Българските храни вече са разпознаваеми за корейските потребители
България и Република Корея би трябвало да засилват двустранните си контакти и съдействие в региона на земеделието и храните. Това сподели заместник-министърът на земеделието, храните и горите доцент доктор Янко Иванов по време на среща с Джънг Джингю, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Корея. Необходимо е това да стане посредством разширение на директните бизнес контакти сред компании от региона на селското стопанство. Още повече, че в обичайно положителното българо-корейско съдействие съществуват неизползвани в цялостна степен благоприятни условия и капацитет за неговото по-нататъшно сполучливо развиване.
По време на срещата са разисквани процедурите за осъществяване условията за импорт на български селскостопански и хранителни артикули в Република Корея. Доц. Иванов е подчертал, че за увеличение размера и разширение обсега на внасяните български артикули, е значимо допустимо най-скоро почналите процедури да приключат. Страната ни чака мнение от способените корейски управляващи за импорт на кашкавал, сирене, сурово-сушено артикули, птиче месо, фураж и други. Според заместник-министъра и български артикули като мед, кисело мляко, розово и лавандулово масло също биха могли да бъдат показани на корейския пазар.
Посланик Джингю е отбелязал, че българските хранителни артикули са разпознаваеми за корейските консуматори с присъщия си усет и високо качество. Той е показал, че идната година е допустимо се провеждат семинари и работни групи с специалисти от двете страни в региона на селскостопанската просвета.
А би трябвало да се употребява и обстоятелството, че през 2020 година се означават 30 години от установяването на дипломатически връзки сред Република България и Република Корея.
Припомняме, че през септември министър председателят Борисов организира в Сеул срещи на най-високо равнище с президента на Република Корея Мун Дже-ин и с премиера Ли Нак-йон. Корейският му сътрудник пък беше в София през октомври 2017 година. Размяната на визити на премиерско ниво в рамките единствено на две години е показателно за общото предпочитание на двете страни за по-активно съдействие.
България отдава огромно значение на развиването на връзките си с Република Корея, която е наш предпочитан сътрудник в Азия, който се подрежда на 12-то място в света по размер на стопанската система. От съвместен интерес е задълбочаването на търговско-икономическите връзки и привличането на вложения.
Високите технологии, нововъведенията и развойната активност са измежду акцентите, по които се разискват благоприятни условия за задълбочаване на съдействието. Други сфери с капацитет за развиване са туризмът, превозът и инфраструктурата, осведомителните и информационните технологии, образованието и защитата. Обменя се опит и по редица други тематики, като енергетиката, предвид на позицията на Република Корея на един от огромните вносители на полутечен природен газ в света, както и екологията и опазването на околната среда, към които и двете страни се отнасят с огромно внимание.
Основна цел на България е връзките й с Република Корея да преминат в по-напреднала фаза на определяне на стратегическо партньорство, което ще подхожда и на стратегическото партньорство сред Европейския съюз и Република Корея. Това е единствената страна в Азия, с която Европейски Съюз има подписани съглашения за партньорство и съдействие, за свободна търговия и за съдействие в ръководството на бедствия и рецесии (от 21 ноември към този момент има такова и със Сингапур). Европейският съюз е трети по размер търговски сътрудник на Република Корея и втори по величина пазар за артикули от тази страна след Китай, както е и най-големият задграничен вложител в Република Корея.
През предходната година стокообменът сред България и Република Корея е на стойност 298.3 млн. щ., отбелязвайки 53.6% нарастване по отношение на 2017 година, в това число 117.5 млн. щ. д. експорт от България (ръст от близо 76.2%) и 180.8 млн. щ.д. импорт от Корея (повишение с 41.8%).
През първите шест месеца на тази година двустранната търговия сред България и Корея е на стойност 119.7 млн. щ.д., отчитайки понижение от 16.1% по отношение на същия интервал на 2018-а. По-малко е и износът и вносът.
Водещите артикули по износа за първите шест месеца на 2019 година са: ламарини, листове и ленти от мед (5.5 млн. щ.д.); царевица (4.5 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв; табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други сходни (1.97 млн. щ.д.); крафтхартии и крафткартони (1.9 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (1.6 млн. щ.д.) и други. Във вноса за същия интервал доминират: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първоначални форми (15.2 млн. щ.д.); елементи и такъми, предопределени извънредно или основно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (12.7 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (4.2 млн. щ.д.); акрилови полимери в първоначални форми (4.2 млн. щ.д.); необработено олово (4 млн. щ.д.); електрически батерии (3.9 млн. щ.д.) и други.
Съществуват благоприятни условия за разширение на износа ни на артикули като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски артикули, козметични/фармацевтични артикули и други. Българските виновност са непознати в Република Корея, заради което е належащо рекламиране за налагане на пазара.
По време на срещата са разисквани процедурите за осъществяване условията за импорт на български селскостопански и хранителни артикули в Република Корея. Доц. Иванов е подчертал, че за увеличение размера и разширение обсега на внасяните български артикули, е значимо допустимо най-скоро почналите процедури да приключат. Страната ни чака мнение от способените корейски управляващи за импорт на кашкавал, сирене, сурово-сушено артикули, птиче месо, фураж и други. Според заместник-министъра и български артикули като мед, кисело мляко, розово и лавандулово масло също биха могли да бъдат показани на корейския пазар.
Посланик Джингю е отбелязал, че българските хранителни артикули са разпознаваеми за корейските консуматори с присъщия си усет и високо качество. Той е показал, че идната година е допустимо се провеждат семинари и работни групи с специалисти от двете страни в региона на селскостопанската просвета.
А би трябвало да се употребява и обстоятелството, че през 2020 година се означават 30 години от установяването на дипломатически връзки сред Република България и Република Корея.
Припомняме, че през септември министър председателят Борисов организира в Сеул срещи на най-високо равнище с президента на Република Корея Мун Дже-ин и с премиера Ли Нак-йон. Корейският му сътрудник пък беше в София през октомври 2017 година. Размяната на визити на премиерско ниво в рамките единствено на две години е показателно за общото предпочитание на двете страни за по-активно съдействие.
България отдава огромно значение на развиването на връзките си с Република Корея, която е наш предпочитан сътрудник в Азия, който се подрежда на 12-то място в света по размер на стопанската система. От съвместен интерес е задълбочаването на търговско-икономическите връзки и привличането на вложения.
Високите технологии, нововъведенията и развойната активност са измежду акцентите, по които се разискват благоприятни условия за задълбочаване на съдействието. Други сфери с капацитет за развиване са туризмът, превозът и инфраструктурата, осведомителните и информационните технологии, образованието и защитата. Обменя се опит и по редица други тематики, като енергетиката, предвид на позицията на Република Корея на един от огромните вносители на полутечен природен газ в света, както и екологията и опазването на околната среда, към които и двете страни се отнасят с огромно внимание.
Основна цел на България е връзките й с Република Корея да преминат в по-напреднала фаза на определяне на стратегическо партньорство, което ще подхожда и на стратегическото партньорство сред Европейския съюз и Република Корея. Това е единствената страна в Азия, с която Европейски Съюз има подписани съглашения за партньорство и съдействие, за свободна търговия и за съдействие в ръководството на бедствия и рецесии (от 21 ноември към този момент има такова и със Сингапур). Европейският съюз е трети по размер търговски сътрудник на Република Корея и втори по величина пазар за артикули от тази страна след Китай, както е и най-големият задграничен вложител в Република Корея.
През предходната година стокообменът сред България и Република Корея е на стойност 298.3 млн. щ., отбелязвайки 53.6% нарастване по отношение на 2017 година, в това число 117.5 млн. щ. д. експорт от България (ръст от близо 76.2%) и 180.8 млн. щ.д. импорт от Корея (повишение с 41.8%).
През първите шест месеца на тази година двустранната търговия сред България и Корея е на стойност 119.7 млн. щ.д., отчитайки понижение от 16.1% по отношение на същия интервал на 2018-а. По-малко е и износът и вносът.
Водещите артикули по износа за първите шест месеца на 2019 година са: ламарини, листове и ленти от мед (5.5 млн. щ.д.); царевица (4.5 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв; табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други сходни (1.97 млн. щ.д.); крафтхартии и крафткартони (1.9 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (1.6 млн. щ.д.) и други. Във вноса за същия интервал доминират: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първоначални форми (15.2 млн. щ.д.); елементи и такъми, предопределени извънредно или основно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (12.7 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (4.2 млн. щ.д.); акрилови полимери в първоначални форми (4.2 млн. щ.д.); необработено олово (4 млн. щ.д.); електрически батерии (3.9 млн. щ.д.) и други.
Съществуват благоприятни условия за разширение на износа ни на артикули като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски артикули, козметични/фармацевтични артикули и други. Българските виновност са непознати в Република Корея, заради което е належащо рекламиране за налагане на пазара.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ