България е сред европейските страни с най-богато културно-историческо наследство -

България е измежду европейските страни с най-богато културно-историческо завещание - където копнеш, излизат следите на развити цивилизации, населявали днешната ни територия в течение на най-малко 7000 години. Тези дни музеите и голям брой културни институции у нас отварят гратис вратите си за гости, тъй като се организира " мероприятие ", пропагандирано с гръмкото име Европейски дни на наследството. Всъщност придвижването за проявление на културното завещание поражда във Франция през 80-те години на ХХ век, от 1991 година дните на наследството се организират през септември като взаимна самодейност на Съвета на Европа и Европейски Съюз, вземат участие към 50 страни, като всяка от тях си избира национално мото на дните. България се включи в придвижването от 1999 година, а тази година мотото ни е " Изкуства и забавление ".
Не знам на какво от горната страна ще се развличаме, като тези дни нашумя една варненска самодейност, която за следващ път демонстрира, че България " вода гази, жадна върви ". Няма цивилизована страна, която да би имала богатство като Варненския халколитен некропол да вземем за пример, не би го трансформирала в национална и международна туристическа атракция. А у нас какво се оказва - буреняк, шубраци, пепелища, блата, порутени остатъци от тогавашни бараки на тогавашни археолози, цялостна давност. А се разбра за всичко това с помощта на самодейността на Варненския свободен университет " Черноризец Храбър " да заведе до такава степен млади архитекти от магистърската стратегия " Опазване на културното завещание ", които да създадат свои планове за превръщането на Варненския некропол в атрактивен обект за културен туризъм. Непонятно е единствено за какво това начинание трябваше да се назова " уъркшоп ", а не примерно семинар или креативна работилница.
Варненският некропол е открит инцидентно през 1972 година в западната индустриална зона на Варна и с откритите там над 3000 златни украшения с общо тегло 6,5 кг стана международна сензация. Защото това се оказва най-старото обработено злато на планетата (с към 1000 години по-древно от това в Микена, Шумер, Месопотамия и Египет). Причислявано е към така наречен Култура Варна (4400-4100 година прочие Хр.), извадено от 294 гроба, ситуирани на повърхност от към 7500 кв.м. До откриването на некропола учените са считали, че в оня исторически интервал Европа към момента живее в новокаменната ера, че всички по-значими достижения са ставали единствено на Изток и че първото злато се появява на континента едвам 2000 години пр.Хр. Според специалистите на Варненския исторически музей може да се направи изводът, че черноморското крайбрежие от делтата на Дунава до скатовете на Стара планина изживява стопански напредък през втората половина на V хиляди прочие Хр., обвързван с развиването на металургията и комерсиалния продан. Гробовете от Варненския некропол илюстрират и редица обществени разлики във връзка с материалното състояние на заровените. Вероятно това е обвързвано със зараждането на съсловия измежду автохтонното население, считат учените.
Оказва се също, че накитите са от допустимо най-чистото злато (над 23,5 карата), обработено с невероятни техники и умения на златарите, каквито до тогава не са били известни от нито една друга находка от времето на халколита. Според проучванията златото е добивано в Странджа и евентуално е разменяно против сол от солниците в Провадия. В някои от гробовете са открити жезли или скиптри - знак на висша световна и духовна власт. В 99 гроба са разкрити мъжки скелети в изпънато състояние по тил. Особено внимание притегля един от гробовете - на 40-50-годишен мъж, изпратен в финален път извънредно богато - с над 1,5 кг златни предмети, медни и каменни сечива, декорации и прочие Но съгласно учените в останалите непроучени гробове злато няма, евентуално по тази причина ползата към некропола е западнал, към този момент близо 50 години той е зарязан и се сраства с растителността, към този момент съвсем не се вижда измежду буренаците.
В известието на ВСУ, изпратено до медиите, се споделя: " Ментор на магистрите ще е световноизвестният експерт и професор по запазване на културното завещание Нора Ломбардини от италианския университет " Politecnico di Milano " (POLIMI), с който Архитектурният факултет на ВСУ " Черноризец Храбър " работи в партньорство. Уъркшопът се организира по план " Варненски начинания за запазване на наследството на неолитна цивилизация Варна " на Сдружение " Варненски некропол I ", със съдействието на фонд " Култура " на община Варна и в партньорство с Регионалния исторически музей в града ". Проектите и концепциите на студентите, участниците в уъркшопа, за " социализация " на обекта ще бъдат показани обществено в събота, 21 септември, от 9 ч. в зала " Одесос " на Регионалния исторически музей във Варна. За оценяване на предложенията са привлечени специалисти в разнообразни сфери. Според Яни Янев, ръководител на сдружението " Варненски некропол 1 " и вицепрезидент на ВСУ, обектът е с извънредно значение за международната история и би трябвало да бъде показван на повече хора, с цел да способства за развиването на Варна и България като привлекателна туристическа дестинация.
От самодейността на университета обаче има още една голяма изгода. Решено е от идната година на Варненския некропол още веднъж да работят археолози, с цел да се изследват всички гробове и да се довърши комплексното научно изследване на обекта. Ще бъдат обрисувани границите на некропола, ще бъдат прокарани ток и вода, нови фургони за археолозите.