Модерна стратегия за гурбетчиите ни искат българите на Острова
България е длъжна да сътвори нова, съвременна и национална тактика за българите, работещи в чужбина. За това настоя Нижан Джингозян, уредник и управител за България в Център за обществена интеграция и просвета, която поддържа жителите на Европейския съюз във Англия.
Той уточни, че българите в Англия схващат обстановката, в която българските институции имат стеснен запас да влияят върху това, което се случва във Англия. По думите му, Англия е в най-голямата рецесия в Обединеното кралство от Втората международна война.
Джингозян акцентира, че връзката сред българските партии и институциите не съществува, само че би трябвало да се замислят за такава тактика. Според него провокациите пред българите във Англия би трябвало да бъдат ориентирани в региона на езиковата преграда, трудовата претовареност, обществените въпроси, приобщаването им, обезпечаване на жилище.
Другите насоки, които Джангозян предлага, са достъп до услуги на българите от локалните кметства, ограничение на културни разлики, ограничение на обществената изолираност и на бедносттта, на възприятието на дискриминация, враждебната среда, липса на схващане, неналичието на информация къде да се търси поддръжка, публично мнение.
Сред другите претенции на Джингозян са разкриване на център отвън посолството, който да обслужва българската общественост във Англия, осведомителна акция във връзка новия статут на уседналост, ефикасна връзка с българските институции, увеличение броя на чиновниците в българското посолство в Лондон.
Останалите му рекомендации са ориентирани върху разкриване на профилиран център в Лондон за даване на информация, касаеща интеграция на българските жители, разкриване на гореща линия по въпросите за Брекзит, разкриване на български консулства в Шотландия и Ирландия, народен представител, който да дава отговор за българската общественост в чужбина, медийна политика на проблемите на българите в чужбина.
Нижан Джингозян прикани водачите на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия политиката им да бъде ориентирана и към българската общественост във Англия. Джингозян посочи, че всички българи, които живеят във Англия би трябвало да подхващат ограничения към издаването на статут по уседналост след Брекзит.
Този статут ще даде на българските жители право на достъп до пазара на труда, до социално-осигурителната система на страната, до системата на опазването на здравето и други. Ако не бъде подхваната такава стъпка, това ще докара до вълна от завръщащи се българи, обществената система ще бъде натоварена, ще се сътвори отрицателен имидж за страната ни.
Препоръките на Джингозян към Англия са за увеличение на средствата за организации, работещи с уязвимите жители на Европейски Съюз, регистрация, а не кандидатстване за нов статут, физически, а не цифров притежател като доказателство за статут, ефикасна рекламна акция във Англия и съгласуваност на всички заинтригувани страни.
Той прикани всички държавни институции на България да предизвикват спор за българските общности в чужбина, тъй като всички те са данъкоплатци и имат право да гласоподават.
По време на полемиката в постройката на омбудсмана беше осъществена и конферентна връзка с българи, живеещи в Обединеното кралство. Според тях най-големите проблеми, с които се сблъскват сънародниците ни в Англия са незнанието на езика, липса на убеденост, липса на компютърна просветеност.
На срещата участва и заместник-посланикът на Англия, която е съгласна да има осведомителна акция и желае българските жители да останат в Англия, тъй като имат принос.
От своя страна българският евродепутат Илхан Кючюк уточни, че би трябвало да се работи по един по-координиран метод, тъй като това е ахилесовата пета на българската политика.
Той недоволства, че няма координирана държавна политика по въпросите за българските жители и отношението сред Обединеното кралство и Република България. Според Кючюк би трябвало да се намерения вид, при който чиновниците на Министерството на външните работи (МВнР) да пътуват от " точка А до точка Б ", с цел да изясняват какви са правата на българските жители с или без Брекзит. /news.bg
Той уточни, че българите в Англия схващат обстановката, в която българските институции имат стеснен запас да влияят върху това, което се случва във Англия. По думите му, Англия е в най-голямата рецесия в Обединеното кралство от Втората международна война.
Джингозян акцентира, че връзката сред българските партии и институциите не съществува, само че би трябвало да се замислят за такава тактика. Според него провокациите пред българите във Англия би трябвало да бъдат ориентирани в региона на езиковата преграда, трудовата претовареност, обществените въпроси, приобщаването им, обезпечаване на жилище.
Другите насоки, които Джангозян предлага, са достъп до услуги на българите от локалните кметства, ограничение на културни разлики, ограничение на обществената изолираност и на бедносттта, на възприятието на дискриминация, враждебната среда, липса на схващане, неналичието на информация къде да се търси поддръжка, публично мнение.
Сред другите претенции на Джингозян са разкриване на център отвън посолството, който да обслужва българската общественост във Англия, осведомителна акция във връзка новия статут на уседналост, ефикасна връзка с българските институции, увеличение броя на чиновниците в българското посолство в Лондон.
Останалите му рекомендации са ориентирани върху разкриване на профилиран център в Лондон за даване на информация, касаеща интеграция на българските жители, разкриване на гореща линия по въпросите за Брекзит, разкриване на български консулства в Шотландия и Ирландия, народен представител, който да дава отговор за българската общественост в чужбина, медийна политика на проблемите на българите в чужбина.
Нижан Джингозян прикани водачите на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия политиката им да бъде ориентирана и към българската общественост във Англия. Джингозян посочи, че всички българи, които живеят във Англия би трябвало да подхващат ограничения към издаването на статут по уседналост след Брекзит.
Този статут ще даде на българските жители право на достъп до пазара на труда, до социално-осигурителната система на страната, до системата на опазването на здравето и други. Ако не бъде подхваната такава стъпка, това ще докара до вълна от завръщащи се българи, обществената система ще бъде натоварена, ще се сътвори отрицателен имидж за страната ни.
Препоръките на Джингозян към Англия са за увеличение на средствата за организации, работещи с уязвимите жители на Европейски Съюз, регистрация, а не кандидатстване за нов статут, физически, а не цифров притежател като доказателство за статут, ефикасна рекламна акция във Англия и съгласуваност на всички заинтригувани страни.
Той прикани всички държавни институции на България да предизвикват спор за българските общности в чужбина, тъй като всички те са данъкоплатци и имат право да гласоподават.
По време на полемиката в постройката на омбудсмана беше осъществена и конферентна връзка с българи, живеещи в Обединеното кралство. Според тях най-големите проблеми, с които се сблъскват сънародниците ни в Англия са незнанието на езика, липса на убеденост, липса на компютърна просветеност.
На срещата участва и заместник-посланикът на Англия, която е съгласна да има осведомителна акция и желае българските жители да останат в Англия, тъй като имат принос.
От своя страна българският евродепутат Илхан Кючюк уточни, че би трябвало да се работи по един по-координиран метод, тъй като това е ахилесовата пета на българската политика.
Той недоволства, че няма координирана държавна политика по въпросите за българските жители и отношението сред Обединеното кралство и Република България. Според Кючюк би трябвало да се намерения вид, при който чиновниците на Министерството на външните работи (МВнР) да пътуват от " точка А до точка Б ", с цел да изясняват какви са правата на българските жители с или без Брекзит. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ