България се изкачва в индекса Икономическата свобода по света на института Фрейзър
България постепенно се изкачва в показателя „ Икономическата независимост по света “ на института „ Фрейзър “, като в последното му издание за 2019 година тя заема 37-о място от 162 страни и територии, на фона на 46-то място единствено преди година. Използваните данните в проучването са за 2017 година, оповестиха от Икономическа независимост по света 2019, институт „ Фрейзър “.
България реализира най-високата си позиция заемана в показателя, само че в действителност това е връщане на това най-високо място от 2009 година, когато е отново на 37-мо място. От 2009 до 2015 година има утежняване, а от 2015 година се следи превръщане на наклонността.
Няма изненади в подреждането на водачите по икономическа независимост и тази година – на първите места се подреждат Хонконг (със стойност на показателя 8,91 от вероятни 10), Сингапур (8,71) и Нова Зеландия (8,5), а челната десетка се добавя от Швейцария, Съединени американски щати, Ирландия, Обединеното Кралство, Канада, Австралия и Мавриций, като всички са със стойност на показателя над 8. На другия завършек на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като множеството от страните на дъното са в условия на революция, тежка икономическа рецесия или и двете.
Индексът „ Икономическа независимост по света “ комбинира голям брой знаци, които построяват пет подиндекса – размер на държавното управление, правна система и отбрана на правата на благосъстоятелност, постоянни пари, независимост на интернационалната търговия и регулации.
Тази година България е на 37-о място от 162 страни и територии, като се е изкачила с девет места в границите на една година. Точно над нея се подреждат Испания и Швеция, а под нея – Израел и Белгия. Общият растеж в цената на показателя е 0,12 – от 7,43 до 7,55. За съпоставяне, в първата година в която страната взе участие – 1985, цената му е била 5,27.
Динамиката и класирането на страната обаче надалеч не е еднообразно в другите категории на показателя:
-Регулации (7,78) – следи се леко усъвършенстване по отношение на миналата година. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните условия за правене на бизнес, както и заради съществуването на корупция. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава близки до оптималните резултати;
-Свобода на интернационалната търговия (8,11) – България реализира добър резултат заради участието си в Европейски Съюз, поради което категориите за мита и регулаторни спънки пред търговията са с висока оценка;
-Стабилни пари (9,43) – валутният ръб остава поръчител за стабилността на лв., като това е категорията в която България обичайно реализира най-хубавите си резултати;
-Правна система и право на благосъстоятелност (5,28) – изменението на този подиндекс е повода за сензитивното усъвършенстване на общото класиране на България от изданието от 2018 година, все пак той остава най-слабият аспект на икономическата независимост у нас.
Тук обаче своята роля играе изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава оптимален резултат, на фона на 0,85 предходната година, което от своя страна я тласка нагоре по отношение на тези с по-значителни полови неравенства.
Реални нараствания има единствено при надеждността на полицията (0,13) и независимостта на правосъдната система (0,16), само че по втория знак оценката е изначално доста ниска – 3,49 от 10.
-Размер на държавното управление (7,13) – в този съставен елемент промени липсват. Оценката е относително ниска вследствие на високите държавни разноски и бюджетни прехвърляния и дотации. Положително въздействие обаче оказва удобният данъчен режим и, в частност, плоския налог.
Динамиката на показателя, съчетана с тази на съставния елемент за правната система, ясно показват, от една страна, противоположните трендове в тях, а от друга – действителната застоялост на икономическата независимост в България през последните години. На процедура, последните обилни усъвършенствания в страната са през годините на скокообразен напредък преди присъединението към Европейския съюз, а от този момент покачванията в цената на показателя са козметични.
В същия интервал обаче изменението в оценката на правната система е в противоположна посока, а, както виждаме нагоре, тазгодишното усъвършенстване е разследване от промени в методите на проучването, а не на действителни покачвания в качеството на правната среда. Що се отнася до останалите подиндекси, най-чувствително се покачват оценките в региона на постоянните пари, в резултат на по-ниските равнища на инфлацията.
(Източник: Икономическата независимост по света 2019, институт „ Фрейзър “ с данни за 2017 г.)
Фокусът върху икономическата независимост и нейните многообразни аспекти надалеч не е инцидентен. Нееднократно е демонстрирано, че високите нива на икономическа независимост са движещ фактор зад по-високите приходи и стандарт на живот, по-ниските беднотия и неравноправие и по-високия стопански напредък.
Въпреки номиналното усъвършенстване на България в показателя на „ Фрейзър “ тази година обаче, последното десетилетие като цяло е такова на застоялост на икономическата независимост в страната, и борбата за нейното усъвършенстване не трябва да бъде изоставяна.
България реализира най-високата си позиция заемана в показателя, само че в действителност това е връщане на това най-високо място от 2009 година, когато е отново на 37-мо място. От 2009 до 2015 година има утежняване, а от 2015 година се следи превръщане на наклонността.
Няма изненади в подреждането на водачите по икономическа независимост и тази година – на първите места се подреждат Хонконг (със стойност на показателя 8,91 от вероятни 10), Сингапур (8,71) и Нова Зеландия (8,5), а челната десетка се добавя от Швейцария, Съединени американски щати, Ирландия, Обединеното Кралство, Канада, Австралия и Мавриций, като всички са със стойност на показателя над 8. На другия завършек на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като множеството от страните на дъното са в условия на революция, тежка икономическа рецесия или и двете.
Индексът „ Икономическа независимост по света “ комбинира голям брой знаци, които построяват пет подиндекса – размер на държавното управление, правна система и отбрана на правата на благосъстоятелност, постоянни пари, независимост на интернационалната търговия и регулации.
Тази година България е на 37-о място от 162 страни и територии, като се е изкачила с девет места в границите на една година. Точно над нея се подреждат Испания и Швеция, а под нея – Израел и Белгия. Общият растеж в цената на показателя е 0,12 – от 7,43 до 7,55. За съпоставяне, в първата година в която страната взе участие – 1985, цената му е била 5,27.
Динамиката и класирането на страната обаче надалеч не е еднообразно в другите категории на показателя:
-Регулации (7,78) – следи се леко усъвършенстване по отношение на миналата година. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните условия за правене на бизнес, както и заради съществуването на корупция. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава близки до оптималните резултати;
-Свобода на интернационалната търговия (8,11) – България реализира добър резултат заради участието си в Европейски Съюз, поради което категориите за мита и регулаторни спънки пред търговията са с висока оценка;
-Стабилни пари (9,43) – валутният ръб остава поръчител за стабилността на лв., като това е категорията в която България обичайно реализира най-хубавите си резултати;
-Правна система и право на благосъстоятелност (5,28) – изменението на този подиндекс е повода за сензитивното усъвършенстване на общото класиране на България от изданието от 2018 година, все пак той остава най-слабият аспект на икономическата независимост у нас.
Тук обаче своята роля играе изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава оптимален резултат, на фона на 0,85 предходната година, което от своя страна я тласка нагоре по отношение на тези с по-значителни полови неравенства.
Реални нараствания има единствено при надеждността на полицията (0,13) и независимостта на правосъдната система (0,16), само че по втория знак оценката е изначално доста ниска – 3,49 от 10.
-Размер на държавното управление (7,13) – в този съставен елемент промени липсват. Оценката е относително ниска вследствие на високите държавни разноски и бюджетни прехвърляния и дотации. Положително въздействие обаче оказва удобният данъчен режим и, в частност, плоския налог.
Динамиката на показателя, съчетана с тази на съставния елемент за правната система, ясно показват, от една страна, противоположните трендове в тях, а от друга – действителната застоялост на икономическата независимост в България през последните години. На процедура, последните обилни усъвършенствания в страната са през годините на скокообразен напредък преди присъединението към Европейския съюз, а от този момент покачванията в цената на показателя са козметични.
В същия интервал обаче изменението в оценката на правната система е в противоположна посока, а, както виждаме нагоре, тазгодишното усъвършенстване е разследване от промени в методите на проучването, а не на действителни покачвания в качеството на правната среда. Що се отнася до останалите подиндекси, най-чувствително се покачват оценките в региона на постоянните пари, в резултат на по-ниските равнища на инфлацията.
(Източник: Икономическата независимост по света 2019, институт „ Фрейзър “ с данни за 2017 г.)
Фокусът върху икономическата независимост и нейните многообразни аспекти надалеч не е инцидентен. Нееднократно е демонстрирано, че високите нива на икономическа независимост са движещ фактор зад по-високите приходи и стандарт на живот, по-ниските беднотия и неравноправие и по-високия стопански напредък.
Въпреки номиналното усъвършенстване на България в показателя на „ Фрейзър “ тази година обаче, последното десетилетие като цяло е такова на застоялост на икономическата независимост в страната, и борбата за нейното усъвършенстване не трябва да бъде изоставяна.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ