България се изстреля до второ място по разходи за отбрана в НАТО
България е на второ място в НАТО по дял от Брутният вътрешен продукт, който отива като разноски за защита. Това става факт, откакто държавното управление преведе наведнъж 1 милиарда и 200 млн. $ по сметките на Съединени американски щати за осемте нови изтребителя F-16, пресмята Българска национална телевизия. Така от 29-те съдружници България се оказва веднага след първенеца - Съединените щати. Такива пари за защита страната ни не е отделяла от 16 години. Националната телевизия пресмята, че на процедура бюджетът на Министерство на защитата за 2019 година става 3,51 млрд.лв - 1,3 млрд.лв " типичен " бюджет и 2,2 млрд.лв за американските изтребители.
От всички 29 съдружници в НАТО най-вече пари за защита отделя Съединени американски щати - 3,42 на 100 от Брутният вътрешен продукт, следва България - 2,6 на 100, а по-късно се подреждат Гърция, Англия, Естония, Румъния, Полша, Латвия и др. Вторият значим индикатор е какъв брой % от разноските за защита отиват за ново въоръжение. Тези 2,2 милиарда лева, които България към този момент преведе за новите изтребители F-16, представлявали 60 на сто от разноските ни за защита, което ни нареждало на първо място в НАТО по този индикатор.
България бе заложила 1,61 на 100 от своя Брутният вътрешен продукт за защита или 927 млн. $ за тази година. Това бе посочено в справка на НАТО, оповестена в Брюксел и по БНР единствено преди три месеца. Отчетено бе, че нарастването на средствата е с близо 0,3 на 100 спрямо 2014-та година, когато страната ни е отделяла за защита 1,31% от Брутният вътрешен продукт. Най-голям дял не престават да държат Съединените щати с над 3,42 на 100 - което е лек спад спрямо предходните години, а минимален - Люксембург - 0,55 на 100. Любопитна детайлност е, че Черна гора заделя малко повече от България като % от своя Брутният вътрешен продукт - 1,65 на 100.
" Разходите за защита нарастват поредно през последните пет години. Все повече страни доближават задачата за обособяване на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Тази година чакаме до нея да стигнат 8 съдружници. За съпоставяне през 2014-та година те бяха единствено три. Това е добра наклонност и ние се надяваме тя да продължи ", разгласи тогава шефът на Алианса Йенс Столтенберг.
Само преди няколко месеца той организира среща с хора от българското правителство и една от главните тематики, по които той приказва бе точно парите, отделяни за защита. " Благодарих на Столтенберг, че смениха методиката особено поради нас. И се оказа, че ние сме давали много повече пари за защита, в сравнение с формалната статистика – те ни признават военната пенсия, парите, които се дават за военни съдии, за военни прокурори и така нататък ", обяви тогава премиерът Бойко Борисов.
Тогава не стана ясно за каква методика на НАТО става дума, откакто всяка национална статистика афишира сама какъв брой е бюджетът за защита. В него влизат бюджетът на Министерството на защитата плюс осигуровките върху заплатите на военни и чиновници. Изискването на НАТО е всяка страна-членка да дава 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и защото това не се случва, американския президент Доналд Тръмп заплаши, че Съединени американски щати няма да обезпечава сигурността на Европа. Според Стратегията за национална сигурност се очакваше България да стигне до заветните 2 на сто едва през 2024 година
България доближи тези 2 на 100 още тази година, защото бе изработен непредвидения разход за американските самолети. По първичен план бе планувано тези пари да се заплащат по 100-200 млн.лв години наред. Американското законодателство обаче изисква наложително заплащане едновременно и то преди приемане на стоката. И българският парламент и държавно управление се съгласиха да платят незабавно и вкупом. Всичко това мигновено подвигна каузи на разноските за защита.
Националната телевизия цитира Симеон Николов от Центъра за стратегически проучвания да споделя: " Ние сме в златната среда, единствено шест страни в НАТО извършват условието за 2% разноски от Брутният вътрешен продукт. Страни като Германия имат 1,3% разход, само че той се равнява на 37,6 млрд. евро. Бившият министър на защитата Велизар Шаламанов пък афишира, че " разноските за защита са значими, когато основават условия за дълготрайна стратегия за рационализация и превъоръжаване ". По негово мнение пазаруването на изтребителите е " един превъзходен старт, само че поддържането на това високо движение е извънредно належащо ". " Нека не забравяме, че когато започва промяната 2000 година, ние имахме 2,89% от Брутният вътрешен продукт за защита ", твърди още Шаламанов.
България евентуално ще поддържа относително добър от американска позиция дял от Брутният вътрешен продукт, отиващ за защита като се има поради, че се чака завършването на още два от плановете за рационализация на армията. 1,4 милиарда лева би трябвало да бъдат дадени за 150 бронирани машини за пехотата, а около милиард ще отидат за два модулни патрулни кораба. Със сигурност обаче след тях равнището на % за защита няма да е толкоз висок, тъй като при тях сигурно ще има разсрочено заплащане.
От всички 29 съдружници в НАТО най-вече пари за защита отделя Съединени американски щати - 3,42 на 100 от Брутният вътрешен продукт, следва България - 2,6 на 100, а по-късно се подреждат Гърция, Англия, Естония, Румъния, Полша, Латвия и др. Вторият значим индикатор е какъв брой % от разноските за защита отиват за ново въоръжение. Тези 2,2 милиарда лева, които България към този момент преведе за новите изтребители F-16, представлявали 60 на сто от разноските ни за защита, което ни нареждало на първо място в НАТО по този индикатор.
България бе заложила 1,61 на 100 от своя Брутният вътрешен продукт за защита или 927 млн. $ за тази година. Това бе посочено в справка на НАТО, оповестена в Брюксел и по БНР единствено преди три месеца. Отчетено бе, че нарастването на средствата е с близо 0,3 на 100 спрямо 2014-та година, когато страната ни е отделяла за защита 1,31% от Брутният вътрешен продукт. Най-голям дял не престават да държат Съединените щати с над 3,42 на 100 - което е лек спад спрямо предходните години, а минимален - Люксембург - 0,55 на 100. Любопитна детайлност е, че Черна гора заделя малко повече от България като % от своя Брутният вътрешен продукт - 1,65 на 100.
" Разходите за защита нарастват поредно през последните пет години. Все повече страни доближават задачата за обособяване на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Тази година чакаме до нея да стигнат 8 съдружници. За съпоставяне през 2014-та година те бяха единствено три. Това е добра наклонност и ние се надяваме тя да продължи ", разгласи тогава шефът на Алианса Йенс Столтенберг.
Само преди няколко месеца той организира среща с хора от българското правителство и една от главните тематики, по които той приказва бе точно парите, отделяни за защита. " Благодарих на Столтенберг, че смениха методиката особено поради нас. И се оказа, че ние сме давали много повече пари за защита, в сравнение с формалната статистика – те ни признават военната пенсия, парите, които се дават за военни съдии, за военни прокурори и така нататък ", обяви тогава премиерът Бойко Борисов.
Тогава не стана ясно за каква методика на НАТО става дума, откакто всяка национална статистика афишира сама какъв брой е бюджетът за защита. В него влизат бюджетът на Министерството на защитата плюс осигуровките върху заплатите на военни и чиновници. Изискването на НАТО е всяка страна-членка да дава 2% от Брутният вътрешен продукт за защита и защото това не се случва, американския президент Доналд Тръмп заплаши, че Съединени американски щати няма да обезпечава сигурността на Европа. Според Стратегията за национална сигурност се очакваше България да стигне до заветните 2 на сто едва през 2024 година
България доближи тези 2 на 100 още тази година, защото бе изработен непредвидения разход за американските самолети. По първичен план бе планувано тези пари да се заплащат по 100-200 млн.лв години наред. Американското законодателство обаче изисква наложително заплащане едновременно и то преди приемане на стоката. И българският парламент и държавно управление се съгласиха да платят незабавно и вкупом. Всичко това мигновено подвигна каузи на разноските за защита.
Националната телевизия цитира Симеон Николов от Центъра за стратегически проучвания да споделя: " Ние сме в златната среда, единствено шест страни в НАТО извършват условието за 2% разноски от Брутният вътрешен продукт. Страни като Германия имат 1,3% разход, само че той се равнява на 37,6 млрд. евро. Бившият министър на защитата Велизар Шаламанов пък афишира, че " разноските за защита са значими, когато основават условия за дълготрайна стратегия за рационализация и превъоръжаване ". По негово мнение пазаруването на изтребителите е " един превъзходен старт, само че поддържането на това високо движение е извънредно належащо ". " Нека не забравяме, че когато започва промяната 2000 година, ние имахме 2,89% от Брутният вътрешен продукт за защита ", твърди още Шаламанов.
България евентуално ще поддържа относително добър от американска позиция дял от Брутният вътрешен продукт, отиващ за защита като се има поради, че се чака завършването на още два от плановете за рационализация на армията. 1,4 милиарда лева би трябвало да бъдат дадени за 150 бронирани машини за пехотата, а около милиард ще отидат за два модулни патрулни кораба. Със сигурност обаче след тях равнището на % за защита няма да е толкоз висок, тъй като при тях сигурно ще има разсрочено заплащане.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ