Галъп: 2/3 от българите смятат, че за водната криза са виновни институциите
Българите виждат сериозна виновност в институциите за водната рецесия. На този декор обществото възприема настояването за избор на съмнение по тематиките като водоснабдяване, качество на въздуха и така нататък като заслужено.
Най-общо предпочитание за промяна на държавното управление доминира, въпреки и не с доста, само че когато стане дума по-конкретно за предварителни избори, надвива неохотата. Отново личи предубеждението на българите по отношение на частната благосъстоятелност – обществото ни, по традиция, избира, най-общо казано, държавна благосъстоятелност на така наречен сдружения за комунални услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и така нататък
Голяма водопроводна повреда в Перник, новият началник на ВиК разкри детайлности
Изводите са от януарското проучване от съвсем тридесетгодишната, ежемесечна, самостоятелна изследователска стратегия, представителна за пълнолетното население на страната – която стои в основата на Политическия и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “.
Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са отговорни за спешната обстановка в Перник, съгласно българите. Помолени да избират единствено една сред варианти (които могат и дружно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията „ Водната рецесия е следствие от промени в природата и климата “. 69% обаче се дефинират по-близо до разновидността „ Водната рецесия е следствие от активността на хората и институциите “. 15% избират опцията „ Не съм задоволително осведомен с този въпрос “, а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на другите партии съвсем няма разлика в отговорите. Само при последователите на ръководещите са малко по-високи дяловете на отговори от вида „ природата е отговорна “.
При тази обстановка 47% намират настояването на избор на съмнение по такива тематики за заслужено, а 27% са на противоположното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които внезапно контрастират на общия декор, са последователите на ръководещите партии.
В средата на януари 41% желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е съответно за предварителни парламентарни избори, 35% желаят, само че 40% не желаят. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат по този начин от месеци.
Явно, нереалното предпочитание за смяна господства, само че когато става дума съответно за нови парламентарни избори, няма отчетливо болшинство. Инстинкт против властта се усеща, само че вероятността за предварителни избори очевидно отблъсква.
За съпоставяне, след „ Апартаментгейт “ напролет дяловете на искащи оставка бяха сходни на сегашните – 42%, които желаят, и 33%, които не желаят. Предсрочни избори пък тогава желаеха 40%, против 38%, които не желаеха. Оказва се, че тогава обстановката е била сходна и сякаш даже малко по-тревожна в публичен проект за актуалното ръководство.
Все отново, все още на проучване (9 – 17 януари) рецесията още е в развиване. По всичко проличава, че тя ще бъде в развиване още дълго време, тъй че занапред ще се обяснява структурата на всеобщите настройки.
Две трети по-скоро избират, по принцип, сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, 14% считат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, само че и там доминират тези, които избират обществена благосъстоятелност.
Данните са още едно доказателство за бавния ход на приучване с пазарните действителности у нас. Същият въпрос беше заложен и през март 2018 година към сагата с ЧЕЗ. Данните бяха съвсем идентични.
835 души са интервюирани „ лице в лице “, с двустепенна, гнездова извадка, на инцидентен принцип. Максималната позволена статистическа неточност: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Най-общо предпочитание за промяна на държавното управление доминира, въпреки и не с доста, само че когато стане дума по-конкретно за предварителни избори, надвива неохотата. Отново личи предубеждението на българите по отношение на частната благосъстоятелност – обществото ни, по традиция, избира, най-общо казано, държавна благосъстоятелност на така наречен сдружения за комунални услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и така нататък
Голяма водопроводна повреда в Перник, новият началник на ВиК разкри детайлности Изводите са от януарското проучване от съвсем тридесетгодишната, ежемесечна, самостоятелна изследователска стратегия, представителна за пълнолетното население на страната – която стои в основата на Политическия и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “.
Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са отговорни за спешната обстановка в Перник, съгласно българите. Помолени да избират единствено една сред варианти (които могат и дружно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията „ Водната рецесия е следствие от промени в природата и климата “. 69% обаче се дефинират по-близо до разновидността „ Водната рецесия е следствие от активността на хората и институциите “. 15% избират опцията „ Не съм задоволително осведомен с този въпрос “, а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на другите партии съвсем няма разлика в отговорите. Само при последователите на ръководещите са малко по-високи дяловете на отговори от вида „ природата е отговорна “.
При тази обстановка 47% намират настояването на избор на съмнение по такива тематики за заслужено, а 27% са на противоположното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които внезапно контрастират на общия декор, са последователите на ръководещите партии.
В средата на януари 41% желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е съответно за предварителни парламентарни избори, 35% желаят, само че 40% не желаят. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат по този начин от месеци.
Явно, нереалното предпочитание за смяна господства, само че когато става дума съответно за нови парламентарни избори, няма отчетливо болшинство. Инстинкт против властта се усеща, само че вероятността за предварителни избори очевидно отблъсква.
За съпоставяне, след „ Апартаментгейт “ напролет дяловете на искащи оставка бяха сходни на сегашните – 42%, които желаят, и 33%, които не желаят. Предсрочни избори пък тогава желаеха 40%, против 38%, които не желаеха. Оказва се, че тогава обстановката е била сходна и сякаш даже малко по-тревожна в публичен проект за актуалното ръководство.
Все отново, все още на проучване (9 – 17 януари) рецесията още е в развиване. По всичко проличава, че тя ще бъде в развиване още дълго време, тъй че занапред ще се обяснява структурата на всеобщите настройки.
Две трети по-скоро избират, по принцип, сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, 14% считат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, само че и там доминират тези, които избират обществена благосъстоятелност.
Данните са още едно доказателство за бавния ход на приучване с пазарните действителности у нас. Същият въпрос беше заложен и през март 2018 година към сагата с ЧЕЗ. Данните бяха съвсем идентични.
835 души са интервюирани „ лице в лице “, с двустепенна, гнездова извадка, на инцидентен принцип. Максималната позволена статистическа неточност: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ