Кримски българи: Под руско робство сме!
Българите в Крим готвят митинги против нарушаването на правата им, заяви рускоезичният уебсайт "Информационное сопротиление ". Изданието напомня, че българската общественост на полуострова е подкрепила анексията му от Русия през 2014 година Сега обаче нещата били много разнообразни.
Днес съветските управляващи в Крим със забележително неизменност настояват, че той е етнически и културно многолик, че подсигуряват правата на гръцката, българската, украинската, татарската и други етнически групи. В реалност обаче те освен че не са предпазени от дискриминация и репресии, само че въобще нямат никакви права.
"Чувстваме се новобранци. Липсва независимост на словото, в сдруженията ни непрекъснато идват някакви неразбираеми хора, изобщо не се показват и, меко казано, ни напомнят, че би трябвало да разпространяваме съветския Крим и да организираме някаква си "народна дипломация ", споделя Василий, деятел на Симферолопското сдружение на българите.
От българската общественост настояват, че просто организират културни мероприятия и не вземат участие в никаква пропаганда, написа Club Z. Самият Василий първоначално "нямал нищо срещу " съветската анексия на Крим, отбелязва "Информационное сопротивление ". И изяснява това с историческите връзки сред България и Русия: "Като българин разбирах, че България и Русия са по-близки, че Русия ни е помогнала да се отървем от турското иго. Но в никакъв случай не съм мислил, че след 140 години ще се окажем под съветско иго. "
Всичко почнало с елементарни напомняния от "държавните структури ", че българите в Крим би трябвало да живеят спокойно и умерено. "Но то е ясно така и така, постоянно сме живели по този начин. След това тези структури започнаха да ни пропагандират да се занимаваме с някаква агитация. Заплашваха да лишават пространствата на сдружението, заплашваха с изгубване на деятели от структурата ни, това към този момент стартира да излиза отвън допустимите рамки. Тогава нашите водачи пробваха да кажат своето първо и евентуално последно "не " на управляващите ", декларира Василий.
Първото, което създали новите управляващи в Крим, било да лишават на националните малцинства правото на телевизия. На полуострова държавната стратегия "Български срещи " се излъчвала от началото на 90-те години на ХХ век. Представителите на българската общественост на полуострова Иван Абажер и Людмила Радева се обърнали към директорката на радиотелевизионната компания "Крим " Екатерина Козир, само че не получили удовлетворяващ отговор.
Българите се заричат, че в случай че въпросът не бъде решен, те са подготвени да излязат на улицатана митинг. Общността им е подготвена да се обърне с молба за помощ към България. Според деятелите това ще изостри връзките сред София и Москва.
Днес съветските управляващи в Крим със забележително неизменност настояват, че той е етнически и културно многолик, че подсигуряват правата на гръцката, българската, украинската, татарската и други етнически групи. В реалност обаче те освен че не са предпазени от дискриминация и репресии, само че въобще нямат никакви права.
"Чувстваме се новобранци. Липсва независимост на словото, в сдруженията ни непрекъснато идват някакви неразбираеми хора, изобщо не се показват и, меко казано, ни напомнят, че би трябвало да разпространяваме съветския Крим и да организираме някаква си "народна дипломация ", споделя Василий, деятел на Симферолопското сдружение на българите.
От българската общественост настояват, че просто организират културни мероприятия и не вземат участие в никаква пропаганда, написа Club Z. Самият Василий първоначално "нямал нищо срещу " съветската анексия на Крим, отбелязва "Информационное сопротивление ". И изяснява това с историческите връзки сред България и Русия: "Като българин разбирах, че България и Русия са по-близки, че Русия ни е помогнала да се отървем от турското иго. Но в никакъв случай не съм мислил, че след 140 години ще се окажем под съветско иго. "
Всичко почнало с елементарни напомняния от "държавните структури ", че българите в Крим би трябвало да живеят спокойно и умерено. "Но то е ясно така и така, постоянно сме живели по този начин. След това тези структури започнаха да ни пропагандират да се занимаваме с някаква агитация. Заплашваха да лишават пространствата на сдружението, заплашваха с изгубване на деятели от структурата ни, това към този момент стартира да излиза отвън допустимите рамки. Тогава нашите водачи пробваха да кажат своето първо и евентуално последно "не " на управляващите ", декларира Василий.
Първото, което създали новите управляващи в Крим, било да лишават на националните малцинства правото на телевизия. На полуострова държавната стратегия "Български срещи " се излъчвала от началото на 90-те години на ХХ век. Представителите на българската общественост на полуострова Иван Абажер и Людмила Радева се обърнали към директорката на радиотелевизионната компания "Крим " Екатерина Козир, само че не получили удовлетворяващ отговор.
Българите се заричат, че в случай че въпросът не бъде решен, те са подготвени да излязат на улицатана митинг. Общността им е подготвена да се обърне с молба за помощ към България. Според деятелите това ще изостри връзките сред София и Москва.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ