България е на 1-во място в ЕС по средства, харчени

България е на 1-во място в Европейски Съюз по средства, харчени за правораздаване, по отношение на Брутният вътрешен продукт все пак незадоволителна е успеваемост на съдилищата. Това умозаключение направиха от Института за съвременна политика, базирайки се на Информационното табло на Европейски Съюз в региона на правораздаването - 2017 година и Евростат. В подтекста на идния избор на парламентарната квота във Висшия правосъден съвет, Институтът за съвременна политика е изпратил до управлението на Народното събрание и до министъра на правораздаването, изчерпателен обзор на настоящите данни. Подчертавайки, че цялостният разбор на успеваемостта на съдилищата следва да регистрира и редица други фактори, Институтът за съвременна политика акцентира, че изводите, които произтичат от данните на Информационното табло на Европейски Съюз, следва да бъдат взети поради при чуванията на претендентите. България е на 1-во място в Европейския съюз (ЕС) по средства, харчени за правораздаване, по отношение на брутния вътрешен артикул (БВП). При това е налице растеж на средствата за правораздаване – в интервала 2010-2015 година те нарастват от 0,6 на съвсем 0,7% от Брутният вътрешен продукт. След нас, с към и под 0,5% от Брутният вътрешен продукт, са Полша, Словения, Хърватска, с 0,4 % са Германия, Латвия, Англия, Унгария, Румъния, а с 0,3% и по-малко са всички останали държави-членки. България е на 4-то място в Европейски Съюз по брой на съдиите по отношение на популацията. В същото време страната ни е на 18-то място в Европейски Съюз по натовареност на съдиите – една от най-слабите натоварености в съюза. За съпоставяне, в случай че през 2015 година първите три страни с най-висока натовареност на съдиите имат сред 37 и 45 каузи (граждански, търговски, административни и др.) на 100 души население, то за България този индикатор 10 пъти по-малък – 4,8. Въпреки тази по-слаба натовареност, цената на показателя, който демонстрира съотношението сред решените и постъпилите каузи е по-нисък в България спрямо множеството страни от Европейски Съюз. По дълготрайност на производствата по цивилен, търговски и административни каузи, България е в средата на европейската ранглиста, само че бележи растеж през последните 5 години – от 67 на 78 дни приблизително за разглеждане на дело в първа инстанция. За съпоставяне Дания, която отпуска доста по-малко бюджетни средства в сравнение с България – 0,2 % от Брутният вътрешен продукт, междинната дълготрайност на производствата е 17 дни. В Полша, която е втора след България по бюджетни средства за правораздаване – 0,5 % от Брутният вътрешен продукт, продължителността на производствата е доста по-ниска в сравнение с у нас – 55 дни. За незадоволителна работа на съдилищата в България свидетелства и растежът в продължителността на делата за пране на пари – от 65 дни (2014 г.) на 182 дни (2015 г.). Българските съдилища са на дъното на европейската ранглиста по потребление на осведомителни и информационни технологии за подаване на искове и заявки и за връчване на призовки. Едва към половината от съдилищата имат внедрена опция за онлайн следене на придвижването на делата. За съпоставяне Чехия, която харчи за правораздаване 0,3% от Брутният вътрешен продукт (за разлика от България с 0,7%), Унгария и Румъния (с по 0,4% от БВП) имат изцяло внедрени във всички съдилища благоприятни условия за подаване на искове и заявки, за следене на придвижването на делата и за връчване на призовки.