Доменик Шарпентие, Асистент Велик Майстор на Великата Национална Ложа на Франция, пред „Труд“: Масонството е едно от училищата на живота
България бе хазаин на IX-та Световна конференция на Гарибалдийските ложи. В София се събраха масони от десетки страни. Само вестник „ Труд “ имаше опцията да сложи въпросите си пред Доменик Шарпентие – Асистент Велик Майстор на Великата Национална Ложа на Франция.
– Поводът да сте в България е международната конференция на Гарибалдийските ложи, която тази година се организира в София. Какво обръщение отправихте към присъстващите и към българските Ви братя? С какво България заслужи да семейства събитието?
– Първо желая да благодаря на вестник „ Труд “ за интереса по тематиката. А повода, заради която България бе определена е явна – братята ни от София, от ложа „ Капитан Петко Войвода “ при Обединената велика ложа на България, заслужиха поради работата, постоянството и компетентността си да са домакини на този значим за всички масони конгрес. Конференцията протече при съвършена организация. Докладите, които чухме, също бяха оценени поради дълбочината на изнасяне на обстоятелствата и прецизността им в подготовката. Мога да споделя, че ложа „ Капитан Петко Войвода “, като част от веригата на Гарибалдийските ложи, е с изключителна известност и е интернационално приета измежду останалите си братя-масони по света. Аз бях член на организационния комитет по избора на това домакинство. Втората причина България да бъде определена е нейният народен воин – Капитан Петко Войвода, който се е включил към придвижването на Джузепе Гарибалди в битката за независимост и самостоятелност на европейски нации. Гарибалди и Петко Войвода се срещат през далечната 1866 година и от този момент ги е свързало доста огромно другарство. Точно тяхната връзка е изиграла доста огромно значение и за Италия, и за България.
– Известен факт е, че Джузепе Гарибалди е бил Велик занаятчия на Великата ложа на Италия. С какво масонските ложи, които се свързват с именития Джузепе Гарибалди, са по-различни от останалите регулярни такива?
– На първо място ще ви отговоря, че всички ложи са идентични. В целия свят има ложи, които са свързани между тях с емблематични имена. Например, могат да имат за собствен обединител някой доста прочут италиански ренесансов художник и тези ложи ще бъдат насочени по-скоро към изкуството, а може да бъде и тематика, с която да имат тясна допирна точка. Има ложи, които са взели за собствен знак и образец личността на Гарибалди, при които осезаема наклонност е да отстояват правилата на свободата и взаимното почитание. Няма независимост, в случай че няма почит един към различен. В противоположен случай автоматизирано, едното става потиснато от другото. Двете тематики, които сплотяват Гарибалдийските ложи по света, са свободата и уважението.
– Във Вашия отчет споменахте, че „ верига “ и „ независимост “ са оксиморони. Как свободните зидари разбирате тематиката на конференцията „ Веригата на свободата “?
– Добър въпрос. Да, това, което споделих при започване на изявлението си бе, че веригата и свободата са оксиморони сами по себе си. Но от момента, когато една верига се трансформира в нравствен детайл и тя съставлява един непринуден акт на хора, които имат същите идеали и полезности, като свободата, толерантността, взаимното почитание, то те непринудено образуват един тип верига. И от нещо, което в началото е било единствено консепт, се получава нещо безусловно действително и съответно. „ Да бъдеш във вериги “ априори не подготвя човек да се радва на свободата. Веригата на първо място е знак на лимитираната независимост. Лингвистите биха споделили, че „ Веригата на свободата “ е идеалният образец за оксиморон. Веригата обаче може да обезпечи свободата, в случай че става въпрос за огромната братска верига на масонството. А тя съставлява всички масони, които са свързани солидарно като брънки. И в моя отчет приключих с посланието към всички братя -да не забравяме в никакъв случай – една верига каквато и да е тя, има силата на най-слабата си частица.
– Променят ли се задачите на международното масонство в 21 век и то през последните години? Питам ви, тъй като единствено след месец делегации отпред с Великите майстори на всички регулярни ложи по света си давате среща в Панама на XVI-та си Световна конференция. И тези дни, когато попаднах на програмата на форума, видях, че отделяте доста повече внимание на въоръжените спорове по света, на казуса с изхранването на хората в някои райони, опазването на земните запаси и проблемите с околната среда – т.е. търсите решения за световни рецесии. Докато единствено преди 3 години в Калифорния на същата тази конференция фокусът бе повече за положението на масонството през днешния ден, погледът бе ориентиран повече към проблемите на свободното зидарство.
– Много огромен въпрос…
– Да. Стана и дълъг.
– (Смее се) Ще ви отговоря напълно почтено – аз не съм Велик занаятчия и това не е от моята подготвеност. Но това, което мога да ви кажа като масон – светът и обществото се трансформират, имате право. Но какво се трансформира в последна сметка? Променят се техниките. Техниките основават промени в манталитета, на разбиранията за околния свят. Но индивидите не се трансформират по отношение на своите потребности и упования. Смятам, че точно франкмасонството е средство да се мисли по какъв начин да запазим изконните човешки полезности. Да ги запазим извънредно дейни. Да подсигуряваме свободата и уважението един към различен. Това допуска една известа взаимност. Това са универсални полезности. Масонството е място, където масоните имат за цел да се усъвършенстват и усъвършенстват, преди да имат претенцията да трансформират света към по-добро. Да имаме съзнанието, че ние масоните, имаме обвързване да ставаме по-добри, а не да поучаваме другите. Да останем скромни пред международните проблеми. Нашето само въздействие върху събитията е да останем допустимо най-разбиращи. Ако приказваме за Великата национална ложа на Франция, в нашите общи регламенти и организация, ние в никакъв случай не засягаме нито политика, нито религиозни проблеми. Като жители ние имаме своите убеждения и се показваме по тези тематики изцяло свободно, само че като масони – не. В ложите не би трябвало да се внасят различия по тях.
– Кои цели сте извели за свободното зидарство във Франция през днешния ден?
– Великата национална ложа на Франция като всяка ложа съставлява значително духовно общество. Съответно, членовете на Великата национална френска ложа имат вяра в Бог. При нас има католици, ортодоксални християни, протестанти, евреи, мюсюлмани, будисти, само че в ложата ние всички сме братя и когато всеки загатва Великия Архитект на Вселената, то той го назовава с името, с което е привикнал, само че ние надълбоко се почитаме едни други. От 36-те си години масонство, нямам спомен да сме имали проблем на религиозна основа. Относно главните ни цели, ние в никакъв случай не се ангажираме в цивилни цивилен дейности. Но водени от един от най-важните ни стълбове – солидарността, ние събираме стабилен финансов фонд, употребявайки го за необятна благотворителна активност. Като стартираме с грижата за вдовици, сираци, наши по-възрастни братя и продължим и отвън ложата. Имаме и наша фондация, която подкрепя закрилата на деца като цяло, освен тези на масоните. По-конкретно в региона на медицината. Например, направихме благотворителна акция за закупуване на съвременна и комплицирана инсталация за лазерни интервенции на очите на дребни деца за една детска болница в Ница. Също по този начин подкрепяме учебни заведения в Близкия Изток, Африка и на други места. Нямаше по какъв начин да останем безучастни по време на земетресенията в Италия, в Хаити… Солидарността, взаимопомощта са фундаментални пилони в масонството.
– Преди няколко години откакто сложих в изявление въпроса за приемането на дами в масонството, Томас Джаксън ми предложи книгата на негова доста добра другарка проф. Маргарет Джейкъб „ Просвещение онлайн – Свободното зидарство и политика в Европа през XVIII век “. А преди този момент означи,че не поддържа присъединението на дамите в регулярното масонство. Точно във Франция обаче сте най-либерални към женските ложи, към смесените такива. Защо?
– Отговорът е доста елементарен. Вие самата произнесохте думите „ регулярно масонство “. Ние държим на нашето битие като регулярни и приети от Великата обединена ложа на Англия. Традицията в регулярното свободно зидарство изисква в него да се одобряват единствено мъже. От друга страна ние безусловно признаваме съществуването на Великата женска ложа и сме в прелестни другарски връзки между тях. Великите майстори на нашата и на тяхната ложи се срещат постоянно, с цел да разискват значими интернационалните въпроси и тези на масонството. Не слагаме изкуствени стени между тях. Признаваме се едни други, само че работим в разнообразни структури. Нашата история, нашите обичаи изискват това и ние почитаме главните правила в масонството.
– Когато бях в музея на масонството в Брюксел, се натъкнах на обстоятелството, че един от най-великите любовници на всички времена – Джакомо Казанова, е бил майстор-масон. Какъв е приносът на Казанова към международната братска верига?
– Казанова е принадлежал към ера, когато самото модерно масонство е било в развой на образуване. В този стадий към момента не е имало строго избрани правила. Било е самото начало на масонството. Той е бил масон в италианска ложа, която е била по-неясна, по-скоро като придвижване на хрумвания, в сравнение с организация. Казанова е бил забавна и доста умна за времето си персона. Сещам се, че той е бил единственият, който е съумял да избяга от най-строгия оловен венециански затвор, да вземем за пример.
– Кога за пръв път решихте, че ще влезете в свободното зидарство?
– Като цяло, постоянно става съвсем по еднакъв метод. Някой, който ви познава добре или с който сте работили, който е масон, с който споделяте общи полезности, ви пита дали сте склонен да влезете в масонска ложа. Навремето в Ница мой добър другар ме попита дали желая да стана масон. Този човек бе образец за подражателство за мен, притежавайки добродетели и полезности, както в персоналния си, по този начин и в публичния живот. И аз му се доверих.
– Посланието, което да отправите към читателите на „ Труд “?
– Вярвам, че всеки народ със своето национално завещание, своята история, своя език, своята вяра, своите обичаи съставлява една хармонична цялост, посредством която всеки усеща своята принадлежност към този народ и изпитва национална горделивост – желае ми се всеки човек да е горделив, че е българин, французин, италианец… Виждам, че е значимо да се познаваме добре, да познаваме главните полезности, и колкото повече познаваме личните си корени, толкоз повече можем да се усещаме добре със личната си история и да сме способни да обичаме и другите. Има нещо, в което имам вяра и то е, че колкото повече опознаваме себе си и знаем ясно кои сме, ще бъдем толкоз по-способни да устоим на ефимерните фешън течения, на непрекъснатата смяна на посоката, и ще имаме способността да признаем и другите, дружно с техните лични вярвания и полезности и това, че заслужават почитание, при изискването несъмнено, че и те способстват със същото. Масонството е едно от учебните заведения на живота. Масонството е метод на живот, който пази свободата, само че ние не сме единствените, които вършим това. То е и учебно заведение за предаването на цялата тази богата история и на нашите фундаментални полезности.
Нашият посетител
Доминик Шарпентие е роден на 15 септември 1944 година в Шантосо, малко селце по крайбрежията на Лоара в област Анжу, Франция. Асистент Велик Майстор на Великата Национална Ложа на Франция, предан по-специално в областта на духовността, както и да съставлява Великия Майстор на разнообразни събития. Повече от 40 години е бил шеф в региона на туризма на разнообразни райони, като 32 от тях е заемал позицията шеф по туризма на Френската ривиера. Завършил е право и политически науки.
– Поводът да сте в България е международната конференция на Гарибалдийските ложи, която тази година се организира в София. Какво обръщение отправихте към присъстващите и към българските Ви братя? С какво България заслужи да семейства събитието?
– Първо желая да благодаря на вестник „ Труд “ за интереса по тематиката. А повода, заради която България бе определена е явна – братята ни от София, от ложа „ Капитан Петко Войвода “ при Обединената велика ложа на България, заслужиха поради работата, постоянството и компетентността си да са домакини на този значим за всички масони конгрес. Конференцията протече при съвършена организация. Докладите, които чухме, също бяха оценени поради дълбочината на изнасяне на обстоятелствата и прецизността им в подготовката. Мога да споделя, че ложа „ Капитан Петко Войвода “, като част от веригата на Гарибалдийските ложи, е с изключителна известност и е интернационално приета измежду останалите си братя-масони по света. Аз бях член на организационния комитет по избора на това домакинство. Втората причина България да бъде определена е нейният народен воин – Капитан Петко Войвода, който се е включил към придвижването на Джузепе Гарибалди в битката за независимост и самостоятелност на европейски нации. Гарибалди и Петко Войвода се срещат през далечната 1866 година и от този момент ги е свързало доста огромно другарство. Точно тяхната връзка е изиграла доста огромно значение и за Италия, и за България.
– Известен факт е, че Джузепе Гарибалди е бил Велик занаятчия на Великата ложа на Италия. С какво масонските ложи, които се свързват с именития Джузепе Гарибалди, са по-различни от останалите регулярни такива?
– На първо място ще ви отговоря, че всички ложи са идентични. В целия свят има ложи, които са свързани между тях с емблематични имена. Например, могат да имат за собствен обединител някой доста прочут италиански ренесансов художник и тези ложи ще бъдат насочени по-скоро към изкуството, а може да бъде и тематика, с която да имат тясна допирна точка. Има ложи, които са взели за собствен знак и образец личността на Гарибалди, при които осезаема наклонност е да отстояват правилата на свободата и взаимното почитание. Няма независимост, в случай че няма почит един към различен. В противоположен случай автоматизирано, едното става потиснато от другото. Двете тематики, които сплотяват Гарибалдийските ложи по света, са свободата и уважението.
– Във Вашия отчет споменахте, че „ верига “ и „ независимост “ са оксиморони. Как свободните зидари разбирате тематиката на конференцията „ Веригата на свободата “?
– Добър въпрос. Да, това, което споделих при започване на изявлението си бе, че веригата и свободата са оксиморони сами по себе си. Но от момента, когато една верига се трансформира в нравствен детайл и тя съставлява един непринуден акт на хора, които имат същите идеали и полезности, като свободата, толерантността, взаимното почитание, то те непринудено образуват един тип верига. И от нещо, което в началото е било единствено консепт, се получава нещо безусловно действително и съответно. „ Да бъдеш във вериги “ априори не подготвя човек да се радва на свободата. Веригата на първо място е знак на лимитираната независимост. Лингвистите биха споделили, че „ Веригата на свободата “ е идеалният образец за оксиморон. Веригата обаче може да обезпечи свободата, в случай че става въпрос за огромната братска верига на масонството. А тя съставлява всички масони, които са свързани солидарно като брънки. И в моя отчет приключих с посланието към всички братя -да не забравяме в никакъв случай – една верига каквато и да е тя, има силата на най-слабата си частица.
– Променят ли се задачите на международното масонство в 21 век и то през последните години? Питам ви, тъй като единствено след месец делегации отпред с Великите майстори на всички регулярни ложи по света си давате среща в Панама на XVI-та си Световна конференция. И тези дни, когато попаднах на програмата на форума, видях, че отделяте доста повече внимание на въоръжените спорове по света, на казуса с изхранването на хората в някои райони, опазването на земните запаси и проблемите с околната среда – т.е. търсите решения за световни рецесии. Докато единствено преди 3 години в Калифорния на същата тази конференция фокусът бе повече за положението на масонството през днешния ден, погледът бе ориентиран повече към проблемите на свободното зидарство.
– Много огромен въпрос…
– Да. Стана и дълъг.
– (Смее се) Ще ви отговоря напълно почтено – аз не съм Велик занаятчия и това не е от моята подготвеност. Но това, което мога да ви кажа като масон – светът и обществото се трансформират, имате право. Но какво се трансформира в последна сметка? Променят се техниките. Техниките основават промени в манталитета, на разбиранията за околния свят. Но индивидите не се трансформират по отношение на своите потребности и упования. Смятам, че точно франкмасонството е средство да се мисли по какъв начин да запазим изконните човешки полезности. Да ги запазим извънредно дейни. Да подсигуряваме свободата и уважението един към различен. Това допуска една известа взаимност. Това са универсални полезности. Масонството е място, където масоните имат за цел да се усъвършенстват и усъвършенстват, преди да имат претенцията да трансформират света към по-добро. Да имаме съзнанието, че ние масоните, имаме обвързване да ставаме по-добри, а не да поучаваме другите. Да останем скромни пред международните проблеми. Нашето само въздействие върху събитията е да останем допустимо най-разбиращи. Ако приказваме за Великата национална ложа на Франция, в нашите общи регламенти и организация, ние в никакъв случай не засягаме нито политика, нито религиозни проблеми. Като жители ние имаме своите убеждения и се показваме по тези тематики изцяло свободно, само че като масони – не. В ложите не би трябвало да се внасят различия по тях.
– Кои цели сте извели за свободното зидарство във Франция през днешния ден?
– Великата национална ложа на Франция като всяка ложа съставлява значително духовно общество. Съответно, членовете на Великата национална френска ложа имат вяра в Бог. При нас има католици, ортодоксални християни, протестанти, евреи, мюсюлмани, будисти, само че в ложата ние всички сме братя и когато всеки загатва Великия Архитект на Вселената, то той го назовава с името, с което е привикнал, само че ние надълбоко се почитаме едни други. От 36-те си години масонство, нямам спомен да сме имали проблем на религиозна основа. Относно главните ни цели, ние в никакъв случай не се ангажираме в цивилни цивилен дейности. Но водени от един от най-важните ни стълбове – солидарността, ние събираме стабилен финансов фонд, употребявайки го за необятна благотворителна активност. Като стартираме с грижата за вдовици, сираци, наши по-възрастни братя и продължим и отвън ложата. Имаме и наша фондация, която подкрепя закрилата на деца като цяло, освен тези на масоните. По-конкретно в региона на медицината. Например, направихме благотворителна акция за закупуване на съвременна и комплицирана инсталация за лазерни интервенции на очите на дребни деца за една детска болница в Ница. Също по този начин подкрепяме учебни заведения в Близкия Изток, Африка и на други места. Нямаше по какъв начин да останем безучастни по време на земетресенията в Италия, в Хаити… Солидарността, взаимопомощта са фундаментални пилони в масонството.
– Преди няколко години откакто сложих в изявление въпроса за приемането на дами в масонството, Томас Джаксън ми предложи книгата на негова доста добра другарка проф. Маргарет Джейкъб „ Просвещение онлайн – Свободното зидарство и политика в Европа през XVIII век “. А преди този момент означи,че не поддържа присъединението на дамите в регулярното масонство. Точно във Франция обаче сте най-либерални към женските ложи, към смесените такива. Защо?
– Отговорът е доста елементарен. Вие самата произнесохте думите „ регулярно масонство “. Ние държим на нашето битие като регулярни и приети от Великата обединена ложа на Англия. Традицията в регулярното свободно зидарство изисква в него да се одобряват единствено мъже. От друга страна ние безусловно признаваме съществуването на Великата женска ложа и сме в прелестни другарски връзки между тях. Великите майстори на нашата и на тяхната ложи се срещат постоянно, с цел да разискват значими интернационалните въпроси и тези на масонството. Не слагаме изкуствени стени между тях. Признаваме се едни други, само че работим в разнообразни структури. Нашата история, нашите обичаи изискват това и ние почитаме главните правила в масонството.
– Когато бях в музея на масонството в Брюксел, се натъкнах на обстоятелството, че един от най-великите любовници на всички времена – Джакомо Казанова, е бил майстор-масон. Какъв е приносът на Казанова към международната братска верига?
– Казанова е принадлежал към ера, когато самото модерно масонство е било в развой на образуване. В този стадий към момента не е имало строго избрани правила. Било е самото начало на масонството. Той е бил масон в италианска ложа, която е била по-неясна, по-скоро като придвижване на хрумвания, в сравнение с организация. Казанова е бил забавна и доста умна за времето си персона. Сещам се, че той е бил единственият, който е съумял да избяга от най-строгия оловен венециански затвор, да вземем за пример.
– Кога за пръв път решихте, че ще влезете в свободното зидарство?
– Като цяло, постоянно става съвсем по еднакъв метод. Някой, който ви познава добре или с който сте работили, който е масон, с който споделяте общи полезности, ви пита дали сте склонен да влезете в масонска ложа. Навремето в Ница мой добър другар ме попита дали желая да стана масон. Този човек бе образец за подражателство за мен, притежавайки добродетели и полезности, както в персоналния си, по този начин и в публичния живот. И аз му се доверих.
– Посланието, което да отправите към читателите на „ Труд “?
– Вярвам, че всеки народ със своето национално завещание, своята история, своя език, своята вяра, своите обичаи съставлява една хармонична цялост, посредством която всеки усеща своята принадлежност към този народ и изпитва национална горделивост – желае ми се всеки човек да е горделив, че е българин, французин, италианец… Виждам, че е значимо да се познаваме добре, да познаваме главните полезности, и колкото повече познаваме личните си корени, толкоз повече можем да се усещаме добре със личната си история и да сме способни да обичаме и другите. Има нещо, в което имам вяра и то е, че колкото повече опознаваме себе си и знаем ясно кои сме, ще бъдем толкоз по-способни да устоим на ефимерните фешън течения, на непрекъснатата смяна на посоката, и ще имаме способността да признаем и другите, дружно с техните лични вярвания и полезности и това, че заслужават почитание, при изискването несъмнено, че и те способстват със същото. Масонството е едно от учебните заведения на живота. Масонството е метод на живот, който пази свободата, само че ние не сме единствените, които вършим това. То е и учебно заведение за предаването на цялата тази богата история и на нашите фундаментални полезности.
Нашият посетител
Доминик Шарпентие е роден на 15 септември 1944 година в Шантосо, малко селце по крайбрежията на Лоара в област Анжу, Франция. Асистент Велик Майстор на Великата Национална Ложа на Франция, предан по-специално в областта на духовността, както и да съставлява Великия Майстор на разнообразни събития. Повече от 40 години е бил шеф в региона на туризма на разнообразни райони, като 32 от тях е заемал позицията шеф по туризма на Френската ривиера. Завършил е право и политически науки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ