България и Македония вече са добри съседи и приятели! По договор
България и Македония към този момент са положителни съседи, другари и сътрудници. Така най-малко е по контракт. Премиерът Бойко Борисов и македонският му сътрудник Зоран Заев подписаха през днешния ден в Скопие историческия Договор за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Република Македония, съобщи БГНЕС.
"Подписването на контракта за другарство демонстрира, че там, където има политическо предпочитание, въпросите ще се решат. България и Македония направиха историческата стъпка напред дружно ", разгласи министър председателят Зоран Заев на взаимната конференция с Бойко Борисов след подписването на значимия документ.
"Този контракт е общ триумф и общ принос за стабилността на страните в района. Този контракт е образец за съдействие в района. Видяхме в държавното управление на България градивен сътрудник ", акцентира той. И посочи смисъла на икономическото съдействие и по-конкретно в региона на транспортната и газова съгласуваност.
Този дълго отлаган контракт, който би трябвало да сложи ново начало в връзките сред София и Скопие, значително се основава на подписаната на 22 февруари 1999 година от министър председателите на двете страни взаимна декларация. Само че, най-малкото заради отвращение и от двете страни, връзките бяха сложени във фризера, а разговорът сред България и Македония беше цялостен с празни думи.
От през днешния ден, обаче, нещата би трябвало да тръгнат в друга посока. За да стартираме да работим като две прилежащи страни с естествени връзки между тях, първо край Вардара би трябвало да не помнят езика на омразата и потреблението на София като цел на популистко-националистическите си настроения.
За сигурността и икономическото развиване на Балканите е належащо Македония да стане член на Северноатлантическия пакт и да получи ясна и работеща вероятност за присъединението й към Европейския съюз. Това е маркирано още в член 2 от подписания контракт. Според него: "Двете Договарящите се страни ще развиват съдействието между тях в региона на европейската и евроатлантическата интеграция, ориентирано към сполучливата подготовка на Република Македония за присъединението й към Европейския съюз и НАТО ".
Този път не е елементарен, само че като в поговорката "всеки дълъг път стартира с една дребна крачка ", подписаният контракт е началото. Естествено, България ще споделя своя опит, достижения и неточности със Скопие, с цел да успее Македония да извърши нужните критерии за участие в Европейски Съюз и да получи покана за НАТО.
Всъщност един от най-важните моменти в Договора е в член 7, съгласно който двете страни "ще уголемяват и усъвършенстват транспортните връзки и връзките сред тях, в това число в границите на районните инфраструктурни планове ".
Още преди Договорът да бъде утвърден и от двете страни, българският кабинет утвърди и Меморандум за съгласие сред транспортните министерства на двете страни за развиването на железопътните връзки сред София и Скопие. Без отговор остава в предишното нежеланието за естествени транспортни връзки сред България и Скопие и фактът, че въпреки дистанцията София-Скопие да е 200 км, сред двете столици няма железопътна връзка, а автомобилният път мъчно би се вместил в междинните европейски стандарти.
С меморандума българската страна поема ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 година Веднага може да бъде направена констатацията, че този период от 10 година не звучи доста оптимистично. Македония, от своя страна, се ангажира да построи жп направлението Крива паланка - Деве хълм - българска граница до края на 2025 година
Реализацията на плана е обвързвана с обезпечаването на финансиране за построяването на линията на македонска територия, модернизацията на съществуващото трасе София-Гюешево, както и строителството на изчезналия сектор от 2.5 км от гара Гюешево до македонска граница.
Всъщност политиката на отворени порти значи елементарните хора и стоките да могат бързо и гладко да се придвижват сред двете страни. Когато това стане, другарството и добросъседството ще бъдат същински.
За доближаването на двата народа и излизането от нездравословното опълчване грижата ще има осъществяването на член 8 – за образуване "по взаимна договореност взаимни празнувания на общи исторически събития и персони, ориентирани към подсилване на добросъседските връзки в духа на европейските ценности”.
От изключително значение е и осъществяването на член 11 от контракта, който гласи:
1. Нито една от Договарящите се страни няма да подхваща, подтиква и поддържа дейности, ориентирани против другата страна, които имат вражески темперамент.
2. Нито една от Договарящите се страни няма да позволява нейната територия да бъде употребена против другата от организации и групи, които имат за цел осъществяването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна дейности.
3. Двете Договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални искания една по отношение на друга.
4. Всяка от Договарящите се страни има право да пази правата и ползите на своите жители, на територията на другата страна, в сходство с интернационалното право.
5. Република Македония удостоверява, че нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Македония.
6. Двете Договарящи се страни ще подхващат ефикасни ограничения за попречване на недобронамерена агитация от страна на институции и организации и ще обезкуражават действия на частни субекти, ориентирани към подстрекаване на принуждение, ненавист или други сходни дейности, които биха навредили на техните връзки.”
В късния следобяд Бойко Борисов ще организира среща с президента на Македония Георге Иванов. След това е планувано да се види и с индивида, който управляваше Македония повече от 10 години и на който страната дължи ситуацията, в което се намира – Никола Груевски, показва БГНЕС.
"Подписването на контракта за другарство демонстрира, че там, където има политическо предпочитание, въпросите ще се решат. България и Македония направиха историческата стъпка напред дружно ", разгласи министър председателят Зоран Заев на взаимната конференция с Бойко Борисов след подписването на значимия документ.
"Този контракт е общ триумф и общ принос за стабилността на страните в района. Този контракт е образец за съдействие в района. Видяхме в държавното управление на България градивен сътрудник ", акцентира той. И посочи смисъла на икономическото съдействие и по-конкретно в региона на транспортната и газова съгласуваност.
Този дълго отлаган контракт, който би трябвало да сложи ново начало в връзките сред София и Скопие, значително се основава на подписаната на 22 февруари 1999 година от министър председателите на двете страни взаимна декларация. Само че, най-малкото заради отвращение и от двете страни, връзките бяха сложени във фризера, а разговорът сред България и Македония беше цялостен с празни думи.
От през днешния ден, обаче, нещата би трябвало да тръгнат в друга посока. За да стартираме да работим като две прилежащи страни с естествени връзки между тях, първо край Вардара би трябвало да не помнят езика на омразата и потреблението на София като цел на популистко-националистическите си настроения.
За сигурността и икономическото развиване на Балканите е належащо Македония да стане член на Северноатлантическия пакт и да получи ясна и работеща вероятност за присъединението й към Европейския съюз. Това е маркирано още в член 2 от подписания контракт. Според него: "Двете Договарящите се страни ще развиват съдействието между тях в региона на европейската и евроатлантическата интеграция, ориентирано към сполучливата подготовка на Република Македония за присъединението й към Европейския съюз и НАТО ".
Този път не е елементарен, само че като в поговорката "всеки дълъг път стартира с една дребна крачка ", подписаният контракт е началото. Естествено, България ще споделя своя опит, достижения и неточности със Скопие, с цел да успее Македония да извърши нужните критерии за участие в Европейски Съюз и да получи покана за НАТО.
Всъщност един от най-важните моменти в Договора е в член 7, съгласно който двете страни "ще уголемяват и усъвършенстват транспортните връзки и връзките сред тях, в това число в границите на районните инфраструктурни планове ".
Още преди Договорът да бъде утвърден и от двете страни, българският кабинет утвърди и Меморандум за съгласие сред транспортните министерства на двете страни за развиването на железопътните връзки сред София и Скопие. Без отговор остава в предишното нежеланието за естествени транспортни връзки сред България и Скопие и фактът, че въпреки дистанцията София-Скопие да е 200 км, сред двете столици няма железопътна връзка, а автомобилният път мъчно би се вместил в междинните европейски стандарти.
С меморандума българската страна поема ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 година Веднага може да бъде направена констатацията, че този период от 10 година не звучи доста оптимистично. Македония, от своя страна, се ангажира да построи жп направлението Крива паланка - Деве хълм - българска граница до края на 2025 година
Реализацията на плана е обвързвана с обезпечаването на финансиране за построяването на линията на македонска територия, модернизацията на съществуващото трасе София-Гюешево, както и строителството на изчезналия сектор от 2.5 км от гара Гюешево до македонска граница.
Всъщност политиката на отворени порти значи елементарните хора и стоките да могат бързо и гладко да се придвижват сред двете страни. Когато това стане, другарството и добросъседството ще бъдат същински.
За доближаването на двата народа и излизането от нездравословното опълчване грижата ще има осъществяването на член 8 – за образуване "по взаимна договореност взаимни празнувания на общи исторически събития и персони, ориентирани към подсилване на добросъседските връзки в духа на европейските ценности”.
От изключително значение е и осъществяването на член 11 от контракта, който гласи:
1. Нито една от Договарящите се страни няма да подхваща, подтиква и поддържа дейности, ориентирани против другата страна, които имат вражески темперамент.
2. Нито една от Договарящите се страни няма да позволява нейната територия да бъде употребена против другата от организации и групи, които имат за цел осъществяването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна дейности.
3. Двете Договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални искания една по отношение на друга.
4. Всяка от Договарящите се страни има право да пази правата и ползите на своите жители, на територията на другата страна, в сходство с интернационалното право.
5. Република Македония удостоверява, че нищо от нейната Конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България, за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Македония.
6. Двете Договарящи се страни ще подхващат ефикасни ограничения за попречване на недобронамерена агитация от страна на институции и организации и ще обезкуражават действия на частни субекти, ориентирани към подстрекаване на принуждение, ненавист или други сходни дейности, които биха навредили на техните връзки.”
В късния следобяд Бойко Борисов ще организира среща с президента на Македония Георге Иванов. След това е планувано да се види и с индивида, който управляваше Македония повече от 10 години и на който страната дължи ситуацията, в което се намира – Никола Груевски, показва БГНЕС.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ