Работодателите в България дават най-ниските заплати в ЕС
България е с най-нисък междинен разход за час труд измежду всички страни в Евросъюза
Това демонстрират данните на европейската статистическа работа Евростат, съобщи
7 евро - толкоз приблизително коства на компаниите един час труд. В това влизат заплащането на служащия и осигуровките му от работодателя.
По този индикатор ни изпреварва и Румъния, с която дружно се присъединихме в Европейския съюз.
На другия полюс са страни като Дания и Люксембург, където е и най-скъпият час труд - надлежно 47 и 43 евро.
Теменуга Илиева се надява разноските за труд у нас да порастват, с цел да пораства и заплатата й. Пресмята, че са й нужни най-малко 1500 лв. месечно, с цел да живее, без да пести. Това, което изкарва, обаче, е доста по-малко.
„ Правим икономии от това, от това, с цел да стигнат за най-необходимите неща. Облекло, храна гледаме по-евтино да се вземе и по този начин “, разяснява Теменуга.
От Стопанската камара регистрират, че тежката администрация, корупцията и забавеното правораздаване по търговски каузи стопират компаниите да влагат. А в случай че не реинвестират в активността си, не могат да се уголемяват и да заплащат по-високи заплати.
„ Възможността за нелоялна конкуренция, опцията за сив бранш всичко това са отговорности на страната, в случай че страната даде опция на компаниите да работят обикновено, компаниите ще заплащат по-високи заплати “, споделя Щерьо Ножаров от БСК.
Според синдикатите повишение на приходите може да има при необлагаем приход на минималната работна заплата.
„ И тази минимална заплата да се приспада от данъчната основа на всеки един от приходите нагоре, до размера на оптималния застрахователен приход – това ще обезпечи сред 80 и 90 лв. на всеки един работещ на месец “, споделя Любослав Костов от КНСБ.
По този метод съгласно синдикатите всеки чиновник ще получи още една заплата годишно, която може да похарчи за артикули и услуги. Така тези пари ще се върнат в българския бизнес и той ще може да ги реинвестира.
Това демонстрират данните на европейската статистическа работа Евростат, съобщи
7 евро - толкоз приблизително коства на компаниите един час труд. В това влизат заплащането на служащия и осигуровките му от работодателя.
По този индикатор ни изпреварва и Румъния, с която дружно се присъединихме в Европейския съюз.
На другия полюс са страни като Дания и Люксембург, където е и най-скъпият час труд - надлежно 47 и 43 евро.
Теменуга Илиева се надява разноските за труд у нас да порастват, с цел да пораства и заплатата й. Пресмята, че са й нужни най-малко 1500 лв. месечно, с цел да живее, без да пести. Това, което изкарва, обаче, е доста по-малко.
„ Правим икономии от това, от това, с цел да стигнат за най-необходимите неща. Облекло, храна гледаме по-евтино да се вземе и по този начин “, разяснява Теменуга.
От Стопанската камара регистрират, че тежката администрация, корупцията и забавеното правораздаване по търговски каузи стопират компаниите да влагат. А в случай че не реинвестират в активността си, не могат да се уголемяват и да заплащат по-високи заплати.
„ Възможността за нелоялна конкуренция, опцията за сив бранш всичко това са отговорности на страната, в случай че страната даде опция на компаниите да работят обикновено, компаниите ще заплащат по-високи заплати “, споделя Щерьо Ножаров от БСК.
Според синдикатите повишение на приходите може да има при необлагаем приход на минималната работна заплата.
„ И тази минимална заплата да се приспада от данъчната основа на всеки един от приходите нагоре, до размера на оптималния застрахователен приход – това ще обезпечи сред 80 и 90 лв. на всеки един работещ на месец “, споделя Любослав Костов от КНСБ.
По този метод съгласно синдикатите всеки чиновник ще получи още една заплата годишно, която може да похарчи за артикули и услуги. Така тези пари ще се върнат в българския бизнес и той ще може да ги реинвестира.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ