България – как най-бедната държава в ЕС тайно спаси Украйна.

България – по какъв начин най-бедната страна в Европейски Съюз скрито избави Украйна. Под това впечатляващо заглавие немският „ Ди Велт “ разгласява публикация, от която стана ясно, че страната ни е доставяла оръжия и боеприпаси на Киев още в самото начало на военните дейности.

Любопитното е, че и някогашният министър председател Кирил Петков, който споделя, че сме застанали на вярната страна на историята, и някогашният вициепремиер Корнелия Нинова, която твърди, че не сме изнесли за Украйна „ и един патрон “ се оказаха… еднообразно прави.

Какъв обаче е не българският, а немският прочит на тази история? Цветелина Петрунова беседва с създателя на публикацията в „ Ди велт “ Филип Фолкман-Шлюке.

– Господин Фолкман-Шлюке, в оповестената от Вас публикация в определяте България като страната, която скрито избавя Украйна. Може ли да бъдете малко по-конкретен, какви източници на информация използвахте по време на следствието?

– Това, което ме интересува, преди всичко е доставката на оръжия в своята същина. И в Германия това е тематика, която се дискутира непрекъснато, дали има доставка на тежки оръжия. И тук политическата сцена е разграничена. Затова започнах да се интересувам каква е обстановката в другите страни и от кое място в действителност Украйна получава огромна част от оръжията по време на войната. Установих, че България е една от страните с огромно оръжейно произвеждане и в частност руски калибри, започнах да изследвам обстановката в България и се свързах с тогавашния министър-председател Кирил Петков. Но на първо място проучвах откъм украинска страна, тъй като до тогава украинското държавно управление не беше излизало с информация по тематиката. Изненадах се от това, което чух, и от готовността да приказва на украинския външен министър Димитро Колеба, който ми описа, че визитата му през април е било „ загадка задача “, на която е бил изпратен персонално от Зеленски, за да докара България до решението за поддръжка към Украйна. И си споделих, че този аспект наподобява забавен.

– Ако обърнем внимание на политиката на Германия, в седмицата в която поста си напусна министърът на защитата Кристина Ламбрехт, а канцлерът Шолц публично се двоуми дали на изпрати танкове „ Леопард “ на Украйна, в уеб страницата на немското Министерството на защитата има лист с съответни доставени оръжия. Защо съгласно Вас и в България не е по този начин, за какво този развой трябваше да се случи в загадка?

– Не съм безусловно сигурен, че този лист е изцяло транспарантен, има огромни полемики за формалните описи, които държавното управление публично разгласява и ние в „ Ди Велт “ проверяваме тази тематика. Канцлерът Шолц сподели в свое изказване, че не цялата информация за вероятни доставки от Германия към Украйна би трябвало да бъде публично налична. За разлика от това България е необикновен случай, тъй като от една страна може да предложи боеприпаси и руско съоръжение, а въпреки това имаше държавно управление, което не можеше да задвижи процеса. От една страна Кирил Петков, от моя позиция доста прозападно, проевропейски надъхан и от другата страна – социалистическата партия, която минимум исторически е обвързвана с Русия. Социалистическата партия ясно съобщи планове за преустановяване на обединението при изнасяне на оръжия за Украйна. Това беше едно изключително стичане на събитията, което не се наблюдаваше в други страни и в тази връзка мисля, че в последна сметка се стигна до морала от страна на Петков, откакто Украйна непосредствено е попитала за помощ. Кулеба ми описа, че точно през април Украйна е била в огромна потребност от боеприпаси. В същото време съветските окупатори са атакували с цялостна мощ и държавното управление е трябвало да вземе извънредно решение в тази обстановка. Голяма част от германците намират това решение на българското държавното управление за самоуверено.

– Междувременно обаче българските политици са безапелационни, че не се е осъществил пряк износ. Това в действителност ли е по този начин, въз основа на вашето следствие?

– От това, което знам, доставянето постоянно е било косвено, Украйна също го удостоверява. Всичко се е случвало посредством медиатори, през Румъния, Полша и Унгария. Това мога да го потвърдя сигурно. Тук особеното е, че е имало спогодба сред Киев и София. Българското държавно управление е експортирало доставките към тези страни не напразно, то е знаело че крайната дестинация е Украйна, и това е бил премислен ход. Можем да го назовем условност или политически трик, само че е истина че този политически трик се случи тъкмо, когато Украйна можеше да изгуби войната и в Германия това решение се приема по-скоро като верен инструмент на деяние.

– Ако се задълбочим, този косвен износ е обвързван и с избрани фирми-доставчици, имате ли информация кои са тези български компании?


– Тук ще бъда почтен, не съм разследвал радикално този аспект. Видях изказването на „ Кинтекст “ от края на лятото, за броя и типа на експортираните оръжия, това което не проверявам са кои съответни компании и медиатори. В случая се уповавам главно на информация от Киев, а точно какъв брой оръжия с български генезис са постъпили на украинска земя. Намирам за завладяващо да се види кои са те и по какви способи са достигнали до разпространяването, само че мисля че това може да бъде обект на следствие от страна на българските публицисти.

– Кое Ви накара да ползвате като източници някогашния министър председател Кирил Петков и външния министър на Украйна Дмитро Кулеба?


– Когато като публицист разполагам от една страна с директна връзка с украинския външен министър и огромна част от украинското държавно управление, които удостоверяват тази политическа спогодба, а въпреки това имам някогашният министър председател на България, който е директно обвързван с тази спогодба, най-малкото, което имам в този миг, е цялостната картина на политическия развой. В моята история става въпрос за това да обявявам този политически развой, да покажа на читателите непознатото дотук. И в Германия тази роля на българските оръжия при започване на войната беше непозната. Въпросът за включените компании е по-детайлен, безспорно заслужава да му се обърне внимание. Бих се радвал, в случай че българските медии се заемат с този аспект. Като публицист използвах правилото на двата източника. Какво се е случило по пътя сред Румъния, Полшя и Унгария не е фокус на моята работа, само че сигурно, когато тази война завърши ролята на България ще бъде добра изходна точка за още следствия.

Гледайте цялото изявление във видеото!