Дойче веле: Защо в България толкова много хора умират от инсулт?
България беше последната страна в Европейски Съюз, която сътвори така наречен Stroke units - профилирани центрове за лекуване на мозъчни удари (инсулти). В Германия първият подобен център е открит през 1994. В България чак 23 години по-късно - при започване на 2017, като центровете са общо четири - два в София и по един във Варна и в Пловдив. Но те действат най-вече на книга, настояват експерти, осведомени със обстановката, написа dw.com.
През цялата 2017 година в софийската университетска болница „ Света Анна “, която е водещият център в това отношение, са направени малко над 30 тромбектомии. Тромбектомията е съвременен способ за механично премахване на съсирека (тромб), който запушва кръвоносния съд и провокира исхемичен инсулт. Според неврохирурга доктор Нурфет Алиоски, който прави тези високоспециализирани интервенции, ниската численост е истински абсурд, изключително на фона на големия брой пациенти с мозъчен удар, които се хоспитализират всяка година. През 2016 в страната са били признати близо 52 000 души с мозъчен удар, като най-малко 80% от мозъчните инсулти са точно исхемични - т.е., дължат се на спиране на кръвоснабдяването на мозъка заради тромбообразуване.
Стряскащи данни
При това състояние не е учудващо, че България е на едно от първите места в Европа по брой на смъртните случаи, породени от мозъчен удар (инсулт). Данни, оповестени през 2017 година, демонстрират, че в България пациентът с инсулт има доста по-лоши шансове да оцелее, в сравнение с във Франция, Германия или Австрия да вземем за пример. През 2015 година в Германия от исхемичен инсулт са умряли 38 на 100 000 души, а в България - близо 154 на 100 000 души. Тоест, смъртността е близо четири пъти по-висока.
И това е забавно - Тези 4 признаци сигнализират за неприятно кръвообращение
Европейското проучване съдържа и една прекомерно песимистична прогноза: до 2035 година броят на инсултите ще се усили с една трета по отношение на настоящето равнище, главно заради застаряването на популацията в Европа. Предишният министър на опазването на здравето Николай Петров смяташе, че е належащо да се разкрият повече профилирани центрове, с цел да се трансфорат модерните способи за лекуване в рутина. Но има ли признаци за сходно оживление? Дори в „ Света Анна “, която разполага с държавно финансиране за осъществяването на тромбектомии, не се знае докога ще има средства. Пилотната стратегия, по която се финансира планът, изтича в края на 2018. Какво ще стане по-късно - не е ясно. А каква е обстановката по другите места, които разполагат с съвременна база и експерти, подготвени да вършат тромбектомии?
„ От към година този способ се ползва на няколко места в България, само че здравната каса не поема разноските за него, защото консумативите са доста скъпи - към 9-10 хиляди лв.. Поради това се вършат единствено единични тромбектомии, основно благодарение на спонсорства от компании “, споделя за Дъждовни води инвазивният кардиолог доцент Добри Хазърбасанов, който дружно с екип от експерти на УМБАЛ „ Софиямед “ през 2017 подлага на такава намеса една 43-годишна жена.
Доцент Добри Хазърбасанов
„ Резултатите са напряко сензационни, пациентът се връща към деен живот, не остава неработоспособен, може да работи, да живее както преди “, показва експертът. Според него е извънредно време тромбектомията да „ влезе в клинична пътека “, с цел да не се стига до обстановка „ вид джунгла “, в която пациентите са принудени да търсят пари за оцеляването си.
И това е забавно - Тежък инсулт покоси 25-годишна, само че тя оцеля с помощта на стремително съвременно лекуване
В останалата част от Европа от дълго време ценят преимуществата на този съвременен способ. „ Няколко интернационалните проучвания от последните години демонстрираха, че тромбектомията може да се ползва през доста по-дълъг интервал от време след инсулта, което значи, че тя е подобаваща за доста по-широк кръг от пациенти, в сравнение с се предполагаше преди ", споделя немският невролог проф. Ханс-Кристоф Динер, който е един от водещите експерти в немската неврология. През 1994 година Динер основава първия профилиран център за лекуване на мозъчен инсулт в Германия, като също така е един от съставителите на формалните рекомендации на Германското сдружение по неврология (DGN).
Говорителят на Германското сдружение за битка против мозъчните инсулти проф. Волф-Рюдигер Шебиц показва пред Дойче Веле, че там, където е подобаваща, " тромбектомията е най-хубавият и най-ефективен избор. Разходите по нея се поемат напълно от здравните каси, без значение дали пациентите са още млади или към този момент в преклонна възраст. При това тромбектомията се извърша, без да се изчакват резултатите от възможна тромболиза ".
И това е забавно - Тибетска рецепта за крепко сърце и очи
„ Венозната тромболиза е различен съвременен способ, който от много години се ползва при лекуването на част от пациентите с исхемичен инсулт. При него се вкарва вещество, което по химически път разгражда съсирека, запушващ кръвоносния съд “, изяснява доцент Велина Гергелчева, шеф на клиниката по нервни заболявания в Университетската многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Софиямед “. По нейни данни обаче, през 2016 от този способ са се възползвали под 1% от болните в България, до момента в който в страните с добре развити системи за лекуване на исхемични инсулти процентът на провежданите венозни тромболизи е доста по-висок.
Доцент Велина Гергелчева
Какво би трябвало да се случи
За да се трансфорат тези два съвременни метода в нормална процедура и в България, има потребност от стратегия за образование на експерти по инсулт, показва невроложката. Но не е единствено това, описът с най-важните задания е доста дълъг, прибавя доцент Гергелчева. Така да вземем за пример би трябвало да се сътвори национална стратегия за профилактика и лекуване на исхемичния мозъчен инсулт, която да е устойчива, финансово подсигурена и съобразена с новостите в науката. Освен това би трябвало да се усъвършенства координацията сред екипите на незабавната помощ и клиниките, би трябвало да има по-добри благоприятни условия за долекуване и рехабилитация на болните, би трябвало да се основат и механизми за надзор на качеството на оказваната помощ. И не на последно място - доста значимо е да се прави дейна предварителна защита на болесттите, водещи до исхемичен инсулт, както и да се води огромна разяснителна активност, с цел да могат хората да разпознават първите признаци на инсулта.
И това е забавно - Паническата офанзива се демонстрира като инфаркт
Колкото по-бързо се изпълнят тези условия, толкоз по-малко българи ще умират от инсулт. Разходите не трябва да бъдат най-важният аршин в тази ситуация. Защото в последна сметка става дума за живота на хиляди българи.
През цялата 2017 година в софийската университетска болница „ Света Анна “, която е водещият център в това отношение, са направени малко над 30 тромбектомии. Тромбектомията е съвременен способ за механично премахване на съсирека (тромб), който запушва кръвоносния съд и провокира исхемичен инсулт. Според неврохирурга доктор Нурфет Алиоски, който прави тези високоспециализирани интервенции, ниската численост е истински абсурд, изключително на фона на големия брой пациенти с мозъчен удар, които се хоспитализират всяка година. През 2016 в страната са били признати близо 52 000 души с мозъчен удар, като най-малко 80% от мозъчните инсулти са точно исхемични - т.е., дължат се на спиране на кръвоснабдяването на мозъка заради тромбообразуване.
Стряскащи данни
При това състояние не е учудващо, че България е на едно от първите места в Европа по брой на смъртните случаи, породени от мозъчен удар (инсулт). Данни, оповестени през 2017 година, демонстрират, че в България пациентът с инсулт има доста по-лоши шансове да оцелее, в сравнение с във Франция, Германия или Австрия да вземем за пример. През 2015 година в Германия от исхемичен инсулт са умряли 38 на 100 000 души, а в България - близо 154 на 100 000 души. Тоест, смъртността е близо четири пъти по-висока.
И това е забавно - Тези 4 признаци сигнализират за неприятно кръвообращение
Европейското проучване съдържа и една прекомерно песимистична прогноза: до 2035 година броят на инсултите ще се усили с една трета по отношение на настоящето равнище, главно заради застаряването на популацията в Европа. Предишният министър на опазването на здравето Николай Петров смяташе, че е належащо да се разкрият повече профилирани центрове, с цел да се трансфорат модерните способи за лекуване в рутина. Но има ли признаци за сходно оживление? Дори в „ Света Анна “, която разполага с държавно финансиране за осъществяването на тромбектомии, не се знае докога ще има средства. Пилотната стратегия, по която се финансира планът, изтича в края на 2018. Какво ще стане по-късно - не е ясно. А каква е обстановката по другите места, които разполагат с съвременна база и експерти, подготвени да вършат тромбектомии?
„ От към година този способ се ползва на няколко места в България, само че здравната каса не поема разноските за него, защото консумативите са доста скъпи - към 9-10 хиляди лв.. Поради това се вършат единствено единични тромбектомии, основно благодарение на спонсорства от компании “, споделя за Дъждовни води инвазивният кардиолог доцент Добри Хазърбасанов, който дружно с екип от експерти на УМБАЛ „ Софиямед “ през 2017 подлага на такава намеса една 43-годишна жена.
Доцент Добри Хазърбасанов
„ Резултатите са напряко сензационни, пациентът се връща към деен живот, не остава неработоспособен, може да работи, да живее както преди “, показва експертът. Според него е извънредно време тромбектомията да „ влезе в клинична пътека “, с цел да не се стига до обстановка „ вид джунгла “, в която пациентите са принудени да търсят пари за оцеляването си.
И това е забавно - Тежък инсулт покоси 25-годишна, само че тя оцеля с помощта на стремително съвременно лекуване
В останалата част от Европа от дълго време ценят преимуществата на този съвременен способ. „ Няколко интернационалните проучвания от последните години демонстрираха, че тромбектомията може да се ползва през доста по-дълъг интервал от време след инсулта, което значи, че тя е подобаваща за доста по-широк кръг от пациенти, в сравнение с се предполагаше преди ", споделя немският невролог проф. Ханс-Кристоф Динер, който е един от водещите експерти в немската неврология. През 1994 година Динер основава първия профилиран център за лекуване на мозъчен инсулт в Германия, като също така е един от съставителите на формалните рекомендации на Германското сдружение по неврология (DGN).
Говорителят на Германското сдружение за битка против мозъчните инсулти проф. Волф-Рюдигер Шебиц показва пред Дойче Веле, че там, където е подобаваща, " тромбектомията е най-хубавият и най-ефективен избор. Разходите по нея се поемат напълно от здравните каси, без значение дали пациентите са още млади или към този момент в преклонна възраст. При това тромбектомията се извърша, без да се изчакват резултатите от възможна тромболиза ".
И това е забавно - Тибетска рецепта за крепко сърце и очи
„ Венозната тромболиза е различен съвременен способ, който от много години се ползва при лекуването на част от пациентите с исхемичен инсулт. При него се вкарва вещество, което по химически път разгражда съсирека, запушващ кръвоносния съд “, изяснява доцент Велина Гергелчева, шеф на клиниката по нервни заболявания в Университетската многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Софиямед “. По нейни данни обаче, през 2016 от този способ са се възползвали под 1% от болните в България, до момента в който в страните с добре развити системи за лекуване на исхемични инсулти процентът на провежданите венозни тромболизи е доста по-висок.
Доцент Велина Гергелчева
Какво би трябвало да се случи
За да се трансфорат тези два съвременни метода в нормална процедура и в България, има потребност от стратегия за образование на експерти по инсулт, показва невроложката. Но не е единствено това, описът с най-важните задания е доста дълъг, прибавя доцент Гергелчева. Така да вземем за пример би трябвало да се сътвори национална стратегия за профилактика и лекуване на исхемичния мозъчен инсулт, която да е устойчива, финансово подсигурена и съобразена с новостите в науката. Освен това би трябвало да се усъвършенства координацията сред екипите на незабавната помощ и клиниките, би трябвало да има по-добри благоприятни условия за долекуване и рехабилитация на болните, би трябвало да се основат и механизми за надзор на качеството на оказваната помощ. И не на последно място - доста значимо е да се прави дейна предварителна защита на болесттите, водещи до исхемичен инсулт, както и да се води огромна разяснителна активност, с цел да могат хората да разпознават първите признаци на инсулта.
И това е забавно - Паническата офанзива се демонстрира като инфаркт
Колкото по-бързо се изпълнят тези условия, толкоз по-малко българи ще умират от инсулт. Разходите не трябва да бъдат най-важният аршин в тази ситуация. Защото в последна сметка става дума за живота на хиляди българи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ