Проф. Борислав Георгиев, Главен асистент в Националната кардиологична болница пред „Труд“: Вредните храни могат да изменят човешкия геном
България е една от водещите страни в Европа по сърдечно-съдови болести и смъртност. На фона на черните статистики страна ни е измежду водачите на остарелия континент и по брой пушачи на глава от популацията. По тези въпроси, както и по здравословните проблеми, свързани с цигарения пушек, потърсихме мнението на проф. доктор Борислав Георгиев , основен помощник в Национална кардиологична болница в София.
– Проф. Георгиев, България продължава да е водеща в Европа по брой пушачи на глава от популацията. Какви са вредите от тютюнопушенето и какви са вероятните решения?
– Първо би трябвало да се стартира от профилактиката. В Европа има два типа профилактика – първична и вторична. В Съединени американски щати има и трета – най-ранна, която обгръща дребните деца и ги възпитава на физическа интензивност и спорт. В Европа първичната профилактика е профилактика на рисковете. Тя включва, с изключение на преодоляване на високо кръвно налягане до естествени стойности, и тютюнопушенето. То не е болест, само че е риск за доста болести. В първичната профилактика влизат още физическата интензивност и практикуването на някакъв спорт; здравословното хранене – потреблението на повече плодове и зеленчуци; банкет на по-мазни риби поради омега-3 мастните киселини, на които са богати, вместо взимане на хранителни добавки с омега; понижаване на солта; ограничение на алкохола при систематична консумация. Тази първична профилактика кардинално не се реализира от лекарите. Тя е приоритет на страната дружно с най-ранната профилактика. Държавата би трябвало да обезпечава на децата подобаващи условия да спортуват – да има повече площадки, съществуване на задоволително часове спорт в училище; да се възпитават подрастващите на здравословно хранене. Държавата постави старания във връзка с храненето посредством екипа на проф. Веселка Дулева – началник на Националния център по публично здраве и разбори и народен съветник по хранене.
– Заговори се за нарастване на акциза на бездимните цигари. Това ще реши ли нещо?
– В естествените страни акцизът от цигарите и алкохола отива непосредствено за опазване на здравето – за изработка на спортни площадки, за стимулиране на селскостопанските производители да добиват екологично чисти плодове и зеленчуци. Между 400 и 800 гр. на ден би трябвало да употребява човек, с цел да бъде здрав. Това са четири ябълки, няколко моркова, две салати – на обяд и вечеря. Единственото, което се реализира на процедура, отново дублирам с помощта на екипа на проф. Дулева, е да се отстранен кифлите и баниците от учебно заведение и да се вкарат плодовете. Това е първична профилактика, или най-ранна. В страни като Бразилия се основават спортни площадки, с цел да може на всички места да се играе футбол, да се спортува. А това ще отдели децата от улицата и опиатите. При първичната профилактика е и тютюнопушенето. То е огромен проблем и за битката с него е нужна държавна тактика, а освен група хора, които Министерството на здравеопазването е заело. Държавната тактика не би трябвало да се свежда до ограничение на тютюнопушенето на избрани места. Да, мярката е добра, само че няма да промени навика на пушачите. Който желае, ще излезе на открито да възпламени. Защото това е един комплициран проблем. Човек се пристрастява към цигарите по три аргументи. Едната е, че никотинът води до пристрастяване. Втората, е че това е обвързвано с табиет – да държиш нещо в ръка, да изпиеш едно кафе с цигарата, което отново е тип пристрастяване, обред.
-Как стои въпросът с електронните цигари?
-При електронните цигари казусът е, че никотинът се разпрашава от вещество, което е глицерин или друго. При усвояване обаче то има нездравословен резултат върху белия дроб. По тази причина медицинските общности застанаха зад мнението, че разновидността с електронните цигари не е безопасен.
-А по-щадящ вид ли е въпреки всичко от тютюнопушенето?
-Всичко е по-щадящо от тютюнопушенето. Ефектът на електронната цигара е да засити никотиновия апетит. Самият никотин не е рисков, само че води до пристрастяване.
-Каква са нездравословните аспекти при другите типове банкет на никотин?
-Има цигари, пури и дъвчене на тютюн. При дъвченето на тютюн се усилват карциномите на устната празнина. При пурите резултатът е сходен като този на цигарите, само че няма такова количество пушек. Най-много е това количество при цигарите. Всеки пушек съдържа сред 70 и 300 разнообразни нездравословни субстанции. Част от тях вредят на белия дроб, свързани са с белодробните заболявания и карциноми и това е доста добре обяснено от пулмолозите. В кардиологията димът усилва хормона на напрежението. Това обаче не е толкоз нездравословно, колкото процесите на окисление в кръвта, които основават нездравословните субстанции в погълнатия пушек от цигарите. Това работи рисково върху самия кръвоносен съд, подтиква атеросклерозата и така наречен ендотелна дисфункция, т.е. вътрешният пласт на кръвоносния съд стопира да действа обикновено, той към този момент е повреден и реагира парадоксално. Това е в основата на атеросклерозата. Тютюнопушенето може да ускори процеса на атеросклероза по една линия. По друга може да се стигне до това атеросклеротичната плака да се спука и да се получи инфаркт, инсулт или периферна болест. Всичко това е във връзка с димните цигари.
– Какво се случва при бездимните цигари, които са разнообразни и от електронните?
– Те съдържат от 0,5 до 8% от веществата на димните цигари. От 15 години водим сърдечно-съдова профилактика, която е на международно равнище. Успоредно водим и договаряния на европейско и международно равнище по какъв начин да решим казуса с вредата от цигарите. Когато се появи концепцията за бездимните цигари, попитахме дали те ще бъдат регистрирани като никотин-заместителна терапия. Отговорът беше, че ще са регистрирани като никотинов артикул. Тогава поискахме да се потвърди изгодата от тях. В момента производителите на бездимни цигари вършат огромни изследвания. Установено е да вземем за пример, че в случай че в затворено помещение се изпушат 10 бездимни цигари, въздухът ще има замърсяване на чисто битови естествени равнища. Причината за това е, че бездимната цигара отделя извънредно малко пушек – нагрява се тютюнът и от там се извлича никотинът. Проучванията са по условие на международните регулатори за медикаменти. Затова ние даже си разрешаваме в избрани случаи да препоръчаме бездимната цигара като сурогат на димната, когато не може пациентът да откаже тютюнопушенето. В съдовата хирургия има положения, при които прекъсването на цигарите наложително. Някои пациенти, които са пушачи от 60 години обаче, изпадат в абстиненция и не могат да спрат. С бездимната цигара най-малко вредата е по-малка.
– Как стои този проблем в числа?
– Допреди 4 години 22% от болните с висок сърдечно-съдов риск (а не от цялата популация) са пушачи. Над 19% от болните с коронарна болест на сърцето, т.е. инфаркти, инсулти, стентирани и така нататък, откакто са лекувани от заболяването си и им е предложено от доктор да спрат да пушат, не престават с нездравословния табиет. Това е една пета от тези пациенти. Тази година през април публично публикувахме резултатите от коронарната болест в Европа. България от болните, които са с инфаркт, със стентиране, с инсулт и така нататък, 28,9% не престават да пушат след случая против 19% за Европа. С други думи без значение, че при нас се сътвориха условия за ограничение на тютюнопушенето, спад в цифрите няма. За да има резултат, е нужна държавна тактика. Все отново младите сега пушат по-малко. Наблюдавам и го и при пациентите си. По-голямата част от тези които са сред 25 и 35-годишни, са непушачи. В дълготраен проект резултатът ще е по-голям, в случай че страната стартира да отделя парите от акцизите за здравословно хранене при децата. Желанието ни е приучим по този начин детето, че то единствено да изиска ябълка да речем. Но за задачата би трябвало да се промени възпитанието му във връзка с храненето. Така ще понижим диабета и инфарктите в дълготраен проект. Сега децата са затлъстели или с наднормено тегло и сред 25 и 45 години ще са диабетици, с атеросклеротична болест. По отношение на това огромните проблеми идват от държавните политики. Субсидира се произвеждане, дават се пари, само че за на ниска цена хранене. Целта е да се създаде повече храна, на по-ниска цена, само че надлежно и с по-лошо качество. В момента в храната има добавки – палмово масло, което е нездравословно. Част от новите добавки в храните могат да трансформират генетиката ни и това е по последни данни, които излизат. След 10 години може по този начин да стане, че и да спрем да консумираме тези нездравословни така наречен „ фаст фууд “, затлъстяването да продължи, защото се е трансформирал геномът. Тези процеси текат в организма още вътреутробно с храненето на майката, което въздейства и на плода. Затова би трябвало да се акцентира на профилактиката.
– Тепърва предстоят горещини. Какво бихте предложил като кардиолог на хората с проблеми?
– Не предлагам на сърдечно заболели сауни при високи температурни стойности. Високата температура прави фазодилатация, т.е. уголемяват се дребните кръвоносни съдове – намалява се артериалното налягане. Това води до два казуса. Ако се намали значимо систолното налягане (горната граница), понижава храненето на мозъка. В горещниците се намалява и диастолата обаче, а това може да докара до понижено хранене на сърцето. Затова хора, които одобряват медикаменти за артериално налягане, би трябвало да одобряват литър и половина-два вода, не чай, а вода. Онези хипертоници, които са постигнали естествени стойности на кръвното налягане и то се намали, може малко да се понижат медикаментите, само че не и да ги стопират изцяло, тъй като това може да докара и до хипертонична рецесия. Целта в горещините е да се поддържа оптимално налягане с повече течности и вероятно понижаване на медикаментите, само че не и прекъсване на прима им.
Нашият посетител
Проф. доктор Борислав Георгиев е основен помощник в Национална кардиологична болница, София.
Специализира кардиология в Клиниката по кардиология при проф. Х. Кун в гр. Билефелд, Германия. Членува в Дружеството на кардиолозите в България, в Европейското сдружение по кардиология, в Международния съвет по електокардиология, както и в Академията на науките на Ню Йорк. Участвал е в работни групи на Американска сърдечна асоциация. Главен редактор е на списание „ Наука Кардиология ” и ръководител на Фондация „ Академия Кардиология ”.
Удостоен е с награди на XX Международен конгрес по електрокардиология и на Международния съвет по електрокардиология.
– Проф. Георгиев, България продължава да е водеща в Европа по брой пушачи на глава от популацията. Какви са вредите от тютюнопушенето и какви са вероятните решения?
– Първо би трябвало да се стартира от профилактиката. В Европа има два типа профилактика – първична и вторична. В Съединени американски щати има и трета – най-ранна, която обгръща дребните деца и ги възпитава на физическа интензивност и спорт. В Европа първичната профилактика е профилактика на рисковете. Тя включва, с изключение на преодоляване на високо кръвно налягане до естествени стойности, и тютюнопушенето. То не е болест, само че е риск за доста болести. В първичната профилактика влизат още физическата интензивност и практикуването на някакъв спорт; здравословното хранене – потреблението на повече плодове и зеленчуци; банкет на по-мазни риби поради омега-3 мастните киселини, на които са богати, вместо взимане на хранителни добавки с омега; понижаване на солта; ограничение на алкохола при систематична консумация. Тази първична профилактика кардинално не се реализира от лекарите. Тя е приоритет на страната дружно с най-ранната профилактика. Държавата би трябвало да обезпечава на децата подобаващи условия да спортуват – да има повече площадки, съществуване на задоволително часове спорт в училище; да се възпитават подрастващите на здравословно хранене. Държавата постави старания във връзка с храненето посредством екипа на проф. Веселка Дулева – началник на Националния център по публично здраве и разбори и народен съветник по хранене.
– Заговори се за нарастване на акциза на бездимните цигари. Това ще реши ли нещо?
– В естествените страни акцизът от цигарите и алкохола отива непосредствено за опазване на здравето – за изработка на спортни площадки, за стимулиране на селскостопанските производители да добиват екологично чисти плодове и зеленчуци. Между 400 и 800 гр. на ден би трябвало да употребява човек, с цел да бъде здрав. Това са четири ябълки, няколко моркова, две салати – на обяд и вечеря. Единственото, което се реализира на процедура, отново дублирам с помощта на екипа на проф. Дулева, е да се отстранен кифлите и баниците от учебно заведение и да се вкарат плодовете. Това е първична профилактика, или най-ранна. В страни като Бразилия се основават спортни площадки, с цел да може на всички места да се играе футбол, да се спортува. А това ще отдели децата от улицата и опиатите. При първичната профилактика е и тютюнопушенето. То е огромен проблем и за битката с него е нужна държавна тактика, а освен група хора, които Министерството на здравеопазването е заело. Държавната тактика не би трябвало да се свежда до ограничение на тютюнопушенето на избрани места. Да, мярката е добра, само че няма да промени навика на пушачите. Който желае, ще излезе на открито да възпламени. Защото това е един комплициран проблем. Човек се пристрастява към цигарите по три аргументи. Едната е, че никотинът води до пристрастяване. Втората, е че това е обвързвано с табиет – да държиш нещо в ръка, да изпиеш едно кафе с цигарата, което отново е тип пристрастяване, обред.
-Как стои въпросът с електронните цигари?
-При електронните цигари казусът е, че никотинът се разпрашава от вещество, което е глицерин или друго. При усвояване обаче то има нездравословен резултат върху белия дроб. По тази причина медицинските общности застанаха зад мнението, че разновидността с електронните цигари не е безопасен.
-А по-щадящ вид ли е въпреки всичко от тютюнопушенето?
-Всичко е по-щадящо от тютюнопушенето. Ефектът на електронната цигара е да засити никотиновия апетит. Самият никотин не е рисков, само че води до пристрастяване.
-Каква са нездравословните аспекти при другите типове банкет на никотин?
-Има цигари, пури и дъвчене на тютюн. При дъвченето на тютюн се усилват карциномите на устната празнина. При пурите резултатът е сходен като този на цигарите, само че няма такова количество пушек. Най-много е това количество при цигарите. Всеки пушек съдържа сред 70 и 300 разнообразни нездравословни субстанции. Част от тях вредят на белия дроб, свързани са с белодробните заболявания и карциноми и това е доста добре обяснено от пулмолозите. В кардиологията димът усилва хормона на напрежението. Това обаче не е толкоз нездравословно, колкото процесите на окисление в кръвта, които основават нездравословните субстанции в погълнатия пушек от цигарите. Това работи рисково върху самия кръвоносен съд, подтиква атеросклерозата и така наречен ендотелна дисфункция, т.е. вътрешният пласт на кръвоносния съд стопира да действа обикновено, той към този момент е повреден и реагира парадоксално. Това е в основата на атеросклерозата. Тютюнопушенето може да ускори процеса на атеросклероза по една линия. По друга може да се стигне до това атеросклеротичната плака да се спука и да се получи инфаркт, инсулт или периферна болест. Всичко това е във връзка с димните цигари.
– Какво се случва при бездимните цигари, които са разнообразни и от електронните?
– Те съдържат от 0,5 до 8% от веществата на димните цигари. От 15 години водим сърдечно-съдова профилактика, която е на международно равнище. Успоредно водим и договаряния на европейско и международно равнище по какъв начин да решим казуса с вредата от цигарите. Когато се появи концепцията за бездимните цигари, попитахме дали те ще бъдат регистрирани като никотин-заместителна терапия. Отговорът беше, че ще са регистрирани като никотинов артикул. Тогава поискахме да се потвърди изгодата от тях. В момента производителите на бездимни цигари вършат огромни изследвания. Установено е да вземем за пример, че в случай че в затворено помещение се изпушат 10 бездимни цигари, въздухът ще има замърсяване на чисто битови естествени равнища. Причината за това е, че бездимната цигара отделя извънредно малко пушек – нагрява се тютюнът и от там се извлича никотинът. Проучванията са по условие на международните регулатори за медикаменти. Затова ние даже си разрешаваме в избрани случаи да препоръчаме бездимната цигара като сурогат на димната, когато не може пациентът да откаже тютюнопушенето. В съдовата хирургия има положения, при които прекъсването на цигарите наложително. Някои пациенти, които са пушачи от 60 години обаче, изпадат в абстиненция и не могат да спрат. С бездимната цигара най-малко вредата е по-малка.
– Как стои този проблем в числа?
– Допреди 4 години 22% от болните с висок сърдечно-съдов риск (а не от цялата популация) са пушачи. Над 19% от болните с коронарна болест на сърцето, т.е. инфаркти, инсулти, стентирани и така нататък, откакто са лекувани от заболяването си и им е предложено от доктор да спрат да пушат, не престават с нездравословния табиет. Това е една пета от тези пациенти. Тази година през април публично публикувахме резултатите от коронарната болест в Европа. България от болните, които са с инфаркт, със стентиране, с инсулт и така нататък, 28,9% не престават да пушат след случая против 19% за Европа. С други думи без значение, че при нас се сътвориха условия за ограничение на тютюнопушенето, спад в цифрите няма. За да има резултат, е нужна държавна тактика. Все отново младите сега пушат по-малко. Наблюдавам и го и при пациентите си. По-голямата част от тези които са сред 25 и 35-годишни, са непушачи. В дълготраен проект резултатът ще е по-голям, в случай че страната стартира да отделя парите от акцизите за здравословно хранене при децата. Желанието ни е приучим по този начин детето, че то единствено да изиска ябълка да речем. Но за задачата би трябвало да се промени възпитанието му във връзка с храненето. Така ще понижим диабета и инфарктите в дълготраен проект. Сега децата са затлъстели или с наднормено тегло и сред 25 и 45 години ще са диабетици, с атеросклеротична болест. По отношение на това огромните проблеми идват от държавните политики. Субсидира се произвеждане, дават се пари, само че за на ниска цена хранене. Целта е да се създаде повече храна, на по-ниска цена, само че надлежно и с по-лошо качество. В момента в храната има добавки – палмово масло, което е нездравословно. Част от новите добавки в храните могат да трансформират генетиката ни и това е по последни данни, които излизат. След 10 години може по този начин да стане, че и да спрем да консумираме тези нездравословни така наречен „ фаст фууд “, затлъстяването да продължи, защото се е трансформирал геномът. Тези процеси текат в организма още вътреутробно с храненето на майката, което въздейства и на плода. Затова би трябвало да се акцентира на профилактиката.
– Тепърва предстоят горещини. Какво бихте предложил като кардиолог на хората с проблеми?
– Не предлагам на сърдечно заболели сауни при високи температурни стойности. Високата температура прави фазодилатация, т.е. уголемяват се дребните кръвоносни съдове – намалява се артериалното налягане. Това води до два казуса. Ако се намали значимо систолното налягане (горната граница), понижава храненето на мозъка. В горещниците се намалява и диастолата обаче, а това може да докара до понижено хранене на сърцето. Затова хора, които одобряват медикаменти за артериално налягане, би трябвало да одобряват литър и половина-два вода, не чай, а вода. Онези хипертоници, които са постигнали естествени стойности на кръвното налягане и то се намали, може малко да се понижат медикаментите, само че не и да ги стопират изцяло, тъй като това може да докара и до хипертонична рецесия. Целта в горещините е да се поддържа оптимално налягане с повече течности и вероятно понижаване на медикаментите, само че не и прекъсване на прима им.
Нашият посетител
Проф. доктор Борислав Георгиев е основен помощник в Национална кардиологична болница, София.
Специализира кардиология в Клиниката по кардиология при проф. Х. Кун в гр. Билефелд, Германия. Членува в Дружеството на кардиолозите в България, в Европейското сдружение по кардиология, в Международния съвет по електокардиология, както и в Академията на науките на Ню Йорк. Участвал е в работни групи на Американска сърдечна асоциация. Главен редактор е на списание „ Наука Кардиология ” и ръководител на Фондация „ Академия Кардиология ”.
Удостоен е с награди на XX Международен конгрес по електрокардиология и на Международния съвет по електрокардиология.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ