Тодор Димитров: Годината на Антирекордите
България изпраща една от най-лошите си години в интернационалния волейбол след рекордно неприятното показване на отборите ни при мъжете и дамите на международното състезание. По този мотив анализаторът за BG Volleyball - Тодор Димитров, написа доста сериозен разбор за пропадането в една от обичаните спортни дисциплини у нас. По-долу може да го прочетете в цялостния му вид.
Годината на антирекордите - по този начин най-просто може да се заключи представянето на националните ни тимове на международните шампионати. И мъжете, и дамите не можаха да излязат от групите си на Мондиала и записаха най-лошите си класирания в историята.
Най-успешен в груповите спортове в сегашния век, носещ национална горделивост и цялостни зали, през днешния ден волейболът ни върви стремително надолу. Вижда се освен от експертите, само че и от всички, които се интересуват от този спорт. Няма резултати, няма влиятелни победи, а почитателите оредяват.
В годината, когато се празнува 100 години волейбол, няма мотиви за позитивни страсти. Особено в последните два месеца, в които падението бе цялостно.
Стигнахме дъното с всеобщи старания...
За някои носенето на националната фланелка сякаш бе един тип тежест и обвързване, от което нямаше по какъв начин да се измъкнат макар желанието и взеха решение да пунтират. Нямаше нужния хъс, борбеност и сърцата игра, като присъединяване бе просто едно отмятане на следващия конгрес. От другата страна управителното тяло, което би тъпана цяло лято за ярко бъдеще, излъга обществеността с нереалистични цели и остана с празни ръце в огромните си упования.
Логично бе стартирана промяна на поколенията и при двата тима, като в съставите бяха присъединени нови имена. Но думи като " младост " и " неумелост " бяха прекомерно постоянно употребявани за извинения за слабото показване и най-много за неналичието на дух и темперамент.
При мъжете, нов селекционер, който не извърши нереалните цели на федерацията, тъй като надали някой е очаквал да влезем в осмицата на света. Да не приказваме, че един от ръководителите даже се изцепи в изявление за спортна медия, че за него скрития любимец за купата бил България. Да се чудиш да се смееш ли да плачеш в случай че в действителност си го е мислил, а не го е споделил за повдигане на самочувствието, което някои си го имат малко допълнително.
Другите (също с нов треньор) не потеглиха " с огромната кошница ", както се изрази разпределителката Лора Китипова в едно от интервютата си, само че пък бяха повлияни от редица други неща - травмата на титулярното либеро Жана Тодорова, отсъствието на опитната Христина Вучкова и така нататък
На терена и за двата тима се завърнаха някои от огромните звезди, изчезнали в дуелите за Лигата на нациите заради една или друга причина. Контузените Цветан Соколов, Тодор Скримов, който надали трябваше да попадне в състава невъзстановен, а при дамите Елица Атанасиевич (б.р. някогашна Василева). И това не оказа помощ...
Дългото неявяване от терена и неналичието на тренировки си споделят думата. Както хората в спортните среди знаем - форма се губи елементарно, мъчно се връща. След приемливото, както ни се втълпяваше, показване в Лигата на нациите (14-и места), последва пауза. Време, в което да се изчистят неточности, да се надгради, каквото е нужно. Но и да се преценяват действителните благоприятни условия на тимовете. Да се намерения по какъв начин да се извлече максимума в сегашното и да се направи каквото е по силите ни на идните международни шампионати. Но вместо да тръгнем с трезва оценка за положението на съставите ни, още веднъж прекомерните упования натежаха.
Ако би трябвало да сме съответни - тимовете, които победихме в най-комерсиалния шампионат при дамите, като Доминикана, Полша, Нидерландия и Канада (която ни постави въжето, казано на диалект на световното), както наподобява са вдигнали равнището за наша сметка На Мондиала всички те записаха по няколко победи, имайки поради, че остават още мачове за изиграване. Ще кажете: но те играят против по-слаби тимове, нашата група е по-трудна... Не, не е това, повярвайте. Въпросът е в мотивацията и мотиваторите, които са до тях при всевъзможни условия. Изграждането на играч и развиването му като подобен минават и през това, и, може би, е от най-важните неща.
При мъжете картината бе напряко жалка. Под управлението на Николай Желязков (б.р.), националите ни означиха същинско проваляне. Тимът ни записа три загуби, като завърши финален в своята група. Срамът бе цялостен, откакто не успяхме да победим даже новобранец като Мексико. Доживяхме една страна, която до неотдавна не фигурираше на международната волейболна карта, да запише триумф над най-постоянния участник на мондиали. В историята най-слабото ни класиране бе през 2002 и 2013 година, когато станахме 13-ти. През 2018 година останахме 11-ти. Останалите ни участия на безусловно всички международни световни шампионати постоянно са били в десетката на класирането.
Нямаме към този момент шансове за триумф нито против дребните, нито против огромните тимове...
Случайно или не, тематиката за мотивацията бе повдигната и от президента на БФВ Любомир Ганев наскоро във връзка оставката на Николай Желязков като селекционер. Новият подобен, съгласно босът, би трябвало да е " мотиватор за състезателите. Той би трябвало да извлече максимума от всеки играч, във всеки един миг "... На думи елементарно, нали? Идеята е това да се случи и на процедура - точно с реализиране на резултати. А непостигнатите такива са повода за и срама, който берем пред останалите волейболни сили. Няма да повдигаме въпроса за това за какво при започване на годината бе тръбено, че без значение от резултатите Желязков ще остане до Игрите в Париж. И кой е този, който ще накара някой принудително да играе за България в случай че си мисли по какъв начин да се резервира здрав за идния сезон в клубния си тим.
Очакванията на почитателите бяха попарени. С това пристигнаха и полюсните страсти - преобладаващо отрицателни. Хейт, злоба и всичко, каквото се сетите... Започна огромното търсене на провинен за неуспехите, а дали са провали? Някой зададе ли си този въпрос? Защото, едно е да си реалист и да виждаш нещата, такива каквито са, друго е да твърдиш, че си подобен, само че да показваш напълно друго. Какво имам поради ли - факт е, че тимовете ни стигнаха дъното, както се изрази легендата Иван Сеферинов още след слабото показване на мъжете, само че както постоянно, е нужно групово носене на отговорност. Защото през днешния ден ще са отговорни Цецо, Лора, Ели, на следващия ден ще е някой от младите, които ще ги заместят... А в действителност казусът е много надолу в дълбините...
На фона на антирекордите от това лято, управлението на федерацията продължава да е с розови очила и като че ли не живее в действителността. Оставката на Николай Желязков и обществените извинения на Лоренцо Мичели, които, като същински експерти откриха сили да поемат отговорност, трябваше да бъдат последвани и други минимум извинения и посипване на главата с пепел. Само че такива не чухме и не видяхме. Никой не призна за надутия балон и заблудата, че имаме благоприятни условия. Никой нямаше смелостта да излезе обществено и да поеме лична отговорност.
Но пък незабавно бе оповестена новината, че България е поканена от Международната федерация за присъединяване в олимпийските квалификации и при двата пола. Така, без значение от позициите ни в международната класация (б.р. от което зависи участието), и двата ни отбора ще се борят за олимпийски квоти. Заговори се даже за домакинство на олимпийска подготовка...
В това няма нищо неприятно, само че ще последва следващото харчене на пари, без да има даже дребен късмет страната ни да се класира. Защото конкуренцията ще бъде жестока. А в сегашното нито бихме някой класен тим, нито ще можем да го създадем и след година. Аз се подписвам с двете си ръце под думите на един от най-успешните ни треньори в спортните игри последните години - Мартин Стоев, че " лъвовете " нямат късмет да се класират за Олимпиадата в Париж. Изказване, което вбеси доста хора от ръковоството на волейбола. Но за жалост това е тъжната действителност.
Готов съм и аз като някои други да обещая награда от шестцифрена сума, даже и седемцифрена, в случай че участваме на олимпийския шампионат във френската столица.
Догодина сме домакини на Европейско състезание при мъжете. Възниква въпросът, би трябвало ли да одобряваме и олимпийска подготовка? Ако се издъним още веднъж на еврофорума, с какви упования ще тръгнем пред своя аудитория и на олимпийската подготовка?
Видя се, че в сегашното не можем да създадем нищо значимо, тъй като за момента толкоз си на опциите. И че едвам при нова промяна на поколенията може да се чака някаква смяна предвид на младите очаквания изпод. И вместо да последва необятна полемика, в която да се бсъждат наболелите въпроси, се стартира следващата процедура по промяна на треньори.
Животът рядко е цветя и рози, да не кажем - в никакъв случай... Е, по този начин е и в спорта! Няма идеално, а кой както си го направи. Ако желаеме да имаме резултати, достижения, би трябвало да стартираме и от себе си - да се сложим на мястото на тези, които са на терена, а тези, които би трябвало да ги селектират и да са с тях при всевъзможен процес на събитията, да вземат образец от огромните. Тези, които са преживявали такива провали, само че не са се отказали, и са надградили, с цел да стигнат до това, което са през днешния ден. И казусът не е в пари, бази и прочие, а в материала и качеството му. Но за това би трябвало да работят всички - от най-малкото до най-голямото звено…
Годината на антирекордите - по този начин най-просто може да се заключи представянето на националните ни тимове на международните шампионати. И мъжете, и дамите не можаха да излязат от групите си на Мондиала и записаха най-лошите си класирания в историята.
Най-успешен в груповите спортове в сегашния век, носещ национална горделивост и цялостни зали, през днешния ден волейболът ни върви стремително надолу. Вижда се освен от експертите, само че и от всички, които се интересуват от този спорт. Няма резултати, няма влиятелни победи, а почитателите оредяват.
В годината, когато се празнува 100 години волейбол, няма мотиви за позитивни страсти. Особено в последните два месеца, в които падението бе цялостно.
Стигнахме дъното с всеобщи старания...
За някои носенето на националната фланелка сякаш бе един тип тежест и обвързване, от което нямаше по какъв начин да се измъкнат макар желанието и взеха решение да пунтират. Нямаше нужния хъс, борбеност и сърцата игра, като присъединяване бе просто едно отмятане на следващия конгрес. От другата страна управителното тяло, което би тъпана цяло лято за ярко бъдеще, излъга обществеността с нереалистични цели и остана с празни ръце в огромните си упования.
Логично бе стартирана промяна на поколенията и при двата тима, като в съставите бяха присъединени нови имена. Но думи като " младост " и " неумелост " бяха прекомерно постоянно употребявани за извинения за слабото показване и най-много за неналичието на дух и темперамент.
При мъжете, нов селекционер, който не извърши нереалните цели на федерацията, тъй като надали някой е очаквал да влезем в осмицата на света. Да не приказваме, че един от ръководителите даже се изцепи в изявление за спортна медия, че за него скрития любимец за купата бил България. Да се чудиш да се смееш ли да плачеш в случай че в действителност си го е мислил, а не го е споделил за повдигане на самочувствието, което някои си го имат малко допълнително.
Другите (също с нов треньор) не потеглиха " с огромната кошница ", както се изрази разпределителката Лора Китипова в едно от интервютата си, само че пък бяха повлияни от редица други неща - травмата на титулярното либеро Жана Тодорова, отсъствието на опитната Христина Вучкова и така нататък
На терена и за двата тима се завърнаха някои от огромните звезди, изчезнали в дуелите за Лигата на нациите заради една или друга причина. Контузените Цветан Соколов, Тодор Скримов, който надали трябваше да попадне в състава невъзстановен, а при дамите Елица Атанасиевич (б.р. някогашна Василева). И това не оказа помощ...
Дългото неявяване от терена и неналичието на тренировки си споделят думата. Както хората в спортните среди знаем - форма се губи елементарно, мъчно се връща. След приемливото, както ни се втълпяваше, показване в Лигата на нациите (14-и места), последва пауза. Време, в което да се изчистят неточности, да се надгради, каквото е нужно. Но и да се преценяват действителните благоприятни условия на тимовете. Да се намерения по какъв начин да се извлече максимума в сегашното и да се направи каквото е по силите ни на идните международни шампионати. Но вместо да тръгнем с трезва оценка за положението на съставите ни, още веднъж прекомерните упования натежаха.
Ако би трябвало да сме съответни - тимовете, които победихме в най-комерсиалния шампионат при дамите, като Доминикана, Полша, Нидерландия и Канада (която ни постави въжето, казано на диалект на световното), както наподобява са вдигнали равнището за наша сметка На Мондиала всички те записаха по няколко победи, имайки поради, че остават още мачове за изиграване. Ще кажете: но те играят против по-слаби тимове, нашата група е по-трудна... Не, не е това, повярвайте. Въпросът е в мотивацията и мотиваторите, които са до тях при всевъзможни условия. Изграждането на играч и развиването му като подобен минават и през това, и, може би, е от най-важните неща.
При мъжете картината бе напряко жалка. Под управлението на Николай Желязков (б.р.), националите ни означиха същинско проваляне. Тимът ни записа три загуби, като завърши финален в своята група. Срамът бе цялостен, откакто не успяхме да победим даже новобранец като Мексико. Доживяхме една страна, която до неотдавна не фигурираше на международната волейболна карта, да запише триумф над най-постоянния участник на мондиали. В историята най-слабото ни класиране бе през 2002 и 2013 година, когато станахме 13-ти. През 2018 година останахме 11-ти. Останалите ни участия на безусловно всички международни световни шампионати постоянно са били в десетката на класирането.
Нямаме към този момент шансове за триумф нито против дребните, нито против огромните тимове...
Случайно или не, тематиката за мотивацията бе повдигната и от президента на БФВ Любомир Ганев наскоро във връзка оставката на Николай Желязков като селекционер. Новият подобен, съгласно босът, би трябвало да е " мотиватор за състезателите. Той би трябвало да извлече максимума от всеки играч, във всеки един миг "... На думи елементарно, нали? Идеята е това да се случи и на процедура - точно с реализиране на резултати. А непостигнатите такива са повода за и срама, който берем пред останалите волейболни сили. Няма да повдигаме въпроса за това за какво при започване на годината бе тръбено, че без значение от резултатите Желязков ще остане до Игрите в Париж. И кой е този, който ще накара някой принудително да играе за България в случай че си мисли по какъв начин да се резервира здрав за идния сезон в клубния си тим.
Очакванията на почитателите бяха попарени. С това пристигнаха и полюсните страсти - преобладаващо отрицателни. Хейт, злоба и всичко, каквото се сетите... Започна огромното търсене на провинен за неуспехите, а дали са провали? Някой зададе ли си този въпрос? Защото, едно е да си реалист и да виждаш нещата, такива каквито са, друго е да твърдиш, че си подобен, само че да показваш напълно друго. Какво имам поради ли - факт е, че тимовете ни стигнаха дъното, както се изрази легендата Иван Сеферинов още след слабото показване на мъжете, само че както постоянно, е нужно групово носене на отговорност. Защото през днешния ден ще са отговорни Цецо, Лора, Ели, на следващия ден ще е някой от младите, които ще ги заместят... А в действителност казусът е много надолу в дълбините...
На фона на антирекордите от това лято, управлението на федерацията продължава да е с розови очила и като че ли не живее в действителността. Оставката на Николай Желязков и обществените извинения на Лоренцо Мичели, които, като същински експерти откриха сили да поемат отговорност, трябваше да бъдат последвани и други минимум извинения и посипване на главата с пепел. Само че такива не чухме и не видяхме. Никой не призна за надутия балон и заблудата, че имаме благоприятни условия. Никой нямаше смелостта да излезе обществено и да поеме лична отговорност.
Но пък незабавно бе оповестена новината, че България е поканена от Международната федерация за присъединяване в олимпийските квалификации и при двата пола. Така, без значение от позициите ни в международната класация (б.р. от което зависи участието), и двата ни отбора ще се борят за олимпийски квоти. Заговори се даже за домакинство на олимпийска подготовка...
В това няма нищо неприятно, само че ще последва следващото харчене на пари, без да има даже дребен късмет страната ни да се класира. Защото конкуренцията ще бъде жестока. А в сегашното нито бихме някой класен тим, нито ще можем да го създадем и след година. Аз се подписвам с двете си ръце под думите на един от най-успешните ни треньори в спортните игри последните години - Мартин Стоев, че " лъвовете " нямат късмет да се класират за Олимпиадата в Париж. Изказване, което вбеси доста хора от ръковоството на волейбола. Но за жалост това е тъжната действителност.
Готов съм и аз като някои други да обещая награда от шестцифрена сума, даже и седемцифрена, в случай че участваме на олимпийския шампионат във френската столица.
Догодина сме домакини на Европейско състезание при мъжете. Възниква въпросът, би трябвало ли да одобряваме и олимпийска подготовка? Ако се издъним още веднъж на еврофорума, с какви упования ще тръгнем пред своя аудитория и на олимпийската подготовка?
Видя се, че в сегашното не можем да създадем нищо значимо, тъй като за момента толкоз си на опциите. И че едвам при нова промяна на поколенията може да се чака някаква смяна предвид на младите очаквания изпод. И вместо да последва необятна полемика, в която да се бсъждат наболелите въпроси, се стартира следващата процедура по промяна на треньори.
Животът рядко е цветя и рози, да не кажем - в никакъв случай... Е, по този начин е и в спорта! Няма идеално, а кой както си го направи. Ако желаеме да имаме резултати, достижения, би трябвало да стартираме и от себе си - да се сложим на мястото на тези, които са на терена, а тези, които би трябвало да ги селектират и да са с тях при всевъзможен процес на събитията, да вземат образец от огромните. Тези, които са преживявали такива провали, само че не са се отказали, и са надградили, с цел да стигнат до това, което са през днешния ден. И казусът не е в пари, бази и прочие, а в материала и качеството му. Но за това би трябвало да работят всички - от най-малкото до най-голямото звено…
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ