли опасности за парламентарната народна власт при толкоз невисок рейтинг на Народното събрание и неспособност да се реализира консенсус за превъзмогване на политическата рецесия?
- Определено има опасности за така наречен „ парламентарната народна власт ”. И в основата е откъсването на същата тази парламентарна народна власт от „ националната народна власт ” – от това, което желаят и усещат болшинството от хората. Сравнете това, което идва от така наречен „ политически хайлайф ”, от конфигурацията в Народното събрание и публичните настроения. Хората желаят страната ни да стои оптимално дистанцирано от войната в Украйна – „ елитът ” дрънка с оръжие и се кълне в „ евроатлантическите полезности ” (каквото и да значи това).
Огромната маса от хора има съществени подозрения и опасения, че в този момент е времето да влизаме в еврозоната - „ политическият хайлайф ” заедно декларира, че ще ни вкара вътре, колкото и да не желаеме.
Естествено поражда въпросът какъв брой време ще търпят хората очевидното скъсване сред „ парламентарната народна власт ” и „ националната народна власт ”. И каква форма ще одобри опитът да се наложи едната над другата.
- Има ли роля президентът в задълбочаването на политическото напрежение?
- Тук късият отговор е – НЕ! Той играе изцяло по разпоредбите и никой не може да го упрекна, че бонифицира едни или други. Освен това надалеч не може да се приказва за „ задълбочаване на политическото напрежение ”. Напротив, то понижава с времето и има осъзнаване от политическите играчи на действителностите (независима от гневните дитирамби на които сме очевидци от време на време).
- Набира ли скорост концепцията за президентската република и от кое място идва главният подтик за този спор? Възможно ли е да си стигне до промяна на модела, откакто и рейтингът на президента ерозира?
- „ Президентската република ” е следващата „ дъвка ” (шарено балонче), която се подава на масите. Виждахме сходни и преди – република-монархия; привикване на Велико национално събрание; 100% мажоритарни избори и така нататък
В основата е концепцията, че актуалната изборна система постоянно ще създава шарени парламенти без болшинство – надлежно неустойчиви. И поражда гениалната концепция да променим разпоредбите и да въведем правилото „ спечелилият взима всичко ” (по света съществуват ред системи, които бонифицират най-силната партия – да вземем за пример гръцката система). И защото сега президентът Радев е политикът с максимален авторитет, погледите се насочват към „ президентската република ” (любопитно, в случай че президент беше към момента Плевнелиев, какво щеше да се предложи!)
Но всички тези хрумвания са просто люлеене на въздуха без действителна опция нещо сходно да се случи в обозримо бъдеще!
- Идеята за помиряване звучи примамливо, само че от кое място би трябвало да пристигна тя, с цел да има стремежи резултат?
- Не мисля, че концепцията за помиряване звучи примамливо за масата от гласоподавателите. Не единствено тъй като огромна част от тях не желаят помиряване, а желаят „ отплата ”. Всъщност гласоподавателите чакат партиите да се сбият, да си вадят кирливите ризи, да изобличават мошениците и крадците, да си гледат в ръцете и да се дебнат. Това е в полза на гласоподавателя! „ Помирението ” би било задоволително само като „ въоръжено помирение ” – от немай къде, тъй като няма победител, а страната би трябвало да се ръководи въпреки всичко. Но казусът не е дали партиите ще съумеят да се „ помирят ” между тях (вероятно ще успеят). Проблемът е дали ще съумеят да се помирят с обществото!
- Ще успее ли едно експертно държавно управление да се оправи с провокациите, които идват по линия на геополитическите земетресения или на България е нужно мощно политическо водачество на основата и на постоянен кабинет?
- Суверенитетът на България, изключително във връзка с „ провокациите, които идват по линия на геополитическите земетресения ”, е повече от подозрителен. Така че нито постоянен кабинет учреден на мощно политическо водачество, нито експертно (компромисно) държавно управление ще успее да се оправи с провокациите на все по-остро конфронтиращия се и милитаризиращ се свят. Може би едно компромисно експертно държавно управление би имало повече късмет да „ шикалкави ” сред огромните сили и да извади страната с по-малко провали (за изгоди и дума не може да става).
- Ще съумеят ли локалните избори да развържат възела на българската политика?
- Не. Местните избори ще покажат по-скоро слабостта на политическите партии. Според мен, сполучливи ще са по-скоро претендентите, които деликатно се дистанцират даже от партиите които ще се разгласят за подкрепящи ги. Голямата част от претендентите ще търсят лично лице вън от тясно партийната поддръжка.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ