Българите трябва да познават закона, за да не се подвеждат

Българите би трябвало да познават закона, с цел да не се подвеждат от словесните офанзиви на политиците, споделя проф. Антоанета Христова,  политически психолог, началник Департамент Психология в Института за проучване на индивида и популацията към Българска академия на науките - Госпожо Христова, за първи път прокуратурата влезе в президенството, какъв знак е това?
Знак, че апелът „ Светлина, светлина “ е за всички. Дори тези, които викат и приказват за светлина, също няма да бъдат пощадени от обстановката, в която блатото би трябвало да се чисти. Много е мъчно да се разяснява обстановката от позиция на борбата сред институциите, която е на всички равнища. Първо, чувството е, че има разпределяне на правдивост. Второ, през раздаването на правдивост действително се организира почистване до степен на доста тежка борба сред институциите. И на трето място, чувството е, че е пристигнало време да се споделят нещата такива, каквито са, без да бъдат тежко манипулирани от псевдоексперти в областта на ръководство на публичното мнение.

Усещането, че постоянно има втори проект, е толкоз наболяло, че е от социална значителност да бъде оголен. Всичко, което прави прокуратурата сега, е работа в тази посока. На никого няма да бъде спестено - нито на този, който смятахме до неотдавна за нов в политиката, нито на тези, които имат доста опит в политиката. Нито на бизнеса и парите, които смятаха, че тематиката за приватизацията и всичко, което се е случило безобразно в нашата страна по времето на прехода, е минало отминалост. Разкриването и свободното говорене по тематиката, без терзание, че някой ще те заплаши и ще те подведе под отговорност, може би ще бъде начало на ново гражданско общество в България.

Обаче тук идва рискът – къде е законът, по кое време един човек е отговорен? Защото знаем, че един човек е почтен до доказване на противното. Къде е връзката сред морала и закона? Ако имаме отбрана на индивида от закона, то къде е моралът? Кое е вярното - в случай че има подозрения към даден човек - той да бъде отхвърлен, както прави Борисов, само че в случай че подозренията не бъдат потвърдени? Или пък противоположната процедура – на президента, който резервира хората си до последно без значение от подозренията? Има единствено едно-единствено вярно деяние в обстановката – и то е процедура, взета от страните с по-стара народна власт - тази, която стартира да ползва Борисов – при подозрение индивидът, който приписва негатив на имиджа и на партията, и на него като министър-председател, и на държавното управление, би трябвало да си отиде. Същото важи и за президента.

Ние би трябвало да се научим, че в политиката не може да си разрешаваш неща, които би си разрешавал като частна личност. Във властта би трябвало да си свръхограничен в свободите си. Трябва да знаеш, че във всеки миг си следен. Че твоят есемес или връзка може да бъдат извадени и с тях да бъде ударено държавното управление, чийто представител си, или институцията, в която работиш. Докато това не го разберем като норма и не почистим хората, които си разрешават да нарушават разпоредбите, въпреки и единствено моралните, а не законните, няма да има гражданско общество.

Следващ риск, който се явява, са подправените вести, въз основата на които могат да се взимат решения за освобождение на даден човек. Фалшивите вести са огромно тресавище за обществото, а обществените медии са основата на това тресавище. Профилът на хората, които се изявяват там, демонстрира, че те са неудовлетворени, малцинствени представители на избрани тези и посредством огромния звук, който основават, се пробват да придадат значителност на личната си позиция. Това е доста сериозен проблем и за тези, които се пробват да се ориентират в публичните настроения през обществените мрежи, тъй като е дезориентация. Затова считам, че е доста свястно решението на Европейския парламент да издигне като един от главните си цели битката с подправените вести. Социалните медии може да служат за излив на сила, тъй като хората имат потребност от това. Но функционалността им не трябва да бъде обсъждана като равнопоставена с тази на останалите медии, където журналистът може да отбрани позицията си.

- Да, тези фактори въздействат на оценките и тълкуването, които се вършат на разнообразни политически дейности и послания. Как да си разбираем, да вземем за пример, общата позиция на президента Радев и градската десница в лицето на Христо Иванов и „ Да, България “ във връзка с НСО – нещо, което се случва за първи път?

- Не биха могли представителите на „ Демократична България “ и Румен Радев да имат общо поле в тази тематика. Защото единият е виновен за обстановката, а другите я предизвикат. Тълкуването ми е, че Радев се е объркал. НСО е под управлението на президента и няма друга интерпретация на закона. Ако Румен Радев признава, че това са представители на НСО, това значи, че топката напълно е в неговото поле.

В сряда Румен Радев съобщи, че за НСО отговорността е на министър-председателя. Но в съответния случай отговорността е на президента по всички линии. Не можеш да заблуждаваш хората, че някой е отговорен, когато ти си виновен за работата на тази работа. Няма друга опция да се успокои обществото и да бъде извадено от жълтината и агресивното държание на институциите една към друга, с изключение на законът – той споделя кой е виновен. Ако се уголемява през общественото и експертното говорене познанието на жителя за това какъв е законът и кой е виновен, тогава автоматизирано войната стопира.

- Досега Движение за права и свободи оставаше настрана от свадите. Защо " Росенец " стана новата цел на десницата?

- Защото на Христо Иванов му би трябвало да се върне в общественото пространство и откри забавна тематика – на българите да им кажеш нещо за Движение за права и свободи и за Доган, за родното черноморие и неналичието на достъп до родните крайбрежия – това са две тематики, които удрят сърцето и страстта. Но казусът на Христо Иванов е, че не е решил, че на процедура всичко отива върху отговорността на президента по какъв начин работи НСО. Защото НСО сподели, че не е квалифицирано, че реагира безусловно несъответстващо на обстановка, в която български жител слиза на български бряг. Че реагира безусловно неопределено на български жител, който носи български байрак. Т.е. към президента има една институция, която не е готова да реагира в комплицирани обстановки на взимане на решения. От позиция на Христо Иванов това е доста комплицирана тематика, която той сложи на масата. Аз съм сигурна, че в нейната трудност тя последователно ще отмре като тематика. Но се е постигнал резултатът, който той търсеше - да бъде в медиите и да се хареса.

- От къде идват офанзивите против Борисов и какви ще са следствията от тях?

- Атаките против Борисов идват от многото ползи, които е настъпил напоследък. С просто око се вижда, че са настъпени доста ползи на разнообразни политически партии, тъй като това, че той държи един добър рейтинг след толкоз време ръководство, а другите не съумяват да се оправят и да излъчат опция, неизбежно води до предпочитание у опозицията той да бъде „ отстрелян “. Това е очевидно за всички. Отделно прокуратурата си сътвори също много врагове поради поетите дейности против мощни предприемачи, които разполагат с доста средства и бяха принудени да изоставен страната или са в ареста. Тези хора имат интерес да разклатят статуквото, което е позволило да има дейна прокуратура. Естествено, че това статукво за тях е обвързвано с ръководството на Борисов. Това е вторият проект на офанзивата.

Третият проект – Цветан Цветанов, без значение, че е един от основателите на партията, беше доста мощно ударен и е естествено да желае реванш. Реваншът му е на фона на оправданията, които получи при инспекциите, направени против него – те демонстрираха, че няма нарушаване на закона. Всичките приказки на съперниците му, изключително в лицето на „ Боец “, да вземем за пример, се срутват, в случай, че едните приказват, а документите и законът демонстрират друго. Трябва да се приказва въз основата на закона или въз основата на това какви неточности има в закона, които позволяват малки врати. Защото другояче приказваш популистки или „ едно към гьоторе “ – за единствено да нападаш, без значение какво казваш. Ние сме непрекъснато очевидци на такива обстановки. Така че от вътрешна позиция има от кое място да бъдат атакувани и ГЕРБ, и държавното управление, отново очевидно за всички. И на четвърто място ще отбележа, че самото държавно управление си отваря поле да бъде атакувано, тъй като влиза в обстановки, които не са задоволително премислени, не са експертни, позволява прибързани реакции.

- Скандали, пандемия, икономическа рецесия, която се чака да ескалира наесен – какъв ще е резултатът от натрупването на толкоз отрицателни фактори и ще доведат ли те до предстрочни избори?

- Не, не считам. Никой не желае предварителни избори, тъй като никой не е подготвен, като се изключи ГЕРБ. А ГЕРБ не желае предварителни избори, тъй като желае един мандат, изкаран до края. На второ място, считам, че напълно виновни за последващите дни и месеци са политиците. Те би трябвало да покажат, че могат да намират пътя в хаоса. Вие изредихте три тематики, които са стресиращи за всеки българин. Този стрес може да бъде укротен единствено в случай че политиците, които ни ръководят, знаят задачата, изясняват я и съумяват да покажат пътя, по който хората да се ориентират в комплицираната обстановка, да вършат правилните оценки и да вземат решения за самите себе си.

Институционалното говорене би трябвало да е такова, че да сътвори почит към институцията, а не да олекваме с приказки. В този алабализъм, в който сме попаднали като жители, ние губим ценностните ориентири. В момента сме в дъното на загубата на ориентировка. И си мисля обаче, че тъкмо тъй като сме в това дъно, се случват неща, които ще създадат смяна – и в душeвността, и в говоренето. Може би сме на пътя на случването.

- Казвате, че това което ще се случи, няма да са предварителни избори. Но пък има играчи, които дадоха поръчка за властата и към този момент загряват – и Слави Трифонов, и Мая Манолова, и Цветан Цветанов, и даже Васил Божков. Те ще имат ли самообладание да изчакат съвсем цяла година до постоянните избори?

- Темата Мая Манолова не ми е забавна, не виждам потенциал в нея. Темата Слави Трифонов също не е забавна, само че е незаобиколима. Защото с неговия популизъм и с неговите концерти може да заблуди избрана група младежи от провинцията. Това са хора, неразбиращи от политика, търсещи просто нещо да се промени. И може да го изберат да влезе в Народното събрание. Но той ще влезе и ще му се наложи да се преценява с болшинството. Дълбокото ми разбиране е, че той ще бъде загуба на време за българското общество. За Цветан Цветанов ще бъда сюрпризирана, в случай че реализира 4% на база на корпоративен и софтуерен избор.

- Какво ще кажете за старите играчи отвън властта, които също напират – десницата, Българска социалистическа партия?

- Христо Иванов прави шоупрограма, която е много забавна. Признавам, че това е ПР ход, който е открит тъкмо, притегли вниманието. Видяхме, че с избрани хватки и комбинацията с леви гласоподаватели на Мая Манолова и Българска социалистическа партия, Христо Иванов съумя да направи ляв центъра на София. Има механизми, съгласно които сериозната група хора може да бъде ръководена посредством избрани технологии. На „ Демократична България “ поддръжката не стига, наложи се да бъдат подкрепени от хората на Мая Манолова и Българска социалистическа партия. Така че естествено се получава коалиция. Там ДСБ към този момент го няма действително. Има и други дребни партии, които могат да се появят. И Българска социалистическа партия не е подготвена. През септември левицата ще преживее извънредно сериозна стихия, по какъв начин ще премине корабът й през нея – не мога да предположа. Но и там е нужна съществена смяна.