Почти всеки втори млад българин на възраст 18-34 г. живее при родителите си
България е измежду първите 5 страни в Европейски Съюз, в които най-голям % от младежите на възраст 18-34 години са продължавали да живеят при родителите си през предходната година, демонстрират данни от разбор на Евростат във връзка днешния 15 май, който се отбелязва като Международен ден на фамилията.
Средно към 28 на 100 от младите европейци са обитавали при родителите си до 34-годишна възраст, до момента в който у нас индикаторът е близо 46 % или съвсем всеки втори млад българин в диапазона 18-34 година към момента е обитавал фамилното гнездо през 2018 година
Според демографски данни на Национален статистически институт у нас на възраст 18-34 години е имало към милион и двеста хиляди млади българи, като 530 хиляди от тях или 46 на 100 са обитавали към момента родителската стряха и през предходната година.
Освен това българските мъже в този възрастов диапазон относително най-късно в Европейски Съюз са напускали фамилното гнездо - на 32 години, до момента в който младите българки са напускали дома си на възраст 27,5 години, според данните на Евростат.
Тези индикатори съответстват и с данните на Национален статистически институт за това на каква възраст младите българи подписват първи брак - за мъжете приблизително 32 години, за дамите - 27 години.
Според данните на родната статистика близо 34 % от младите българи на възраст до 34 години са се преселили през м.г. по някакъв мотив навътре в страната, като максимален е бил делът на мигриращите от селото - в града. По тази причина в градовете са живели към 920 хиляди млади българи, до момента в който в селата техният брой в селата е бил три пъти по-малък - към 280 хиляди.
Освен това близо 50 % от българите, които избират външна миграция също попадат във възрастовата категория 18-34 години, съгласно Национален статистически институт. През 2018 година в чужбина са мигрирали близо 33 000 българи, като половината са били на възраст до 34 години.
Средно към един млад европеец от четирима на възраст 18-34 години все още е обитавал родителския дом през 2018 година, демонстрират данните от разбора на Евростат.
Освен това повече от една трета от мъжете на възраст сред 18-34 години /близо 35 процента/ към момента са били с родителите си спрямо едвам една пета от дамите в същата възрастова група - към 20 %.
Най-рано са напускали дома си младежите в три северни страни - Швеция /18,5 години/, Дания /21 години/ и Финландия /22 години/, както и в Люксембург /20 години/. В първите три страни е регистриран и минимален дял на млади поданици на възраст 18-34 години, които остават да живеят при родителите си: надлежно в Дания - 3 %, Финландия - 5 % и в Швеция - 6 %.
В противоположния завършек на скалата младежите в Хърватия и Словакия остават най-дълго в родителското домакинство, като са напуснали дома си на междинна възраст надлежно на 32 и 31 години.
В тези две страни близо 60 на 100 /Хърватия/ и 57 на 100 /Словакия/ от младежите са продължавали да живеят при родителите си. Други страни с висок дял младежи, които живеят при родителите си са още: Гърция - 56 на 100, Италия - 49 на 100, Малта - 48 на 100, България - 46 на 100, Португалия - 45 на 100 и други
Ситуацията с младото потомство на възраст 18-34 години при съседите ни е съвсем идентична, като най-голям дял младежи, които живеят при родителите си е регистриран в Република Северна Македония - 61 %, в Сърбия - 59 %, в Румъния - 42 % и в Турция - 35 %, регистрира още анализът на Евростат.
Средно към 28 на 100 от младите европейци са обитавали при родителите си до 34-годишна възраст, до момента в който у нас индикаторът е близо 46 % или съвсем всеки втори млад българин в диапазона 18-34 година към момента е обитавал фамилното гнездо през 2018 година
Според демографски данни на Национален статистически институт у нас на възраст 18-34 години е имало към милион и двеста хиляди млади българи, като 530 хиляди от тях или 46 на 100 са обитавали към момента родителската стряха и през предходната година.
Освен това българските мъже в този възрастов диапазон относително най-късно в Европейски Съюз са напускали фамилното гнездо - на 32 години, до момента в който младите българки са напускали дома си на възраст 27,5 години, според данните на Евростат.
Тези индикатори съответстват и с данните на Национален статистически институт за това на каква възраст младите българи подписват първи брак - за мъжете приблизително 32 години, за дамите - 27 години.
Според данните на родната статистика близо 34 % от младите българи на възраст до 34 години са се преселили през м.г. по някакъв мотив навътре в страната, като максимален е бил делът на мигриращите от селото - в града. По тази причина в градовете са живели към 920 хиляди млади българи, до момента в който в селата техният брой в селата е бил три пъти по-малък - към 280 хиляди.
Освен това близо 50 % от българите, които избират външна миграция също попадат във възрастовата категория 18-34 години, съгласно Национален статистически институт. През 2018 година в чужбина са мигрирали близо 33 000 българи, като половината са били на възраст до 34 години.
Средно към един млад европеец от четирима на възраст 18-34 години все още е обитавал родителския дом през 2018 година, демонстрират данните от разбора на Евростат.
Освен това повече от една трета от мъжете на възраст сред 18-34 години /близо 35 процента/ към момента са били с родителите си спрямо едвам една пета от дамите в същата възрастова група - към 20 %.
Най-рано са напускали дома си младежите в три северни страни - Швеция /18,5 години/, Дания /21 години/ и Финландия /22 години/, както и в Люксембург /20 години/. В първите три страни е регистриран и минимален дял на млади поданици на възраст 18-34 години, които остават да живеят при родителите си: надлежно в Дания - 3 %, Финландия - 5 % и в Швеция - 6 %.
В противоположния завършек на скалата младежите в Хърватия и Словакия остават най-дълго в родителското домакинство, като са напуснали дома си на междинна възраст надлежно на 32 и 31 години.
В тези две страни близо 60 на 100 /Хърватия/ и 57 на 100 /Словакия/ от младежите са продължавали да живеят при родителите си. Други страни с висок дял младежи, които живеят при родителите си са още: Гърция - 56 на 100, Италия - 49 на 100, Малта - 48 на 100, България - 46 на 100, Португалия - 45 на 100 и други
Ситуацията с младото потомство на възраст 18-34 години при съседите ни е съвсем идентична, като най-голям дял младежи, които живеят при родителите си е регистриран в Република Северна Македония - 61 %, в Сърбия - 59 %, в Румъния - 42 % и в Турция - 35 %, регистрира още анализът на Евростат.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ