Всички говорят за зелен водород, но къде е законодателството?
България гледа към водородното енергийно бъдеще и има огромен капацитет да стане сериозен производител на „ зелен “ водород на Балканите. А даже и да се подреди на челните редици в Европа.
Според предварителни оценки в границите на идващите 5 до 7 години страната ни може да активизира запас в размер на 3.2 милиарда евро по разнообразни стратегии и планове, в това число частни вложения за поощряване на потреблението на капацитета на водородните технологии.
Само преди дни от Министерски съвет, след утвърждение на Европейската комисия, беше призната Национална пътна карта за водородните технологии в България, която има за цел да извърши промените по Плана за възобновяване и да се получи третото заплащане по него.
В тактиката е включен и планът за атомна котловина в региона на Стара Загора. Той е един от едвам 37 такива в 20 страни и един от 9-те плана по Програма „ Хоризонт Европа “, за които Европейска комисия обезпечава финансиране в първата покана за подаване на планови оферти през 2022 година Проектът ще бъде воден от интернационален консорциум. Първоначалната инвестиция е 30 млн. евро, от които 8 млн. евро ще са по линия на Министерството на нововъведенията и растежа през новата научна стратегия и 8 млн. евро – от Европейска комисия по „ Хоризонт Европа “. Изграждането ѝ би трябвало да стартира още през тази година, а упоритостите са тя да не е последната в България.
С приемането на тази пътна карта страната прави крачка напред към водородното бъдеще, обрисувайки съществени планове и политики за поощряване на водородната стопанска система, следвайки амбициозните проекти на Европейски Съюз.
В нея се обрисува по какъв начин България ще предизвиква развиването и потреблението на водородните технологии за реализиране на прогрес по осъществяването на климатичните цели, намаляването на излъчванията на парникови газове, стимулирането на прехода към по-високо и дейно потребление на възобновими енергийни източници и към кръгова стопанска система.
Дотук всичко звучи добре. От документа обаче излиза наяве, че за развиването на всички тези хрумвания и планове и превръщането им в действителност е належащо съответното законодателство.
Една от главните цели е да се разпознават всички основни законодателни промени, с цел да се хармонизират всички предпочитани оси с Европейски Съюз “, разяснява през днешния ден служебният министър на нововъведенията и растежа Александър Пулев.
„ Въпреки съществуването на определение за „ зелен “ водород в националното енергийно законодателство, на процедура не съществува регулаторна рамка за водородните технологии “, се споделя в документа.
Според него, имайки поради техния капацитет за секторна интеграция, бъдещата регулаторна рамка би трябвало да дефинира понятия, права и отговорности във връзка с водородните технологии в енергийното законодателство, като се има поради, че инсталациите за произвеждане на водород ще имат роля в газовия и електроенергийния бранш, както и в превоза и индустрията.
За да се хармонизира българското законодателство с европейското, което е в развой на интензивно развиване, обвързвано с приемането на REPowerEU и по-специално на Водородния ускорител, ще се изисква положително познаване на измененията и политиките, висока експертиза и управническа конструкция.
Към момента в бранш енергетика няма ясна регулаторна рамка по отношението на водородните технологии, като съществуват само откъслечни разпореждания, което се явява една от бариерите на всички тези водородни планове, за които в последно време всички приказват. На фона на нестабилната политическа обстановка у нас тематиката водород наподобява въобще не е на дневен ред и е несъмнено, че нужните промени в законодателството ще се забавят, от което България още веднъж ще загуби милиарди.
Според предварителни оценки в границите на идващите 5 до 7 години страната ни може да активизира запас в размер на 3.2 милиарда евро по разнообразни стратегии и планове, в това число частни вложения за поощряване на потреблението на капацитета на водородните технологии.
Само преди дни от Министерски съвет, след утвърждение на Европейската комисия, беше призната Национална пътна карта за водородните технологии в България, която има за цел да извърши промените по Плана за възобновяване и да се получи третото заплащане по него.
В тактиката е включен и планът за атомна котловина в региона на Стара Загора. Той е един от едвам 37 такива в 20 страни и един от 9-те плана по Програма „ Хоризонт Европа “, за които Европейска комисия обезпечава финансиране в първата покана за подаване на планови оферти през 2022 година Проектът ще бъде воден от интернационален консорциум. Първоначалната инвестиция е 30 млн. евро, от които 8 млн. евро ще са по линия на Министерството на нововъведенията и растежа през новата научна стратегия и 8 млн. евро – от Европейска комисия по „ Хоризонт Европа “. Изграждането ѝ би трябвало да стартира още през тази година, а упоритостите са тя да не е последната в България.
С приемането на тази пътна карта страната прави крачка напред към водородното бъдеще, обрисувайки съществени планове и политики за поощряване на водородната стопанска система, следвайки амбициозните проекти на Европейски Съюз.
В нея се обрисува по какъв начин България ще предизвиква развиването и потреблението на водородните технологии за реализиране на прогрес по осъществяването на климатичните цели, намаляването на излъчванията на парникови газове, стимулирането на прехода към по-високо и дейно потребление на възобновими енергийни източници и към кръгова стопанска система.
Дотук всичко звучи добре. От документа обаче излиза наяве, че за развиването на всички тези хрумвания и планове и превръщането им в действителност е належащо съответното законодателство.
Една от главните цели е да се разпознават всички основни законодателни промени, с цел да се хармонизират всички предпочитани оси с Европейски Съюз “, разяснява през днешния ден служебният министър на нововъведенията и растежа Александър Пулев.
„ Въпреки съществуването на определение за „ зелен “ водород в националното енергийно законодателство, на процедура не съществува регулаторна рамка за водородните технологии “, се споделя в документа.
Според него, имайки поради техния капацитет за секторна интеграция, бъдещата регулаторна рамка би трябвало да дефинира понятия, права и отговорности във връзка с водородните технологии в енергийното законодателство, като се има поради, че инсталациите за произвеждане на водород ще имат роля в газовия и електроенергийния бранш, както и в превоза и индустрията.
За да се хармонизира българското законодателство с европейското, което е в развой на интензивно развиване, обвързвано с приемането на REPowerEU и по-специално на Водородния ускорител, ще се изисква положително познаване на измененията и политиките, висока експертиза и управническа конструкция.
Към момента в бранш енергетика няма ясна регулаторна рамка по отношението на водородните технологии, като съществуват само откъслечни разпореждания, което се явява една от бариерите на всички тези водородни планове, за които в последно време всички приказват. На фона на нестабилната политическа обстановка у нас тематиката водород наподобява въобще не е на дневен ред и е несъмнено, че нужните промени в законодателството ще се забавят, от което България още веднъж ще загуби милиарди.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ