България е осъдена заради данъчен произвол
България е наказана в Страсбург поради неуместен проблем, заплетен от данъчните, видя " Сега " в решенията на Европейския съд по правата на индивида. След години размотаване Национална агенция за приходите възвръща непозволено събрани над 42 хиляди лева налози, за което заплаща и над 40 хиляди лева лихви. Отделно от това данъкоплатците би трябвало да платят и 3500 евро обезщетение, присъдени от Страсбург.
Йордан Антонов, който е роден през 1940 година, се оплаква, че в продължение на години не са му върнати събрани налози, за които има дефинитивни правосъдни решения, че дължи.
Сагата стартира през 2000 година, когато на Антонов е направена проверка. По това време той управлява земеделска кооперация. На 2 март 2001 година данъчните в Силистра издават инспекционен акт, съгласно който Антонов дължи 55 013 лева. Върховният административен съд (ВАС) отхвърля да прегледа жалбата му против проверката, защото Антонов е изпуснал периода да апелира.
През 2003 година той иска от Национална агенция за приходите нова проверка. Данъчните му отхвърлят, само че съдът анулира отхвърли. Магистратите откриват, че проверката от 2001 година е направена на Антонов като физическо лице, само че в нарушаване на закона са му начислени налози по отношение на активността на кооперацията.
Така се стига до нова проверка. През 2004 година Национална агенция за приходите приема, че Антонов дължи 40 729 лева. Той апелира и две правосъдни инстанции анулират това. Срещу Антонов обаче започва изпълнително дело, имуществото му е разпродадено на търг и по този начин сред 2003 година и 2008 година са му взети 42 386 лева
През ноември 2007 година кооператорът прави две претенции за възобновяване на налози, само че те са отхвърлени. Според Национална агенция за приходите съдилищата са отменили проверката от 2004 година, но тази от 2001 година е в действие. Следователно налозите са събрани вярно. Антонов нападна и това в съда. В края на 2008 година Върховен административен съд приема, че начислените през 2001 година налози са били непозволено платени. Съдът означи, че проверката от 2001 година е сменена с друга през 2004 година, а тя е била анулирана. Казусът е върнат на данъчните с инструкции от съда на Антонов да бъдат възстановявани налозите, платени, без да ги е дължал.
Върховният съд, в друго дело, анулира и отхвърли на данъчните да възстановят сумите на Антонов. Съдът изяснява, че с изключение на, че би трябвало да получи платеното назад, Национална агенция за приходите би трябвало да заплати на Антонов с лихви.
Но Национална агенция за приходите употребяват разнообразни процесуални врътки, с цел да не изпълнят подреденото от съда. Включително желаят обновяване на данъчното дело, а не заплащат правосъдните такси за този развой.
Антонов опитва да търси обезщетение от Национална агенция за приходите по Закона за отговорността на страната, само че губи в съда. Магистратите одобряват, че законът не планува компенсиране и възобновяване на недължими налози.
Между август 2010 година и май 2012 година Антонов няколко пъти желае данъчните да му върнат парите. На 30 май 2012 г. най-сетне е публикуван акт за възобновяване на 42 286 лева През юли са му платени и 40 466 лева лихви за интервала сред 3 май 2001 година и 8 юни 2012 година Междувременно през 2010 година Антонов е завел дело в Страсбург благодарение на юристите Михаил Екимджиев и Гинка Черничерска.
Въпреки че в последна сметка Антонов е получил парите си назад, Европейски съд по правата на човека приема, че е нарушено правото му да употребява имуществото си. Данъчните настойчиво са инициирали каузи, за които е било ясно, че са неоснователни. Но пък са дали мотив молбите на индивида за възобновяване на непозволено взетите му налози, да бъдат оставени на трупчета сред 2008 година и 2012 година, приема Страсбург. Затова определя на Антонов 3500 евро обезщетение за морални вреди.
Йордан Антонов, който е роден през 1940 година, се оплаква, че в продължение на години не са му върнати събрани налози, за които има дефинитивни правосъдни решения, че дължи.
Сагата стартира през 2000 година, когато на Антонов е направена проверка. По това време той управлява земеделска кооперация. На 2 март 2001 година данъчните в Силистра издават инспекционен акт, съгласно който Антонов дължи 55 013 лева. Върховният административен съд (ВАС) отхвърля да прегледа жалбата му против проверката, защото Антонов е изпуснал периода да апелира.
През 2003 година той иска от Национална агенция за приходите нова проверка. Данъчните му отхвърлят, само че съдът анулира отхвърли. Магистратите откриват, че проверката от 2001 година е направена на Антонов като физическо лице, само че в нарушаване на закона са му начислени налози по отношение на активността на кооперацията.
Така се стига до нова проверка. През 2004 година Национална агенция за приходите приема, че Антонов дължи 40 729 лева. Той апелира и две правосъдни инстанции анулират това. Срещу Антонов обаче започва изпълнително дело, имуществото му е разпродадено на търг и по този начин сред 2003 година и 2008 година са му взети 42 386 лева
През ноември 2007 година кооператорът прави две претенции за възобновяване на налози, само че те са отхвърлени. Според Национална агенция за приходите съдилищата са отменили проверката от 2004 година, но тази от 2001 година е в действие. Следователно налозите са събрани вярно. Антонов нападна и това в съда. В края на 2008 година Върховен административен съд приема, че начислените през 2001 година налози са били непозволено платени. Съдът означи, че проверката от 2001 година е сменена с друга през 2004 година, а тя е била анулирана. Казусът е върнат на данъчните с инструкции от съда на Антонов да бъдат възстановявани налозите, платени, без да ги е дължал.
Върховният съд, в друго дело, анулира и отхвърли на данъчните да възстановят сумите на Антонов. Съдът изяснява, че с изключение на, че би трябвало да получи платеното назад, Национална агенция за приходите би трябвало да заплати на Антонов с лихви.
Но Национална агенция за приходите употребяват разнообразни процесуални врътки, с цел да не изпълнят подреденото от съда. Включително желаят обновяване на данъчното дело, а не заплащат правосъдните такси за този развой.
Антонов опитва да търси обезщетение от Национална агенция за приходите по Закона за отговорността на страната, само че губи в съда. Магистратите одобряват, че законът не планува компенсиране и възобновяване на недължими налози.
Между август 2010 година и май 2012 година Антонов няколко пъти желае данъчните да му върнат парите. На 30 май 2012 г. най-сетне е публикуван акт за възобновяване на 42 286 лева През юли са му платени и 40 466 лева лихви за интервала сред 3 май 2001 година и 8 юни 2012 година Междувременно през 2010 година Антонов е завел дело в Страсбург благодарение на юристите Михаил Екимджиев и Гинка Черничерска.
Въпреки че в последна сметка Антонов е получил парите си назад, Европейски съд по правата на човека приема, че е нарушено правото му да употребява имуществото си. Данъчните настойчиво са инициирали каузи, за които е било ясно, че са неоснователни. Но пък са дали мотив молбите на индивида за възобновяване на непозволено взетите му налози, да бъдат оставени на трупчета сред 2008 година и 2012 година, приема Страсбург. Затова определя на Антонов 3500 евро обезщетение за морални вреди.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ