“Грийнпийс“ иска България да е сред най-облагодетелстваните от „Зеления пакт“ на Фон дер Лайен
България би била четвъртият максимален бенефициент по първичните заплащания от така наречен Фонд за обективен преход, част от Зелената договорка, която председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен показа пред Европейския парламент. Страната ни би получила 458 милиона евро от фонда, в случай че договорката сполучливо премине през дългия развой на утвърждение от европейските институции.
След като Фон дер Лайен показа договорката в Страсбург от екоорганизацията Грийнпийс излязоха с апел, който най-малко на този стадий наподобява мъчно изпълним политически - средства от Фонда да се дават само на страни, които ясно са се заели с преустановяване на горенето на въглища, съобщи БНР. Най-голямото несъгласие тук е страната, която би получила най-вече средства от Фонда за обективен преход, надлежно най-зависимата от въглища - Полша. Но е мъчно си представим по какъв начин България, със значимата роля на Маришкия басейн, се отхвърля освен от въглищата, а и от това да ги размени с атомна сила, към което решение се е насочил министър председателят Бойко Борисов. Именно това, съгласно „ Грийнпийс “, са изискванията, при които Зелената договорка може да реализира огромната си цел - Европейския съюз да не излъчва въглеродни излъчвания през 2050 година.
По тези и други въпроси Константин Мравов беседва със Себастиан Манг, специалист по климат и сила в „ Грийнпийс “.
След като Урсула фон дер Лайен показа своята Зелена договорка пред Европейския парламент, Грийнпийс излезе с позицията, че зелените пари от Европа би трябвало да се дават единствено на страни, които са се заели с съответни периоди за елиминиране на въглищните производства. Какви, съгласно вас, са изчезналите към този момент критерии за приемане на средства?
През декември Европейският съюз се съгласи да реализира климатичен неутралитет до 2050 година, което значи, че ерата на изкопаемите горива завършва. Финансовите средства, които ще са налични посредством Зелената договорка, би трябвало да бъдат употребявани за преход към изцяло възобновима система допустимо най-бързо. Това значи финансирането на изкопаеми горива да спре мигновено, тъй като то бави прехода и лимитира на най-лошите резултати на климатичната рецесия.
Повечето от европейските страни са се заели с дати за дефинитивно унищожаване на въглищата. Надяваме се всички страни да одобряват посоката да спрат да употребяват въглища до 2030 година. Според нас това би трябвало да е изискването за приемане на средства. Да се посветиш на по-чисто и зелено бъдеще, на опазването на целия живот на планетата.
За доста хора в страни като Полша или България заплахата да изгубят работата си в мина или централа е по-осезаема от възможни естествени бедствия, които могат да се обяснят с климатичните промени. Какво още би трябвало да се направи на политическо равнище, с цел да ги разубедим?
Климатичната рецесия изисква слагане на периоди за извеждането от приложимост на някои горива, тъй като сме осъзнали, че те постепенно убиват планетата. Изисква и парите, нужни на хората, които са най-силно наранени от прехода, да продължат към стабилно бъдеще. Изисква преосмисляне на образованието и обучаване на младите за устойчивостта и какво в действителност съставлява климатичната рецесия. Трябва да работим по всички тези аспекти по едно и също време, тъй като сме се забавили доста с действието.
Дали Зелената договорка, която дава сериозен финансов отговор на климатичния въпрос, ще може да реализира всичко изброено? Съществуват терзанията, че амбициозните цели ще бъдат размити от комплицирания политически развой по приемането им.
Зелената договорка разпознава казуса доста ясно. Новата Комисия схваща, че европейското общество и рестриктивните мерки на планетата ни изискват преосмисляне на стопанската система. Зелената договорка съдържа доста политики, които ще оказват помощ за понижаване на излъчванията и разрешаване на рецесията. Сделката няма да е задоволителна, само че самата ѝ посока значи, че Европа се движи към края на изкопаемите горива и климатично-неутрална стопанска система. Всички държавни управления би трябвало да тръгнат в тази посока.
Полша, Чехия, Унгария и Естония през юни м.г. блокираха в Европейския съвет климатичния неутралитет като цел. Но Зелената договорка съдържа най-вече законодателни начинания, които могат да накарат страни като Полша и Чехия да забавят темпото. Европейският парламент сподели, че поддържа по-прогресивни климатични политики. Ще е нужно и единодушието на държавните управления и тук ще има трудности, които Европа би трябвало да преодолее, само че считам, че хората на континента желаят триумфа на Зелената договорка.
На доста места, като в Унгария и България, държавните управления залагат на нуклеарната сила като път напред оттатък въглищата. „ Грийнпийс “ е срещу това схващане, до момента в който на политическо равнище в Европа полемиките не престават. Реалистично ли е да захраним по-големите и по-малки европейски стопански системи без въглища и нуклеарна сила?
Начинът на реализиране на изцяло възобновима енергетика е посредством огромни планове - ветрогенератори, слънчеви ферми и по този начин нататък. От друга страна би трябвало жителите да могат да влагат в тяхна лична възобновима сила. Нови европейски правила, които ще влязат през тази година посредством Директивата за възобновима сила, ще улеснят както бизнес вложенията, по този начин и тези от дребни общности и обособени хора. Промяната идва, ненапълно поради по-добрите правила на европейско равнище.
Ако погледнем огромната енергийна промишленост, доставчиците на сила, доста от тях се пренасочват към възобновими източници, тъй като осъзнават, че изкопаемите горива към този момент не са публично допустими. Знам, че това се случва по-бързо в Западна, в сравнение с в Източна Европа, само че смяната идва на всички места.
По-добре ли е тези огромни енергийни планове да са държавни или да са частни? Въпросът е значителен за страни като България има потвърдена корупция при усвояването на европейски средства.
Трудно е да се каже. За „ Грийнпийс “ е значимо хората и общностите да могат да влагат в лични възобновими източници, както и частните компании да могат да влагат. Не съм осведомен до дъно с рисковете от корупция тук-там като България и избирам да не разясня тематиката.
Съгласен съм, че България би трябвало да е една от страните, която да получи най-вече от Фонда за обективен преход, само че държавното управление ѝ, както всички държавни управления, би трябвало да се ангажира с прехода, за който средствата са планувани - оттатък въглищата и замърсяващите горива.
След като Фон дер Лайен показа договорката в Страсбург от екоорганизацията Грийнпийс излязоха с апел, който най-малко на този стадий наподобява мъчно изпълним политически - средства от Фонда да се дават само на страни, които ясно са се заели с преустановяване на горенето на въглища, съобщи БНР. Най-голямото несъгласие тук е страната, която би получила най-вече средства от Фонда за обективен преход, надлежно най-зависимата от въглища - Полша. Но е мъчно си представим по какъв начин България, със значимата роля на Маришкия басейн, се отхвърля освен от въглищата, а и от това да ги размени с атомна сила, към което решение се е насочил министър председателят Бойко Борисов. Именно това, съгласно „ Грийнпийс “, са изискванията, при които Зелената договорка може да реализира огромната си цел - Европейския съюз да не излъчва въглеродни излъчвания през 2050 година.
По тези и други въпроси Константин Мравов беседва със Себастиан Манг, специалист по климат и сила в „ Грийнпийс “.
След като Урсула фон дер Лайен показа своята Зелена договорка пред Европейския парламент, Грийнпийс излезе с позицията, че зелените пари от Европа би трябвало да се дават единствено на страни, които са се заели с съответни периоди за елиминиране на въглищните производства. Какви, съгласно вас, са изчезналите към този момент критерии за приемане на средства?
През декември Европейският съюз се съгласи да реализира климатичен неутралитет до 2050 година, което значи, че ерата на изкопаемите горива завършва. Финансовите средства, които ще са налични посредством Зелената договорка, би трябвало да бъдат употребявани за преход към изцяло възобновима система допустимо най-бързо. Това значи финансирането на изкопаеми горива да спре мигновено, тъй като то бави прехода и лимитира на най-лошите резултати на климатичната рецесия.
Повечето от европейските страни са се заели с дати за дефинитивно унищожаване на въглищата. Надяваме се всички страни да одобряват посоката да спрат да употребяват въглища до 2030 година. Според нас това би трябвало да е изискването за приемане на средства. Да се посветиш на по-чисто и зелено бъдеще, на опазването на целия живот на планетата.
За доста хора в страни като Полша или България заплахата да изгубят работата си в мина или централа е по-осезаема от възможни естествени бедствия, които могат да се обяснят с климатичните промени. Какво още би трябвало да се направи на политическо равнище, с цел да ги разубедим?
Климатичната рецесия изисква слагане на периоди за извеждането от приложимост на някои горива, тъй като сме осъзнали, че те постепенно убиват планетата. Изисква и парите, нужни на хората, които са най-силно наранени от прехода, да продължат към стабилно бъдеще. Изисква преосмисляне на образованието и обучаване на младите за устойчивостта и какво в действителност съставлява климатичната рецесия. Трябва да работим по всички тези аспекти по едно и също време, тъй като сме се забавили доста с действието.
Дали Зелената договорка, която дава сериозен финансов отговор на климатичния въпрос, ще може да реализира всичко изброено? Съществуват терзанията, че амбициозните цели ще бъдат размити от комплицирания политически развой по приемането им.
Зелената договорка разпознава казуса доста ясно. Новата Комисия схваща, че европейското общество и рестриктивните мерки на планетата ни изискват преосмисляне на стопанската система. Зелената договорка съдържа доста политики, които ще оказват помощ за понижаване на излъчванията и разрешаване на рецесията. Сделката няма да е задоволителна, само че самата ѝ посока значи, че Европа се движи към края на изкопаемите горива и климатично-неутрална стопанска система. Всички държавни управления би трябвало да тръгнат в тази посока.
Полша, Чехия, Унгария и Естония през юни м.г. блокираха в Европейския съвет климатичния неутралитет като цел. Но Зелената договорка съдържа най-вече законодателни начинания, които могат да накарат страни като Полша и Чехия да забавят темпото. Европейският парламент сподели, че поддържа по-прогресивни климатични политики. Ще е нужно и единодушието на държавните управления и тук ще има трудности, които Европа би трябвало да преодолее, само че считам, че хората на континента желаят триумфа на Зелената договорка.
На доста места, като в Унгария и България, държавните управления залагат на нуклеарната сила като път напред оттатък въглищата. „ Грийнпийс “ е срещу това схващане, до момента в който на политическо равнище в Европа полемиките не престават. Реалистично ли е да захраним по-големите и по-малки европейски стопански системи без въглища и нуклеарна сила?
Начинът на реализиране на изцяло възобновима енергетика е посредством огромни планове - ветрогенератори, слънчеви ферми и по този начин нататък. От друга страна би трябвало жителите да могат да влагат в тяхна лична възобновима сила. Нови европейски правила, които ще влязат през тази година посредством Директивата за възобновима сила, ще улеснят както бизнес вложенията, по този начин и тези от дребни общности и обособени хора. Промяната идва, ненапълно поради по-добрите правила на европейско равнище.
Ако погледнем огромната енергийна промишленост, доставчиците на сила, доста от тях се пренасочват към възобновими източници, тъй като осъзнават, че изкопаемите горива към този момент не са публично допустими. Знам, че това се случва по-бързо в Западна, в сравнение с в Източна Европа, само че смяната идва на всички места.
По-добре ли е тези огромни енергийни планове да са държавни или да са частни? Въпросът е значителен за страни като България има потвърдена корупция при усвояването на европейски средства.
Трудно е да се каже. За „ Грийнпийс “ е значимо хората и общностите да могат да влагат в лични възобновими източници, както и частните компании да могат да влагат. Не съм осведомен до дъно с рисковете от корупция тук-там като България и избирам да не разясня тематиката.
Съгласен съм, че България би трябвало да е една от страните, която да получи най-вече от Фонда за обективен преход, само че държавното управление ѝ, както всички държавни управления, би трябвало да се ангажира с прехода, за който средствата са планувани - оттатък въглищата и замърсяващите горива.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ