Българските производители са готови да посрещнат всички заявки от хранителните търговци за доставка
България е земеделска страна - тя е способна сама да обезпечи изхранването на популацията с съществени храни. Родните производители са подготвени да посрещнат всички поръчки от питателните търговци за доставка. Това декларират специалисти от отрасловите дирекции на Министерството на земеделието, храните и горите в отговор на въпрос от Българска телеграфна агенция.
Попитахме МЗХГ дали страната ни разполага с задоволителен запас за изхранване на популацията в изискванията на изключителната обстановка и за какъв интервал от време, както и чака ли се възможен дефицит от избрани храни и какви са разновидностите за доставка в сходни случаи?
В изявлението за националната организация от МЗХГ показват още, че производителите имат запаси от няколко месеца до две години. Дори да няма нова годишна продукция, те могат да задоволят вътрешното ползване на храни, твърдят от ведомството. Страната ни е доста богата на зърнени първични материали. Към момента имаме в наличност 1, 7 млн. тона пшеница, осведомят от земеделското министерство. Това количество съгласно ведомството е задоволително да задоволи вътрешното ползване за повече от една година за всички потребности, като самун и хлебни произведения, фуражи и всичко, което се преработва.
Наличността при царевицата е над 2 млн. тона, с актуалната наличност за вътрешно ползване ще стигне за до 2 години, даже и да няма годишна продукция. В предприятията за произвеждане на олио има налична суровина за най-малко 3 месеца, с цел да произведат олио, дават отговор от МЗХГ.
На въпрос за положението на есенниците - пшеница, ечемик и рапица, и дали безснежието на тази зима се е отразило на тези култури, специалистите дават отговор, че първият стадий на проучване /10 процентна извадка/ на есенниците - пшеница и ечемик, следва да завърши в края на тази седмица. След обобщаване на резултатите ще има и моментна оценка за положението на есенниците.
В идващите месеци - април, май и преди беритба, следва да бъдат осъществени още три стадия на проучване на тези култури, след което според от агроклиматичните условия се чака да има по-ясна визия за предстоящата годишна продукция. Според земеделското министерство на този стадий е прекомерно рано да се направи прогноза за предстоящото произвеждане от пшеница и ечемик.
От МЗХГ показват още, че по информация на Националния институт по метеорология и хидрология на Българска академия на науките, през януари агрометеорологичните условия се дефинират от релативно изсъхнало време, с редуващи се краткотрайни захлаждания и интервали с меко за сезона време.
Заради недостига на влага в някои региони на страната при пшеницата е регистрирано отчасти пожълтяване на листната маса. Не са установени обаче повреди от измръзване при есенните посеви, твърдят от министерството.
Падналите превалявания през февруари и досега са подобрили почвените влагозапаси в петдесетсантиметровия почвен пласт, както и изискванията за развиване на зимните житни култури и зимната рапица.
Експертите на МЗХГ дефинират като подобаващи при започване на този месец изискванията за осъществяване на предсеитбени обработки на площите, планувани за засяване с ранни и средноранни пролетни култури. В средата на март стартира агротехническият период /15-20 март/ за сеитбата на слънчоглед в Южна България, а в средата на третото десетдневие /2 март - 5 април/ - в Дунавската низина.
В отговор на въпроса дали проблемите с превоза, свързани с рестриктивните мерки поради ковид, са се отразили на снабдяването с торове, препарати за растителна отбрана и семена за българските аграрни стопани, от ведомството показват, че в МЗХГ и Българската организация по сигурност на храните /БАБХ/ не са получавани сигнали от аграрни производители по отношение на снабдяването с торове и препарати. Всеки е получил доставката си, в количества, нужни за стопанския сезон. В бранш "Земеделие " тези доставки се правят през зимния интервал, настояват от ведомството.
Помолен за коментар по тези проблеми Костадин Костадинов, ръководител на Нациналната асоциация на зърнопроизводителите, изрази сдържан оптимизъм във връзка с предстоящата годишна продукция от пшеница. "Що се отнася до добивите, те няма да са доста високи или рекордни, само че приказваме, че нещо ще има, ще има пшеница. На този стадий обаче е прекомерно рано да се създадат прогнози. Стоката ни е на открито и до момента в който не я приберем, не можем да кажем сигурно какъв брой и каква ще бъде тя. Сега вършим прогнозите отдалече ", разяснява Костадинов.
По думите му естествените стойности на преваляванията са към 450 - 500 литра на кв. метър за есенно-зимната влага, а тази година те са към 80 - 100 литра на кв. метър, без последните дъждове. Предишната седмица паднаха към 50 л/кв.м, само че това е доста под естествените стойности. Сега вали дъжд, сняг и това е добре, изяснява експертът.
Според Костадинов като развиване есенните култури са в положително сътояние и в Северна, и в Южна България. Проблем обаче има в Североизточна България. "Там, където земеделските стопани напръскаха преди седмица, се следи покафеняване на пшеницата, поради ниските нощни температури. На места те стигнаха минус 8, 9 градуса и в това време релативно високите дневни температури - плюс 17, 18 градуса до 20 градуса. Тази доста огромна амплитуда в Североизточна България плюс третирането с хербицид докара до стрес, който пшеницата трябваше да преодолява. В края на предходната седмица сътрудници споделиха за по-масови случаи на покафеняване и измръзване на братилите растения. На някои места още през есента се наложи реколтиране /презасяване/ на пшеницата ", изяснява ръководителят на НАЗ. Това съгласно него обаче са доста дребни стойности, в границите на естественото.
При ечемика в същия район не се следят проблеми, регистрират зърнопроизводителите.
"От тук нататък вярата ни е за една естествена пролет с естествени превалявания, с цел да възстановим салдото на водата в почвата. Проблемът няма да е толкоз при пшеницата, при тези дъждове те ще закрепят салдото ", показва Костадин Костадинов.
Според него подготовката на пролетните култури върви обикновено, като най-важен при тях е също дефицитът на влага. "Последните превалявания задържат влагата от горната страна. На някои места, като Южна България, Централна и Северозападна България слънчогледът към този момент се сее. В Североизточна България към момента се приготвят площите и се чака подобаващият миг. В тази част на страната сеитбата върви с към две седмици по-късно от останалата част ", изяснява Костадинов.
Като цяло агротехническите периоди се съблюдават, само че в последните години се вижда наклонност за по-ранна сеитба. Тя е наложена от по-топлото време или от по-сухата зима, с цел да хванем влагата от почвата. Проблем за растенията са още разликите на температурите в еднакъв сезон, и през май сме имали слани, което изключително за Северна България е проблем. "Затова първо сеем в Южна България, по-късно в Дунавската низина, а последно в Северозападна България ", показва в изявлението си за Българска телеграфна агенция ръководителят на НАЗ.
Проблемите с превоза в актуалната обстановка съгласно него обаче съществено са засегнали бизнеса. "Тези от компаниите, които имаха на склад семена, торове и препарати за растителна отбрана и поръчките бяха направени в точния момент, нямаха проблем, само че на други да вземем за пример семената закъсняват. Все още обаче не е толкоз късно, в края на март сме, и се надявам за тези артикули, които са от първа нужда, тъй като от тях зависи хлябът на популацията, да бъде обезпечен кулоар за транспорт, от Западна Европа до България, и те да доближат в точния момент в страната ", уточни Костадинов.
"За задачата водим всекидневни диалози с министър Десислава Танева както по този, по този начин и по всички останали въпроси, свързани с акцията по сеитбата, по прибиране на реколтата, придвижването на нашите машини отвън градовете в условия на карантина, нужните документи, заявления други Полагаме старания да вършим прогноза за колкото е допустимо по-дълъг интервал и да направляваме доколкото е допустимо нещата, " заявава Костадинов.
Според ръководителя на НАЗ с производството от към 6 млн. тона пшеница обичайно имаме запас за справяне с сходни рецесии. Той напомни, че потреблението ни е към 1,2 - 1,5 млн. тона пшеница годишно с фуражите, като не би трябвало да подценяваме проблемите с отглеждането на животни и затворените обекти предходната година. С това количество, което е налично в страната, хлебният баланс по думите му е обезпечен.
"Трябва да се има поради, че и тази година въпреки всичко пшеница ще излезе, въпреки и с не толкоз огромни добиви, и това би трябвало да ни прави оптимисти. Не на последно място имаме положителни ресурси от брашно в хлебозаводите и другите пекарни, тъй че в това отношение проблем няма да има ", убеден е той.
Сега най-важното е да съблюдаваме всички условия, които ни се постановат от Националния спешен щаб, от Министерството на здравеопазването, с цел да запазим здравето на хората, моли ръководителят на НАЗ Костадин Костадинов.
Попитахме МЗХГ дали страната ни разполага с задоволителен запас за изхранване на популацията в изискванията на изключителната обстановка и за какъв интервал от време, както и чака ли се възможен дефицит от избрани храни и какви са разновидностите за доставка в сходни случаи?
В изявлението за националната организация от МЗХГ показват още, че производителите имат запаси от няколко месеца до две години. Дори да няма нова годишна продукция, те могат да задоволят вътрешното ползване на храни, твърдят от ведомството. Страната ни е доста богата на зърнени първични материали. Към момента имаме в наличност 1, 7 млн. тона пшеница, осведомят от земеделското министерство. Това количество съгласно ведомството е задоволително да задоволи вътрешното ползване за повече от една година за всички потребности, като самун и хлебни произведения, фуражи и всичко, което се преработва.
Наличността при царевицата е над 2 млн. тона, с актуалната наличност за вътрешно ползване ще стигне за до 2 години, даже и да няма годишна продукция. В предприятията за произвеждане на олио има налична суровина за най-малко 3 месеца, с цел да произведат олио, дават отговор от МЗХГ.
На въпрос за положението на есенниците - пшеница, ечемик и рапица, и дали безснежието на тази зима се е отразило на тези култури, специалистите дават отговор, че първият стадий на проучване /10 процентна извадка/ на есенниците - пшеница и ечемик, следва да завърши в края на тази седмица. След обобщаване на резултатите ще има и моментна оценка за положението на есенниците.
В идващите месеци - април, май и преди беритба, следва да бъдат осъществени още три стадия на проучване на тези култури, след което според от агроклиматичните условия се чака да има по-ясна визия за предстоящата годишна продукция. Според земеделското министерство на този стадий е прекомерно рано да се направи прогноза за предстоящото произвеждане от пшеница и ечемик.
От МЗХГ показват още, че по информация на Националния институт по метеорология и хидрология на Българска академия на науките, през януари агрометеорологичните условия се дефинират от релативно изсъхнало време, с редуващи се краткотрайни захлаждания и интервали с меко за сезона време.
Заради недостига на влага в някои региони на страната при пшеницата е регистрирано отчасти пожълтяване на листната маса. Не са установени обаче повреди от измръзване при есенните посеви, твърдят от министерството.
Падналите превалявания през февруари и досега са подобрили почвените влагозапаси в петдесетсантиметровия почвен пласт, както и изискванията за развиване на зимните житни култури и зимната рапица.
Експертите на МЗХГ дефинират като подобаващи при започване на този месец изискванията за осъществяване на предсеитбени обработки на площите, планувани за засяване с ранни и средноранни пролетни култури. В средата на март стартира агротехническият период /15-20 март/ за сеитбата на слънчоглед в Южна България, а в средата на третото десетдневие /2 март - 5 април/ - в Дунавската низина.
В отговор на въпроса дали проблемите с превоза, свързани с рестриктивните мерки поради ковид, са се отразили на снабдяването с торове, препарати за растителна отбрана и семена за българските аграрни стопани, от ведомството показват, че в МЗХГ и Българската организация по сигурност на храните /БАБХ/ не са получавани сигнали от аграрни производители по отношение на снабдяването с торове и препарати. Всеки е получил доставката си, в количества, нужни за стопанския сезон. В бранш "Земеделие " тези доставки се правят през зимния интервал, настояват от ведомството.
Помолен за коментар по тези проблеми Костадин Костадинов, ръководител на Нациналната асоциация на зърнопроизводителите, изрази сдържан оптимизъм във връзка с предстоящата годишна продукция от пшеница. "Що се отнася до добивите, те няма да са доста високи или рекордни, само че приказваме, че нещо ще има, ще има пшеница. На този стадий обаче е прекомерно рано да се създадат прогнози. Стоката ни е на открито и до момента в който не я приберем, не можем да кажем сигурно какъв брой и каква ще бъде тя. Сега вършим прогнозите отдалече ", разяснява Костадинов.
По думите му естествените стойности на преваляванията са към 450 - 500 литра на кв. метър за есенно-зимната влага, а тази година те са към 80 - 100 литра на кв. метър, без последните дъждове. Предишната седмица паднаха към 50 л/кв.м, само че това е доста под естествените стойности. Сега вали дъжд, сняг и това е добре, изяснява експертът.
Според Костадинов като развиване есенните култури са в положително сътояние и в Северна, и в Южна България. Проблем обаче има в Североизточна България. "Там, където земеделските стопани напръскаха преди седмица, се следи покафеняване на пшеницата, поради ниските нощни температури. На места те стигнаха минус 8, 9 градуса и в това време релативно високите дневни температури - плюс 17, 18 градуса до 20 градуса. Тази доста огромна амплитуда в Североизточна България плюс третирането с хербицид докара до стрес, който пшеницата трябваше да преодолява. В края на предходната седмица сътрудници споделиха за по-масови случаи на покафеняване и измръзване на братилите растения. На някои места още през есента се наложи реколтиране /презасяване/ на пшеницата ", изяснява ръководителят на НАЗ. Това съгласно него обаче са доста дребни стойности, в границите на естественото.
При ечемика в същия район не се следят проблеми, регистрират зърнопроизводителите.
"От тук нататък вярата ни е за една естествена пролет с естествени превалявания, с цел да възстановим салдото на водата в почвата. Проблемът няма да е толкоз при пшеницата, при тези дъждове те ще закрепят салдото ", показва Костадин Костадинов.
Според него подготовката на пролетните култури върви обикновено, като най-важен при тях е също дефицитът на влага. "Последните превалявания задържат влагата от горната страна. На някои места, като Южна България, Централна и Северозападна България слънчогледът към този момент се сее. В Североизточна България към момента се приготвят площите и се чака подобаващият миг. В тази част на страната сеитбата върви с към две седмици по-късно от останалата част ", изяснява Костадинов.
Като цяло агротехническите периоди се съблюдават, само че в последните години се вижда наклонност за по-ранна сеитба. Тя е наложена от по-топлото време или от по-сухата зима, с цел да хванем влагата от почвата. Проблем за растенията са още разликите на температурите в еднакъв сезон, и през май сме имали слани, което изключително за Северна България е проблем. "Затова първо сеем в Южна България, по-късно в Дунавската низина, а последно в Северозападна България ", показва в изявлението си за Българска телеграфна агенция ръководителят на НАЗ.
Проблемите с превоза в актуалната обстановка съгласно него обаче съществено са засегнали бизнеса. "Тези от компаниите, които имаха на склад семена, торове и препарати за растителна отбрана и поръчките бяха направени в точния момент, нямаха проблем, само че на други да вземем за пример семената закъсняват. Все още обаче не е толкоз късно, в края на март сме, и се надявам за тези артикули, които са от първа нужда, тъй като от тях зависи хлябът на популацията, да бъде обезпечен кулоар за транспорт, от Западна Европа до България, и те да доближат в точния момент в страната ", уточни Костадинов.
"За задачата водим всекидневни диалози с министър Десислава Танева както по този, по този начин и по всички останали въпроси, свързани с акцията по сеитбата, по прибиране на реколтата, придвижването на нашите машини отвън градовете в условия на карантина, нужните документи, заявления други Полагаме старания да вършим прогноза за колкото е допустимо по-дълъг интервал и да направляваме доколкото е допустимо нещата, " заявава Костадинов.
Според ръководителя на НАЗ с производството от към 6 млн. тона пшеница обичайно имаме запас за справяне с сходни рецесии. Той напомни, че потреблението ни е към 1,2 - 1,5 млн. тона пшеница годишно с фуражите, като не би трябвало да подценяваме проблемите с отглеждането на животни и затворените обекти предходната година. С това количество, което е налично в страната, хлебният баланс по думите му е обезпечен.
"Трябва да се има поради, че и тази година въпреки всичко пшеница ще излезе, въпреки и с не толкоз огромни добиви, и това би трябвало да ни прави оптимисти. Не на последно място имаме положителни ресурси от брашно в хлебозаводите и другите пекарни, тъй че в това отношение проблем няма да има ", убеден е той.
Сега най-важното е да съблюдаваме всички условия, които ни се постановат от Националния спешен щаб, от Министерството на здравеопазването, с цел да запазим здравето на хората, моли ръководителят на НАЗ Костадин Костадинов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ