България е затънала, става неуправляема. За да се излезе от

България е затънала, става неуправляема. За да се излезе от това тресавище, би трябвало да се познават най-малко три от аргументите, довели страната дотук. Ясни са и най-важните стъпки за изплъзване от тинята. 

Българската политика нагази в блатото на изгубените посока и смисъл. Парламентарният файтон на Андрешко е заседнал, а въпросите са два: по какъв начин се стигна дотук и по какъв начин да се излезе от тинята.

Кризата е по-скоро партийна, в сравнение с обществено-политическа. Хората дадоха явен мандат на четири партии - ИТН, Българска социалистическа партия, Демократична България и ИБГНИ - да образуват държавно управление, което да е безапелационна опция на предходното ръководство на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тези партии получиха и към момента имат 148 депутати в Народното събрание, което е премного за устойчиво болшинство.

Вместо това единственото публично препоръчано като вид бе “правителство на малцинството ” на Има Такъв Народ, което да разчита на “плаващи болшинства ” - т.е., и на гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи. От тази позиция рецесията се състои в отказ на партиите, най-много на Има Такъв Народ, да изпълнят мандата, който получиха от гласоподавателите. Както нормално става, тези, които най-вече приказват от името на “суверена ”, минимум следват неговите поръчения.

Как се стигна дотук

За да се излезе от политическото тресавище, би трябвало да се познават най-малко три аргументи, които са довели файтона до него.

Първо: Окопаността на съперниците на смяната.

Най-видимата и може би най-маловажната измежду причините е сериозният финансов, медиен и властови запас, който е насъбран от кръговете към предходното ръководство. Тези кръгове, които бяха съществено ударени от април насам, бранят със зъби и нокти плячката и привилегиите си. А става дума безусловно за милиарди - от великодушни и предплатено изплатени публични поръчки за язовири и автомагистрали, през милионни заеми от ББР, та чак до към този момент позабравени кавги като аферата “Божков ” за 500 (или май 700) млн. лв., отклонени от държавния бюджет и отишли в медии, футболни клубове и нечии шкафчета. (Разбира се, без знанието на някогашния министър председател Борисов и финансовия му министър - питайте прокуратурата, в случай че не вярвате.)

Точно тези политически и стопански кръгове в този момент потриват ръце и даже си показват връщането на Борисов на бял кон. Проблемът за тях е, че от политическото тресавище, което въпросните хипопотами щастливо обитаваха през последните 10 години, нищо бяло не може да излезе, а в случай че е домашно животно, то няма да е кон.

Второ: Неадекватността на пропонентите на смяната.

Въпросът е за какво четирите политически партии и най-много Има Такъв Народ се оказаха толкоз слаби и не съумяха да се опълчват дейно на този напън. Защо въобще беше възприета формулата “правителство на малцинството, стъпило на плаващи болшинства ”, която в действителност е директна покана за присъединяване на ГЕРБ и Движение за права и свободи във властта?

Тук обясненията са разнопосочни. Някои настояват, че става дума за неумелост и хипноза на Слави Трифонов и неговата компания, които битуват в странна изолираност и може би в нея са се сдобили освен с изкривена визия за действителността, само че и с проблематични душеприказчици и съветници. Други съзират по-мрачни сюжети за въздействие върху Има Такъв Народ, което непосредствено би ги направило патерица на познати играчи. Всъщност надали е от огромно значение кое от двете е по-вярно. Изводът и в двата случая е, че най-голямата “партия на смяната ” не съумя да разбере своята задача и се оказа несъответстваща за нея. Другите партии - ДБ, ИБГНИ, а и Българска социалистическа партия - също носят някаква солидарна виновност. Но тя е дотолкоз, че не съумяха да накарат Има Такъв Народ да формулира вярно управническата задача и да работи съответно на действителностите.

Трето: Популизмът и упованието за тайнствен избавител.

Третата и най-важна причина за навлизането в политическото тресавище е по-фундаментална и тя надвишава границите на страната. Съвременният популизъм, характерен и за развити демокрации, се състои в даването на властта в ръцете на избавител на нацията, който я освобождава от “корумпирания партиен хайлайф ”. Този избавител има някаква мистична връзка с народа, познава добре неговите настроения и усеща и във всеки миг ги отразява в тяхната цялост и достоверност. В България сме се нагледали на сходни спасители, които станаха нормата от 2001 година насам. Но и в Съединени американски щати през 2016 намериха своя лидер към възродено великолепие, а пък унгарците още не могат да се разделят с техния. Въпросът не е, че “спасителите ” нормално разочароват хората, а че този модел на ръководство дава опция за огромни операции.

За да потвърди, че е притежател на мистична връзка с народа, “спасителят ” непрестанно би трябвало да показва, че е сензитивен и следва неговите страхове и страсти. Затова политиката стартира да се върти към въпроси, които разпалват пристрастеностите, които наелектризират обществото, поляризират го и генерират огромно опълчване. Понякога тези въпроси може да са значими и разногласията по тях да са плодотворни. Понякога обаче съдържанието няма значение - значимото е генерираната страст, която популисткият водач пояснява като знамение на волята на суверена.

Този вид политика основава голяма опция за манипулиране и отклоняване на публичното мнение в наситени на пристрастености, само че лишени от разсъдък направления. В България сега виждаме най-малко три ирационални резултата от превъзходството на този вид популизъм:

- Страната е с най-високата смъртност от Ковид-19, само че е последна по имунизация в Европейски Съюз и цивилизования свят като цяло. В резултат от липсата на политика и съответни мерки през миналата година има до 30 000 повече умряли, в сравнение с в елементарни години. Този антирекорд, уви, може да бъде още един.

- България безсрочно блокира разширението на Европейски Съюз към Албания и Северна Македония, въпреки че това уголемение е от извънреден и неоспорим български интерес.

- Като член на ЕС страната има невероятна опция да употребява голям и на ниска цена финансов запас освен за своето възобновяване, само че и за дълготрайно преструктуриране и модернизиране на своята стопанска система. Забавянето на проекта за възобновяване е единствено част от казуса - по-сериозният е отводът от потреблението на заемите и неналичието на визия за преструктуриране в зелена посока на основни сектори като енергетиката. Плъзгането по популистки настроения за запазването на работни места във въгледобив и “Мариците ” генерира сериозна средносрочна рецесия точно в тези браншове - и то при съществуването на запас за нейното отбягване.

Списъкът може да бъде удължен, само че и този е задоволителен, с цел да показва, че генерирането на страсти от “спасители ” неведнъж е контрапродуктивно. А част от партиите на смяната - ИТН най-много - в действителност възпроизвеждат популисткия модел. Странното е, че и медиите копнеят за нов избавител, когото да отразяват в обширни изявленията, с цел да се показва какъв брой е интимно непосредствен с националната страст.

Хубавото в актуалната обстановка е, че хората са се поуморили от “спасители ” и ентусиазмът за следващия не е толкоз висок. Лошото е, че обществената ни сфера (медии, анализатори, цивилен сектор) е към този момент по този начин деформирана, че сама търси избавител даже и там, където го няма.

Как да се излезе от блатото

1. Партиите на смяната имат потребност от нов водач. Дали Има Такъв Народ ще осъзнаят грешките си и ще се трансформират, дали Демократична България ще се наложи като първа мощ - това са въпросите, които ще преобладават огромна част от идната акция. Но нужда от промяна на водачеството има, тъй като с хрумвания за “правителство на малцинството ” и “плаващи болшинства ” смяна явно не може да бъде реализирана.

2. Необходима е политическа консолидация измежду “партиите на смяната ”. Едно в допълнение фрагментиране на това пространство не би било потребно за обществото. Тук отговорност имат всички, включително нови играчи с капацитет като Кирил Петков и Асен Василев.

3. " Спасители ” дебнат отвред, само че е време българите да изоставят концепцията за мистична връзка сред водач и суверен. Понякога мистиката наподобява като белег на гениалността, само че доста по-често е артикул на лекомислие и на суеверието на електората.

4. Необходими са ни повече загради пред опциите за манипулиране на публичните страсти. България се трансформира в неуправляема страна, в която е допустимо да битуват всевъзможни легенди - от чипирането на популацията през имунизациите до това, че Ахмед Доган просто гостува по четири месеца годишно в сараите на морето.

Не всички верующи са блажени. Време е Андрешко, суверенът, да спре да има вяра, че ще завоюва нещо, в случай че просто закара парламентарния файтон в блатото.
Автор: Даниел Смилов