Българите винаги са били настроени изключително негативно към България. И

" Българите постоянно са били настроени извънредно отрицателно към България. И това е позицията, от която поясняват всичко, което се случва в света: “Тук нищо не работи. Всички са корумпирани. Ние сме най-лошата страна в света. “

А от кое място знаете? В какъв брой страни сте живели? Разполагате ли най-малко с някаква статистика? До момента не съм получил приемлив отговор от събеседниците си на тези въпроси. И последователно започнах да разбирам, че това отрицателно отношение не почива безусловно на някакви справедливи обстоятелства, а е по-скоро въпрос на просвета – рожба на мироглед, който се предава от родители на деца и от човек на човек.

В актуалната публикация пазя тезата, че това отрицателно мислене е извънредно нездравословно и пречи както на развиването на нацията, по този начин и на персоналното израстване на всеки един от нас. То е една от главните аргументи да сме на последно място по икономическо развиване в Европейския съюз. Както и една от главните спънки пред всеки от нас да осъществя цялостния си капацитет.

Някои хора ще се опитат да ме опровергаят, споменавайки така наречен " статистически обстоятелства “. Повечето социологически изследвания и осведомителни организации непрекъснато ни класират като най-неефективната стопанска система в Европейския съюз. Така че нихилизмът ни би трябвало да е верен!?

Знаете ли по какъв начин се вършат тези ранглисти? Корупцията и функционалността на институциите не са неща, които се виждат елементарно. Те се базират на изследвания на инцидентно определени жители от съответната страна – организациите питат хора (включително специалисти и предприемачи) какво мислят за съответната страна и вършат измервания въз основа на получените отговори. Ако множеството жители на съответната страна считат, че тя е на дъното, изследването ще регистрира точно това. Без значение дали е правилно, или не. Отрицателно ни отношение към самите нас предопределя негативното отношение и на другите към нас. Хората гледат на нас, по този начин както ние гледаме на себе си. Нациите не вършат изключение. Светът възприема страната ни по метода, по който ние сами се възприемаме.

Големият проблем обаче е, че един път регистрирано, отрицателното класиране има действителни отрицателни последици върху самите нас. Тези ранглисти се озовават на бюрата на всички банкери и корпоративни шефове по целия свят – от Ню Йорк до Хонконг. В резултат на това, капиталовият риск на стопанската система ни се усилва, интернационалните вложения понижават и се постанова да се борим с отрицателните последствия от проблеми, които сами сме си основали.

В основата на всички бизнес връзки са имиджът и доверието. Компаниите влагат милиарди долари всяка година, с цел да изградят добър имидж и позитивното отношение към своите артикули и услуги. Положителните настройки са нещо извънредно скъпо. В България работим интензивно, с цел да създадем отрицателно отношение към страната си, и надлежно си понасяме следствията. Защо? Това няма смисъл!

Вредните последици от отрицателното ни мислене се простират оттатък интернационалната стопанска система. Негативизмът ни разяжда и от вътрешната страна като нарушава самочувствието ни и персоналната ни мотивация. Вярата, че страната ни е безнадеждно нефункционираща и хората са изначално корумпирани, дава морално " право “ на жителите да се държат зле. Ако всички мамят и лъжат, измамата се трансформира в норма. Ако всички са корумпирани, приемането и даването на рушвет също е задоволително.

Това води до едно неприятно, само че стабилно равновесие. Хора, извършващи сенчести покупко-продажби, имат интерес да имат вяра, че страната в действителност е нефункционираща и корумпирана. Това им основава илюзията, че те нямат избор – защото метода, по който те работят е единственият метод да се реализира нещо в тази страна.

Онези, които са пасивни и не поставят доста старания, също имат интерес да имат вяра в нефункциониращата страна, тъй като тя предлага идеално опрощение за пасивността им. Вярата, че системата не работи, отслабва вътрешната ни мотивация да работим и да се развиваме. Когато вярвате, че нищо няма да се получи, вие спирате да пробвате. Това е много по-удобно, в сравнение с да поемем риска и отговорността да бъдем дейни.

Негативизмът еволюира. Когато негативното отношение се сблъска с обстоятелства и причини, които го опровергават, то основава личните си легенди и усукани тълкования на действителността. Например митът, че за разлика от другите източноевропейски нации българите не са се съпротивлявали на комунистическата власт и умерено са понасяли тежестта си, към момента е широкоразпространен макар обстоятелството, че българското придвижване " Горяни “ оказва първата и най-продължителна въоръжена опозиция против комунизма в Източния блок. Друго постоянно срещано неправилно разбиране е, че българите са измежду най-завистливите и неподкрепящи се хора в света. Личният ми опит, университетските проучвания и контактите ми с хора от десетки разнообразни култури, по никакъв метод не поддържат този мит. Всъщност в доста азиатски и европейски култури се следи доста по-брутална конкуренция и доста по-силен нарцисизъм, в сравнение с в нашата.

Или да вземем за образец тайните теории, че нашата страна и нашите спортисти и компании непрекъснато са саботирани от тайните общества и от Великите сили с цел да попречват развиването ни. Наистина ли!? Та ние сме на опашката. Кой би имал стопански интерес да ни саботира? Все едно в клас от трийсет възпитаници най-слабият да има вяра, че отличниците в класа, дружно с учителите развиват комплицирани схеми, с цел да му попречат да си увеличи оценките!? Това би било неуместно. Но и това би било комфортен метод за ученика да се освободи от всякаква персонална отговорност.

Фатализмът е неприятно опрощение за това да поемем отговорност за личния си живот. И ние постоянно го използваме. В едно статистическо изследване на полезностите и настройките на хората по света, един от въпросите прави оценка до каква степен респондентите считат, че разполагат със независимост на избор и надзор върху личния си живот. И тук България е на 5. място, изпод нагоре, следвана единствено от Украйна, Албания, Беларус и Пакистан. Как едно общество може да реализира нещо свястно, в случай че счита, че не е в положение да направи каквото и да било, с цел да промени посоката си на развиване?

Вярвам, че нашето отрицателно и самосаботиращо мислене е една от главните аргументи за бавното ни развиване като нация. То отключва резултата на доминото – негативните вътрешни настройки пораждат негативно външно отношение към страната ни, което в допълнение ускорява личното ни чувство за малоценност. В клопката на този циничен кръг интензивността и обществената ангажираност на хората се разколебават. Оттам и цялостното ни показване се утежнява, което на собствен ред оправдава следващата вълна от отрицателни настройки. Това е един циничен цикъл.

Най-успешните хора и организации имат тъкмо противоположното отношение – да търсят благоприятни условия да се развиват и да трансформират средата си към по-добро, без значение какъв брой мъчно това може да бъде. Те са признателни и правят оценка опциите, основани от другите. Такова отношение автоматизирано основава тласъци за развиване, което да оправдае упованията. Благодарният и позитивно надъхан човек е деен и отворен към околните; негативно настроеният – в най-хубавия случай е налегнат от незаинтересованост.

Трябва ли да си затворим очите и да повярваме сляпо, че живеем в идеален свят? Не, несъмнено. Но и не би трябвало да имаме вяра в празни легенди и митове просто тъй като някой ни ги е споделил. Действителността не съществува обективно и без значение от нашето мислене. Нашите убеждения образуват действителността, в която живеем – събитие, наречено от икономистите " самоизпълняващо се знамение “. Ако имаме вяра, че обществото ни е неефективно, то става неефективно. Ако имаме вяра, че обществото ни е нoрмално, то става обикновено.

Представете си следния опит. От на следващия ден всички български жители ставаме по-реалистични по отношение на себе си и протичащото се в страната ни. Ние имаме вяра, че не сме съвършени, само че сме една способна и решителна нация. Имаме проблеми, само че те не са по-големи от проблемите на множеството останали европейски страни. По-важното е, че тези проблеми са преодолими. Много скоро социологическите изследвания ще отразят това ново отношение. Рейтингите на страната ще се подобрят. Инвестициите ще се усилят. Това, на собствен ред, ще подтиква и вътрешната ни мотивация да работим и да се усъвършенстваме. И обстановката ще се усъвършенства. А когато това се случи, нашата позитивна самокритика ще се ускори още повече и другите страни ще виждат това. И тогава … няма да има граници за способността ни да растем.

Ако имаме вяра, че сме положителни, ние ставаме по-добри. Това е главно предписание в логиката на психиката. Дължи се на това, че хората изпитват мощно възприятие на дискомфорт или така наречен " когнитивен дисонанс “, когато по едно и също време имат вяра в две или повече противоречащи си показа. Ако човек изпитва когнитивен дисонанс, той или тя ще се опита да го смекчи, като промени едното от двете убеждения, които влизат в несъгласие. В подтекста на самооценката, в случай че имаме вяра, че сме по-добре, в сравнение с сме, ще се стремим да подобрим положението си, с цел да компенсираме спора сред действителността и нашите усещания. Ако имаме вяра, че сме по-зле, в сравнение с сме, ще ставаме все по-зле. Елементарно е.

Как обаче да променим културата си, която подхранва отрицателното ни мислене? Първо, би трябвало да знаем за нездравословните последствия от отрицателното мислене. Ако към този момент сте го осъзнали, информирайте и останалите към вас. Процесът на смяна – и персонална, и национална – стартира с осъзнаването. Социалните медии биха могли да бъдат доста потребни в това начинание – пробвайте се да излъчвате позитивни послания и да се придържате към градивна рецензия. Същото важи и за обичайните медии – потокът от отрицателни вести от България затруднява и най-големия оптимист, даже и да е твърдо решен да резервира ведрия си дух. Технологията има огромен капацитет да помогне в това начинание. Платформи като Uspelite.bg, Civi.bg, Гражданите, и Signali.bg способстват за позитивната смяна на манталитета и би трябвало да бъдат подкрепени.

Силата на позитивното мислене би трябвало да влезе в образователните стратегии, да бъде рекламирана на билбордове, да стане част от слоганите на фирмите ни. Всяка компания и организация има задача, в която може да се включат следните редове: " Очакваме от чиновниците си позитивно отношение и интензивност. Компанията има построен механизъм за приемане на противоположна връзка. Ако смятате, че компанията може да бъде ръководена по-добре, ви призоваваме да ни помогнете. Ако смятате, че нищо не може да се направи, е по-добре да напуснете. Пасивният негативизъм е унищожителен и няма място в нашата организация. Отразява се негативно на тези, които поемат отговорност и работят интензивно да подобрят компанията ни. “

Следващия път, в който понечите да изречете или напишете нещо цинично или отрицателно, спрете и помислете. Вече знаете какво съставлява порочният кръг – пробвайте се да го прекъснете. Колкото по-влиятелен и мощен е един човек, толкоз по-големи са неговите обществени отговорности. В момента има една дребна, само че бързо възходяща група от българи, които са дейни и се пробват да бъдат позитивната смяна, от която България има потребност. Присъединете се към тях ".

Автор на публикацията е Христо Пирински, професор по финанси в University of Central Florida и е оповестена в " Мениджър ".