Животът ми е лош, държавата е виновна! - 46% от българите вярват, че е така
Българите в немалка степен са склонни да винят страната си за своите проблеми. Това сочи един от генералните заключения от настоящо проучване* на " Галъп интернешънъл ", част от поредност проучвания във връзка 30 години от демократичните промени у нас.
Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да счита, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат. На процедура обществото е разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни.
Разбира се, противоречиво е какво тъкмо влага всеки респондент в систематизираното факсимиле за страна. Но ясно е, че този общ облик включва както другите институции, по този начин и по-цялостното разбиране за държавност и власт, респ. всичките им вероятни пороци, разясняват създателите на проучването.
Очаквано, възрастта (и обвързваният обществен статус) е от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналното ни благоденствие. Най-младите респонденти сред 18 и 25 година (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване.
Закономерно, последователите на властта са и по-малко сериозни.
Справедливостта е по-висша полезност за българите от законността, сочат още данни от изследването
Масовото мнение ясно се ориентира в отбрана на по-общото разбиране за правдивост, даже и тя да е в контраст на законоустановените правила. 68% от участвалите в изследването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон, 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи.
Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи, споделят създателите на изследването.
Мнението на другите за нас е измежду значимите регулатори в публичните връзки, гласи различен извод от прочването. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност, а 5% не могат да кажат. По-възрастните респонденти показват в по-голяма степен единодушие с изказванието, че мнението на другите е значимо за тях. По-младите наподобява още не мислят по този начин.
Изследването е извършено лице в лице в интервала сред втори и девети август 2019 година измежду 839 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да счита, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат. На процедура обществото е разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни.
Разбира се, противоречиво е какво тъкмо влага всеки респондент в систематизираното факсимиле за страна. Но ясно е, че този общ облик включва както другите институции, по този начин и по-цялостното разбиране за държавност и власт, респ. всичките им вероятни пороци, разясняват създателите на проучването.
Очаквано, възрастта (и обвързваният обществен статус) е от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналното ни благоденствие. Най-младите респонденти сред 18 и 25 година (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване.
Закономерно, последователите на властта са и по-малко сериозни.
Справедливостта е по-висша полезност за българите от законността, сочат още данни от изследването
Масовото мнение ясно се ориентира в отбрана на по-общото разбиране за правдивост, даже и тя да е в контраст на законоустановените правила. 68% от участвалите в изследването респонденти споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон, 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи.
Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи, споделят създателите на изследването.
Мнението на другите за нас е измежду значимите регулатори в публичните връзки, гласи различен извод от прочването. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност, а 5% не могат да кажат. По-възрастните респонденти показват в по-голяма степен единодушие с изказванието, че мнението на другите е значимо за тях. По-младите наподобява още не мислят по този начин.
Изследването е извършено лице в лице в интервала сред втори и девети август 2019 година измежду 839 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ