Проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество, пред „Труд“: Пациентите с рак са се увеличили с 32% за 20 години
България е на дъното по отделяни пари за опазване на здравето
За актуалните трендове в лекуването на онкологичните болести беседваме с проф. Асен Дудов , ръководител на Българското онкологично научно сдружение. Подобреното схващане на рака на молекулярно равнище направи редица негови локализации лечими и разреши дълготрайни ремисии при пациентите даже с напреднал етап на заболяване, изясни водещият експерт.
– Проф. Дудов, с напредването на медицината и технологиите все по-малко заболявания са синоним на смъртна присъда. Какво съставляват онкологичните болести, ракът?
– Ракът не е една болест, а към 200 разнообразни нозологични единици, които имат сходно протичане и аналогични механизми и по тази причина механично са обединени под общото име рак. Сходното за тях е опцията за инфилтрация, т.е. покълване в близките тъкани, органи и структури; метастазирането, т.е. опцията на обособени кафези да се поселват в далечни органи и системи и да образуват туморни формирания, които имат характерността на първичния тумор; загуба на програмирана гибел – така наречен апоптоза. Апоптозата е програмирана дълготрайност на живота на другите кафези в човешкото тяло, като да вземем за пример алените кръвни телца, които имат несъмнено време за живот. Друга дълготрайност на живота има да вземем за пример най-горният пласт на кожата, наименуван епидермис – и по този начин за всички човешки органи и тъкани. Най-странният, забавен, само че и ужасяващ като последици биологичен феномен на рака, е цялостната загуба на програмирана клетъчна гибел – т.е. туморните кафези са безсмъртни. Ако те имат хранителни субстанции, О2 и пространство, могат да живеят постоянно. За страдание това тяхно свойство както при първичния израстък, по този начин и при неговите метастази, в случай че не се лекува, рано или късно води до гибелта на пациента. Затова и лекуването на злокачествените тумори, по традиция и за краткост наричано химиотерапия, включва противотуморни медикаменти от всички фармакологични класове. За да бъдат ефикасни обаче тези най-съвременни медикаменти, които изборно се прицелват в туморните кафези, би трябвало да се потърси целта, която те да нападат.
– Това ли е насоката на актуалното лекуване?
– Именно това са новостите в актуалната здравна онкология – намирането на такива биомаркери, които посредством генетични проучвания или молекулярно-биологичен разбор демонстрират избрани разновидности или биологични структурни характерности, към които като ключ в брава се включват актуалните медикаменти за другите типове рак. Именно това даде опция за бурното развиване на молекулярната биология и генетиката и се сътвориха голям брой сходни таргетни медикаменти. Само от 2011 година до в този момент в Съединени американски щати и Западна Европа има 22 нови медикаменти, утвърдени за прицелно лекуване на рака, а още по-впечатляващо е, че в напреднали стадии на клинични изпитвания има над 600 сходни молекули, очакващи да придобият статута на медикаменти. Затова актуалната онкология става все по-прецизирана и персонализирана, тъй като тя търси точната група пациенти, при които избрани медикаменти биха имали най-благоприятен резултат. Всъщност това е реализация на фантазията на Пол Ерлих за така нар. “вълшебни патрони ”, които да поразяват само болните кафези в организма. До последните няколко години повече от столетие това беше единствено една фантазия.
Това усъвършенствано схващане на рака на молекулярно равнище в действителност направи редица негови локализации лечими и разреши на пациентите даже с напреднало заболяване да влизат в дълготрайни ремисии, които до неотдавна бяха немислими, а при редица пациенти по този метод може да се реализира и цялостно изцеление. Проблем обаче си остава огромната цена, която нараства не в проценти, а в пъти при новите медикаменти, само че тя не може да се преглежда като безспорна големина, а би трябвало да се обмислен годините избавен човешки живот, социализирането на пациентите, които въпреки и да се разболяват в по-зряла възраст от рак за жалост, в случай че не се лекуват, умират в трудоспособния набор на възрастта с пик от 45-ата до 69-ата година от живота. Именно по тази причина в страните от Съединени американски щати и Западна Европа, с цел да се лекува сполучливо ракът, се влагат доста средства в задоволително и скъпи модерни медикаменти, стратегии за ранна диагностика, стратегии за скрининг. При нас за жалост се приказва единствено за стесняване на разноските, а в това време парадоксално се пишат „ стратегии “ за понижение на онкологично болните. Така сме страна на парадокса, която единствена в света желае да понижи разноските в онкологията, с цел да има по-добри резултати там! Всъщност това са дейности, подхванати от админи и бюджетари, които нямат визия от лекарствена политика и от актуалната същина и развиване на опазването на здравето.
– Съществува проблем с Раковия указател у нас, само че може ли да се каже какъв брой почти са пациентите с диагноза рак? В началото на октомври представихте данни пред Комисията по опазване на здравето по отношение на рака на простатата.
– В Раковия указател на България за жалост няма данни след 2013 година и няма настоящи данни, които да мога да ви показва. Ако гледаме данните в Европа обаче, пациентите с ракови болести са се нараснали с към 32% през последните 2 десетилетия, което може да се изясни с по-добрата диагностика, по-точното им обгръщане и познаване и, несъмнено, с тези вредности на средата, които имат отношение към заболеваемостта. Не на последно място – в Европа, и изключително в България, има застаряване на популацията, като за същия интервал популацията над 65 години се е нараснало с 11%, а има един афоризъм, нечовечен, само че правилен, че всеки човек, в случай че живее задоволително дълго, среща в живота си своя рак. Ракът на простатата е 4-ти по периодичност стабилен израстък при хората въобще и вторият по периодичност измежду мъжете след рака на белия дроб. Около 1.4 милиона мъже в света са диагностицирани с рак на простатата през 2016 година, което е към 18% от всички злокачествени тумори при мъжете. Почти 70% от тези случаи (около 800 000) се диагностицират в развитите страни на Европа. Иначе в света простатният карцином варира в честотата си до 25 пъти, като да вземем за пример тя е най-висока в Австралия и Нова Зеландия, Северна Америка, а в Европа – в нейната западна и северна част.
– Каква е повода за това?
– Това се изяснява с рутинното проучване в тези страни на маркера простатно-специфичен антиген (PSA), както и рутинното потребление на биопсията, като всичко това води до точна диагностика. По-тревожно е измерението на преживяемостта за 5 години, която в България е 53.7% при междинна за Европа 84%, което ни слага на дъното. Всъщност ние сме на дъното и като финансови средства, отделяни за опазване на здравето, което в огромна степен дава и този резултат. В страната най-висока заболеваемост има в областите Варна, Пловдив и София – повече от 45/100 000, а смъртността е най-висока в областите Хасково, Враца, Варна, София-област и Перник – над 16/100 000.
– Какъв % от българските мъже като цяло страдат от рак на простатата и кои са по-рисковите групи?
– Ракът на простатата за благополучие е заболяване на по-късната възраст, като по по-стари данни на нея се дължат към 26.5% от общата заболеваемост от рак при мъжете в България над 75 години. Трябва да се означи, че има и така нар. “клинично незначимо ” заболяване, което не се нуждае от лекуване и в случай че един мъж не се подлага на систематични проучвания, може и да не разбере, че го има. Затова доста би трябвало да се внимава, когато се приказва за всеобщ скрининг на рака на простатата, защото в големи и представителни клинични изпитвания в Съединени американски щати и Западна Европа се потвърди, че такива поголовни проучвания водят до постоянно ненужно лекуване, така наречен свръхлечение. Медицинските онколози и уролозите, които първи се срещат с болните, към този момент знаят, че пациентите следва подробно да се сортират и преценят за лекуване, а не механично да се подлагат на него.
– Има ли предварителна защита за понижаване на риска – профилактичните прегледи ли са най-важни?
– Няма профилактика, т.е. група ограничения, които един мъж следва да прави, с цел да избегне заболяването или да я отсрочи през живота си. Разбира се, има някои изключения като да вземем за пример приема на анаболи и други деривати на мъжкия сексуален хормон – тестостерон, които постоянно се ползват за струпване на мускулна маса при спортуващи и боди-билдъри, както и при някои мъже в по-напреднала възраст, които желаят да поддържат по-добро либидото си и половия живот. Това обаче изиграва неприятна смешка, тъй като дългият банкет по правилото на противоположната връзка блокира естественото обособяване на тестостерона и скоро даже още повече утежнява половите благоприятни условия на мъже, които одобряват тези вещества. Ако би трябвало да се заключи, в реда на нещата е всеки мъж, навършил 45 години, един път годишно да дава кръв, която се взема от венозен съд с малко убождане, за проучване на упоменатия маркер PSA и единствено в случай че той е повишен, да се минава към по-нататъшна диагностика и търсене на недоброкачествен израстък, а при съмнителна находка – наложителна биопсия. Не би трябвало да се свързва постоянно прегледът с неприятното туширане на простатата с пръст, тъй като към сходни проучвания се прибягва, когато има нараснали стойности на упоменатия към този момент маркер и доста по-рядко при други индиректни белези.
– Какви са първите признаци на проблем с простатата, които не би трябвало да се подценяват, а да насочат към консултация със експерт?
– Първите признаци при рака на простатата постоянно наподобяват нейното доброкачествено разгръщане, което съпътства мъжкия пол след навършване на 40 години. Особено изразено е при някои мъже в петото и шестото десетилетие от живота, когато стартира постоянно ставане нощем, с цел да уринират, имат възприятието за незадоволително изпразване на пикочния мехур, от време на време самият акт на обособяване на урината стартира по-бавно, а струята може да бъде изтънена. Това са неща, коригируеми както с медикаменти за доброкачествено разгръщане, по този начин и посредством някои оперативни способи. За страдание обаче най-често те са идентични с недоволствата от рак на простатата, когато също тя се разраства. Затова се организира биопсия и с игла се получават материалчета от нея, които се изследват от сътрудниците патолози и се дефинира дали се касае за незлокачествен или недоброкачествен израстък. Разбира се, деянията могат да бъдат разнообразни и пъстри – да вземем за пример една болежка в рамото може да е симптом на костно метастазиране, което постоянно се среща при рак на простатата. Винаги би трябвало да се мисли за тази болест по този начин, както се мисли за рака на млечната жлеза при дамите. Неслучайно Европейският парламент дефинира сесия и ден на рака на простата тази година, които се организираха и в националните парламенти. Ранното диагностициране на клинично значимата форма може да докара до цялостно и безусловно изцеление, което е комбиниране от здравна онкология с провеждането на хормонална терапия, химиотерапия и редица други лекувания, лъчелечение и изключително най-съвременните му форми – брахитерапия на простатата. И, несъмнено, при най-ранните форми – оперативното премахване на простатата, което и в България към този момент може да стане с изключение на с отворена интервенция, по този начин и роботизирано посредством дребен отвор на корема, след което пациентът се възвръща безусловно за 2-3 дни и съгласно резултата може да се добави хормонално или лъчево лекуване за реализиране на цялостно премахване на заболяването. Особено значимо е, че в цялата палитра на най-съвременни противотуморни медикаменти към този момент има и такива, които директно работят и при заболели с кастрационно-резистентен рак с локално напреднало или метастатично заболяване, които до скоро бяха с бърза смъртна присъда, само че в този момент може да се получи ремисия и дълъг надзор над заболяването.
– Отвсякъде ни заливат реклами на разнообразни препарати, които незабавно облекчавали дискомфорта при проблем с простатата. Доколко това е рисково и подвеждащо и има ли българският мъж задоволително висока здравна просвета?
– Тук отговорът е двупосочен. Различни артикули удобно повлияват доброкачественото разгръщане, само че маскират признаците на раковата болест. Именно тук значение има самостоятелната просвета на пациента да лекува както доброкачествените промени, по този начин и по своя самодейност да се обръща към уролог или медицински онколог за съвет и обзор. За страдание българинът харесва повече “магическите ” способи на държание, екзотични хранителни добавки – билки, гъби, изпражнения от скални орли, сини скорпиони и куп други несъответстващи субстанции, които единствено отсрочват началото на същинското лекуване, само че по време на техния банкет заболяването напредва.
– Какво бихте посъветвали пациентите?
– В умозаключение желая да кажа, че това е едно добре контролируемо заболяване, за чиято диагностика и лекуване в България са налични всички способи, и в начален, и в напреднал етап, и от българските мъже се изисква единствено един път годишно след 45-годишна възраст да дават кръв за проучване на PSA и в случай че той е повишен, или имат някакви подозрения, да се извърнат към уролог или медицински онколог.
Нашият посетител
Проф. Асен Дудов е ръководител на Българското онкологично научно сдружение и народен съветник по здравна онкология. Специализирал е вътрешни заболявания и здравна онкология. Има научна компетентност по клинична фармакология. Има специализации в Сейнт Джоунс Колидж Оксфорд, Великобритания; Институт Жул Борде, Белгия; Тораксклиник, Германия; Гюстав Роси, Франция; Институто Ди Тумори, Италия; Сан Франциско Комприхенсив Кансър Сентър, САЩ; Харвард Медикал Скул, САЩ; Масачузетс Дженерал Хоспитал, САЩ; МД Андерсън Кансър Сентър, Съединени американски щати.
За актуалните трендове в лекуването на онкологичните болести беседваме с проф. Асен Дудов , ръководител на Българското онкологично научно сдружение. Подобреното схващане на рака на молекулярно равнище направи редица негови локализации лечими и разреши дълготрайни ремисии при пациентите даже с напреднал етап на заболяване, изясни водещият експерт.
– Проф. Дудов, с напредването на медицината и технологиите все по-малко заболявания са синоним на смъртна присъда. Какво съставляват онкологичните болести, ракът?
– Ракът не е една болест, а към 200 разнообразни нозологични единици, които имат сходно протичане и аналогични механизми и по тази причина механично са обединени под общото име рак. Сходното за тях е опцията за инфилтрация, т.е. покълване в близките тъкани, органи и структури; метастазирането, т.е. опцията на обособени кафези да се поселват в далечни органи и системи и да образуват туморни формирания, които имат характерността на първичния тумор; загуба на програмирана гибел – така наречен апоптоза. Апоптозата е програмирана дълготрайност на живота на другите кафези в човешкото тяло, като да вземем за пример алените кръвни телца, които имат несъмнено време за живот. Друга дълготрайност на живота има да вземем за пример най-горният пласт на кожата, наименуван епидермис – и по този начин за всички човешки органи и тъкани. Най-странният, забавен, само че и ужасяващ като последици биологичен феномен на рака, е цялостната загуба на програмирана клетъчна гибел – т.е. туморните кафези са безсмъртни. Ако те имат хранителни субстанции, О2 и пространство, могат да живеят постоянно. За страдание това тяхно свойство както при първичния израстък, по този начин и при неговите метастази, в случай че не се лекува, рано или късно води до гибелта на пациента. Затова и лекуването на злокачествените тумори, по традиция и за краткост наричано химиотерапия, включва противотуморни медикаменти от всички фармакологични класове. За да бъдат ефикасни обаче тези най-съвременни медикаменти, които изборно се прицелват в туморните кафези, би трябвало да се потърси целта, която те да нападат.
– Това ли е насоката на актуалното лекуване?
– Именно това са новостите в актуалната здравна онкология – намирането на такива биомаркери, които посредством генетични проучвания или молекулярно-биологичен разбор демонстрират избрани разновидности или биологични структурни характерности, към които като ключ в брава се включват актуалните медикаменти за другите типове рак. Именно това даде опция за бурното развиване на молекулярната биология и генетиката и се сътвориха голям брой сходни таргетни медикаменти. Само от 2011 година до в този момент в Съединени американски щати и Западна Европа има 22 нови медикаменти, утвърдени за прицелно лекуване на рака, а още по-впечатляващо е, че в напреднали стадии на клинични изпитвания има над 600 сходни молекули, очакващи да придобият статута на медикаменти. Затова актуалната онкология става все по-прецизирана и персонализирана, тъй като тя търси точната група пациенти, при които избрани медикаменти биха имали най-благоприятен резултат. Всъщност това е реализация на фантазията на Пол Ерлих за така нар. “вълшебни патрони ”, които да поразяват само болните кафези в организма. До последните няколко години повече от столетие това беше единствено една фантазия.
Това усъвършенствано схващане на рака на молекулярно равнище в действителност направи редица негови локализации лечими и разреши на пациентите даже с напреднало заболяване да влизат в дълготрайни ремисии, които до неотдавна бяха немислими, а при редица пациенти по този метод може да се реализира и цялостно изцеление. Проблем обаче си остава огромната цена, която нараства не в проценти, а в пъти при новите медикаменти, само че тя не може да се преглежда като безспорна големина, а би трябвало да се обмислен годините избавен човешки живот, социализирането на пациентите, които въпреки и да се разболяват в по-зряла възраст от рак за жалост, в случай че не се лекуват, умират в трудоспособния набор на възрастта с пик от 45-ата до 69-ата година от живота. Именно по тази причина в страните от Съединени американски щати и Западна Европа, с цел да се лекува сполучливо ракът, се влагат доста средства в задоволително и скъпи модерни медикаменти, стратегии за ранна диагностика, стратегии за скрининг. При нас за жалост се приказва единствено за стесняване на разноските, а в това време парадоксално се пишат „ стратегии “ за понижение на онкологично болните. Така сме страна на парадокса, която единствена в света желае да понижи разноските в онкологията, с цел да има по-добри резултати там! Всъщност това са дейности, подхванати от админи и бюджетари, които нямат визия от лекарствена политика и от актуалната същина и развиване на опазването на здравето.
– Съществува проблем с Раковия указател у нас, само че може ли да се каже какъв брой почти са пациентите с диагноза рак? В началото на октомври представихте данни пред Комисията по опазване на здравето по отношение на рака на простатата.
– В Раковия указател на България за жалост няма данни след 2013 година и няма настоящи данни, които да мога да ви показва. Ако гледаме данните в Европа обаче, пациентите с ракови болести са се нараснали с към 32% през последните 2 десетилетия, което може да се изясни с по-добрата диагностика, по-точното им обгръщане и познаване и, несъмнено, с тези вредности на средата, които имат отношение към заболеваемостта. Не на последно място – в Европа, и изключително в България, има застаряване на популацията, като за същия интервал популацията над 65 години се е нараснало с 11%, а има един афоризъм, нечовечен, само че правилен, че всеки човек, в случай че живее задоволително дълго, среща в живота си своя рак. Ракът на простатата е 4-ти по периодичност стабилен израстък при хората въобще и вторият по периодичност измежду мъжете след рака на белия дроб. Около 1.4 милиона мъже в света са диагностицирани с рак на простатата през 2016 година, което е към 18% от всички злокачествени тумори при мъжете. Почти 70% от тези случаи (около 800 000) се диагностицират в развитите страни на Европа. Иначе в света простатният карцином варира в честотата си до 25 пъти, като да вземем за пример тя е най-висока в Австралия и Нова Зеландия, Северна Америка, а в Европа – в нейната западна и северна част.
– Каква е повода за това?
– Това се изяснява с рутинното проучване в тези страни на маркера простатно-специфичен антиген (PSA), както и рутинното потребление на биопсията, като всичко това води до точна диагностика. По-тревожно е измерението на преживяемостта за 5 години, която в България е 53.7% при междинна за Европа 84%, което ни слага на дъното. Всъщност ние сме на дъното и като финансови средства, отделяни за опазване на здравето, което в огромна степен дава и този резултат. В страната най-висока заболеваемост има в областите Варна, Пловдив и София – повече от 45/100 000, а смъртността е най-висока в областите Хасково, Враца, Варна, София-област и Перник – над 16/100 000.
– Какъв % от българските мъже като цяло страдат от рак на простатата и кои са по-рисковите групи?
– Ракът на простатата за благополучие е заболяване на по-късната възраст, като по по-стари данни на нея се дължат към 26.5% от общата заболеваемост от рак при мъжете в България над 75 години. Трябва да се означи, че има и така нар. “клинично незначимо ” заболяване, което не се нуждае от лекуване и в случай че един мъж не се подлага на систематични проучвания, може и да не разбере, че го има. Затова доста би трябвало да се внимава, когато се приказва за всеобщ скрининг на рака на простатата, защото в големи и представителни клинични изпитвания в Съединени американски щати и Западна Европа се потвърди, че такива поголовни проучвания водят до постоянно ненужно лекуване, така наречен свръхлечение. Медицинските онколози и уролозите, които първи се срещат с болните, към този момент знаят, че пациентите следва подробно да се сортират и преценят за лекуване, а не механично да се подлагат на него.
– Има ли предварителна защита за понижаване на риска – профилактичните прегледи ли са най-важни?
– Няма профилактика, т.е. група ограничения, които един мъж следва да прави, с цел да избегне заболяването или да я отсрочи през живота си. Разбира се, има някои изключения като да вземем за пример приема на анаболи и други деривати на мъжкия сексуален хормон – тестостерон, които постоянно се ползват за струпване на мускулна маса при спортуващи и боди-билдъри, както и при някои мъже в по-напреднала възраст, които желаят да поддържат по-добро либидото си и половия живот. Това обаче изиграва неприятна смешка, тъй като дългият банкет по правилото на противоположната връзка блокира естественото обособяване на тестостерона и скоро даже още повече утежнява половите благоприятни условия на мъже, които одобряват тези вещества. Ако би трябвало да се заключи, в реда на нещата е всеки мъж, навършил 45 години, един път годишно да дава кръв, която се взема от венозен съд с малко убождане, за проучване на упоменатия маркер PSA и единствено в случай че той е повишен, да се минава към по-нататъшна диагностика и търсене на недоброкачествен израстък, а при съмнителна находка – наложителна биопсия. Не би трябвало да се свързва постоянно прегледът с неприятното туширане на простатата с пръст, тъй като към сходни проучвания се прибягва, когато има нараснали стойности на упоменатия към този момент маркер и доста по-рядко при други индиректни белези.
– Какви са първите признаци на проблем с простатата, които не би трябвало да се подценяват, а да насочат към консултация със експерт?
– Първите признаци при рака на простатата постоянно наподобяват нейното доброкачествено разгръщане, което съпътства мъжкия пол след навършване на 40 години. Особено изразено е при някои мъже в петото и шестото десетилетие от живота, когато стартира постоянно ставане нощем, с цел да уринират, имат възприятието за незадоволително изпразване на пикочния мехур, от време на време самият акт на обособяване на урината стартира по-бавно, а струята може да бъде изтънена. Това са неща, коригируеми както с медикаменти за доброкачествено разгръщане, по този начин и посредством някои оперативни способи. За страдание обаче най-често те са идентични с недоволствата от рак на простатата, когато също тя се разраства. Затова се организира биопсия и с игла се получават материалчета от нея, които се изследват от сътрудниците патолози и се дефинира дали се касае за незлокачествен или недоброкачествен израстък. Разбира се, деянията могат да бъдат разнообразни и пъстри – да вземем за пример една болежка в рамото може да е симптом на костно метастазиране, което постоянно се среща при рак на простатата. Винаги би трябвало да се мисли за тази болест по този начин, както се мисли за рака на млечната жлеза при дамите. Неслучайно Европейският парламент дефинира сесия и ден на рака на простата тази година, които се организираха и в националните парламенти. Ранното диагностициране на клинично значимата форма може да докара до цялостно и безусловно изцеление, което е комбиниране от здравна онкология с провеждането на хормонална терапия, химиотерапия и редица други лекувания, лъчелечение и изключително най-съвременните му форми – брахитерапия на простатата. И, несъмнено, при най-ранните форми – оперативното премахване на простатата, което и в България към този момент може да стане с изключение на с отворена интервенция, по този начин и роботизирано посредством дребен отвор на корема, след което пациентът се възвръща безусловно за 2-3 дни и съгласно резултата може да се добави хормонално или лъчево лекуване за реализиране на цялостно премахване на заболяването. Особено значимо е, че в цялата палитра на най-съвременни противотуморни медикаменти към този момент има и такива, които директно работят и при заболели с кастрационно-резистентен рак с локално напреднало или метастатично заболяване, които до скоро бяха с бърза смъртна присъда, само че в този момент може да се получи ремисия и дълъг надзор над заболяването.
– Отвсякъде ни заливат реклами на разнообразни препарати, които незабавно облекчавали дискомфорта при проблем с простатата. Доколко това е рисково и подвеждащо и има ли българският мъж задоволително висока здравна просвета?
– Тук отговорът е двупосочен. Различни артикули удобно повлияват доброкачественото разгръщане, само че маскират признаците на раковата болест. Именно тук значение има самостоятелната просвета на пациента да лекува както доброкачествените промени, по този начин и по своя самодейност да се обръща към уролог или медицински онколог за съвет и обзор. За страдание българинът харесва повече “магическите ” способи на държание, екзотични хранителни добавки – билки, гъби, изпражнения от скални орли, сини скорпиони и куп други несъответстващи субстанции, които единствено отсрочват началото на същинското лекуване, само че по време на техния банкет заболяването напредва.
– Какво бихте посъветвали пациентите?
– В умозаключение желая да кажа, че това е едно добре контролируемо заболяване, за чиято диагностика и лекуване в България са налични всички способи, и в начален, и в напреднал етап, и от българските мъже се изисква единствено един път годишно след 45-годишна възраст да дават кръв за проучване на PSA и в случай че той е повишен, или имат някакви подозрения, да се извърнат към уролог или медицински онколог.
Нашият посетител
Проф. Асен Дудов е ръководител на Българското онкологично научно сдружение и народен съветник по здравна онкология. Специализирал е вътрешни заболявания и здравна онкология. Има научна компетентност по клинична фармакология. Има специализации в Сейнт Джоунс Колидж Оксфорд, Великобритания; Институт Жул Борде, Белгия; Тораксклиник, Германия; Гюстав Роси, Франция; Институто Ди Тумори, Италия; Сан Франциско Комприхенсив Кансър Сентър, САЩ; Харвард Медикал Скул, САЩ; Масачузетс Дженерал Хоспитал, САЩ; МД Андерсън Кансър Сентър, Съединени американски щати.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ