Още 44 години ще са необходими на България, за да догони Европа
България е страната с най-нисък стопански напредък от новите членки в Европейски Съюз. Като прибавим и инфлацията се оказва, че още 44 години ще са й нужни, с цел да доближи междинните за Европа темпове на развиване. Това са част от главните данни на Годишния отчет на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките за положението и развиването на националната стопанска система през 2018 година, показан от ръководителя на плана доцент Виктор Йоцов. В него е посочено също, че растежът на Брутният вътрешен продукт през предходната година е 3,1 %.
В отчета са обрисувани вероятностите за икономическото ни развиване в средносрочен проект, като фокусът е върху структурните несъответствия и рисковете.
Темпът на стопански напредък, значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията на Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето. "За страдание тук стоим по-добре заради намаляването на популацията. За последните 11 години темпът на повишаване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията нараства с 5,8%, до момента в който в Европа този индикатор е 1,6 на 100. Ако предположим, че тези темпове се запазят за идващите години, това значи, че с цел да достигнем 50% от междинното за Европа, на нас ще ни трябват 27 години. А, с цел да достигнем междинните равнища на Европа, в случай че се запазят тези темпове, ще ни трябват 44 години. Тоест, това излиза отвън всякакво обозримо бъдеще ", означи Йоцов.
На доста места в отчета се акцентира, че българската икономическа политика би трябвало да е с фокус за догонващо развиване. Тези темпове, които се реализират - от към 3%, даже и да наподобяват добре на фона на усреднените данни за Стария континент, са извънредно незадоволителни, съгласно икономистите. По думите им, те ни обричат да сме на последно място в Европа. А другояче, най-вече за растежа през предходната година е съдействал секторът на недвижимите парцели.
Доц.Йоцов посочи, че трите години на дефлация съществено са повлияли върху стопанската система и че "инфлация от порядъка на 2-3% освен че не е плашеща, а е здравословна ".
Той разяснява и провокациите пред фискалния бранш. "Държавата не извършва плануваните финансови разноски. Притеснително е, че Министерството на финансите постоянно подценява приходната част. Тя постоянно се оказва по-голяма, в сравнение с е била планувана ". Това давало опция, когато няма смяна в недостига и той не е влошен, всички доходи допълнително да се разпределят без наказания от Народното събрание. Така се създавала една еластичност за държавното управление, само че за сметка на прозрачността в разходването на обществените средства.
Колкото до структурата на приходите, тя остава без смяна и е много друга от тази в общността. Като дял от Брутният вътрешен продукт ние изоставаме от междинните равнища за Европа с близо 10 пункта. Тоест, в случай че на този стадий имахме междинни за Европейски Съюз доходи, бюджетът ни щеше да разполага с някъде 10-11 милиарда лева повече.
Йоцов приказва и за директните и косвените налози, които съгласно него са равнопоставени. "България - уточни той - е на второ място по косвени налози в цяла Европа - 51%, при междинното за Европа - 34 %. При директните налози сме на едно от последните места. Косвените налози оказват по-малко въздействие върху стопанската система, само че в това време те са регресивни, т.е. по-високите скали таксуват повече по-ниските пластове на популацията ".
Сериозен проблем, посочен от доцента, който се вижда от 3 години е, че разходната част на бюджета по-скоро ни служи като буфер, изключително финансовите разноски. "Планират се едни финансови разноски, които не се извършват. За последните няколко години сме "спестили " близо 12 милиарда лева от финансови разноски - планувани, само че неизпълнени ". Тенденцията през последните 3 години била, че съвсем половината от тези финансови разноски се вършат единствено през декември и огромна част от тях били счетоводни, които не се правят. "В края на годината от бюджетния остатък се насочиха средства за лечебни заведения, за автомагистрала "Хемус ", т.е. на книга са направени, само че де факто това не са направени разноски, макар че са регистрирани като такива. Тази наклонност отчитаме като неподходяща и би трябвало да се прекрати ", счита Виктор Йоцов.
Прогнозата на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките е, че през 2019-а няма да има опция за ускорение на растежа, само че и няма да има трагични промени и нахлуване в криза. Очакванията са за леко закъснение и умерено ускорение през идната - 2020-а.
В отчета са обрисувани вероятностите за икономическото ни развиване в средносрочен проект, като фокусът е върху структурните несъответствия и рисковете.
Темпът на стопански напредък, значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията на Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето. "За страдание тук стоим по-добре заради намаляването на популацията. За последните 11 години темпът на повишаване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията нараства с 5,8%, до момента в който в Европа този индикатор е 1,6 на 100. Ако предположим, че тези темпове се запазят за идващите години, това значи, че с цел да достигнем 50% от междинното за Европа, на нас ще ни трябват 27 години. А, с цел да достигнем междинните равнища на Европа, в случай че се запазят тези темпове, ще ни трябват 44 години. Тоест, това излиза отвън всякакво обозримо бъдеще ", означи Йоцов.
На доста места в отчета се акцентира, че българската икономическа политика би трябвало да е с фокус за догонващо развиване. Тези темпове, които се реализират - от към 3%, даже и да наподобяват добре на фона на усреднените данни за Стария континент, са извънредно незадоволителни, съгласно икономистите. По думите им, те ни обричат да сме на последно място в Европа. А другояче, най-вече за растежа през предходната година е съдействал секторът на недвижимите парцели.
Доц.Йоцов посочи, че трите години на дефлация съществено са повлияли върху стопанската система и че "инфлация от порядъка на 2-3% освен че не е плашеща, а е здравословна ".
Той разяснява и провокациите пред фискалния бранш. "Държавата не извършва плануваните финансови разноски. Притеснително е, че Министерството на финансите постоянно подценява приходната част. Тя постоянно се оказва по-голяма, в сравнение с е била планувана ". Това давало опция, когато няма смяна в недостига и той не е влошен, всички доходи допълнително да се разпределят без наказания от Народното събрание. Така се създавала една еластичност за държавното управление, само че за сметка на прозрачността в разходването на обществените средства.
Колкото до структурата на приходите, тя остава без смяна и е много друга от тази в общността. Като дял от Брутният вътрешен продукт ние изоставаме от междинните равнища за Европа с близо 10 пункта. Тоест, в случай че на този стадий имахме междинни за Европейски Съюз доходи, бюджетът ни щеше да разполага с някъде 10-11 милиарда лева повече.
Йоцов приказва и за директните и косвените налози, които съгласно него са равнопоставени. "България - уточни той - е на второ място по косвени налози в цяла Европа - 51%, при междинното за Европа - 34 %. При директните налози сме на едно от последните места. Косвените налози оказват по-малко въздействие върху стопанската система, само че в това време те са регресивни, т.е. по-високите скали таксуват повече по-ниските пластове на популацията ".
Сериозен проблем, посочен от доцента, който се вижда от 3 години е, че разходната част на бюджета по-скоро ни служи като буфер, изключително финансовите разноски. "Планират се едни финансови разноски, които не се извършват. За последните няколко години сме "спестили " близо 12 милиарда лева от финансови разноски - планувани, само че неизпълнени ". Тенденцията през последните 3 години била, че съвсем половината от тези финансови разноски се вършат единствено през декември и огромна част от тях били счетоводни, които не се правят. "В края на годината от бюджетния остатък се насочиха средства за лечебни заведения, за автомагистрала "Хемус ", т.е. на книга са направени, само че де факто това не са направени разноски, макар че са регистрирани като такива. Тази наклонност отчитаме като неподходяща и би трябвало да се прекрати ", счита Виктор Йоцов.
Прогнозата на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките е, че през 2019-а няма да има опция за ускорение на растежа, само че и няма да има трагични промени и нахлуване в криза. Очакванията са за леко закъснение и умерено ускорение през идната - 2020-а.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ