Проф. Пантев: Договорът с Македония е успех, но как ще пишем обща история, не знам!
България и Македония най-сетне подписаха Договора за добросъседски връзки, подготвян още от 2008 година Как ще коментирате този факт, проф. Пантев?
- Един контракт доста рядко урежда взаимоотношения, изключително когато дълготрайно време са били конфликтни и враждебни. Но това несъмнено е една цивилизована стъпка към усмиряване на атмосферата, на разговора. Един контракт не може да промени историята, само че може да одобри актуалните, настоящите действителности, при които колкото и топли и приятелски усеща да имаме като минало, през днешния ден се развиват други действителности, които би трябвало да се одобряват. Това не е някаква пораженска драма от страна на България. Не инцидентно крайните националисти и от двете страни са недоволни от този контракт. Чух, че в Македония е имало много хора, които са създали кариера с македонизма, само че и в България има много хора, които направиха кариера от препирни с македонизма! Така че да оставим нещата малко да поутихнат, това са две страни, кой на какъв език или акцент приказва, това ще решат самите те.
Договорът планува взаимна комисия да изглажда острите ъгли, за които и вие споменавате. Как ще работи тя?
- Не знам кой ще бъде в нея. Но македонците не ще се откажат от това, което са писали за своето минало, тъй като новият идентитет на македонците не може без минимална историческа основа. От друга страна има хора, порядъчни историци, които не могат да одобряват тази версия, в която взаимно се упрекваме, че си крадем историята. Аз не мога да схвана по какъв начин може два народа или две общности, които еднообразно се прекланят пред илинденци, пред Гоце, Даме, Яне Сандански, Пере Тошев да имат толкоз несъгласия между тях в случай, че славим, почитаме и запаметяваме всичко това, което са изживели македонските българи или българските македонци. Тук има един въпрос, който все се пробвам дискретно да напомня. Има един главен принцип в историята на балканския шовинизъм - той е признаваш ли страна, автоматизирано признаваш език и нация по простата причина, че целият балкански шовинизъм, най-малко що се отнася до отделяне на страни, е езиково основан. Ние с лекост приехме, че има черногорски език, с лекост приехме, че има молдавски език. Сърдим се на тези, които признават македонски език, само че ние също признавахме изкуствени езици.
Учудиха ли ви невижданите поздравления, които получиха извън ръководещите в София и Скопие за този контракт? Двама еврокомисари направиха взаимно изказване, последваха ги възторженостти от Берлин, Париж и Вашингтон.
- Защо би трябвало да се удивлявам, когато се възстановяват едни връзки, които бяха обект на препирни и разправии?! Всеки важен европейски политически деятел би трябвало да поздрави това! Но въпреки това, виждаме, че Западът води политика на фрагментаризация на Балканите и това че две страни към този момент се признават като независими обекти и субекти на балканската политика е част от този умислен стратегически триумф. Имаше една фраза за ребългаризация на Македония. Ние нямаме бъдеще по този път. Никой няма да разреши България да бъде огромна страна, по този начин както (няма да разреши - б.р.) Сърбия и даже Гърция.
Ако ние не можем да се разберем сами, има ли възможност да ни посочат извън главните тези, които би трябвало да бъдат написани в учебниците по история на двете страни?
- Този въпрос е доста сложен, споделих към този момент. Много хора са заложили кариера, име, известност, а за какво не и обич. И от двете страни! Ще напомня, че тази концепция за общи балкански учебници съществуваше още пред 1989 година Но нали на Балканите всичко величаво е военолюбиво! Ние сме „ велики ", тъй като сме побеждавали с меч в ръка другите. Не мога да си показва тази обща история. Такова нещо произтича от отстъпки, само че аз не мога да си показва кой от балканските нации ще отстъпи, признавайки, че и той е нанасял провали и оскърбления на съседите си, по този начин както е бил и обект на провали и оскърбления. То по тази причина Балканите, за разлика от иберийските нации, за разлика от скандинавските нации, на централноевропейските, не могат да преодолеят това. Прекалено доста история има тук, която е изкована въз основата победа - проваляне - неприязън!
Трябва да мине време, с цел да се слегнат пластовете, по този начин ли?
- Трябва да мине време, да, да приемем мисълта, че исторически македонците са българи, само че през днешния ден там стават процеси, които са вън от нашия надзор.
Кой способства най-вече за този контракт, въпреки всичко той е готвен от 2008 година, само че съумя в този момент?
- Явно усещаме една отмалялост от взаимните обвинявания. Ако в Македония, да вземем за пример, се направи филм за българската окупация там (по време на Втората международна война - б.р.), колкото и първоначално да е била посрещната с наслада, това се назовава антибългарски акт тук. Ако кажеш, че българите са македонци, в Скопие ще си антимакедонец. Тази неотстъпчивост, очевидно, несъмнено натежава. А и няма какво срамежливо да не признаваме, че това сплотяване е внушено, инспирирано, да не кажа наложено и извън.
Все отново рядко получаваме такива поздравления от Вашингтон!
- Както споделих, не може да не се приветства подобен акт. Аз съм сигурен, че и Сърбия, и Хърватия, и Гърция, макар възраженията си по името Македония, ще ни поздравят. Какво друго, с изключение на утвърждение и даже приветствие, може да провокира една такава добросъседска миролюбива акция.
Договорът може би се дължи и на промяната на управническия хайлайф в Скопие?
- Чрез договорите се основават условия, само че няма никаква гаранция за това по какъв начин ще се съблюдават. Бисмарк споделя, че договорите се пишат по тази причина, с цел да бъдат нарушавани. Тук става дума за една продължителна, наслоечна акция, при която, с цел да си родолюбец тук би трябвало да мразиш сърбите и сърбеещите се македонци, а у тях е тъкмо противоположното. Това не може да бъде вълшебен променено. Но не може и договорът да не се посреща с задоволство, тъй като по този начин или другояче на еднакъв монумент свеждаме синовно глави. В каквито и страни да живеем, ние сме потомци на едни и същи хора. И това е заветът на Илинден. Илинденци не са скачали против Турция, с цел да има такива страни на Балканите, които между тях са враждебни не по-малко, в сравнение с към Турция. Заветът им е на първо място културно-историческо съдействие, както го е споделил Гоце. Този контракт не е панацея и великански пробив, само че по този начин се стартира! Така се стартира, даже когато би трябвало да преглътнем някои свещени сантиментални епизоди от нашата история, тъй като концепцията, че Македония е най-романтичната част от нашата история, не е тъкмо по този начин. Македония е най-трагичната част от нашата история. Ние сме виновни за ориста на това население на Македония, което се усеща българско. Исторически виновни, че ги оставихме там!
Източник: Епицентър
- Един контракт доста рядко урежда взаимоотношения, изключително когато дълготрайно време са били конфликтни и враждебни. Но това несъмнено е една цивилизована стъпка към усмиряване на атмосферата, на разговора. Един контракт не може да промени историята, само че може да одобри актуалните, настоящите действителности, при които колкото и топли и приятелски усеща да имаме като минало, през днешния ден се развиват други действителности, които би трябвало да се одобряват. Това не е някаква пораженска драма от страна на България. Не инцидентно крайните националисти и от двете страни са недоволни от този контракт. Чух, че в Македония е имало много хора, които са създали кариера с македонизма, само че и в България има много хора, които направиха кариера от препирни с македонизма! Така че да оставим нещата малко да поутихнат, това са две страни, кой на какъв език или акцент приказва, това ще решат самите те.
Договорът планува взаимна комисия да изглажда острите ъгли, за които и вие споменавате. Как ще работи тя?
- Не знам кой ще бъде в нея. Но македонците не ще се откажат от това, което са писали за своето минало, тъй като новият идентитет на македонците не може без минимална историческа основа. От друга страна има хора, порядъчни историци, които не могат да одобряват тази версия, в която взаимно се упрекваме, че си крадем историята. Аз не мога да схвана по какъв начин може два народа или две общности, които еднообразно се прекланят пред илинденци, пред Гоце, Даме, Яне Сандански, Пере Тошев да имат толкоз несъгласия между тях в случай, че славим, почитаме и запаметяваме всичко това, което са изживели македонските българи или българските македонци. Тук има един въпрос, който все се пробвам дискретно да напомня. Има един главен принцип в историята на балканския шовинизъм - той е признаваш ли страна, автоматизирано признаваш език и нация по простата причина, че целият балкански шовинизъм, най-малко що се отнася до отделяне на страни, е езиково основан. Ние с лекост приехме, че има черногорски език, с лекост приехме, че има молдавски език. Сърдим се на тези, които признават македонски език, само че ние също признавахме изкуствени езици.
Учудиха ли ви невижданите поздравления, които получиха извън ръководещите в София и Скопие за този контракт? Двама еврокомисари направиха взаимно изказване, последваха ги възторженостти от Берлин, Париж и Вашингтон.
- Защо би трябвало да се удивлявам, когато се възстановяват едни връзки, които бяха обект на препирни и разправии?! Всеки важен европейски политически деятел би трябвало да поздрави това! Но въпреки това, виждаме, че Западът води политика на фрагментаризация на Балканите и това че две страни към този момент се признават като независими обекти и субекти на балканската политика е част от този умислен стратегически триумф. Имаше една фраза за ребългаризация на Македония. Ние нямаме бъдеще по този път. Никой няма да разреши България да бъде огромна страна, по този начин както (няма да разреши - б.р.) Сърбия и даже Гърция.
Ако ние не можем да се разберем сами, има ли възможност да ни посочат извън главните тези, които би трябвало да бъдат написани в учебниците по история на двете страни?
- Този въпрос е доста сложен, споделих към този момент. Много хора са заложили кариера, име, известност, а за какво не и обич. И от двете страни! Ще напомня, че тази концепция за общи балкански учебници съществуваше още пред 1989 година Но нали на Балканите всичко величаво е военолюбиво! Ние сме „ велики ", тъй като сме побеждавали с меч в ръка другите. Не мога да си показва тази обща история. Такова нещо произтича от отстъпки, само че аз не мога да си показва кой от балканските нации ще отстъпи, признавайки, че и той е нанасял провали и оскърбления на съседите си, по този начин както е бил и обект на провали и оскърбления. То по тази причина Балканите, за разлика от иберийските нации, за разлика от скандинавските нации, на централноевропейските, не могат да преодолеят това. Прекалено доста история има тук, която е изкована въз основата победа - проваляне - неприязън!
Трябва да мине време, с цел да се слегнат пластовете, по този начин ли?
- Трябва да мине време, да, да приемем мисълта, че исторически македонците са българи, само че през днешния ден там стават процеси, които са вън от нашия надзор.
Кой способства най-вече за този контракт, въпреки всичко той е готвен от 2008 година, само че съумя в този момент?
- Явно усещаме една отмалялост от взаимните обвинявания. Ако в Македония, да вземем за пример, се направи филм за българската окупация там (по време на Втората международна война - б.р.), колкото и първоначално да е била посрещната с наслада, това се назовава антибългарски акт тук. Ако кажеш, че българите са македонци, в Скопие ще си антимакедонец. Тази неотстъпчивост, очевидно, несъмнено натежава. А и няма какво срамежливо да не признаваме, че това сплотяване е внушено, инспирирано, да не кажа наложено и извън.
Все отново рядко получаваме такива поздравления от Вашингтон!
- Както споделих, не може да не се приветства подобен акт. Аз съм сигурен, че и Сърбия, и Хърватия, и Гърция, макар възраженията си по името Македония, ще ни поздравят. Какво друго, с изключение на утвърждение и даже приветствие, може да провокира една такава добросъседска миролюбива акция.
Договорът може би се дължи и на промяната на управническия хайлайф в Скопие?
- Чрез договорите се основават условия, само че няма никаква гаранция за това по какъв начин ще се съблюдават. Бисмарк споделя, че договорите се пишат по тази причина, с цел да бъдат нарушавани. Тук става дума за една продължителна, наслоечна акция, при която, с цел да си родолюбец тук би трябвало да мразиш сърбите и сърбеещите се македонци, а у тях е тъкмо противоположното. Това не може да бъде вълшебен променено. Но не може и договорът да не се посреща с задоволство, тъй като по този начин или другояче на еднакъв монумент свеждаме синовно глави. В каквито и страни да живеем, ние сме потомци на едни и същи хора. И това е заветът на Илинден. Илинденци не са скачали против Турция, с цел да има такива страни на Балканите, които между тях са враждебни не по-малко, в сравнение с към Турция. Заветът им е на първо място културно-историческо съдействие, както го е споделил Гоце. Този контракт не е панацея и великански пробив, само че по този начин се стартира! Така се стартира, даже когато би трябвало да преглътнем някои свещени сантиментални епизоди от нашата история, тъй като концепцията, че Македония е най-романтичната част от нашата история, не е тъкмо по този начин. Македония е най-трагичната част от нашата история. Ние сме виновни за ориста на това население на Македония, което се усеща българско. Исторически виновни, че ги оставихме там!
Източник: Епицентър
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ