България - отлична и непозната къмпинг дестинация
България е непозната като къмпинг дестинация, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция Радослав Минков - ръководител на Асоциацията на къмпингите у нас. По думите му в страната ни се оферират отлични условия за къмпинг туризъм.
Много българи считат, че къмпингите са занемарени, остарели, от времето на социализма, което от дълго време не е по този начин, твърди Минков. Според него новите ни къмпинги са равностойни, а от време на време и превъзхождат европейските.
В България има над 130 места за къмпинг настаняване
В България има над 130 места за настаняване на кемпери, каравани и палатки, бунгала и глемпинг единици. Сред тях са и кемперстоповете, обособени за прекъсване на каравани и кемпери.
Приблизително 40 на 100 от къмпингите са ситуирани на Черно море, останалите са навътре в страната. Те са съсредоточени най-вече в региона на Велико Търново и Габрово, по поречието на Струма, към Казанлък и Пловдив, Западните и Източните Родопи.
" Белите петна " са Североизточна България, като се изключи крайбрежието, областите Монтана, Плевен и Ловеч, където няма нито едно място за настаняване на каравани и кемпери, по данни на Асоциацията на къмпингите в България (АКБ).
Къмпинг туризмът е най-вече фамилен бизнес и поддържа локалната стопанска система
Къмпинг туризмът в голямата си част е фамилен бизнес и поддържа локалната стопанска система, тъй като къмпингите нормално се намират в отдалечени места, подчертаха от АКБ. Къмпингарите купуват артикули от локални ферми, местни магазини, заведения за хранене и по този начин подтикват развиването на района.
Голяма част от 130-те места имат категоризация като туристически обекти. В региона на Велико Търново къмпингите са на доста положително равнище, термалният във Велинград е единствен на Балканите със личен спа комплекс и е на извънредно високо ниво, сподели Минков. Той уточни като добър образец и морските къмпинги в Шкорпиловци, АйлякЪ и други
Концентрирали сме се да работим върху категоризацията на къмпингите, тъй като по наредбите на Министерството на туризма тя не дава отговор напълно на европейската, сподели още Минков. Според него формалната държавна категоризация не отразява действителното количество на къмпингите и качеството на туристическата услуга в тях, както и разликите и спецификите сред обособените места. Наличието на басейн да вземем за пример, също и на други екстри, не е симптом за приемане на по-висока категория. Основни индикатори са брой места за каравани, кемпери и брой гости.
Обсъжда се категоризация на къмпингите от една до пет звезди
От асоциацията приготвят предложение към Министерството на туризма за привеждане на категоризацията на къмпингите в сходство с действителните услуги, които те оферират. Обсъжда се въвеждане на категоризация от една до пет звезди, идентична на европейската. Според съществуващата в този момент, къмпингите могат да бъдат от една до три звезди.
Много къмпинги у нас са категоризирани единствено с една звезда, само че действително оферират улеснения на европейско равнище, добави Веселин Вълев - секретар на АКБ. По думите му има и такива, които въобще не могат да получат категоризация, поради административни спънки.
Поради това за българските туристи броят на звездите на къмпингите у нас не е аршин за избор на място за отмора. Неработещата система на категоризацията обаче обърква европейските туристи, акцентира Вълев. Паркингите за кемпери и каравани пък изобщо не подлежат на регулация и оценка.
Нужно е регламентиране на свободното къмпингуване
От асоциацията са и за регламентиране на свободното (дивото) къмпингуване, като да бъде лимитирано в места с минимални хигиенични условия - да вземем за пример да има проведено сметоизвозване и сметосъбиране, санитарни възли или място, където хората с каравани могат да си обслужват тоалетните.
Необходимо е да се систематизира и продължителността на бивакуване в избран период, а не както е всеобщата процедура сега - със лична каравана от началото на април на обещано място край морето, или язовир, което се обособява като лична вилна зона, съвсем до октомври. Това не е къмпингуване, а живеене по нерегламентиран метод, безапелационни са от АКБ.
От асоциацията показват, че в съвсем цяла Южна Европа свободното (дивото) къмпингуване е неразрешено, а в скандинавските страни е лимитирано до избран брой дни, според от зоната. Също по този начин има условия като разстояние от здания и от частни парцели. Не сме срещу свободното къмпингуване, само че то би трябвало да бъде уместно проведено, да е в действителност къмпингуване, а не хората да се трансформират във виладжии с каравани, или палатки, показаха от АКБ.
Засега 5% от къмпингите у нас одобряват гости целогодишно
Къмпингуването не е единствено летен туризъм, както считат доста хора, уточни още Минков. Морските къмпинги са най-популярни измежду туристите през трите летни месеца. Все повече места за настаняване на кемпери и каравани навътре в страната обаче набират скорост и работят целогодишно.
Засега едвам пет на 100 от къмпингите у нас одобряват гости през 12-те месеца на годината. Сред тях са термален къмпинг- Велинград, " Глемпинг Алианс " в Пловдив, къмпинг " Верила " в Сапарева баня и други
Върху по-пълноценното потребление въз основата въздейства и туристопотокът от Европа, който прекосява страната ни през цялата година. Много от директно преминаващите туристи с кемпери избират краткосрочното настаняване в кемперстопове, където могат да преспят, да употребяват баня и тоалетна, пералня, сушилня и други
Какъв е профилът на къмпингарите у нас?
Няма точна статистика, само че евентуално към 300 000 души, по данни на АКБ, са къмпингарите у нас - от младежи до възрастни пенсионери.
Най-масова е групата на фамилии с деца. Това са хора от огромен град, със междинни и високи приходи, които имат опция да работят отдалечено и избират да живеят измежду природата, разясни Вълев. Много от тях са с домашни любимци, тъй като в съвсем всички къмпинги е позволено пребиваването с домакински любим.
Европейските къмпингари, които идват в България, са най-вече младежи и пенсионери, уточни още Вълев. Чужденците заемат скромните 5-10 % и са най-много румънци, поляци, чехи и германци. Има и такива проведени с туроператори. Част от задграничните къмпингари попадат в България инцидентно. Те минават пренос и биват доста сюрпризирани, че в страната ни се оферират доста положителни условия.
Затова измежду целите на асоциацията е и популяризирането на родната къмпинг дестинация.
Много българи считат, че къмпингите са занемарени, остарели, от времето на социализма, което от дълго време не е по този начин, твърди Минков. Според него новите ни къмпинги са равностойни, а от време на време и превъзхождат европейските.
В България има над 130 места за къмпинг настаняване
В България има над 130 места за настаняване на кемпери, каравани и палатки, бунгала и глемпинг единици. Сред тях са и кемперстоповете, обособени за прекъсване на каравани и кемпери.
Приблизително 40 на 100 от къмпингите са ситуирани на Черно море, останалите са навътре в страната. Те са съсредоточени най-вече в региона на Велико Търново и Габрово, по поречието на Струма, към Казанлък и Пловдив, Западните и Източните Родопи.
" Белите петна " са Североизточна България, като се изключи крайбрежието, областите Монтана, Плевен и Ловеч, където няма нито едно място за настаняване на каравани и кемпери, по данни на Асоциацията на къмпингите в България (АКБ).
Къмпинг туризмът е най-вече фамилен бизнес и поддържа локалната стопанска система
Къмпинг туризмът в голямата си част е фамилен бизнес и поддържа локалната стопанска система, тъй като къмпингите нормално се намират в отдалечени места, подчертаха от АКБ. Къмпингарите купуват артикули от локални ферми, местни магазини, заведения за хранене и по този начин подтикват развиването на района.
Голяма част от 130-те места имат категоризация като туристически обекти. В региона на Велико Търново къмпингите са на доста положително равнище, термалният във Велинград е единствен на Балканите със личен спа комплекс и е на извънредно високо ниво, сподели Минков. Той уточни като добър образец и морските къмпинги в Шкорпиловци, АйлякЪ и други
Концентрирали сме се да работим върху категоризацията на къмпингите, тъй като по наредбите на Министерството на туризма тя не дава отговор напълно на европейската, сподели още Минков. Според него формалната държавна категоризация не отразява действителното количество на къмпингите и качеството на туристическата услуга в тях, както и разликите и спецификите сред обособените места. Наличието на басейн да вземем за пример, също и на други екстри, не е симптом за приемане на по-висока категория. Основни индикатори са брой места за каравани, кемпери и брой гости.
Обсъжда се категоризация на къмпингите от една до пет звезди
От асоциацията приготвят предложение към Министерството на туризма за привеждане на категоризацията на къмпингите в сходство с действителните услуги, които те оферират. Обсъжда се въвеждане на категоризация от една до пет звезди, идентична на европейската. Според съществуващата в този момент, къмпингите могат да бъдат от една до три звезди.
Много къмпинги у нас са категоризирани единствено с една звезда, само че действително оферират улеснения на европейско равнище, добави Веселин Вълев - секретар на АКБ. По думите му има и такива, които въобще не могат да получат категоризация, поради административни спънки.
Поради това за българските туристи броят на звездите на къмпингите у нас не е аршин за избор на място за отмора. Неработещата система на категоризацията обаче обърква европейските туристи, акцентира Вълев. Паркингите за кемпери и каравани пък изобщо не подлежат на регулация и оценка.
Нужно е регламентиране на свободното къмпингуване
От асоциацията са и за регламентиране на свободното (дивото) къмпингуване, като да бъде лимитирано в места с минимални хигиенични условия - да вземем за пример да има проведено сметоизвозване и сметосъбиране, санитарни възли или място, където хората с каравани могат да си обслужват тоалетните.
Необходимо е да се систематизира и продължителността на бивакуване в избран период, а не както е всеобщата процедура сега - със лична каравана от началото на април на обещано място край морето, или язовир, което се обособява като лична вилна зона, съвсем до октомври. Това не е къмпингуване, а живеене по нерегламентиран метод, безапелационни са от АКБ.
От асоциацията показват, че в съвсем цяла Южна Европа свободното (дивото) къмпингуване е неразрешено, а в скандинавските страни е лимитирано до избран брой дни, според от зоната. Също по този начин има условия като разстояние от здания и от частни парцели. Не сме срещу свободното къмпингуване, само че то би трябвало да бъде уместно проведено, да е в действителност къмпингуване, а не хората да се трансформират във виладжии с каравани, или палатки, показаха от АКБ.
Засега 5% от къмпингите у нас одобряват гости целогодишно
Къмпингуването не е единствено летен туризъм, както считат доста хора, уточни още Минков. Морските къмпинги са най-популярни измежду туристите през трите летни месеца. Все повече места за настаняване на кемпери и каравани навътре в страната обаче набират скорост и работят целогодишно.
Засега едвам пет на 100 от къмпингите у нас одобряват гости през 12-те месеца на годината. Сред тях са термален къмпинг- Велинград, " Глемпинг Алианс " в Пловдив, къмпинг " Верила " в Сапарева баня и други
Върху по-пълноценното потребление въз основата въздейства и туристопотокът от Европа, който прекосява страната ни през цялата година. Много от директно преминаващите туристи с кемпери избират краткосрочното настаняване в кемперстопове, където могат да преспят, да употребяват баня и тоалетна, пералня, сушилня и други
Какъв е профилът на къмпингарите у нас?
Няма точна статистика, само че евентуално към 300 000 души, по данни на АКБ, са къмпингарите у нас - от младежи до възрастни пенсионери.
Най-масова е групата на фамилии с деца. Това са хора от огромен град, със междинни и високи приходи, които имат опция да работят отдалечено и избират да живеят измежду природата, разясни Вълев. Много от тях са с домашни любимци, тъй като в съвсем всички къмпинги е позволено пребиваването с домакински любим.
Европейските къмпингари, които идват в България, са най-вече младежи и пенсионери, уточни още Вълев. Чужденците заемат скромните 5-10 % и са най-много румънци, поляци, чехи и германци. Има и такива проведени с туроператори. Част от задграничните къмпингари попадат в България инцидентно. Те минават пренос и биват доста сюрпризирани, че в страната ни се оферират доста положителни условия.
Затова измежду целите на асоциацията е и популяризирането на родната къмпинг дестинация.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ